МАМА МЕ НАПУСНА ЗАВИНАГИ

Последния път, преди да я загубя завинаги, успях да є осигуря жена за гледане, която тя лично си избра между три. Беше сравнително млада и майка ми много я хареса. Прекарах с тях двете почти месец, за да наблюдавам как се справя жената и да є обясня някои неща за по-леко общуване. Мама беше много изнервена от болестта и ужасно капризна. Бях изоставила караниците ни по отношение на цигарите и диетите, които трябваше да спазва. Оставих я и да пуши, и да яде шоколад до насита, защото знаех, че скоро ще умре. По моите прогнози това трябваше да стане някъде между януари и края на април. Аспектът беше точен в края на март и първите дни от април, но от практика знаех, че събитията не винаги се случват, когато аспектът е абсолютно точен. Наблюдавах майка ми непрекъснато и с изненада констатирах, че тя е много добре, т.е. нищо не показваше минимална промяна в състоянието є. Тя беше толкова стабилизирана, че в края на февруари си тръгнах за Стокхолм напълно спокойна, решила, че или аз нищо не разбирам от астрология, или пък науката не е много точна.

Само около месец по-късно, точно според прогнозите ми, по времето, когато лунният ми аспект беше точен, на 24 март тя почина. Предишния ден била в изключително добро настроение, чувствала се много добре и както жената я къпела в банята, получила нов удар, изпаднала в безсъзнание и рано сутринта на 24 март в „Пирогов“ са констатирали смъртта є.

Съобщиха ми в петък късно вечерта в Стокхолм, в неделя вече бях в София.

Колкото и да бях психически подготвена, че тя ще умре по това време, вестта за смъртта є дойде като удар, за който не бях готова. Съвсем не бях готова. Ако тя бе на легло, тежко болна, гаснеща… Но така изведнъж?!… И аз, и тя постоянно се молехме на Бога да я прибере с бърза кончина, да не се залежава. Безкрайно му бях благодарна, че я прибра така бързо, без да се мъчи и все пак никак не можех да проумея и да приема, че вече я нямаше. Като че ли бях изненадана, че си отиде, без да ме предупреди за това. Цялата ни житейска опитност, всичките ми познания по астрология, окултни науки и знания за живота след смъртта сякаш изчезнаха и аз бях само едно уплашено дете, разбрало, че вече няма майка. Мисля, че това е най-тежкият удар в живота на всеки човек.