АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ И СТРЕМИТЕЛНО РАЗРАСТВАЩИЯТ СЕ МАТЕРИАЛИЗЪМ СА ИЗГРАДИЛИ СТЕНА МЕЖДУ ЖИВЕЕЩИТЕ НА ЗЕМЯТА И ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ. ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ

Погрешно е да се мисли, че сме безвъзвратно разделени от наши близки, които са починали. Вярно е само, че не ги виждаме и чуваме повече, но това не значи, че те не са около нас по-често, отколкото можем да предположим, и че не е възможно да установим връзка с тях. „Под връзка с тях“ не разбирам нищо в буквалния смисъл на тези думи, нещо като връзка с медиум, автоматично писане, чуване на глас – в никой случай! – това не са правилни начини за контакт с тях.

Причината за невидимата стена, която ни отделя от света на мър-твите, се дължи най-вече на настоящата бездуховност и материализи-ране на живота.

....................................................................

Когато заспиваме нощно време, идеите и мислите, които са минавали през нашето съзнание на будния ни живот, оживяват като живи същества. Душите на умрелите се приближават към спящите и споделят тези мисли и идеи, чувствайки се „нахранени“ и „подкрепени“ от тях. Нощ след нощ мъртвите се отправят към спящите човешки същества, които са оставили на земята, но само към тези, с които са били в кръвна, родствена или лична близост, за да потърсят освежаване и обогатяване от мислите и идеите, които спящите отнасят в съня си. Най-често обаче мъртвите не намират нищо, което е необходимо за тях, защото в сънното състояние разликата в мислите и идеите в различни индивиди е много своеобразна.

Ще поясня какво имам предвид. Ако техните обични и близки, живеещи на земята, са потопени по цял ден в мисли, свързани само с материалния живот, с ум, насочен само към каквото се случва във физическия свят и каквото може да се свърши и постигне там, ако в техния живот няма мисъл за духовния свят, преди да заспят (молитви, размисли, книги с духовно съдържание), тези хора нямат никаква „храна“ да предложат на умрелия. Знам, мнозина ще възразят, че мъртвият и на земята не е имал никакви духовни мисли и познания. Така е, но той сега живее при други, напълно различни условия, които нямат нищо общо с условията на физическия план, и може да възприе само нещо от характера на тамошните духовни вече условия.

Д-р Р. Щайнер ни разказва, че е разтърсващо изживяване за ясновидския взор да види как такива умрели души си отиват празни, понеже техните близки не носят със себе си в съня си никакви духовни мисли и съдържание. Той дава за пример студентите, които се наливат по цяла вечер с бира и по този начин причиняват съня си – те не отнасят със себе си никакви мисли, които да живеят в Духовния свят.

Представете си само, колко много измежду нашите познати не само са с изцяло материално отношение към живота и живеят със съзнанието ТУК и СЕГА, но и се наливат с алкохол и през деня, и когато и да е – какви мисли могат да отнесат със себе си, когато спят?! Когато умрелите се приближават до такива души, те намират безсъдържателни, празни полета.

Днес много хора считат за глупаво и наивно да се задълбават в мисли за Духовния свят, Бог, Духовни йерархии, Ангели… „такива едни небивалици“ – мислят те. Точно те лишават най-близките си мъртви от необходимата им „храна“. Защото умрелият няма вече нужда от храна като на земята, а от онази, която е в духовен вид – благородни, добродетелни, духовни мисли и идеи. И за да се разбере това правилно, трябва да се каже, че „този вид храна“ след смъртта може да бъде извлечена само от идеите и мислите на онези, с които мъртвият е бил свързан, онези, които са му кръвна връзка, както и близки приятели, с които е общувал.

Засега са малко хората в съвременния свят, които са духовно осъзнати. Дори някой, който показва открит интерес към духовните неща, може да срещне сериозни ограничения, подигравки и даже пречки в това отношение, и то в своята собствена фамилия. Много са горчивите писма с подобно съдържание, които получавам. Такъв търсещ духовна храна освен чрез книги би могъл да се ориентира и да посещава някоя действаща духовна група. Внимание! Под духовна група нямам предвид някоя секта! Става въпрос за малки групи, които принадлежат на Бялото братство – например към последователите на Учителя Петър Дънов или тези на Антропософското общество. Понякога ми се обаждат от провинцията хора, които споделят, че са си основали малък духовен кръг от съмишленици за четене, обмяна на идеи и духовно развитие. Тези хора благодарят за книгите, които им препоръчвам, и питат за още упътвания и точно за такъв вид духовна информация.

Много човешки същества, които посещават духовни групи, а дори и единици хора, занимаващи се с духовни науки, след своята смърт, като не намират никакви „плодородни полета“ в своята фамилия, ги откриват в душите на тези духовни личности, ако приживе са били в някаква постоянна връзка. Ето защо добре би било човек да принадлежи към някое духовно общество, което допада на неговото мислене и душевност. Бялото братство добре работи в България, но също така добре работи и Антропософското общество у нас, така че, когато средата на някой имащ духовни потребности е изцяло заспала и материалистично настроена, има къде да потърси духовна храна тук, на земята, а тя ще го ползва още повече след смъртта.

....................................................................