САМОТАТА СЛЕД СМЪРТТА ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК СМЕ ЖИВЕЛИ, ДОКАТО СМЕ БИЛИ НА ЗЕМЯТА

Смърт може да бъде изживяна само на земята. В свръхсетивният свят няма смърт, има само трансформация от една форма в друга. Нито едно божествено духовно същество не познава смърт. Христос трябваше да слезе на земята, за да изживее смъртта. Той е единственият между всички свръхчувствителни Същества, познал смъртта чрез опит.

Установена по духовен път истина е, че човешките същества след преминаване портата на смъртта, живеят в свръхсетивния свят, където няма разпадане и разлагане. Те могат да влязат в тези царства (области), но не могат да умрат, защото са приети в един свят, където не може да има разрушение и унищожение.

Все пак в свръхсетивния свят има нещо подобно на смърт, макар в същото време да е съвсем различно от смъртта, както ние я познаваме. Това „подобно“ нещо, изразено с човешко понятие, може да се определи като САМОТА. Самотата в свръхсетивния свят е сравнима със смъртта тук, на земята. Там няма разрушение, каквото познаваме при земните условия, но самотата, изпитана там, е много по-интензивна и наситена, отколкото самотата, която познаваме на земята. Какво означава това, може да се разбере и напълно да се почувства само когато се случи – да изживееш състояние, когато ТАМ няма нищо друго, което да познаваш, освен себе си.

Първият период след земната смърт е такъв, че ние можем да установим добра връзка само с души, които са останали на земята, или онези, починали около същото време като нас. При тази ситуация най-близките връзки продължават да имат ефект след смъртта. Живите, които са останали на земята, могат да направят доста за заминалите, но за това ще говорим по-късно – това е друга тема. Когато мъртвите ни предават някои послания и съобщения чрез медиум, това е само докато са в областта Камалока, после този вид комуникация прекъсва. Езиковите особености престават да служат като комуникация.

Духовната наука ни съобщава, че фактически след преминаване портата на смъртта съществото ни се разширява, става все по-голямо и по-голямо. Това не е лесно като понятие или представа, но фактически така става. Само на земята ние се чувстваме ограничени в нашата кожа. След смъртта се разширяваме непрекъснато в безкрайните пространства и ставаме все по-големи. Когато стигнем до края на периода Камалока, буквално се разширяваме до орбитата на Луната около Земята. И така, разширявайки се и периодично навлизайки все по-дълбоко в свръхсетивния свят, в сферата на Меркурий, после на Венера, на Слънцето и по-нататък, връзките с другите същества стават все по-трудно осъществими. В астралния свят все още намираме индивидуални връзки, но колкото по-високо се изкачваме, толкова повече намираме едно прекъсване на това, което свързва индивидуалните връзки. В същото време там е пълно със същества!… Значи, за да се избегне самотата, необходимо е да се създават душевни връзки и общуване между тях, там. Затова целта на живота на земята е така да се живее през земния ни живот, че да се изграждат връзки между едно и друго човешко същество. Иначе човек би останал сам в духовния свят, тъй като по-късно след смъртта идва време, все пак, когато по-общи връзки са необходими.

Навлиза се в една област, където има значение как сме се изградили на земята като моралност. Фаза на чувство на самота се създава там в души, които са минали през портата на смъртта, без морална душевна нагласа и без морални концепции – значи души, които са отхвърляли моралните задължения и отношения през земния живот.

Д-р Щайнер отбелязва, че не е лесно да се посочи докъде се простират ценността и стойността на моралния човек по отношение на цялото човечество, нито пък да се посочи точно вредата, създадена от някой, който е неморален. Но може лесно да се схване, като се каже, че личност, лишена от морална душевна нагласа, е един болен член на обществото. Такова същество, чрез своето неморално и егоистично изграждане на Земята, в духовната сфера се превръща в отшелник, все повече се отчуждава от другите.

Да бъдеш морален, означава пък, че този някой има връзка с всички човешки същества. Ето защо любовта към цялото човечество е очевидна за всички морални хора. Неморалните хора обаче в дадена фаза след смъртта се чувстват много самотни и изолирани именно поради тяхната неморалност. И така да обобщим, духовното изследване на живота след смъртта на разпръснатите в макрокосмоса души разкрива, че неморалните индивиди изпадат в дълга самота, докато моралните намират и си създават връзки с души с подобна морална склонност, което им осигурява интересен социален живот през този период.

РЕЛИГИОЗНАТА НАСТРОЙКА НА УМА, ДОКАТО ЖИВЕЕМ НА ЗЕМЯТА, ОПРЕДЕЛЯ И СЪОТВЕТНАТА ГРУПИРОВКА, В КОЯТО ЩЕ СЕ НАМЕРИМ НА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ ЖИВОТА НИ СЛЕД СМЪРТТА

Докато живеят на земята, хората са групирани по националност, по професионалните си занимания, религиозните, духовните убеждения и т.н. В дългия период между смърт и ново раждане хората също се групират, но според своите морални концепции и общи духовни наклонности. Следващата фаза при пътуването на разширената душа е тази, в която дори надарените с морално предразположение души ще се чувстват самотни, ако им липсват религиозни концепции. Религиозната настройка на ума още докато сме на земята, е подготовката за връзки и общуване на една определена степен от живота между смърт и прераждане. Тук духовният изследовател разказва, че открива хора, които са осъдени на самота, ако не са способни да имат религиозни чувства и връзки. В тази област се намират хора, групирани според своята религиозна общност. Атеистите стават отшелници там. Да бъде човек духовен отшелник, това означава да има едно притъпено съзнание, с което не обхваща другите около него. Да бъде дружелюбен, в тази фаза означава, че той ще има ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души и ще общува с тях.

Този период е следван от друг, по-нагоре, в който не е достатъчно да се живее в обкръжението на религиозните общества. В тази фаза ние отново можем да изпитаме огромна самота, ако не можем да постигнем и внесем разбиране към всяка човешка душа в нейния същностен характер, дори и да сме изпитали единство с онези от подобна религия. Към тази фаза ние можем да се подготвим отсега, още докато сме на земята, чрез разбиране и толерантност към всички религиозни вероизповедания. Това не е било необходимо преди идването и саможертвата на Христос, защото тогава изживяванията в Духовния свят са били различни. Сега това става вече все по-съществено важно.

Ние не можем да срещаме и сблъскваме същественото от Християнството с други религиозни вярвания. Не е правилно да слагаме Християнството до другите религии. Защото колкото и все още неразбрано да е Християнството в своята същина, когато бъде правилно схванато, то съдържа в себе си импулса да разбере всички религиозни тенденции и вярвания. Христовият импулс съдържа зърното, семето, което дава възможност да стане една универсална религия – казва Р. Щайнер.

Ето защо правилното е, още докато сме на земята, да не проявяваме и вземаме едно нетолерантно отношение към другите религии. Мисията на Християнството не е да окове хората в догми. Вярно е, че будистите се смеят на религии, на които дори им липсва идеята за прераждането. Такава религия им изглежда фалшива. Обаче правилно разбраното Християнство предварително приема, че всички хора в техните вътрешни същества са християни. Днешната задача е да се приложат импулсите на християнството, което означава да се стараем да зачетем и вземем под внимание всички религии по-съзнателно отпреди, и то с разбиране и с присъствието на любов. Това е начинът, по който ние се подготвяме за периода между смърт и ново раждане, за да имаме активен живот през този същия период, между смърт и ново раждане. Който още сега не може да го приеме и разбере, ще го изпита като силно изживяване на самота, няма да има достъп и изкачване до други души, които са имали по-широки разбирания.

И така, нашият живот след смъртта, ако и да не подлежи на смърт според сегашното ни човешко разбиране, е осъден на друга „смърт“ под формата на самота, която бихме могли да избегнем, ако живеем пълноценно и на земята. Например, ако през земния си път минаваме през етапи на самота и изолация от хората по собствено решение и преценка, когато сме могли да бъдем общителни и да показваме топлота и интерес към другите човешки същества, духовната наука разкрива, че след смъртта в подходящата фаза ще изпитаме един мощен копнеж. Ние ще копнеем за безсъзнателност, но ще открием, че в по-високите полета, където материята вече не съществува, всичко е въпрос на съзнателност. Ужасно е да не можеш да изпаднеш в безсъзнателност, а да си напълно съзнателен, че си жив, но сам, абсолютно сам за много дълго.