ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ДЕЛОТО НА ХРИСТОС

Тъй като тази книга е посветена на читателите, доверили ми болката, страданията и мъчителните въпроси, които раздират душите им след загубата на любим човек, тя малко или повече е отговор на техните писма. По-точно на техния отчаян зов за помощ и светлина по темата, която вълнува всеки човек на земята и по която най-малко се знае – какво става с нас след земната смърт.

Във връзка с тази тематика чувствам свой дълг към всички, които са ми оказали доверие да се допитват до мен, да кажа още нещо. Нещо, което много по-рядко ме питат, но което е по-важно от всичко друго, което ни занимава в живота. Нещо, което трябва да научим, докато сме живи, и да не напускаме земния си път без това знание. Това е

ТЕМАТА ЗА ХРИСТОС И НАШАТА ВРЪЗКА С НЕГО

Днес в нашата култура името на Христос заема твърде малко място, а истината кой е Христос и защо е наречен Спасителят на човечеството, знаят все още малцина. Вярното знание за Христос довежда всеки по съвсем естествен път до почитанието и богоговението. Истината за Христос и защо Той наистина е Спасителят на човечеството сега е широкодостъпна за всеки, но тя може да бъде достоверно намерена само в Духовната наука антропософия и в учението на Учителя Петър Дънов. Говоря за литературата, която поне може да се намери лесно в България.

Днес се споменава и слави името на Христос единствено по време на християнските празници Коледа и Великден, като една прекрасна традиция, преживяла кризите на времето и историята. Но още толкова много неща, и то от първостепенно значение, трябва да знаем за Христос и връзката на човечеството с Него.

Например, за да бъдат правилно разбрани прераждането и съдбата, необходимо е да го има и вярното разбиране за Христос. Колкото повече разбиране поемем в себе си за Христос по време на земния си живот, толкова повече Той става наш водач през сложните мирови взаимоотношения след смъртта – когато напускаме земята и поемаме дългия път към Зодиака и, обратно, когато се връщаме към ново земно въплъщение. Когато опознаем Христос и Неговото значение в еволюцията на земното човечество, още докато сме на земята, животът ни придобива съвършено нов смисъл. Тогава ние започваме да живеем със съвсем друго разбиране и приемане на изпитанията в житейския ни път, а това дава и своите плодове след смъртта. Колкото повече човек придобива правилно разбиране за Христос, докато живее на земята, той облича себе си в НЕТЛЕННОСТ и ще се въздига до все по-ясно Аз-съзнание. Това е именно мисията на Христос.

Време е вече, и фактически сега е точното време, докато живеем на земята, да научим колкото можем повече за Христос, за да придобие душата ни едно правилно настроение. Това означава, че душата ни вече трябва да започне да чувства, че тя не може да постигне правилното си, предвидено в еволюцията развитие сама от себе си без СИЛИТЕ, които є дава Христос. Тези сили, които ни свързват все по-мощно с Христовия импулс, не могат да се появят у нас без нашето съзнателно търсене и обвързване с Христовите сили.

Онези хора, които нищо не чувстват и не искат да знаят за Христос, онези, които преминават земния си живот, без да са свързали себе си по някакъв начин с Христос – все по-тежък ще бъде съдбовният им земен път, пълен със страдания, които няма как да си обяснят. Такива хора все по-силно ще усещат дисхармония в себе си, неосъзнато недоволство, депресии, ще преживяват усещане за дезорганизация. Това ще е така, защото няма да са в състояние да се свържат правилно със своята карма и съдба. С други думи, те няма да са в правилен синхрон и съзвучие с Космоса.

За да може човек правилно да разбере това последно изречение, което казах, трябва обезателно да придобие знание за Христос и ролята му в човешката еволюция. Това не е нещо, което се научава с 5 или 50 думи, а се иска първо желание да се знае, а впоследствие да се отдели време за изучаване, осмисляне и разбиране.

Според Духовната наука антропософия, от гледна точка на космическата еволюция, физическото тяло на човека е неговото най-старо устройство, върху което са работили Духовни същества от различен ранг в Йерархията през така наречения период на Стария Сатурн. Следващият период на земното превъплъщение е наречен Старото Слънце, през който физическото тяло на човека, пак чрез помощта на много висши Духовни същества от Йерархията, бива реорганизирано така, че да може да получи етерното тяло. През следващия период, наречен Старата Луна, пак чрез Духовната интервенция на Йерархията, човекът получава астралното тяло, а през Земния период човешкото тяло е отново оформено и поставено вече в изправено положение така, че да стане носител на Егото, на Аза. Мисията на Земята е Азът да се развие свободно, за да изрази любов така, че в края на земната еволюция всичко да бъде проникнато с любов. В това, което предстои, човекът трябва с отговорност и в свобода да заеме своята роля в творческия световен процес.

За да постигне тази цел, Егото – Азът, има нужда от физическото тяло, което е огледалото на Аз-съзнанието.

Все пак, когато говорим за създадените през гореспоменатите периоди физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние не бива да си представяме нищо подобно, каквото представлява сегашното ни физическо тяло. Целта на творческите Същества, които са създали човека, не е била той да има видимо тяло, каквото то е днес. Онова, тогава сътворено от тях физическо тяло, е било една прозрачна мрежеста форма от материя, която е представлявала духовната форма на физическото тяло. Това картинно е описано в „грехопадението“ в Библията.

По време на Лемурийската епоха зародишът на Аза вече бил даден на най-напредналите човешки същества в развитие, но те са били още далеч от времето, когато ще станат Аз-съзнателни. След изкушението на Луцифер, работещо в човешкото астрално тяло, се задвижва една серия от сложни реакции, „падения“, които са разбъркали духовната същност на човешкото физическо тяло. Тази духовна същност на физическото тяло Рудолф Щайнер нарича „фантома на човешкото тяло“. Фантомът винаги е бил невидим и сега е невидим за нашето зрение.

След намесите на Луциферическите същества в тази фина духовна мрежеста форма на физическото тяло постепенно били вграждани материални субстанции, докато то станало гъсто и видимо, както днес го имаме. Онова обаче, което е било безсмъртно в човешкото тяло дотогава, приело тленността и става смъртно, приема смъртта.

Впоследствие се включват и Ариманическите сили (сатанинските), които заедно с Луциферическите (дяволските) влияния допринасят първоначалната духовна форма на човека да стане дезорганизирана, объркана и твърде силно свързана с минералните елементи. Това, което се явило в резултат, било, че енергиите на смъртта станали толкова мощни, че животът на Земята щял да престане да съществува, ако това продължи. Най-важното било, че духовната същност на физическото тяло, фантомът, който винаги, а и досега е невидим, бил толкова сгъстен и потъмнял, че след смъртта не можел повече да придружава душата и духа. По този начин чувството за Аза ставало все по-затъпено и в явна опасност Аз-съзнанието да бъде загубено. Ако фантомът на човека не се възстановял, мисията на Земята не можела да бъде изпълнена. И това възстановяване на фантома или на духовната форма, или на прототипа на физическото тяло, чрез което трябвало да се спаси Азът, не е могло да бъде извършено от човек или друга Висша йерархия, а само от Божествено Същество. Такова Същество, което може да бъде освободено от всякакви влияния на Луцифер и Ариман. Това именно бе Христос.

Появата на Христос на Земята, Бога, който слезе на Земята и направи своята саможертва, за да спаси Аза на човека, е едно събитие от такава величина, че няма с какво да бъде сравнено! Затова днес има толкова погрешни разбирания за Него. Днешното време, XXI век, изисква от човека ново разбиране, чрез създаването на нови понятия и представи, такива, които са вече свързани със свръхсетивния свят и с Духовните йерархии. Все още много малко хора се замислят за свръхсетивния свят от тази гледна точка.Човекът от нашето време има някаква бегла представа за световете, които не вижда, по-скоро за някакви извънземни, в които също толкова малко се вярва, или пък представите за които са така изопачени, че служат само за смях. Време е вече човекът да измени своето мислене, т.е. да спре да приема и да си обяснява нещата и явленията само в рамките на това, което вижда, а да повдигне мисленето си до разбиране и изграждането на представи за Духовните светове, за Духовните йерархии и Същества. Те все още са невидими за нас, но е време да се знае, че са по-тясно свързани с човека, отколкото той може да предположи, и непрестанно се грижат за правилното развитие на човечеството. Ако успеем да повдигнем нашето мислене над ограниченията на нашата материалистическа наука и обкръжение, ще се постигнат чудеса.

Наясно съм с факта, че много хора от нашето съвремие, които са силно вярващи и се стремят да бъдат добри християни, приемат за свой пътеводител само Библията и не искат да чуят някои от по-дълбоките истини, поднесени днес от антропософията. Вярно е, че Библията все пак е най-великата книга на истината, но човекът засега разбира твърде малко от нея. За да я разбира, той постепенно трябва да издигне своето мислене до Духа, тъй като самите евангелисти, които са ни оставили своите четири Евангелия, са били хора с „посвещение“. И то с различен вид и степен на посвещение и оттам и някои разлики в Евангелията.

Понятието „посвещение“ в днешно време е невъзможно да изгради достоверни представи какво в действителност означава. Освен ако някой е изучавал целенасочено някоя езотерична наука. Онези „посвещения“ в древността не само са се давали на действително заслужили достъп до мировите тайни люде, но са били и един много сложен и опасен процес, изпълнителите на който са били вещи мъдреци и висши жреци. При този процес на инициация посвещаваният е трябвало да бъде извличан вън от своето физическо тяло. Дори Адептите и посветените на Изтока при посвещение са се намирали вън от своето тяло, защото за всички посветени от предхристиянската епоха е било ясно, че макар и да са стигали до най-външните граници на физическото тяло, те не са докосвали силите на физическото тяло. Защо ли? Защото до Мистерията на Голгота и чудото, което се е извършило на Земята чрез Христовата смърт (Възкресението), човеците, умирайки, са прекарвали известно време между смъртта и следващото им прераждане в по-висшите светове, но при своето ново въплъщение те сваляли от Духовния свят един несъвършен, обречен на разрушение фантом (духовната невидима част на физическото тяло). Това означава, че след смъртта си на Земята хората не са могли да възкресят един цялостен фантом на физическото тяло. А всъщност човечеството може да се приближи до целта на своята еволюция само чрез този фантом, чрез неговите истински сили, такива, каквито са му били дадени при сътворението и загубени след „грехопадението“. Ето защо е великата жертва, която Христос даде за човечеството. Умирайки на кръста и протичайки кръвта му в Земята, Той се свърза със Земята и стана част от нея и човечеството. По тоя начин Той ни даде възможност чрез смъртта на Голгота да се спаси човешкият Аз и да се даде възможност за възкресението на физическото тяло.

ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛВАМЕ С ВЯРНО РАЗБИРАНЕ КАКВО ИМЕННО Е ДАЛ ХРИСТОС НА ЧОВЕКА? КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЗЪТ „МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА“?

Вярно е, че величието на най-великата историческа Мистерия в еволюцията на земята – как именно Христос стана човек и се свърза със земната еволюция и човека – все още е далеч над обикновеното разбиране. Ние обаче живеем в ново време, бих казала, точно във времето, от което просто сме призовани да разширяваме и задълбочаваме това разбиране. Защото Христос е единственият Бог минал през смърт. Тая смърт е висш акт на саможертва, за да се спаси правилният ход на човешкото развитие, човешкият Аз, който се е нуждаел от спасение. Най-голямото доказателство за спасителната акция на Христос е била в това, че самият Негов фантом е триумфирал чрез възкръсване след смъртта му на кръста и учениците му са го видели. Първо Мария, после и другите ученици, видели са Го, но това първо по рода си възкресение и за тях е било и ново, и невероятно дори, защото те са видели точно тази духовна част, която е невидима за човешките очи, а те вече са имали духовното зрение, за да я видят. Ето защо още много време човеците ще се чудят кое как е било и кое да вярват, само защото нямат духовно разбиране и знание, а все още се осланят и вярват само на физическото си зрение.

Възкресението на Христос представлява фактически раждането на една нова съставна част от човешката природа – нетленното тяло, – това, което човекът е загубил при грехопадението и от Мистерията на Голгота му е даден път да може отново да си го възвърне. За да може човекът да разбере защо именно това, което Христос извърши, е най-висша саможертва от характер, за който няма сравнение, защото Той е Бог, ще ни трябва духовно повдигане като разбиране и съзнание, за да схванем следното:

За да се стигне до спасяването на този човешки фантом, на духовната невидима част от физическото тяло, трябваше да слезе от своите несравними висоти един Бог, трябваше да има едно също родено по божествен път, неповторимо по своята същност и чистота Същество като Иисус от Назарет, за да има едно физическо тяло, едно етерно, астрално тяло и един Аз – не човешки, а Божествен – Христовият Аз. Той възкръсна, за да види и разбере един ден човечеството, че това е станало чрез могъщите сили на духовната част на физическото тяло, която допреди намесата и саможертвата му е била неизползваема за целите на еволюцията.

Тъжно е, че все още масовото човечество само почита и милее за спомена на Христовата смърт на Голгота, която и сега все още не може да схване освен като позорна и необяснима, защо е била необходима и допусната тази смърт, щом Той е Бог?! Ще дойде време, когато всички ще знаят, че точно в тази неразбрана засега смърт на кръста, че точно от тоя миг нещата са се променили за човека, позволявайки му отново да се включи във възходяща градация към своето развитие. От този велик миг човекът има възможност да присъедини към себе си това, което се нарича „нетленно“ тяло, онова, което беше загубил. Христос спаси Аза на човека точно в момент, в който човекът не се е прераждал като „човек“, а е успявал да съхрани само образа и субстанцията, които е имал, преди да потъне в своите физически инкарнации. Това даде Христос в своята все още малко разбрана саможертва на Голгота.

В тези страници и това, което се опитвам да дам като някакво кратко пояснение за едно толкова сложно за разбиране и осмисляне нещо, все пак се надявам, че ще намери стимул всеки, който иска да ги знае тези неща с подробности и да ги осмисли за себе си. Най-добре е такъв човек да потърси изключителната книга на Рудолф Щайнер „От Исус до Христос“ – това е изворът, от който стремящият се може лично да пие.

На съвременния човек, заинтригуван да знае истината за Христос, е предложена днес цялата достъпна антропософска литература, така че само въпрос на желание е човек да повдигне съзнанието си чрез ума си. Защото човекът затова е така устроен, че дори още да не е постигнал духовните си органи за ясновиждане, да може да разбере чрез силите на ума си Мистерията на Голгота и повечето достъпни, но сложни за разбиране мирови тайни.

И вечно спорната тема на съвремието ни, въпросът за свободата, върху която се спори с абстрактни мисли, ще остане по същия начин неразбрана, докато не се постигне разбиране за саможертвата на Христос. Нашата свобода ще се получи тогава, когато признаем с разбиране, че дължим свободата си на Христос.