ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО Е „СПЯЩО“

Знам, че мнозина биха се подразнили от това заглавие. Откъде накъде човечеството ще бъде наречено „спящо“?! Съвременният човек е умен, полага много труд и усилия за своето образование, за своята професионална и социална реализация, служи си с високи технологии, а науката гордо крачи напред и ежедневно отбелязва своите нови открития и постижения в полза на човечеството и опазване на планетата ни.

Това наистина е така и ако си позволявам да говоря за „спящо“ човечество, е, защото този израз е употребяван и подчертаван многократно от съвременните Висши Духовни Учители, ръководещи развитието ни. Днешното човечество е „спящо“, защото въпреки неоспоримите постижения и придобивки на своя интелект е забравило, че той, човекът, преди всичко е духовно същество.

Пресятата източна мъдрост ни учи, че правилната еволюция на човечеството се извършва, когато дух и интелект се развиват успоредно. Това почти всеки средно осведомен индивид е чул отнякъде и е съгласен, че е така. Ала вярно е само, че в настоящето индивидът неимоверно е развил своя интелект, но духовно е много слаб. По-голямата част от съвременниците ни не само са забравили, но и отказват да допуснат или повярват, че имат духовен произход и че цялото им устройство на хора не е само физическото тяло, което виждат сетивата им, а е много сложно изградено цялостно духовно устройство, още по-сложно свързано с Духовния Свят, от който те като човеци са слезли през инволюционния процес.

Човекът днес не знае има ли Бог, няма ли… и все пак в глъбините на своята душа вярва, че Го има или поне съществува някаква сила над него. Човекът е чувал „нещо“, че има Духовни Йерархии, но не ги познава и съвсем не знае, че те са участвали (и все още участват) активно още от Сатурновия период на нашата Слънчева система в изграждането и развитието му, докато той стане това, което е днес като личност.

Почти всеки съвременник е информиран, че Земята не е мъртво тяло, а живо и постоянно обменящо и развиващо се, но не знае за нейните превъплъщения, минали – преди да бъде наречена Земя, и бъдещи, които ще следват под други наименования. Дори не подозира, че той, човекът, e взел участие в това развитие от самото начало и така ще бъде до самия край… АКО ОБАЧЕ ОСЪЗНАЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЧОВЕК И КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА МУ. Защото никой не може да бъде истинска личност без познанието за собствения си произход, духовното си устройство и връзка с Духовните Йерархии и Духовния Свят. В това се състои понятието СЕБЕПОЗНАНИЕ, което днес се употребява с едно повърхностно разбиране. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛГ НА ВСЕКИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК.

Ето защо в настоящия момент на човека му е необходимо повече от всичко друго това, което аз наричам „духовно образование“. Духовното образование сега, повече от когато и да било в човешката история, е НАПЪЛНО ОТВОРЕНО ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ГО ТЪРСИ. Всички тайни езотерични учения от миналото днес са напълно достъпни за всеки. Без личен стремеж за добиване на духовно образование обаче, без отваряне на сърцето за ИСТИНАТА и впрягане на интелекта в съзнателно усилие да овладее познания, за които са необходими постоянство, много труд, търпение, саможертва, истинско доверие и благоговение към Духовните Учители, дали ни тези учения – никой не би постигнал нищо истинско.

За да бъде днес физически и духовно това, което ние сега познаваме, човекът е минал през огромни физически и духовни промени под ръководството и грижите на Духовните Йерархии, които са бдели върху правилния ход на неговото развитие. Само допреди няколко хиляди години човечеството е било напълно наясно с божествения си произход и е било в непрестанно общение със Съществата на нашия планетарен Космос. За да стигне човекът до целта на земната си еволюция – себепознанието, – се е наложило Духовните Светове постепенно да се отдръпнат и да оставят все повече самостоятелност на земните обитатели. Затова в езотеричните учения то се нарича „бъдеща 10-а Йерархия, или Йерархия на СВОБОДАТА И ЛЮБОВТА“. В наше време едва ли ще се намери някой, който да не знае, че има право на избор и на свободно развитие, но затова пък не знае, че все още съвсем не е свободен. Минавайки през всякакъв род страдания в земния си живот, човекът все повече констатира, че едно или друго е изстрадал, защото обстоятелствата са го поставили в условия да няма избор на действие. Тогава той проклина Бог, че е жесток, понеже не му е помогнал, когато е трябвало, или че изобщо няма Господ, иначе Той не би допуснал тази или онази беда да му се случи.

Така мисли обаче само „спящият“ човек и той наистина е „спящ“, независимо колко е умен, колко образования има или колко високо стои на социалната стълбица. Този човек още не знае какво значи СВОБОДА, а още по-малко ИСТИНА. Истината ще ви направи свободни, е казал Христос. Тези няколко думи могат да бъдат разбрани в пълнота само ако индивидът се стреми към духовно познание, което извеждайки го на пътя на ИСТИНАТА, му дава възможност за СЕБЕПОЗНАНИЕ и овладяване на СВОБОДАТА.

Докато всеки индивид не събуди у себе си искреното желание да научи истината за своя произход, защо се твърди, че е божествен, каква е истината за генезиса на Земята и превъплъщенията є както в миналото, така и в бъдещето, степените на човешкото съзнание, свързани с историята и предстоящото; защо се казва, че Бог е наш общ Баща, кои са Духовните Йерархии и тяхната функция в Свръхсетивния Свят и в развитието на човечеството; какво става с нас, след като умрем на Земята, къде отиваме, с какво се занимаваме и още безброй от този род въпроси – няма да се постигнат себепознание и свобода. Страданията си остават и няма отговор и помощ за тях. Духовното познание в отговор на гореспоменатите въпроси в миналото е било определяно като тайно и достъпно само за избрани хора и е било предавано пак в пълна секретност в езотерични школи и мистерийни центрове. Много дълго време е било така. Днес цялото това познание е свободно и открито за всеки, който съзнателно го търси, стои като зрели плодове на дърво, чакащи само да бъдат откъснати. Необходимо е единствено да се открие дървото, както и старанието да се достигне плодът, който, веднъж откъснат, изисква много постоянство, концентрация и интелектуално усилие за осмисляне на информацията, която дава всяка хапка от него. Ако търсачът на знание пристъпи към този плод безкористно, с чисто сърце, не само подтикван от желанието да получи знания, а воден от стремеж да научи истината за своя духовен божествен произход – резултатът е неимоверен. Постига се (много постепенно, разбира се) една тиха постоянна радост на духа, придружена от смирение и дълбоко благоговение пред величието на Божия план, Духовните Йерархии и Мировите учители, които са работили през вековете и от Небесния Свят, и между людете. Не може да не се прекланяме с благодарност и пред Духовните Учители от най-близко време, които са ни оставили Духовното Учение вече в реч и книги. Четейки ги, индивидът придобива ново съзнание: защо е човек и какво се изисква от него занапред.

Нужни са огромни усилия, и то от много посветени хора, за да се разтърси „спящото“ човечество и в крайна сметка да проумее, че е наложително да се събуди. Ето какво казва във връзка с това родоначалникът на Духовната Наука Антропософия д-р Рудолф Щайнер:

Трябва да ни е много ясно, че времето на „събуждането“ вече е дошло и всеки трябва да вземе участие в това събуждане, защото събитията много често предшестват знанието и човек не ще ги разбере, когато се случват около него, ако не се приобщи към знанието.

Когато за пръв път прочетох този пасаж в една от книгите на д-р Рудолф Щайнер, бях толкова дълбоко, из основи разтърсена емоционално и духовно от посланието, което носеше съдържанието, че в продължение на седмици и месеци след това анализирах и осмислях живота си, постепенно намествах като в мозайка и проумявах най-сетне невероятните изпитания и страдания, на които бях подложена в последните десет години. Разбирането на този фрагмент, убедена съм в това, носи послания към човешкия разум и душевност съобразно с личния житейски път и познания. Обърнах внимание на мнозина от моите духовни приятели върху въпросния цитат, те всички кимаха с разбиране благодарение на духовната си подготовка, но не влагаха моето проницание и емоционална реакция. Просто техният житейски път и опит беше различен и не ги бе срещнал с онова, което бях преживяла аз.

И така, все повече ми се изясняваха загадките на моята лична съдба. Книгите, които написах спонтанно и с обич към незнаещите хора, носеха само малка част от познанието за ИСТИНАТА. Тогава дори и не подозирах, че чрез тях съм навлязла в известна духовна „територия и светове“, за които още нямах необходимите познания и посвещения. Сблъсъкът със Съществата, които оперират в тази част на „света“, беше нещо страшно. Най-вече понеже не проумявах защо и с какво съм заслужила това, което ми се случва. Многократно търсех помощ от екстрасенси и ясновидки, но казаното от тях беше безкрайно мъгляво и в никакъв случай не даваше нито обяснение за това, което изживявам, нито изход от ситуацията. Денонощно отправях молби към Господ за помощ и пояснение защо съм сполетяна от такава съдба и такива страдания. В края на всяка молитва добавях, че понеже Той всичко знае и Неговите пътища са неведоми, нека ми покаже верния път, за да разбера грешките си, и нека бъде Неговата воля за това, което ще ми отреди.
Отговора на молитвите ми нямам намерение да споделям. Такива „неща“ не се доверяват, те са за лични прозрения. Страданията не само не спираха, ами ставаха още по-мъчителни и необясними. Постепенно започнах да проумявам, че въпреки непоносимостта на бремето ми не само не бях забравена от Бог и Йерархията, ами този път на „личен опит“, лично за мен, е избран нарочно. Защото е преценено, че хора, които са показали пълна самостоятелност в действията си и са с определена духовна нагласа, могат да понесат повече от останалите… Резултатът от тези нескончаеми мъки беше, че в търсене на обяснение за тях изучавах бавно, съзнателно и целеустремено всички езотерични учения, оставени ни от Духовните Учители на нашето време, които в момента са достъпни за всеки, поставил си цел да ги търси. Пътят на моето самостоятелно духовно образование беше дълъг и бавен, но постоянството ми носеше всеки ден нова сигурност и растящо удовлетворение от придобиваното знание. Загадките все повече се изясняваха, сама намирах отговорите, но онова, което откривах по пътя на истината, беше… беше нещо, което може би просто не бих съумяла да облека в думи. Беше нещо като да загубиш БЕЗГРИЖИЕТО, ПРИСЪЩО НА ДЕТСТВОТО… ИЛИ ОЧАРОВАНИЕТО НА НАИВНОСТТА. Имаше само една все по-дълбоко изграждана вътрешна сериозност и непрестанно растящо чувство за отговорност. Докато изучавах „тайните“, грижливо пазени в миналото (а сега предложени свободно на търсача на ИСТИНАТА, защото му е дошло времето), все повече осъзнавах колко малко съм усвоила от онова, което се нарича ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ. Не ми се искаше да си спомням за знанията си отпреди седем, осем или десет години, а като си помислех за „спящото“ човечество, изпитвах загриженост и истинска болка.

....................................................................

Времето от последните години на миналия век и навлизането в третото хилядолетие след Христа вече е донесло нови условия, в които ние, хората, би трябвало да се развиваме. Тези променени обстоятелства, в които протича ежедневието ни на Земята, са толкова сложно устроени в постоянната битка за душата на човека между противоположни сили, че неподготвеният за този процес, „спящият“, не е повече в безопасност. ДОШЛО Е ВРЕМЕТО, КОГАТО, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА ДУХОВНИЯ СИ ПРОИЗХОД И ВРЪЗКАТА СИ С ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ И ЙЕРАРХИИ, АКО НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА, ЗА ВЕЛИКАТА САМОЖЕРТВА НА ИИСУС ХРИСТОС И МИСИЯТА МУ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО – СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА ОПАСНОСТ, В НЕЗНАНИЕТО СИ, ЧОВЕКЪТ ДА НЕ УСПЕЕ ДА РАЗВИЕ ДУХОВНИТЕ СИ СИЛИ И ДА РАЗПЕРИ КРИЛЕ НАГОРЕ КЪМ ТОВА, КОЕТО БОГ-ОТЕЦ МУ Е ДАЛ КАТО ДАР НА БОЖЕСТВЕНОСТ.

Дошло е време, когато, ако сам не осъзнае необходимостта от самостоятелна подготовка, а чака да научи „нещо“ наготово, по лесния начин – оттук-оттам, чрез обучение от незримия свят, „контактуване“ от различен тип, кратки курсове за развиване на способности, – човекът поема огромния риск да бъде манипулиран и отведен в погрешна посока. Не че не съществува и този начин. Напротив, възможен е и го има, но трябва напълно да се доверяваш на този, който ти преподава. Ако човекът обаче в настоящото си състояние на развитие и осъзната индивидуалност иска да бъде на верен път – усилията за духовно знание също трябва да бъдат индивидуални. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛЪГ ПРОЦЕС НА СЪЗНАТЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ УСИЛИЯ ПО ПЪТЯ НА ИСТИНАТА.

....................................................................

Според мен най-важното, към което трябва да се стремим съзнателно, е СЕБЕПОЗНАНИЕТО. То означава Богопознание, познание за Бога и за Духа. От силите на Земята човекът има само онова, което му дарява самопознанието. Физическата основа на себепознанието произхожда от това, което Земята създава като условия. Всичко друго у човека има извънземен, космически произход. Чувстващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етеро-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действа физико-химически, има извънземен, космически, божествен произход. Целта на човека в неговата еволюция е да знае тези неща за себе си и колкото по-дълбоко проникваме в дълбините му, толкова по-нагоре се извисяваме в света на свръхсетивните Духовни Същества.

По-просто казано, постепенно осмисляме божествения си произход и нашето божествено семейство, на което ние, човеците, сме най-малките деца, но сме надарени с особени заложби, на които предстои развитие. Дара ни от Бога да сме единствената Йерархия от Сътворението, 10-ата Йерархия, която ще бъде Йерархия на Свободата и Любовта, ние, хората, трябва самостоятелно да развиваме чрез самопознание и одухотворяване на земните си сили, а затова трябва да ходим съзнателно по пътя на ИСТИНАТА И БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ.

Тук искам да помоля за внимание, за да бъда разбрана правилно! В никой случай не желая да прозвучи, че внушавам на читателя непременно да се включи в някоя езотерична школа или учение. Съвсем не! ДУХОВНА МЪДРОСТ НАСИЛА НЕ СЕ ДАВА – ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ СЪЗНАТЕЛНО. Ще наблегна отново обаче, че духовните знания на човека сега са особено необходими, защото точно срещу свободата на душата конспирира злото. ЗАДАЧАТА НА ЧОВЕКА Е НЕ ДА СЕ БОРИ СЪС ЗЛОТО, А ДА ГО ПОЗНАВА И РАЗЛИЧАВА, КАКТО И ДА СЕ СТРЕМИ ДА ГО ТРАНСФОРМИРА В ДОБРО.

Този изключително сложен процес изисква познание. То съществува от най-дълбока древност, но е било и преподавано по начин, който е бил подходящ за тогавашното развитие на човека. Днес тези знания са публикувани навсякъде и са в изобилие по езотеричните книжарници и дори сергиите, без указания за историческия им ред и произход. Би било крайно неправилно да се предписва и преподава някакво учение против личната воля на човека. Д-р Рудолф Щайнер обаче, основоположникът на Духовната Наука Антропософия, този вероятно единствен по рода си високопосветен от най-близко време и с не по-малко велико „минало“ учител, което не е тайна за последователите на неговото учение, ни е оставил не само знание, но и много ценни препоръки и указания точно за края на миналия и началото на сегашния век. Той казва:

Начинът, по който трябва да се постъпва, е да се казва истината на хората, за да се запознаят по-дълбоко с истината. Тогава те самите ще изберат своята посока на собствена воля.

Ето какво говори за истината пък Учителят Петър Дънов:

Силата на човека седи в любовта му към истината. Само идейните хора, постоянните, търпеливите, могат да бъдат хора на истината. Истината се заключава в това човек да съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бог.

Всяка душа е дошла на Земята да донесе нещо на света, душата трябва да бъде будна и съзнателна за своята задача и мисия.

Д-р Рудолф Щайнер:

От човека се изисква самостоятелно мислене. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност. Мисленето е елементът, чрез който участваме в общия ход на вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество. Нашето мислене ни свързва със света, нашето чувстване ни връща в нас самите и тепърва ни прави индивидуални.

Учителят Петър Дънов:

Когато започнеш да мислиш, ти се проявяваш. Свободата не е външен процес, а вътрешен. Свобода има само онзи, който е съединен с Бога, който е намерил своето място в Космоса. Само свободният човек може да се развива.

Д-р Рудолф Щайнер:

Да бъдеш свободен, не означава да можеш да искаш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш каквото се изисква.

Свободният човек е свободен дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си.

Свободният човек действа нравствено, защото притежава нравствена идея. Никой не може да бъде в пълния смисъл на думата „човек“, ако не се е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека, което ни открива Духовната Наука.

За читателите, които ме молят за насока, ще се опитам в тази книга да подбера теми, които, вярвам, ще им бъдат полезни за духовна ориентация. Ако моите искрени усилия да помогна докоснат ума, сърцата и душите им, ще бъда искрено щастлива, но истината седи и ги чака за лично усилие и изучаване в трудовете на съвременните Духовни Учители, които споменавам и от които съм черпила познание и вдъхновение.

ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕМЯТА

От всичко, което ще поместя в тази книга, искам читателят да знае, че съдържанието на това заглавие и глава от книгата ми е най-главното ми послание към него. Това е една истина, която малцина знаят, но веднъж след като са я открили и осмислили, стават нови и добри човеци.

Погрешно е да се вярва, че бихме могли да почакаме, докато прескочим прага на смъртта, за да изпитаме нещо от духовното естество там, отвъд. За да преживява нещо от този вид, човекът трябва да е постигнал способността да приема. Но тази способност не може да бъде развита след смъртта, освен ако човек не я придобие, докато е тук, на Земята. Ние не живеем безцелно и напразно в този материален свят. Нашите души не слизат безцелно във физическия свят, а за да придобием онова, което фактически може да се придобие само тук, а именно духовното познание.

На Земята човек трябва да добие съзнание за след смъртта. Той трябва да пренесе от физическото си тяло енергиите, които развиват съзнанието. Ние сме достигнали степента в развитието на човечеството, когато много неща могат да бъдат изживени само след смъртта.

Д-р Рудолф Щайнер

Когато човек развие съзнанието си така, че този цитат да е напълно приемлив и ясен за него – той вече е правилно развиващ се индивид. Знам, че мнозина читатели биха ми припомнили първите ми книги, от които са добили успокоението, че земната смърт не означава край, а човекът има живот след това, в духовния свят с друго съзнание и този живот там е по-лек. Да, по-лек е, че физическите болки и страдания ги няма вече, както и ужасните грижи и изпитания, през които минаваме, докато сме на Земята. Това бяха книги за нищо незнаещия човек, за утеха при загубата на ближните ни, за да няма страх от смъртта, но целяха да запалят пламъчето за повече знания на човешкия дух и връзката му с Духовните Светове. Тези книги бяха само вид ключ, отварящ примерно една затворена дотогава врата, която веднъж отворена, би трябвало да подбуди желанието да се търси самостоятелно повече познание в тази насока. Надявах се читателят да пожелае да обогатява по-нататък индивидуално своето духовно развитие, търсейки и намирайки верните източници на Духовна Наука, до които неизменно стига онзи, който се стреми към СВЕТЛИНА И МЪДРОСТ.

За да можем да постигнем такова ниво на духа, че с известно самообладание да посрещаме житейските болки, страдания, изпитания и тежките удари на съдбата, крайно наложително е да имаме известно духовно образование. Ще си ги обясним и примем по-леко. Това е единственият начин, чрез който ще съумеем да разберем сами защо някой се ражда с недъг или тежки увреждания, да проумеем болестите си, да понесем с примирение ужасното страдание, когато губим най-обичаните си чрез смъртта. И още: защо през живота ни винаги някой ни предава по някакъв начин – съпрузи ни изоставят, родители са захвърлени на старини без подкрепа и грижи от децата си; защо хора, в които сме вложили доверие, ни измамват, ограбват или изплитат интриги, довеждайки живота ни до безизходица; защо загубваме придобити богатства и състояния чрез съдбоносни случки; защо губим социално положение или власт и т. н. – страданията и изпитанията на Земята са безброй. Те обаче са резултат от нашите собствени действия, грешки и незнание. „Добре де, знам, че греша или че трябваше да сторя това или онова другояче – роптае човекът, – но къде беше тогава Господ да ми помогне или спаси?!“

Време е да стигнем до онова съзнание, при което вече сме наясно, че не можем да бъдем насила въведени в правия път. Ако това се правеше по този начин, ние никога не бихме се научили да действаме правилно.

УРОЦИТЕ ЗА ДОБРО И ЗЛО НЕ МОГАТ ДА СЕ НАУЧАТ, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ Е СВОБОДЕН ДА ИЗБИРА СВОЯ СОБСТВЕН ПЪТ И АКО НЕ СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ ОТ ЗЛОТО КАТО ИЗТОЧНИК НА СТРАДАНИЯТА.

„Космогония на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл

Ако Бог ни бе поставил в „правия път“, без възможността да грешим и извличаме своя опит чрез страдания и болка, ние щяхме да бъдем едни автомати, а не хора в еволюция към Божественост. Ето защо време е човекът сам да пожелае да разбере от някое сериозно духовно учение какво става с него след смъртта. Там ще прочете научно обяснени подробности, които ще разтърсят душата му и променят към по-добро целия му съзнателен живот.

И сега във връзка с това, че ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕМЯТА, аз ще подбера за насока една малка част от цялостния сложен процес на живота ни след смъртта, оная, която е свързана с темата.

КАКВО СТАВА С ЧОВЕКА, МИНАЛ ПРЕЗ ПОРТАТА НА СМЪРТТА

Когато човек умре, той се разделя с физическото си тяло. Смъртта представлява едно изменение на процесите в тялото – това е факт от физическия свят. Тялото престава да бъде посредник между душата и Духа. Значи след смъртта физическата ни обвивка се оказва подчинена на физическия свят и законите, които оперират в него. Тази физическа обвивка потъва в материята, за да се разложи в нея. Фактически не душата и Духът напускат тялото, а то се освобождава от тях, когато неговите сили не могат повече да действат в смисъла на човешка организация, тоест когато то не може повече да бъде посредник между душата и Духа.

За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейния подробен процес на разпадане, но този процес не е цел на тази книга и авторът очаква читателят сам да прояви интерес, да отдели време и да направи усилие да изучи какво става с душата и духа след смъртта.

Мястото, обитавано от човека веднага след смъртта, в душевния свят, се нарича според различните религиозни и езотерични обучения с различни имена и терминология: „Чистилище“, „Място на желанията“, „Прочистващ огън“, „Камалока“ и още много други. В тази област от астралния свят, назована в източните учения КАМАЛОКА, а от д-р Рудолф Щайнер, например в неговата книга „Теософия“ – „Място на желанията“, човекът след смъртта работи върху очистването на по-нисшите си желания и страсти, както и за коригиране на слабостите и пороците, спъващи развитието му, като за целта го карат да страда по съответния начин. Ако е причинил страдание някому и е постъпил несправедливо или подло, той ще бъде принуден да страда по същия начин.

ТОЧНО ТАМ, В ТАЗИ ОБЛАСТ НА ЖЕЛАНИЯТА, ЧОВЕК НАУЧАВА, ЧЕ ДОКАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА, СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОМЕНЯМЕ НЕЩАТА И ДА ПОПРАВЯМЕ ГРЕШКИТЕ, ПОРОЦИТЕ СИ И ДА КОРИГИРАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО СМЕ ИЗВЪРШИЛИ ПОГРЕШНО, В ДУХОВНИЯ СВЯТ ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ЗНАЧИ ВСИЧКИ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ТРЯБВА ДА СТАНАТ, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕМ В НЕГО, ЗАЩОТО, СЛЕД КАТО СМЕ ПРЕМИНАЛИ ПРАГА, ВЕЧЕ НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОПРАВЯМЕ. ТАМ ВЕЧЕ САМО ПРОУМЯВАМЕ КЪДЕ СМЕ СБЪРКАЛИ, КОЕ СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВЕЛИ В ТЯЛО, И СЕГА С ПОМОЩТА НА ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ, ПО-ТОЧНО НА АНГЕЛСКАТА ЙЕРАРХИЯ, НИЕ ВИЖДАМЕ КАК СЕ ОФОРМЯ НАШАТА КАРМА И КАКВО ТРЯБВА ДА ПОПРАВИМ ПРИ СЛЕДВАЩОТО СИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЗЕМЯТА.

....................................................................

С други думи, в този период от пречистването ни след смъртта ние изживяваме цялото кармическо изпълнение. Изживяваме го така, както ще бъде по-късно в земния живот, но по отношение на впечатлението, което тогава придобиваме, го изживяваме по-силно, отколкото може да се случи в някой земен път. И там, докато неописуемо сме разтърсени при панорамата на нашите действия през току-що приключилия живот, докато Ангелската Йерархия ни показва формирането на нашата КАРМА, ние страдаме НАЙ-МНОГО ОТ РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ ВСИЧКО СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ ПРЕЗ ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ, НО ТАМ, В ДУХОВНИЯ СВЯТ, ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ТАМ РАЗБИРАМЕ КОЛКО МНОГО ОЩЕ СМЕ МОГЛИ НЕ САМО ДА ПОПРАВИМ, НО И ДА СВЪРШИМ И ЗА СЕБЕ СИ, И В ПОМОЩ НА ДРУГИТЕ, И ОЩЕ КОЛКО МНОГО СМЕ МОГЛИ ДА НАУЧИМ – ВСЕ НЕЩА, КОИТО СЕ ПРИДОБИВАТ САМО ПРЕЗ ЗЕМНИЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ.

(следват разяснения и примери в книгата)