СЪДЪРЖАНИЕ на книгата "Всичко е поправимо само докато живеем"

Днешното човечество е спящо

Всичко може да бъде поправено само докато човек живее на земята

Какво става с човека, минал през портата на смъртта

Чувството за вина от пропуснати задължения

Вредни навици и пороци

Значението на прошката

Страхотната битка за душата

Вяра, любов, надежда - три степени на човешкия живот

Трите главни откровения (или трите главни духовни събития в еволюцията на човечеството)

Първото духовно откровение

Второто духовно откровение

Манипулирано човечество

Третото откровение, или духовното събитие на XX век: новото появяване на Христос в етера - второто пришествие

Въпроси и отговори на приятели: "Имал ли е Христос брат близнак?"

Някои историко-езотерични пояснения за ръководството на човечеството в неговата еволюция и особено за ролята и значението на Архангел Михаил

Кратки езотерични пояснения за функцията на ангели и архангели в еволюцията на човечеството. Христос в нас.Кой е Архангел Михаил? Познанието като най-сигурна защита на съвременния човек

Кой е Ариман?

Един закъснял отговор

Бодисатвите

Майтрея Буда

Нуждата от набюдателност и съпричастие към другите

Науката признава твореца

Религия, наука и изкуство

Връзката между близко минало и настояще

Медиуми и ясновидци - днешните явления в светлината на духовното образование

Какво значи медиум

Нуждата от познание за различаване и правилен път за духовно развитие

Случайни срещи, които водят до размисъл и действие

Темата за свободата

Как се постига свободната воля

Към читателя - като диалог

Библиография

ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО Е „СПЯЩО“

Знам, че мнозина биха се подразнили от това заглавие. Откъде накъде човечеството ще бъде наречено „спящо“?! Съвременният човек е умен, полага много труд и усилия за своето образование, за своята професионална и социална реализация, служи си с високи технологии, а науката гордо крачи напред и ежедневно отбелязва своите нови открития и постижения в полза на човечеството и опазване на планетата ни.

Това наистина е така и ако си позволявам да говоря за „спящо“ човечество, е, защото този израз е употребяван и подчертаван многократно от съвременните Висши Духовни Учители, ръководещи развитието ни. Днешното човечество е „спящо“, защото въпреки неоспоримите постижения и придобивки на своя интелект е забравило, че той, човекът, преди всичко е духовно същество.

Пресятата източна мъдрост ни учи, че правилната еволюция на човечеството се извършва, когато дух и интелект се развиват успоредно. Това почти всеки средно осведомен индивид е чул отнякъде и е съгласен, че е така. Ала вярно е само, че в настоящето индивидът неимоверно е развил своя интелект, но духовно е много слаб. По-голямата част от съвременниците ни не само са забравили, но и отказват да допуснат или повярват, че имат духовен произход и че цялото им устройство на хора не е само физическото тяло, което виждат сетивата им, а е много сложно изградено цялостно духовно устройство, още по-сложно свързано с Духовния Свят, от който те като човеци са слезли през инволюционния процес.

Човекът днес не знае има ли Бог, няма ли… и все пак в глъбините на своята душа вярва, че Го има или поне съществува някаква сила над него. Човекът е чувал „нещо“, че има Духовни Йерархии, но не ги познава и съвсем не знае, че те са участвали (и все още участват) активно още от Сатурновия период на нашата Слънчева система в изграждането и развитието му, докато той стане това, което е днес като личност.

Почти всеки съвременник е информиран, че Земята не е мъртво тяло, а живо и постоянно обменящо и развиващо се, но не знае за нейните превъплъщения, минали – преди да бъде наречена Земя, и бъдещи, които ще следват под други наименования. Дори не подозира, че той, човекът, e взел участие в това развитие от самото начало и така ще бъде до самия край… АКО ОБАЧЕ ОСЪЗНАЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЧОВЕК И КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА МУ. Защото никой не може да бъде истинска личност без познанието за собствения си произход, духовното си устройство и връзка с Духовните Йерархии и Духовния Свят. В това се състои понятието СЕБЕПОЗНАНИЕ, което днес се употребява с едно повърхностно разбиране. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛГ НА ВСЕКИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК.

Ето защо в настоящия момент на човека му е необходимо повече от всичко друго това, което аз наричам „духовно образование“. Духовното образование сега, повече от когато и да било в човешката история, е НАПЪЛНО ОТВОРЕНО ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ГО ТЪРСИ. Всички тайни езотерични учения от миналото днес са напълно достъпни за всеки. Без личен стремеж за добиване на духовно образование обаче, без отваряне на сърцето за ИСТИНАТА и впрягане на интелекта в съзнателно усилие да овладее познания, за които са необходими постоянство, много труд, търпение, саможертва, истинско доверие и благоговение към Духовните Учители, дали ни тези учения – никой не би постигнал нищо истинско.

За да бъде днес физически и духовно това, което ние сега познаваме, човекът е минал през огромни физически и духовни промени под ръководството и грижите на Духовните Йерархии, които са бдели върху правилния ход на неговото развитие. Само допреди няколко хиляди години човечеството е било напълно наясно с божествения си произход и е било в непрестанно общение със Съществата на нашия планетарен Космос. За да стигне човекът до целта на земната си еволюция – себепознанието, – се е наложило Духовните Светове постепенно да се отдръпнат и да оставят все повече самостоятелност на земните обитатели. Затова в езотеричните учения то се нарича „бъдеща 10-а Йерархия, или Йерархия на СВОБОДАТА И ЛЮБОВТА“. В наше време едва ли ще се намери някой, който да не знае, че има право на избор и на свободно развитие, но затова пък не знае, че все още съвсем не е свободен. Минавайки през всякакъв род страдания в земния си живот, човекът все повече констатира, че едно или друго е изстрадал, защото обстоятелствата са го поставили в условия да няма избор на действие. Тогава той проклина Бог, че е жесток, понеже не му е помогнал, когато е трябвало, или че изобщо няма Господ, иначе Той не би допуснал тази или онази беда да му се случи.

Така мисли обаче само „спящият“ човек и той наистина е „спящ“, независимо колко е умен, колко образования има или колко високо стои на социалната стълбица. Този човек още не знае какво значи СВОБОДА, а още по-малко ИСТИНА. Истината ще ви направи свободни, е казал Христос. Тези няколко думи могат да бъдат разбрани в пълнота само ако индивидът се стреми към духовно познание, което извеждайки го на пътя на ИСТИНАТА, му дава възможност за СЕБЕПОЗНАНИЕ и овладяване на СВОБОДАТА.

Докато всеки индивид не събуди у себе си искреното желание да научи истината за своя произход, защо се твърди, че е божествен, каква е истината за генезиса на Земята и превъплъщенията є както в миналото, така и в бъдещето, степените на човешкото съзнание, свързани с историята и предстоящото; защо се казва, че Бог е наш общ Баща, кои са Духовните Йерархии и тяхната функция в Свръхсетивния Свят и в развитието на човечеството; какво става с нас, след като умрем на Земята, къде отиваме, с какво се занимаваме и още безброй от този род въпроси – няма да се постигнат себепознание и свобода. Страданията си остават и няма отговор и помощ за тях. Духовното познание в отговор на гореспоменатите въпроси в миналото е било определяно като тайно и достъпно само за избрани хора и е било предавано пак в пълна секретност в езотерични школи и мистерийни центрове. Много дълго време е било така. Днес цялото това познание е свободно и открито за всеки, който съзнателно го търси, стои като зрели плодове на дърво, чакащи само да бъдат откъснати. Необходимо е единствено да се открие дървото, както и старанието да се достигне плодът, който, веднъж откъснат, изисква много постоянство, концентрация и интелектуално усилие за осмисляне на информацията, която дава всяка хапка от него. Ако търсачът на знание пристъпи към този плод безкористно, с чисто сърце, не само подтикван от желанието да получи знания, а воден от стремеж да научи истината за своя духовен божествен произход – резултатът е неимоверен. Постига се (много постепенно, разбира се) една тиха постоянна радост на духа, придружена от смирение и дълбоко благоговение пред величието на Божия план, Духовните Йерархии и Мировите учители, които са работили през вековете и от Небесния Свят, и между людете. Не може да не се прекланяме с благодарност и пред Духовните Учители от най-близко време, които са ни оставили Духовното Учение вече в реч и книги. Четейки ги, индивидът придобива ново съзнание: защо е човек и какво се изисква от него занапред.

Нужни са огромни усилия, и то от много посветени хора, за да се разтърси „спящото“ човечество и в крайна сметка да проумее, че е наложително да се събуди. Ето какво казва във връзка с това родоначалникът на Духовната Наука Антропософия д-р Рудолф Щайнер:

Трябва да ни е много ясно, че времето на „събуждането“ вече е дошло и всеки трябва да вземе участие в това събуждане, защото събитията много често предшестват знанието и човек не ще ги разбере, когато се случват около него, ако не се приобщи към знанието.

Когато за пръв път прочетох този пасаж в една от книгите на д-р Рудолф Щайнер, бях толкова дълбоко, из основи разтърсена емоционално и духовно от посланието, което носеше съдържанието, че в продължение на седмици и месеци след това анализирах и осмислях живота си, постепенно намествах като в мозайка и проумявах най-сетне невероятните изпитания и страдания, на които бях подложена в последните десет години. Разбирането на този фрагмент, убедена съм в това, носи послания към човешкия разум и душевност съобразно с личния житейски път и познания. Обърнах внимание на мнозина от моите духовни приятели върху въпросния цитат, те всички кимаха с разбиране благодарение на духовната си подготовка, но не влагаха моето проницание и емоционална реакция. Просто техният житейски път и опит беше различен и не ги бе срещнал с онова, което бях преживяла аз.

И така, все повече ми се изясняваха загадките на моята лична съдба. Книгите, които написах спонтанно и с обич към незнаещите хора, носеха само малка част от познанието за ИСТИНАТА. Тогава дори и не подозирах, че чрез тях съм навлязла в известна духовна „територия и светове“, за които още нямах необходимите познания и посвещения. Сблъсъкът със Съществата, които оперират в тази част на „света“, беше нещо страшно. Най-вече понеже не проумявах защо и с какво съм заслужила това, което ми се случва. Многократно търсех помощ от екстрасенси и ясновидки, но казаното от тях беше безкрайно мъгляво и в никакъв случай не даваше нито обяснение за това, което изживявам, нито изход от ситуацията. Денонощно отправях молби към Господ за помощ и пояснение защо съм сполетяна от такава съдба и такива страдания. В края на всяка молитва добавях, че понеже Той всичко знае и Неговите пътища са неведоми, нека ми покаже верния път, за да разбера грешките си, и нека бъде Неговата воля за това, което ще ми отреди.
Отговора на молитвите ми нямам намерение да споделям. Такива „неща“ не се доверяват, те са за лични прозрения. Страданията не само не спираха, ами ставаха още по-мъчителни и необясними. Постепенно започнах да проумявам, че въпреки непоносимостта на бремето ми не само не бях забравена от Бог и Йерархията, ами този път на „личен опит“, лично за мен, е избран нарочно. Защото е преценено, че хора, които са показали пълна самостоятелност в действията си и са с определена духовна нагласа, могат да понесат повече от останалите… Резултатът от тези нескончаеми мъки беше, че в търсене на обяснение за тях изучавах бавно, съзнателно и целеустремено всички езотерични учения, оставени ни от Духовните Учители на нашето време, които в момента са достъпни за всеки, поставил си цел да ги търси. Пътят на моето самостоятелно духовно образование беше дълъг и бавен, но постоянството ми носеше всеки ден нова сигурност и растящо удовлетворение от придобиваното знание. Загадките все повече се изясняваха, сама намирах отговорите, но онова, което откривах по пътя на истината, беше… беше нещо, което може би просто не бих съумяла да облека в думи. Беше нещо като да загубиш БЕЗГРИЖИЕТО, ПРИСЪЩО НА ДЕТСТВОТО… ИЛИ ОЧАРОВАНИЕТО НА НАИВНОСТТА. Имаше само една все по-дълбоко изграждана вътрешна сериозност и непрестанно растящо чувство за отговорност. Докато изучавах „тайните“, грижливо пазени в миналото (а сега предложени свободно на търсача на ИСТИНАТА, защото му е дошло времето), все повече осъзнавах колко малко съм усвоила от онова, което се нарича ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ. Не ми се искаше да си спомням за знанията си отпреди седем, осем или десет години, а като си помислех за „спящото“ човечество, изпитвах загриженост и истинска болка.

....................................................................

Времето от последните години на миналия век и навлизането в третото хилядолетие след Христа вече е донесло нови условия, в които ние, хората, би трябвало да се развиваме. Тези променени обстоятелства, в които протича ежедневието ни на Земята, са толкова сложно устроени в постоянната битка за душата на човека между противоположни сили, че неподготвеният за този процес, „спящият“, не е повече в безопасност. ДОШЛО Е ВРЕМЕТО, КОГАТО, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА ДУХОВНИЯ СИ ПРОИЗХОД И ВРЪЗКАТА СИ С ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ И ЙЕРАРХИИ, АКО НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА, ЗА ВЕЛИКАТА САМОЖЕРТВА НА ИИСУС ХРИСТОС И МИСИЯТА МУ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО – СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА ОПАСНОСТ, В НЕЗНАНИЕТО СИ, ЧОВЕКЪТ ДА НЕ УСПЕЕ ДА РАЗВИЕ ДУХОВНИТЕ СИ СИЛИ И ДА РАЗПЕРИ КРИЛЕ НАГОРЕ КЪМ ТОВА, КОЕТО БОГ-ОТЕЦ МУ Е ДАЛ КАТО ДАР НА БОЖЕСТВЕНОСТ.

Дошло е време, когато, ако сам не осъзнае необходимостта от самостоятелна подготовка, а чака да научи „нещо“ наготово, по лесния начин – оттук-оттам, чрез обучение от незримия свят, „контактуване“ от различен тип, кратки курсове за развиване на способности, – човекът поема огромния риск да бъде манипулиран и отведен в погрешна посока. Не че не съществува и този начин. Напротив, възможен е и го има, но трябва напълно да се доверяваш на този, който ти преподава. Ако човекът обаче в настоящото си състояние на развитие и осъзната индивидуалност иска да бъде на верен път – усилията за духовно знание също трябва да бъдат индивидуални. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛЪГ ПРОЦЕС НА СЪЗНАТЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ УСИЛИЯ ПО ПЪТЯ НА ИСТИНАТА.

....................................................................

Според мен най-важното, към което трябва да се стремим съзнателно, е СЕБЕПОЗНАНИЕТО. То означава Богопознание, познание за Бога и за Духа. От силите на Земята човекът има само онова, което му дарява самопознанието. Физическата основа на себепознанието произхожда от това, което Земята създава като условия. Всичко друго у човека има извънземен, космически произход. Чувстващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етеро-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действа физико-химически, има извънземен, космически, божествен произход. Целта на човека в неговата еволюция е да знае тези неща за себе си и колкото по-дълбоко проникваме в дълбините му, толкова по-нагоре се извисяваме в света на свръхсетивните Духовни Същества.

По-просто казано, постепенно осмисляме божествения си произход и нашето божествено семейство, на което ние, човеците, сме най-малките деца, но сме надарени с особени заложби, на които предстои развитие. Дара ни от Бога да сме единствената Йерархия от Сътворението, 10-ата Йерархия, която ще бъде Йерархия на Свободата и Любовта, ние, хората, трябва самостоятелно да развиваме чрез самопознание и одухотворяване на земните си сили, а затова трябва да ходим съзнателно по пътя на ИСТИНАТА И БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ.

Тук искам да помоля за внимание, за да бъда разбрана правилно! В никой случай не желая да прозвучи, че внушавам на читателя непременно да се включи в някоя езотерична школа или учение. Съвсем не! ДУХОВНА МЪДРОСТ НАСИЛА НЕ СЕ ДАВА – ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ СЪЗНАТЕЛНО. Ще наблегна отново обаче, че духовните знания на човека сега са особено необходими, защото точно срещу свободата на душата конспирира злото. ЗАДАЧАТА НА ЧОВЕКА Е НЕ ДА СЕ БОРИ СЪС ЗЛОТО, А ДА ГО ПОЗНАВА И РАЗЛИЧАВА, КАКТО И ДА СЕ СТРЕМИ ДА ГО ТРАНСФОРМИРА В ДОБРО.

Този изключително сложен процес изисква познание. То съществува от най-дълбока древност, но е било и преподавано по начин, който е бил подходящ за тогавашното развитие на човека. Днес тези знания са публикувани навсякъде и са в изобилие по езотеричните книжарници и дори сергиите, без указания за историческия им ред и произход. Би било крайно неправилно да се предписва и преподава някакво учение против личната воля на човека. Д-р Рудолф Щайнер обаче, основоположникът на Духовната Наука Антропософия, този вероятно единствен по рода си високопосветен от най-близко време и с не по-малко велико „минало“ учител, което не е тайна за последователите на неговото учение, ни е оставил не само знание, но и много ценни препоръки и указания точно за края на миналия и началото на сегашния век. Той казва:

Начинът, по който трябва да се постъпва, е да се казва истината на хората, за да се запознаят по-дълбоко с истината. Тогава те самите ще изберат своята посока на собствена воля.

Ето какво говори за истината пък Учителят Петър Дънов:

Силата на човека седи в любовта му към истината. Само идейните хора, постоянните, търпеливите, могат да бъдат хора на истината. Истината се заключава в това човек да съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бог.

Всяка душа е дошла на Земята да донесе нещо на света, душата трябва да бъде будна и съзнателна за своята задача и мисия.

Д-р Рудолф Щайнер:

От човека се изисква самостоятелно мислене. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност. Мисленето е елементът, чрез който участваме в общия ход на вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество. Нашето мислене ни свързва със света, нашето чувстване ни връща в нас самите и тепърва ни прави индивидуални.

Учителят Петър Дънов:

Когато започнеш да мислиш, ти се проявяваш. Свободата не е външен процес, а вътрешен. Свобода има само онзи, който е съединен с Бога, който е намерил своето място в Космоса. Само свободният човек може да се развива.

Д-р Рудолф Щайнер:

Да бъдеш свободен, не означава да можеш да искаш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш каквото се изисква.

Свободният човек е свободен дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си.

Свободният човек действа нравствено, защото притежава нравствена идея. Никой не може да бъде в пълния смисъл на думата „човек“, ако не се е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека, което ни открива Духовната Наука.

За читателите, които ме молят за насока, ще се опитам в тази книга да подбера теми, които, вярвам, ще им бъдат полезни за духовна ориентация. Ако моите искрени усилия да помогна докоснат ума, сърцата и душите им, ще бъда искрено щастлива, но истината седи и ги чака за лично усилие и изучаване в трудовете на съвременните Духовни Учители, които споменавам и от които съм черпила познание и вдъхновение.

ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕМЯТА

От всичко, което ще поместя в тази книга, искам читателят да знае, че съдържанието на това заглавие и глава от книгата ми е най-главното ми послание към него. Това е една истина, която малцина знаят, но веднъж след като са я открили и осмислили, стават нови и добри човеци.

Погрешно е да се вярва, че бихме могли да почакаме, докато прескочим прага на смъртта, за да изпитаме нещо от духовното естество там, отвъд. За да преживява нещо от този вид, човекът трябва да е постигнал способността да приема. Но тази способност не може да бъде развита след смъртта, освен ако човек не я придобие, докато е тук, на Земята. Ние не живеем безцелно и напразно в този материален свят. Нашите души не слизат безцелно във физическия свят, а за да придобием онова, което фактически може да се придобие само тук, а именно духовното познание.

На Земята човек трябва да добие съзнание за след смъртта. Той трябва да пренесе от физическото си тяло енергиите, които развиват съзнанието. Ние сме достигнали степента в развитието на човечеството, когато много неща могат да бъдат изживени само след смъртта.

Д-р Рудолф Щайнер

Когато човек развие съзнанието си така, че този цитат да е напълно приемлив и ясен за него – той вече е правилно развиващ се индивид. Знам, че мнозина читатели биха ми припомнили първите ми книги, от които са добили успокоението, че земната смърт не означава край, а човекът има живот след това, в духовния свят с друго съзнание и този живот там е по-лек. Да, по-лек е, че физическите болки и страдания ги няма вече, както и ужасните грижи и изпитания, през които минаваме, докато сме на Земята. Това бяха книги за нищо незнаещия човек, за утеха при загубата на ближните ни, за да няма страх от смъртта, но целяха да запалят пламъчето за повече знания на човешкия дух и връзката му с Духовните Светове. Тези книги бяха само вид ключ, отварящ примерно една затворена дотогава врата, която веднъж отворена, би трябвало да подбуди желанието да се търси самостоятелно повече познание в тази насока. Надявах се читателят да пожелае да обогатява по-нататък индивидуално своето духовно развитие, търсейки и намирайки верните източници на Духовна Наука, до които неизменно стига онзи, който се стреми към СВЕТЛИНА И МЪДРОСТ.

За да можем да постигнем такова ниво на духа, че с известно самообладание да посрещаме житейските болки, страдания, изпитания и тежките удари на съдбата, крайно наложително е да имаме известно духовно образование. Ще си ги обясним и примем по-леко. Това е единственият начин, чрез който ще съумеем да разберем сами защо някой се ражда с недъг или тежки увреждания, да проумеем болестите си, да понесем с примирение ужасното страдание, когато губим най-обичаните си чрез смъртта. И още: защо през живота ни винаги някой ни предава по някакъв начин – съпрузи ни изоставят, родители са захвърлени на старини без подкрепа и грижи от децата си; защо хора, в които сме вложили доверие, ни измамват, ограбват или изплитат интриги, довеждайки живота ни до безизходица; защо загубваме придобити богатства и състояния чрез съдбоносни случки; защо губим социално положение или власт и т. н. – страданията и изпитанията на Земята са безброй. Те обаче са резултат от нашите собствени действия, грешки и незнание. „Добре де, знам, че греша или че трябваше да сторя това или онова другояче – роптае човекът, – но къде беше тогава Господ да ми помогне или спаси?!“

Време е да стигнем до онова съзнание, при което вече сме наясно, че не можем да бъдем насила въведени в правия път. Ако това се правеше по този начин, ние никога не бихме се научили да действаме правилно.

УРОЦИТЕ ЗА ДОБРО И ЗЛО НЕ МОГАТ ДА СЕ НАУЧАТ, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ Е СВОБОДЕН ДА ИЗБИРА СВОЯ СОБСТВЕН ПЪТ И АКО НЕ СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ ОТ ЗЛОТО КАТО ИЗТОЧНИК НА СТРАДАНИЯТА.

„Космогония на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл

Ако Бог ни бе поставил в „правия път“, без възможността да грешим и извличаме своя опит чрез страдания и болка, ние щяхме да бъдем едни автомати, а не хора в еволюция към Божественост. Ето защо време е човекът сам да пожелае да разбере от някое сериозно духовно учение какво става с него след смъртта. Там ще прочете научно обяснени подробности, които ще разтърсят душата му и променят към по-добро целия му съзнателен живот.

И сега във връзка с това, че ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕМЯТА, аз ще подбера за насока една малка част от цялостния сложен процес на живота ни след смъртта, оная, която е свързана с темата.

КАКВО СТАВА С ЧОВЕКА, МИНАЛ ПРЕЗ ПОРТАТА НА СМЪРТТА

Когато човек умре, той се разделя с физическото си тяло. Смъртта представлява едно изменение на процесите в тялото – това е факт от физическия свят. Тялото престава да бъде посредник между душата и Духа. Значи след смъртта физическата ни обвивка се оказва подчинена на физическия свят и законите, които оперират в него. Тази физическа обвивка потъва в материята, за да се разложи в нея. Фактически не душата и Духът напускат тялото, а то се освобождава от тях, когато неговите сили не могат повече да действат в смисъла на човешка организация, тоест когато то не може повече да бъде посредник между душата и Духа.

За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейния подробен процес на разпадане, но този процес не е цел на тази книга и авторът очаква читателят сам да прояви интерес, да отдели време и да направи усилие да изучи какво става с душата и духа след смъртта.

Мястото, обитавано от човека веднага след смъртта, в душевния свят, се нарича според различните религиозни и езотерични обучения с различни имена и терминология: „Чистилище“, „Място на желанията“, „Прочистващ огън“, „Камалока“ и още много други. В тази област от астралния свят, назована в източните учения КАМАЛОКА, а от д-р Рудолф Щайнер, например в неговата книга „Теософия“ – „Място на желанията“, човекът след смъртта работи върху очистването на по-нисшите си желания и страсти, както и за коригиране на слабостите и пороците, спъващи развитието му, като за целта го карат да страда по съответния начин. Ако е причинил страдание някому и е постъпил несправедливо или подло, той ще бъде принуден да страда по същия начин.

ТОЧНО ТАМ, В ТАЗИ ОБЛАСТ НА ЖЕЛАНИЯТА, ЧОВЕК НАУЧАВА, ЧЕ ДОКАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА, СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОМЕНЯМЕ НЕЩАТА И ДА ПОПРАВЯМЕ ГРЕШКИТЕ, ПОРОЦИТЕ СИ И ДА КОРИГИРАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО СМЕ ИЗВЪРШИЛИ ПОГРЕШНО, В ДУХОВНИЯ СВЯТ ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ЗНАЧИ ВСИЧКИ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ТРЯБВА ДА СТАНАТ, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕМ В НЕГО, ЗАЩОТО, СЛЕД КАТО СМЕ ПРЕМИНАЛИ ПРАГА, ВЕЧЕ НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОПРАВЯМЕ. ТАМ ВЕЧЕ САМО ПРОУМЯВАМЕ КЪДЕ СМЕ СБЪРКАЛИ, КОЕ СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВЕЛИ В ТЯЛО, И СЕГА С ПОМОЩТА НА ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ, ПО-ТОЧНО НА АНГЕЛСКАТА ЙЕРАРХИЯ, НИЕ ВИЖДАМЕ КАК СЕ ОФОРМЯ НАШАТА КАРМА И КАКВО ТРЯБВА ДА ПОПРАВИМ ПРИ СЛЕДВАЩОТО СИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЗЕМЯТА.

....................................................................

С други думи, в този период от пречистването ни след смъртта ние изживяваме цялото кармическо изпълнение. Изживяваме го така, както ще бъде по-късно в земния живот, но по отношение на впечатлението, което тогава придобиваме, го изживяваме по-силно, отколкото може да се случи в някой земен път. И там, докато неописуемо сме разтърсени при панорамата на нашите действия през току-що приключилия живот, докато Ангелската Йерархия ни показва формирането на нашата КАРМА, ние страдаме НАЙ-МНОГО ОТ РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ ВСИЧКО СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ ПРЕЗ ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ, НО ТАМ, В ДУХОВНИЯ СВЯТ, ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ТАМ РАЗБИРАМЕ КОЛКО МНОГО ОЩЕ СМЕ МОГЛИ НЕ САМО ДА ПОПРАВИМ, НО И ДА СВЪРШИМ И ЗА СЕБЕ СИ, И В ПОМОЩ НА ДРУГИТЕ, И ОЩЕ КОЛКО МНОГО СМЕ МОГЛИ ДА НАУЧИМ – ВСЕ НЕЩА, КОИТО СЕ ПРИДОБИВАТ САМО ПРЕЗ ЗЕМНИЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ.

(следват разяснения и примери в книгата)

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОШКАТА

Нещо, към което трябва съзнателно да се стремим, докато сме на Земята, е да можем да прощаваме. ПРОБЛЕМЪТ С ПРОШКАТА Е МОРАЛНО-НРАВСТВЕН И МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРЕШЕН САМО ОТ ЧОВЕК, КОЙТО Е ПОСТИГНАЛ ИЗВЕСТНО ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ. Да прости, и то съзнателно, за извършеното върху него насилие, обида или каквото и да е зло, може само този, който вече е човек в пълния смисъл на думата. Такъв индивид би бил наясно и с окултното значение на прошката, за която съвременното човечество още не е готово, тъй като не разбира всеобхватния закон за кармичната необходимост, закона за висшата справедливост в нашия Космос.

За да може всяко човешко деяние, чувство или мисъл, рано или късно, като абсолютна необходимост да получи своето възмездие, в изпълнението и механизмите на този закон участват всичките девет Духовни пояснения. Ето какво казва в тази връзка д-р Рудолф Щайнер:

Засега пред тази човешка карма е спусната една плътна завеса, едно було. Вгледаме ли се обаче зад тази завеса, ще видим как там тъкат и работят, и действат, и вършат Архаи, Архангели, Ангели, Господства, Сили, Власти, Серафими, Херувими, Престоли. Но се оказва, че на всички изброени Йерархии не им е безразлично дали единият човек прощава на другия, който се е провинил пред него или му е причинил зло. Ако той не прощава, някак си „принуждава“ Йерархиите да формират в бъдеще световна карма и зависимото от нея предстоящо развитие на света и човечеството в точно съответствие със закона за кармичната необходимост, който предизвиква, рано или късно, справедливо, пълно изравняване на всяка лоша постъпка. Безкрайно много духовни сили на всичките 9 Йерархии трябва да бъдат изразходвани в този случай за създаване на такива ситуации в земното развитие, които биха позволили да се осъществи това изравняване. Затова може да се каже, че всяко непрощаване спомага за засилване мрежата на желязната необходимост на кармата, обхващаща нашия Космос.

Мисля, че всеки човек без изключение би трябвало много сериозно и дълбоко да размисля върху гореказаното, върху собствения си живот, да чете и да се учи от подходяща литература, докато разбере, че е необходимо да надрасне границите на своята собствена индивидуална карма, което значи да се научи да прощава.

От срещи и писма с хора, които са ми се доверили, знам, че това е много труднопостижимо, но е въпрос на развитие.

Само преди няколко дни на разходка с моя близка приятелка, образована и духовно заинтересувана жена, така се разви нашият разговор за минали житейски преживявания и кой как ни е наранил, че аз дълго є говорих за значението на прошката. Тя слушаше вглъбено, притихнала и по едно време покри лицето си с ръце и сложи глава на коленете си. „Това постига ли се изобщо?“ – плахо ме запита.

Нейният спонтанен въпрос дълбоко ме разтърси, осъзнавайки, че повечето хора биха попитали същото. Но нали затова сме човеци, за да се учим от грешките си, да ги поправяме и растем в опит.

............................................................

Докато човечеството не „порасне“ до разбирането, че В ОТМЪЩЕНИЕТО никой нищо не печели, че злото е нееволюирало добро, че със злото не бива да се борим, а да се постараем да го превърнем в добро – актът на прошката ще ни бъде труден за приемане и постигане.

И все пак, ако човек пожелае да разшири разбиранията си за прошката и да научи нещо за нейното окултно значение, аз вярвам, че всеки би променил своето повърхностно отношение към акта на опрощаване. Защото прошката има огромно значение в космическо отношение. И ако ние растем не само в житейския си опит, но и в духовната си подготовка, ще знаем, че прощавайки, в малкото извършваме това, което христос извършва в голямото.

За окултното значение на прошката ще кажа още съвсем малко, защото този въпрос е много сложен и иска лично отношение и изучаване.

Според съществуващите в Духовния свят закони след смъртта на човека Ангелът-хранител има за своя главна задача да приведе неговия живот след преминаване портата на смъртта в хармония или поне в някакво съзвучие с целия духовен Космос. Ако човешката душа в следсмъртното си пребиваване обаче се окаже обременена с прекалено голям товар от негативна карма и с всички сили се съпротивлява на откриването на собствената си вина, то тогава такава душа е застрашена от мъчителни вътрешни страдания, предизвикани от нейната постоянна дисхармония с Космоса.

Би могло да се каже и че чрез прошката ние един вид облекчаваме работата на нашия Ангел-хранител по отношение на собствената ни карма.

Съвременият човек трябва съзнателно сам да се стреми да създаде своята връзка с ангелите, особено със своят Ангел-хранител. Ако само знаехме как ежедневно ангелите ни помагат, самоотвержено и непрекъснато, без да получават от нас нито благодарност, нито дори някаква вяра, че ги има – щяхме да се засрамим. За онези читатели, които ме питат как да осъществим връзка с Ангелите предлагам две молитви, които са предназначени към нашият Ангел – хранител. Повече за Ангелите има в моята книга “ Активен живот след смъртта…или самота”.

КЪМ НАШИЯ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ

Ангеле мой хранител,
дай ми силата да осъществя
желанието си за вътрешно израстване,
за сътрудничество и служба.
Волята ми е чиста,
укрепвай я със силата си.
Помогни ми в ежедневните неща,
в материалните и духовните.
Развий в мен твоите способности,
за да видя недостатъците си
и да притежавам състрадание и търпение.
Насочвай молитвите ми, желанията ми, действията ми
към най-справедливото
за духовното ми израстване
и ми дай способността да приемам
онова, което не успявам да разбера.

Ето и една РОЗЕНКРОЙЦЕРСКА МОЛИТВА

Небесни приятелю, мой Ангел-Хранител,
Ти, който ме придружи до тази Земя,
Ти, който ще ме водиш през Портата на Смъртта
в духовната Родина на Човешката Душа,
Ти, който познаваш пътищата от хилядолетия,
не спирай да ме осветляваш, да ме ободряваш,
да ме съветваш как от действащите
съдбовни, огнени сили
да изляза като засилен носител на Душата
и да се изпълвам все повече със смисъла
на Божията световна цел!

Самият акт на прощаването може да доведе човек до реално изживяване на Христос в собствената си душа. Това е истинското разбиране и призвание на християнството, съзнателно следване по пътя на Христос. Колкото до всеки отделен човек, способността да прощава и да приеме докрай собствената си съдба му носи като последствие, че след своята смърт минава през изключително лек период на пречистване. В Камалока, съзерцавайки в Хрониката на Акаша своя изтекъл земен живот, на мястото на всяка прошка, дадена от него на Земята, той вижда нещо като възникване на свободно пространство, което постепенно се запълва със субстанцията на Христос.

Може да се каже, че на мястото на всяка прошка, дадена от него през изминалия му живот, му се явява самият Христос. Тази лична среща с Бога чрез акта на опрощение на Земята може да доведе до това, че такъв човек след смъртта си, вече в Камалока, да стане Негов непосредствен посредник и служител, вестител на Неговата воля и милосърдие спрямо онези, на които този човек от все сърце е простил на Земята. Такава е духовната сила на истинската прошка, тя дава на душата на простителя след смъртта да носи в себе си Христовата Светлина.

Трябва да знаем, че във всяка истински дадена прошка вече се съдържа началото на поемането от единия човек на кармата на този, комуто е простено. Това позволява на простителя, след смъртта на двамата, да стане светлина и пътеводна звезда в мрачния хоризонт на този, който е простен. Затова човек, прощавайки на Земята, приема в своята душа импулса на Христос и след смъртта може да носи силите на Христовото Слънце в духовното пространство, обхванато от законите на кармата, където да помага и дейно да участва за тяхното постепенно преобразуване в благодат.

Така с всяка прошка човек превръща част от световното поле на кармата, обхващащо нашия Космос в плътната мрежа на желязната необходимост, в ново поле за дейността на Христос като Господар на Кармата. Тази окултна информация за опрощението е извлечена от забележителната книга на антропософа-писател Сергей Прокофиев „Окултното значение на прошката“. Въпреки че тя е четиво за хора с известна духовна и окултна подготовка, вярвам, че всеки, решил да я прочете, ще бъде разтърсен от наученото, което ще бъде посято в душата му като храна за размисъл и осмисляне.

(по-нататък в тази глава в книгата са поместени интересни, показателни истински житейски случаи за значнието на прошката)

СТРАХОТНАТА БИТКА ЗА ДУШАТА

В миналите си книги разделих с читателите земния си опит и част от духовните знания, с които разполагах дотогава, и явно те бяха съвсем навременни и подходящи за съвременния образован, но без духовна подготовка човек. Макар да знаех много повече от масовия читател, не бях готова за „духовната конспирация“, в чиито условия преминава земният ни живот, резултатът от което, според действията и избора ни тук, протича във времето между смърт и ново раждане. Не бях запозната с ИСТИНАТА в онази є част, която разкрива вече на сериозния ученик тайното доскоро учение за целта на сътворението, произхода и еволюцията на човека, за дейността на противодействащите сили и СТРАХОТНАТА БИТКА ЗА ДУШАТА.

Страданията, през които минах, плащайки поради незнанието си за НЕЩО, съществуващо още от библейско време, но днес развиващо се в нова форма, при която, ако „спящото“ човечество не се разбуди, е обречено на гибел (а донякъде и посветените не са вън от опасност) – тези страдания бяха неописуеми. Тогава разбрах пълния смисъл на поговорката: „Дяволът сее там, където има незнание.“ Тази мъдрост е народна и съдържа много истина. Съвременният човек е приел твърдо, че както има ДОБРО, така вирее и ЗЛОТО. Понятията Дявол и Сатана обаче се считат днес за някакви нарицателни имена от миналото и изобщо не се вярва в съществуването им. Но тях не само ги има, но и се изявявят навсякъде в ежедневието ни, затова е необходимо да не се плашим от тях, а да ги ПОЗНАВАМЕ и РАЗЛИЧАВАМЕ с истинските им имена – Луцифер и Ариман (Сатаната) – според терминологията на Духовната Наука Антропософия, за да се предпазим от грешки с тежки последици.

Защо споменах, че не само неосъзнатото човечество е в опасност, но донякъде и посветените? Защото само онези, минали през истинско „посвещение“ (а такива все още са единици), или тези, вложили съзнателен труд в изучаването на някоя езотерична школа или учение, могат да имат истинско разбиране за действащите сили на Земята и в Световете, до които нямат достъп ограничените ни съвременни сетива. „Духовният герой на СВОБОДАТА“ – както д-р Рудолф Щайнер определя Архангел Михаил – очаква от нас, човеците, да излезем от периода на детството си и да сме съзнателни за ИСТИНАТА. В тази връзка ето какво казва антропософът-писател Сергей Прокофиев, за когото вече споменах и от когото днес са ни на разположение прекрасни книги с духовнообразователно съдържание:

Днешната цивилизация, от която ние все още сме зависими, стои под знака на анти-Михаилови влияния, чиито деца ние все още сме, т. е. ние сме зависими и повлияни от тях. Ето защо много често все още сме неспособни да се справим с многото проблеми и вместо да бъдем в приятелските прегръдки на Михаил, ние твърде често се поддаваме на изкушението (съзнателно или несъзнателно) да се подредим в редиците на демона на нашата цивилизация.

Този цитат е от една статия на Сергей Прокофиев само отпреди няколко месеца. Заслужава дълбок размисъл, но за да има такъв, са необходими съответните познания. Съдържанието на цитата се връзва и с онзи, който вече поместих по-рано от д-р Рудолф Щайнер, където той ни напомня да се подготвяме с необходимите за времето ни знания, за да не стане така, че събитията да ги изпреварят.

Малцина могат да имат моята искреност и критичност към себе си и за да ви покажа как на практика работи незнанието на човека, ще ви разкажа една случка от моя житейски път.

През 1998 година поканих на гости една много приятна млада жена, учителка, която развиваше ясновидство и имаше някакво ръководство от незримия свят. Бях я повикала с надеждата да ми помогне чрез учителите си да получа помощ или обяснение за моите страдания и изпитания. Тогава останах с впечатлението, че бяха добронамерени, защото ми казаха някои доста конкретни неща, но за мен бяха все пак съвсем мъгляви. Обясниха ми, че на Съществата, които извършват тези агресии срещу мен, не им е разрешено да ги осъществяват на Земята, но в други, близки на планетата ни светове е разрешено. Считало се, че това, което вършат, в крайна сметка е полезно. По-късно осмислих за себе си, че ако тези учители наистина искаха да ми помогнат, щяха да ги назоват с истинските им имена, така както те се изучават и подробно описват в езотеричните учения. Те си служеха с космическа терминология и обяснения, които не бих могла да разбера, след като нямах, а и съзнателно се бях отказала да имам обучение от незримия свят. Не ги упреквам обаче, по-скоро по-късно обвинявах себе си за незадоволителното ми тогава познание за тези „духовни конспирации“, чрез които се извършва еволюцията на човечеството. Казаха ми още, че моите Духовни Учители не са ме изоставили, но съзнателно не се намесвали и очаквали сама да се справя със ситуацията и изпитанията ми. Накрая заявиха, че това, което сега изучавам, когато съм готова, трябва да го напиша по-просто и по-лесно за усвояване, нещо като „наръчник“ (така се изразиха) за другите хора и ученици, които не са толкова напреднали. Помня, че тогава бурно реагирах и отговорих, че нямам никакво намерение да пиша за това, което изучавам, защото е твърде сложна материя, чието усвояване изисква личен стремеж. И така, към когото и да се обърнех за помощ, такава не получих, затова, в търсене на спасение, продължих моето самостоятелно обучение, все по-задълбочавайки се в езотеричните учения, оставени ни от съвременните Духовни Учители на нашето време – Петър Дънов, „Космогония на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл и д-р Рудолф Щайнер, като особено се увлякох от Антропософията. Учех с много желание, положих неимоверни усилия и постоянство и… постепенно започнах сама да намирам отговорите на проблемите си. Вече ги разбирах, както и защо трябва сама да се справя, а дори и да не можех изцяло да ги разреша, поне вече знаех кое защо се случва. Тихата вътрешна сигурност и радост, които ме изпълваха от всяко лично придобито ЗРЪНЦЕ истина от тези „тайни“ езотерични учения, ме доведе постепенно до смирението и дълбокото благоговение пред Духовните Учители, Духовната Наука, Духовната Йерархия и Небесния план. Това бяха нови, непознати дотогава чувства, които са дремели някъде в мен и са чакали своето развитие. Те водеха към една нова растяща отговорност към себе си и грижата за другите. Все повече разбирах защо в миналото това учение е било „тайно“, а дори днес, когато е отворено за всеки, който го търси, не се придобива освен чрез много труд, постоянство и личен стремеж. Само намиране на верните източници и четене никак не е достатъчно. Трябва много, много мислене и осмисляне, чрез ума и чрез сърцето, докато разбереш, че това познание не може да те ползва, т. е. не можеш да го ползваш за свои цели, ако не се изградиш съзнателно по пътя на Истината.

И все повече се размислях за хората, нямащи никаква духовна подготовка, но са любознателни и чрез любопитство, лековерие и незнание стават жертви на страхотно манипулиране от „духовни конспирации“, резултатите от които са много опасни и често пагубни.

По този въпрос бих могла да напиша цяла голяма книга с примери, извлечени от писма на читатели, които бяха здравата пострадали. Това се среща много често днес, особено в България, но не считам, че е моя задача. Мисля, че ще бъде достатъчно полезно, ако спомена два типични примера, но за да не разводня темата, ще го направя отделно под заглавието „Манипулирано човечество“.

И така, нека се върна отново на предмета на тая глава от книгата, а именно – БИТКАТА ЗА ДУШАТА. Битката за душата на човека е открай време, но сега съществува по-реална опасност за опазването є отпреди. В настоящето се налага да познаваме водачите на човешкото развитие, да познаваме техните учения, методи и начин на работа, за да можем да се противопоставяме на тъмните сили. Духовните Учители на нашето време предупреждават, че около 2000-та година те ще бъдат особено деятелни и всеки, който е наблюдателен и обръща внимание на случващото се днес, ще забележи, че тези сили действат. Човешкият дух, неговият вечен произход е непристъпен за противостоящите сили. Човешкият дух е от такова висше духовно естество, че тъмните сили не могат да го увредят. Противодействащите сили обаче имат способността да заплашват човешката душа, която заема своето място между дух и материя, където всъщност се извършват истинските процеси на развитие. Ако човекът в своя земен път не е запознат с тези процеси, не е наясно за своята собствена връзка и обмен с по-фините светове, със Съществата, които ги населяват, и особено онези, които са против правилното развитие на човечеството, има опасност на много хора да им бъде унищожена душата и да бъдат отклонени от пътя, предвиден за човешката еволюция. Без душата на човешкото същество ще му липсва способност да натрупва опит и да напредва. Затова вече е крайно необходимо духовно познание. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ човекът да търси познания ОТ И ЗА ВЕРНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ И ВОДАЧИ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ, които ще го просветят за методите на доброто и злото и как да опазим душите си и Азовото си съзнание. Всеки що-годе информиран човек би трябвало да знае, че духовното развитие на Запада и западноевропейското човечество се извършва според насоките на Розенкройцерите и Духовната Наука Антропософия, създадена от д-р Рудолф Щайнер. Духовният водач на българите и Бялото братство обаче е Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), чието божествено учение намери стотици хиляди последователи по целия свят. Според мен дълг на всеки българин е да бъде добре запознат с неговото учение.

Бърнард Ливъхуд, последовател на д-р Рудолф Щайнер и автор на забележителни духовни книги, след 60-годишни изследвания и умозрения стига до заключението, че днешното духовно развитие на човечеството се извършва в три главни духовни потока.

1. ПОТОК НА МЪДРОСТТА под водачеството на д-р Рудолф Щайнер, като приносящ проникновението и основател на Духовната Наука Антропософия.

2. ПОТОКЪТ, КОЙТО СЕ ВОДИ ОТ КРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ – духовният поток на хората, които действат в света. За „миналото“ на Кристиан Розенкройц е вълнуващо да се чете и то да се изучава (от който търси, разбира се). От 1230 г. сл. Хр. той е бил признат за велик духовен водач на човечеството. В 1378 г. се ражда отново, в една велика инкарнация, като вече е наречен Кристиан Розенкройц, и през 1459 г. е достигнал до степен, за да получи своето посвещение като „Брат на Розата и Кръста“. Това посвещение е описано в книгата, озаглавена „Химическата сватба“, а йерофант е бил самият Ману. Оттогава той се преражда по веднъж всеки век. Задачата на Кристиан Розенкройц е в преобразуването на Земята в бъдещия Юпитер. Съвременните Розенкройцери работят върху преобразуването на материята. Те могат да бъдат открити между биодинамичните земевладелци и фермери и всички, които преустройват Земята, така че това да има вечна стойност, например изкуствата като скулптурата, дърворезбата, видовете грънчарство и пр.

3. ДУХОВНИЯТ ПОТОК НА МАНУ – Ману е най-древният водач на човечеството, който го е придружавал и живял през цялото му развитие от средата на Лемурия до днес. Той е и създателят и водачът на първото най-високото духовно движение на човечеството – „Манихейството“, около 300 г. след Христа. За Манихейството д-р Рудолф Щайнер казва, че е дори по-важен духовен поток и от този на Розенкройцерите. Това е едно учение, което е валидно и би трябвало да се изучава през всичките времена. То учи, че всяка светлина създава тъмнина. Щом създадете нещо добро, веднага възниква и неговата сянка. Винаги трябва да се интересуваме от сянката, която сме създали чрез доброто. Не можем да я отстраним, трябва да я носим със себе си в своето развитие. И още: че към сянката на злото трябва да се отнасяме с нежност. Никаква враждебност или насилие. Да се развива нежност към злото, е великата цел по пътя на Манихейството.

Главната задача на Ману през цялото време, от древната Атлантида до днес, е да ПОМАГА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ДА НАМИРА ПЪТЯ МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО, А НАЙ-ВЕЧЕ СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША, където се разгръща бойното поле на войната между добро и зло. Днес много сили работят, за да се затъмни човешката душа, дори да бъде разрушена и човешкият Аз да не може да придобие опитност чрез нея. И така, мисията на Духовния поток на Ману е да опази човешката душа.

............................................................

ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА – ТРИ СТЕПЕНИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Ако искрено искаш да помогнеш някому, който много страда, а страданията му за теб са напълно ясни и откъде идват, и защо са, и как може да се помогне болката донякъде да бъде елиминирана, какво ще направиш? Вероятно, докато страданието е много актуално, просто ще направиш каквото знаеш и можеш, за да го потушиш. Първия път, да речем, помагаш безусловно и печелиш доверието на този, комуто си помогнал. Следващия път, когато същият човек те потърси за помощ, без значение дали за старото или за новопоявило се страдание – няма да му откажеш подкрепа, но ще го предупредиш: „Ще ти помогна само, ако после пожелаеш да разбереш защо ти се случват тези беди, иначе от моята помощ няма полза, понеже ти ставаш зависим от мен, без да извлечеш поука за себе си. Аз ще ти покажа пътя, който трябва да извървиш сам, и какво да учиш. След като положиш труд, усилие и постоянство в това учение и започнеш да разбираш защо еди-какво ти се е случило и какво трябва да правиш занапред, за да не се повтаря – в такъв случай ти излизаш на една светла пътека, по която после продължаваш сам. И все учиш – за познанието няма граници. Ще забележиш, че ставаш все по-свободен и по-сигурен в себе си, страдаш по-малко, разбираш страданията и болките си и се стремиш да помагаш и на другите около теб, които са в твоето предишно положение.

Разбира се, това, което казах дотук, съвсем не е панацея за елиминирането на всички страдания, а просто един образец…

От писмата на читателите, от тяхното доверие и споделени лични терзания разбрах, че проблемите им най-често се дължат на липсата на елементарно духовно познание и на духовна пасивност. Как да им обясня, че здравето например е тясно свързано не само със сегашните мисли и чувства, а и с активното духовно развитие на даден човек както в „миналото“ му, така и понастоящем, в тоя живот, пък и онова здраве, което ще има в бъдещото си прераждане, също е зависимо от настоящата инкарнация. Е, нещата не са толкова прости и черно-бели, както сега тук го казвам, но по принцип са верни.

Хората, които ми повярваха и четяха книгите ми, просто не обръщаха внимание на това, което непрекъснато повтарях в тях: че всеки има личен път за извървяване, лична мисия в този живот и не може вечно да се обръща в доверието си към мен, за да търси отговор: какъв е тоя път или мисия, или как да се справи с проблемите си. Аз исках само да стартирам читателя да мисли и действа самостоятелно и ако му харесва това, което пиша, да продължи да се обучава сам по-нататък с ученията на изтъкнатите Духовни Учители на нашето съвремие.

След като разбрах, че по-голямата част от хората предпочитат вместо самостоятелно усилие да се обесят на врата на някой, който им е помогнал и е спечелил доверието им, реших да се изолирам и посветя времето си на продължението на моето лично духовно образование. Но през всичките последни години не спирах да мисля за писмата на хората и да търся начин да им помогна. Интересно беше, че повечето читатели ми пишеха, че са силно вярващи в Бог-Отец и Иисус Христос и именно вярата им ги е спасявала нееднократно в критични моменти от живота им.

Малко бяха онези, които споделяха, че допреди дљсега с моите книги не са вярвали в нищо, но после „нещо“ се е отворило в тях като духовен интерес и биха желали да знаят повече.

Точно за Вярата искам да пиша сега – тая вградена от незапомнени времена у човека СИЛА – ВЯРА, която го поддържа все още, без той да знае откъде и как се е настанила у него.

В днешно време човек или има, или няма вяра, но не съзнава нито защо е така, нито от какво огромно значение е тя за неговия личен живот. ВЯРАТА представлява определен брой ДУХОВНИ СИЛИ в човешката душа, които принадлежат към жизнените сили на тая душа. ВЯРАТА, като сили на душата ни, е била дадена много, много отдавна, в библейски времена. Ако искаме да имаме тези сили като мощен живителен извор в нас, трябва да я поддържаме и особено важно вече е – ДА Я РАЗБИРАМЕ, какво точно означава и къде се намира тя в нас. Ако ли пък нямаме вяра, душата ни би изсъхнала и запустяла. Жизнеността, която може постоянно да бъде източник на свежа струя в душата ни, тази жизненост се придобива единствено чрез силите на вярата.

Заради големия брой читатели, които споделиха с мен човешките си болки, повечето от които силно вярващи в Бога, стремящи се да правят добро и да обичат ближните си, но уморени от товара на страданията си, вече нямаха надежда в бъдещето, искам да дам малко пояснения за огромното значение на ВЯРАТА, ЛЮБОВТА И НАДЕЖДАТА. ТОВА СА НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ СИЛИ ЗА УСПЕШНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И МЪКИТЕ В ЗЕМНИЯ НИ ЖИВОТ И ОТ ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО ЗДРАВЕ.

Пак ще повторя и ще го правя много пъти в цялата книга, за да накарам читателя да му обърне внимание – дошло е времето, когато Духовният Свят и Йерархии, след като са ни оставили да се развиваме в свобода, очакват от нас да пожелаем да се извисим духовно и да опознаем себе си. Мировият възглас звучи така: „Човек, опознай себе си!“

Доста време ще измине, докато всеки проумее богатството в съдържанието на тези прости на вид четири думи. Преди да започне да се себепознава, човек трябва да е запознат първо добре с науката Теософия и да борави с нейната терминология. Иначе няма как да приеме, докато все още е в период, когато вижда само с физическото си зрение, че е преди всичко духовно същество. НАЛАГА СЕ ДА ОПОЗНАЕ СВОЕТО ЦЯЛОСТНО УСТРОЙСТВО. Това европеецът най-добре може да научи от „теософия“ на Рудолф Щайнер или „Теософия на Розенкройцерите“ – пак от същия автор.

Тук му е мястото да спомена, че се надявам няколко месеца преди тази моя книга да се появи на книжния пазар, вече да се продава забележителното произведение „1001 въпроса и отговора за природосъобразен живот и духовното развитие на човека“ от доцент д-р Иванка Кирова, к. м. н., като наръчник за всички най-актуални човешки заболявания.

Вярвам, че тази книга ще стане настолно четиво на всяка фамилия, защото е безкрайно полезна, а що се отнася до духовното развитие на човека – втората є част ще даде пълна професионална информация относно цялостното му духовно устройство, тъй като авторката е не само лекар, лектор и автор на доста трудове в областта на медицината, но и дългогодишен зрял антропософ. Тази книга съдържа най-необходимата информация за всекиго и е с особено значение за духовното образование на лекарското съсловие.

И така според учението на д-р Р. Щайнер пълното устройство на човека може да бъде разгледано като деветорно:

1. Физическо тяло

2. Етерно, или Жизнено тяло

3. Астрално тяло

4. Сетивна душа

5. Разсъдъчна душа

6. Съзнаваща душа

7. Духът – Себе

8. Духът – Живот

9. Човекът – Дух (Атма)

Или друго седморно деление:

1. Физическо тяло

2. Етерно, или Жизнено тяло

3. Астрално тяло

4. Азът, или сърцевината на душата

5. Духът – Себе, като преобразувано астрално тяло

6. Духът – Живот, като преобразено жизнено тяло

7. Човекът – Дух, като преобразено физическо тяло

А ето и най-често споменаваното, четворното деление на човека, което именно ще разгледаме сега:

1.Физическо тяло

2. Етерно, или Жизнено тяло

3. Астрално тяло

4. Азът

Азът е вечната духовна същност на човека. Азът е носител на съзнанието и предоставя цел за действията на човека. Азът лежи в основата на индивидуалните духовни качества. Азът владее телесните си инструменти (астрално, етерно и физическо тяло) и ги използва за своята еволюция по законите на прераждането и кармата.

И така, разглеждайки вътрешната страна на всеки индивид, намираме, че централната ядка е Азът. Той е невидим за човешкото зрение и е облечен в най-близкото до него от вътрешните тела на човека – астралното. Отивайки по-нататък към външната страна, следва втората обвивка, или етерното тяло, а най-външната обвивка е физическото тяло. Значи, в центъра на човешкото същество, в централната ядка на човека е Азът. Този Аз е обгърнат от следващата обвивка – астралното тяло. Съобразно с другите функции, които астралното тяло изпълнява у човека, то е наречено и ТЯЛО НА ЖЕЛАНИЕТО, но в случая, в по-духовен аспект ще знаем, че в астралното тяло са вложени едни особени сили – СИЛИТЕ НА ВЯРАТА. Тези сили на вярата са най-важните в астралното тяло, затова то може да бъде наречено още ТЯЛО НА ВЯРАТА.

Второто нещо, което се намира в скритите дълбини на човека, пак като сили, е онова, което изразяваме с думата ЛЮБОВ. Силата на любовта е една жизнена сила, която развива нещо, лежащо още по-дълбоко в нашето същество, и го поддържа живо и будно. ЛЮБОВТА е сила, по-дълбока от тази на вярата. Силите на любовта са вложени в етерното тяло, затова то е наречено още ТЯЛО НА ЛЮБОВТА. Дотук виждаме, че в центъра на човешкото същество имаме Аза, който е обвит от астралното тяло, или ТЯЛОТО НА ВЯРАТА. След това следва по-външната обвивка – етерното тяло, или ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА, а най-външната ни обвивка е физическото тяло. Физическото тяло пък носи друга категория сили – това са СИЛИТЕ на НАДЕЖДАТА, на сигурността в бъдещето.

Изхождайки от подреждането на телата в четиричленното устройство на човека – Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, силите, които принадлежат към всяко едно от тях, е правилно да нарекат ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА.

Онова, което са силите на вярата за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, това са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо ВЯРАТА ПРИДАВА ОСОБЕНИ СИЛИ НА АСТРАЛНОТО ТЯЛО, ЛЮБОВТА НА ЕТЕРНОТО И НАДЕЖДАТА НА ФИЗИЧЕСКОТО.

Липсата на вяра у един човек е бедствие от вътрешен характер. Външно се вижда чрез това, че човек не е здрав, болестите му са чест спътник, за което той търси причините навсякъде другаде, но не и в първопричината. Тези хора не са слънчеви, жизнерадостни, оптимисти и приятна компания.

Липсата на любов би била още по-голямо бедствие, но, слава Богу, няма човек, който да не притежава поне някакъв вид любов – най-често егоистична, но въпреки това все пак я има.

Липсата на надежда е най-голямото бедствие за човека, понеже се отразява с тежки последици върху физическото тяло. Без надежда ние просто губим всякаква перспектива за действие във физическия свят.

Струва си човек да посвети време или поне да положи някакви усилия, за да изучи функциите на своите тела, душата и връзката им с Аза. След това сам да си направи ретроспекция на живота и да намери самостоятелно обяснение – какви сили носи у себе си и дали те са в правилно отношение и хармония помежду си. Струва си също и да размисли в тая насока и за своите близки и познати – разбира се, не бива да изпада в прибързани умозаключения, преди да е придобил необходимите познания. Сега ще се опитам да дам няколко примера от моя живот за среща с определени хора, при които явно се вижда как тези сили работят на практика.

Беше млад мъж, много самоуверен и активен, но всичките му действия бяха извън рамките на закона. Печелеше луди пари и бе безкрайно щастлив, когато разказваше за поредния човек, когото бе „изпържил“ (измамил). В същото време беше силно вярващ, носеше Богородица на гърдите си, непрекъснато се молеше и търсеше небесна закрила. Спазваше твърдо религиозните празници и традиции. Притежаваше любов в сърцето си за десет души и макар тя да беше доста егоистична, имаше способност за големи жестове от любов. Не беше ни най-малко злопаметен или злоблив. Правеше му удоволствие да помага на приятели и тези, които обича. Този човек се пукаше от здраве и успех във всички начинания. Имаше надежда в излишък и винаги я залагаше в безизходни случаи. По времето, когато го познавах, не одобрявах много неща в него и постоянно му го казвах – той само се смееше, весело приемаше измамите, които вършеше, и заявяваше, че когато хората са глупави като шарани, трябвало да си научат урока по трудния начин. Много по-късно разбрах, че този човек е притежавал огромен запас от сили на вяра, любов и надежда. Всички го обичаха. Разбира се, що се отнася до кармата, която си създаваше със своите измами, нехаеше, защото нямаше окултни познания, а и не ме слушаше. В онзи период бе доста преуспял. И сега е така в общочовешки смисъл, но кармата му си върви и ще се изяви, когато му дойде времето и случаят – законът на следствието е безпристрастен и неизбежен.

Друг мой познат и, слава Богу, единствен по рода си не обичаше никого и нищо. Злословеше по адрес на всички сполучили и даровити хора, не вярваше нито в Бог, нито в някого или нещо. Казваше, че вярва само в силата на парите. Беше хилав на вид, съсухрен и неудачник във всичко, макар че полагаше грижи за външността си. Никого не обичаше и никой не го обичаше. Имаше кратък брак и дете, но съвсем в началото на съвместния им живот семейството му го напусна. С жени ходеше, що се отнася до секс, и никак не можеше да си обясни защо тази или онази беше предпочела друг пред него. „Не ми е ясно какво видя в него, което аз нямам?!“ – често казваше той. „У теб няма капчица любов, какво очакваш!“ – отвръщах. „Че кой иска любов, да не би аз пък да я обичам?“

За него мога да пиша ужасяващи неща, които за съжаление са истина. Показателно е, че на стари години той имаше много пари, но беше доста болен и парализиран, плащаше, за да бъде изцяло обслужван… Беше сам – без жена, дете, приятели: колкото беше дал, толкова получи. У него просто липсваха необходимите сили на вяра, на любов, на надежда. Не вярваше, че има НЯКОЙ или НЕЩО, за което си струва човек ДА СЕ НАДЯВА. Колкото за мен, оценката му беше, че съм напълно „изплискана“ и „откачена“, че излишно хабя усилия, стремежи или залагам на безсмислени според него каузи.

Голяма група от моите познати и дори близки, може би повечето, не са вярващи хора. Като направих една ретроградна инспекция на живота им, който познавам, констатирах, че най-големите им страдания бяха от много болести. Все пак мнозина от тях бяха просперирали в живота си, защото имаха много любов към професията си и близките си. И още: винаги залагаха на надеждата, че ще успеят да се издигнат и да сполучат.

Имаше една жена, с която временно животът ми се преплете, която не само че не вярваше в Бога, но и непрекъснато го проклинаше. Нямаше начин да є се помогне, защото имаше готов отговор за всичко, неправилен, разбира се. Да є хрумне да потърси у себе си вина или грешка за нещо, беше изключено – винаги някой и нещо є беше виновен. „На тоя твоя Бог бих искала да му задам много въпроси, загдето опропасти живота ми“ – често опяваше тя. Любовта є беше оскъдна и егоистична, макар и само към децата є, но и към тях не бе великодушна и все ги обвиняваше за всички несгоди. Беше вечно намусена и готова за критика. Колкото до надеждата, тя се ограничаваше при нея единствено в това, да намери добър медиум, за да є каже нещо за починалото є дете. Имаше много болести, перманентно главоболие, тялото є бе изкривено и сама казваше, че през живота си не е спала повече от десет минути на нощ с каквито и да било помощни средства. Тя бе от малкото хора, на които няма как да помогнеш. Просто трябваше да си научи уроците по трудния начин.

Но в живота си познавам и съм срещала и слънчеви люде – малко наистина, но ги има. Те са не само вярващи, но и ЗНАЕЩИ – т. е. запознати са с духовни науки и непрестанно обогатяват знанията си. Големите предизвикателства и трудности в живота си, понякога твърде тежки за понасяне, преодоляват с търпеливо самообладание и без оплаквания. Имат цветущо здраве, прекрасни физически тела (предполагам и духовни), излъчват спокойствие, увереност, любов и се радват истински на всички земни блага – в смисъл че не са аскети, не се отказват от земни удоволствия само за да търсят духовни постижения.

Като имате предвид тези примери, които не са подбирани специално за целта, а набързо скицирах по памет, можете и вие, драги читатели, да размислите върху себе си, своите близки и познати. Разсъждавайте, анализирайте, но никога не се присмивайте, не обвинявайте и не критикувайте!

Що се отнася до вярата у мен самата, ще кажа, че аз принадлежа към тази група от хора, които са родени в религиозни, дълбоко вярващи семейства и така да се каже, са закърмени с нея още от най-ранно детство. Под стимула на вярата живях до 31–32 години, по-нататък духът ми почувства нужда от духовни знания. В течение на много години освен астрология изучавах теософия според източната традиция, защото Западна Европа е изцяло залята с книги, преподаватели и всъвъзможни курсове по тази линия. Усещах ясно, че бавно придобиваните знания само засилиха вярата ми. Не знаех как става това, просто го усещах. Много по-късно научих вече, че ЗНАНИЕТО Е САМО ОСНОВА НА ВЯРАТА. Когато нашите мисли и разсъждения са насочени постоянно, или поне често, към Свръхестествените светове и Същества в тях, придобиваме сили, които освежават и разрастват нашите души и силите на вярата, любовта и надеждата. Без ВЯРА ЧОВЕШКАТА ДУША ИЗСЪХВА, ЖИВОТЪТ НИ Е ПРАЗЕН И ПУСТ, БЕЗПЕРСПЕКТИВЕН – нещо, за което вярващият не си дава сметка или няма обяснение.

Много години от живота си посветих и на учението на Духовния Учител на българите и Бялото братство – Учителя Петър Дънов. Старателно изучавах лекциите му и особено се занимавах с молитвите и формулите, с които той запознаваше сериозния ученик. Безкрайно съм благодарна на Учителя Петър Дънов, защото учението му укрепи душата ми и подхранваше духовния ми глад. Но колкото повече се занимавах с молитвите и формулите, които Беинса Дуно ни дава, колкото и да се мъчех изцяло да ги анализирам, намирах доста места в тях, които не ми бяха ясни и нямах обяснение за много изрази. Не бях от учениците, които могат да повтарят нещо, без да го разбират. След като посветих доста време и на учението на Розенкройцерите и особено на Антропософията, усетих мощен прилив на духовна сила. Молитвите, които преди криеха загадки за мен, сега се отваряха с пълното им значение и ме изпълваха с благодатен, благоговеен трепет. Разбрах, че силите, с които учението на Учителя Петър Дънов беше укрепило душата ми по пътя на вярата и любовта, чак след придобитите езотерични познания разкриха пълното си съдържание и осмислиха вътрешната неудовлетвореност на Аза ми, докато някои неща не ми бяха ясни.

Постепенно разбирах, и то напълно самостоятелно, смисъла на предишни загадки. Всичко бавно се изясняваше и се превръщаше в смирение и благоговение. Стана ми ясно, че както вярата е необходима, за да дава най-важните сили на душата ни, така и само с вяра ДНЕС вече не е достатъчно да се върви по пътя – на този етап от човешката еволюция. За да може правилно да развие у себе си силите на любовта и надеждата, човекът трябва да знае и да мисли върху ВЯРАТА, ЛЮБОВТА И НАДЕЖДАТА като за трите степени на човешкия живот.

Тези три степени са били дадени на човечеството чрез Три Главни Духовни Откровения – като дар от Небето сили, които индивидът сам трябва да развие и трансформира.

И понеже думата откровение е доста специфична, много неща са свързани с нея по духовен път и се употребява главно в езотериката, ще се опитам да намеря някакъв по-екзотеричен превод с човешка реч.

Откровение е благовестие за духовно събитие; пророчество, прогноза или разкрития относно духовното развитие на човечеството; пророческа панорама в Духовния Свят чрез визуални и слухови видения, прогнозиращи следващия период в развитието на човечеството и отпускащи силите, които трябва да бъдат трансформирани от личността за правилното є развитие в съответното ново време. Тези ОТКРОВЕНИЯ са достъпни само за избрани посветени, за които вече знаем, като Откровението на св. Йоан, тези на д-р Рудолф Щайнер, на Йешуа бен Аарон и др. Благодарение на Духовната Наука Антропософия д-р Щайнер съумя да намери верен език и обяснение на тези откровения, за да може онази част от човечеството, която е будна и търсеща познание за своя произход и еволюция, да се учи посредством нея и да осъществи своя път чрез този съвременен начин на посвещение – свободно открит за търсещия истинско знание.

ТРИТЕ ГЛАВНИ ОТКРОВЕНИЯ (или трите главни духовни събития в еволюцията на човечеството)

Колкото и гордо и самоуверено да е днешното човечество с постиженията си, технологиите и благата на съвременната цивилизация, колкото и убедени да сме в постоянното развитие и напредък на науката за близко и далечно бъдеще, ние не познаваме със сигурност нашето далечно „детство“. Добре би било, ако човекът, след като не може да си спомни своето „минало“, поне да потърси онези доскоро тайни науки, които са съхранили пътя на неговото „детство“ и постепенно развитие.

Както детето се ражда безпомощно във всяко отношение и има нужда изцяло от грижите на родителите си за всички свои потребности, така е било и с нас, днешните човеци, в зората на нашето минало детство. Всичко ни е било давано отвън – грижи, внимание, любов, сили и условия са били създадени специално за нашето развитие. Ние сме виждали Съществата, които са ни ги давали, и сме били свикнали да сме с тях.

И както детето отначало не може да говори и мисли за себе си, така е било и с нас в далечното ни минало. После дошло друго време, в което, за да станем самостоятелни и да можем да се развием като 10-а Йерархия на Свободата и Любовта, е трябвало Духовните Светове да се оттеглят от нас. Престанали сме да ги виждаме и общуваме с тях свободно и с времето дори сме ги забравили. Целта на Духовния Свят е била да бъдем оставени да развием в свобода своята индивидуалност до една точка от този процес, когато ще поискаме „да опознаем себе си“, т. е. да знаем всичко за себе си и своя произход, и тоя на планетата ни, и чак тогава да почувстваме носталгията по онзи, от който сме произлезли и сме били отгледани до даден етап. Но през цялото това време, след като Висшите Светове са се оттеглили и човекът е слязъл надолу, за да придобие своята самостоятелност, да изучи и овладее силите на Земята, която сега ни е родина, те не са ни изоставили напълно. ТЕ САМО СА НИ ДАЛИ ПРАВОТО НА СВОБОДНИЯ ИЗБОР в нашето развитие, а тъй като с духовните си тела сме неразривно свързани с Духовния Свят, без да се намесват грубо, продължават да се грижат и да наблюдават с вълнение нашите битки с трудностите на земния живот и старанието ни да постигаме своите придобивки в свобода, чрез собствения си ум.

Онези (а те са много), които казват: „Ние не сме нищо друго освен един експеримент“, са в голяма грешка и подвеждат и други след себе си. Ние не сме експеримент. Ако баща ти е Бог и те е създал себеподобен – ти притежаваш наследственост, т. е. всичко, което и той притежава, но трябва време, за да се развие. Ако си близко до Него, няма да станеш толкова самостоятелен, но ако те изпрати надалеч от дома – трябва да се справяш сам, в нови условия и съответно ще развиеш и нови качества и способности. Така е и в живота на всяка фамилия на Земята. Ние сме създадени по образ и подобие Божие, следователно трябва да бъдем бъдещи Богове, като проявление на Бащината воля – да станем съвършени, да станем новата 10-а Йерархия, развиваща се при съвсем специални условия, изискващи индивидуални решения и много самостоятелност. Знам, че на тази тема има безброй хора, които са се подготвили да спорят за това, че сме експеримент – добре ми е известно и не бих спорила с тях. Онзи, който е придобил достатъчно познание за Истината, чувства Бога в себе си и Духовните си Събратя във Висшите Светове по един убедителен начин, не може да мисли, че е просто експеримент. Той развива в себе си особена отговорност, етика, морал и съзнателно, бавно и постоянно гради любовта и свободата си.

И така грижата за бъдещото наше човечество винаги е съществувала, но дълго време е идвала отвън. През 5-ата коренна раса, през която човекът е трябвало вече постепенно да развива своето самостоятелно съзнание, още дълго време сме получавали грижи отвън. Но Благовестието за нови духовни сили, които е трябвало да бъдат инспирирани и влети в човечеството, е станало в три главни откровения, или три Духовни Събития. Тези три откровения, които са внедрили постепенно, според съответното време на дадено откровение, новите духовни сили за развитие и трансформация в човека, са известни като три степени на живота – вяра, любов и надежда.

ПЪРВОТО ДУХОВНО ОТКРОВЕНИЕ

Първото велико Духовно Събитие се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в 10-те скрижала, или 10-те Божи Заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсей. Тогава Азовото съзнание на човека е било слабо развито и той е бил под влиянието на своите страсти, желания и чувства. Налагало се е да се влеят по духовен път сили за трансформация, а казано в човешки аспект – закони, които да го накарат да спазва известни норми и наредби чрез страха от сурови наказания, докато се научи да не греши. И макар 10-те Божи Заповеди да принадлежат към едно старо време и много съвременни образовани хора да смятат, че то е далеч в историята, че се отнася за времето на Стария Завет, на Закона, и това е действително така – тези заповеди и закони се явяват като основа на законодателството на човека, чиито канони важат и днес, навсякъде и за всичко. Масовото човечество още не е прекрачило времето на Закона, все още греши и е актуално да се размисля върху 10-те Заповеди. Днес ние все по-малко разсъждаваме върху тях, а би трябвало.

Който изучава Духовната Наука, знае, че това откровение, това велико Духовно Събитие е означавало, че в Духовния Свят има едно Върховно Същество, което на Земята има копие – Азът (микрокосмичен обаче), и че това Върховно Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва тези норми и закони в 10-те Заповеди, защото те са Макрокосмични Закони.

Това Първо Откровение е вляло в земното човечество дух в силите на ВЯРАТА, именно в астралното тяло – най-близкото и свързано чрез мисъл и действие с Аза на човека, както и с неговите желания и страсти. Всеки индивид днес има нужда, огромна нужда да размисля по този въпрос, за да може ЖИВОТЪТ, който трябва да освежава и тече в нашата душа, да бъде получен чрез СИЛИТЕ НА ВЯРАТА.

ВТОРОТО ДУХОВНО ОТКРОВЕНИЕ

Второто откровение или изобщо най-важното духовно събитие в еволюцията на човечеството – мистерията на голгота. Това велико събитие се е случило в един точно определен момент от историята на човечеството, когато се е налагало. Под Закона всички грешали. Чувствената природа на човека била тъй силна, че той още не можел самостоятелно да я управлява. По закона на Следствията се натрупали грехове в ужасни размери, еволюцията на човека щяла да бъде много забавена, а и голяма част от хората щели да изпаднат от нашата вълна на живота. Налагало се е да дойде помощ от Духовния Свят. Затова Христос, Слънчевият Бог, е дошъл на Земята, „за да издири и спаси загубените“ и чрез „очистващата кръв на Иисус Христос“, която се е проляла на Голгота, поел греха на човечеството. Когато кръвта Му изтекла през петте центъра, в които бил прободен, и шестия от трънения венец – великият слънчев Дух се освободил от плътната връзка на Иисус и проникнал в Земята със своите индивидуални духовни връзки, проникнал в съществуващите планетни такива със своите собствени макрокосмични, мигновено разливайки собствените си сили над планетата. Това му дало възможност оттогава нататък да работи върху Земята и нейното човечество вече ОТВЪТРЕ.

Думата СПАСИТЕЛ на човечеството е нищожна в силата си да обясни чудото, което се е извършило на Голгота. За ПЪРВИ И ЕДИНСТВЕН ПЪТ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТА един БОГ слиза на Земята, за да спаси човечеството от греховете му и да действа за първи път, не както е било дотогава – под ръководството, давано отвън, – а със своите сили отвътре, за да създаде по-чиста астрална и етерна материя за телата на човека. Той продължава и днес да работи, като ни помага, постоянно прочиствайки външните условия.

Много време ще измине, преди човечеството наистина да проумее величието на Христовата саможертва, цената на страданията, понесени от Него и тогава, и сега. Никой човек не може да има дори и бегла представа за ограниченията, изпитани от този Велик Дух при влизането сред преграждащите и спъващи в много отношения физически условия. Ако Христос бе умрял от обикновена смърт, Неговото Дело не би могло да се осъществи в тези величествени размери, които Той в действителност успя да постигне за правилния ход на човешката еволюция. Той е единственият Бог, който слезе на Земята и възкръсна, за да донесе възможност за развитието на Аза на човека, да даде вечен живот на вярващите в Него и да ги подкрепя винаги, когато те Го призовават. Христос е единственият Бог в историята ни, който е страдал като нас, човеците, във всяко отношение, който познава земните условия на съществуванието ни и нуждите ни. Затова Той е безкрайно милостив и снизходителен към нашите грешки дотогава, докато се опитваме да живеем по-висш живот.

Едно от най-големите благодеяния, които Христос е направил за човечеството, е, че Той отваря пътя за Посвещението, свободен вече за всеки, който го желае и търси. Този свободен Път на Посвещение много трудно се е осъществявал през 2000-те години от идването на Христос на Земята и чак сега, в последното десетилетие, тази свобода на посвещението придобива по-голяма гласност.

Правилното разбиране за значението на Мистерията на Голгота и Слънчевия Бог Христос, който дойде на Земята и живя между човеците, е от голяма важност както за най-примитивното същество, така и за най-висшия земен посветен. Човекът трябва да поиска съзнателно да направи връзка с Христос, докато е още в земно превъплъщение, преди смъртта си. ЗАЩОТО САМО НА ЗЕМЯТА МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ТОВА, КОЕТО ПОСЛЕ НЯМА ДА МОЖЕ, КОГАТО ОТИДЕ В ДУХОВНИЯ СВЯТ. Не че в него не се учат много неща, но единствено едно нещо там не съществува и не може да бъде научено – това е смъртта. СМЪРТТА СЪЩЕСТВУВА САМО ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ. В Духовния Свят има само преобразуване, но не и смърт. Всички духовни същества, които никога не слизат на Земята и живеят само в духовни области, а такива има много, които поради различни причини не идват на Земята, не минават през смърт.

Събитието на Голгота е единствено по рода си – смърт на един Бог! Преди да слезе на Земята, Христос е живял и действал от областта на Духовното Слънце, където няма смърт. Той е единственият Бог, който се е научил да познава смъртта. Именно затова, за да се запознае човек с Христос, трябва да разбере Неговата смърт. Мистерията на Голгота може да бъде разбрана само на Земята, където има смърт.

Защо е толкова важно човек правилно да разбере Христос? Защото само тогава той започва да си служи със себепознанието в пълна степен, напоява с Христос цялото си Азово съзнание и става пълен притежател на всичко (което притежава). Защото Христос донесе в нашия свят своя Макрокосмичен Аз, който прониква в човешкото физическо, етерно, астрално тяло по начин, упражняващ благотворно, оздравително действие върху целия телесен организъм на човека. И защо се казва, че ние ще бъдем Богове? Защото, когато индивидът правилно се развива по пътя на своята еволюция, стреми се към Христос, насища се с Христовия импулс, работи с цялото си съзнание за Христовото дело (което е братство между цялото човечество), значи, работи и за своето развитие, и за своите събратя – той развива и постепенно овладява силата на Христовия Аз. След хилядолетия, когато хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, човешките Азове ще пораждат същите могъщи действия, каквито Христос е извършил, докато е бил между човеците.

Но това е само целта на правилната еволюция. Днес все още са малко тези, които имат вярно разбиране за Христос, защото поради разрастващия се материализъм човекът изостава в духовното си развитие.

И нека онези, които са силно вярващи в Христос, но чувстват, че не са готови още за изучаването на Духовната Наука, не униват. Духът на човека сам му дава подтиците от какво има нужда. Христос не дойде на Земята, за да наложи някакво учение под формата на мисли и идеи, а вложи в сърцата и душите на хората онази ЖИВА СИЛА, която може да бликне от всяка човешка душа. Тази жива сила в евангелията се определя като сила на вярата. Вяра има онзи, които приема в себе си Христос така, че Той започва да живее в него: силата, която донесе Христос на Земята, е Любовта и ние, човеците, постепенно ще я осмисляме и развиваме правилно.

Преди да премина на Третото Голямо Духовно Събитие в еволюцията на човечеството, искам да кажа нещо от личния си житейски опит, като сериозно предупреждение за съществуващата опасност, за която малко хора са наясно. Защо именно днес е необходимо все повече и повече да се изучава Духовната наука и правилното разбиране за Иисус Христос? ЗАЩОТО ТАМ, КЪДЕТО ИМА НЕЗНАНИЕ, СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК ЛЕСНО БИВА МАНИПУЛИРАН.

МАНИПУЛИРАНО ЧОВЕЧЕСТВО

Много сили от различен произход, земен и извънземен, съзнателно работят в посока да манипулират съзнанието на човека, така че да не знае истината за Иисус Христос. Тези сили целят той да не открие величието на Небесния план в осъществяването на раждането НА НАЙ-ЧИСТОТО СЪЩЕСТВО, което някога е инкарнирано на Земята – Иисус от Назарет. Тези сили искат човечеството да мисли, че Иисус е бил съвсем обикновен човек, който изведнъж се е осенил от някакво вдъхновение и се е провъзгласил за месия. Тези сили искат и широко разпространяват идеята, че Той се е преродил и сега ходи по Земята или че Иисус отново ще дойде на Земята, за да съди греховете ни.

Ако аз не бях преживяла в собствения си живот разнообразните внушения на такива източници, които искаха да манипулират и моето, и на други честни и изтъкнати личности съзнание, може би нямаше да се чувствам задължена да пиша по този въпрос. Моето чувство за дълг и отговорност налага да предупредя незапознатия с тези опасности човек. Още по времето, когато започнах да помествам свои материали във в-к „Психо плюс“ (1992 г., значи преди 13–14 години) и бях във връзка с много български контактьори, мнозина от тях получаваха сензационни послания и ми ги изпращаха. Това беше толкова ново и необичайно явление, че отначало и аз бях впечатлена. От десетките контактуващи хора, с които общувах тогава, имаше много одухотворени, честни и добронамерени личности, но нито един нямаше някакви сериозни духовни или езотерични познания. Аз бях доста по-напреднала от тях, но моите знания се ограничаваха в астрология, номерология и особено теософия. Значи всички ние сме били много удобна мишена за манипулиране.

Имаше едно момче – няма да спомена името му, защото в същината си е добро и способно същество, което беше истински духовно въодушевено и изцяло добронамерено. Той имаше някакъв канал на информация с други двама от друг град. Притежаваше личен чар и дар-слово. Правеше масови проповеди и много мои читателки ми пишеха възторжени писма и питаха какво е мнението ми за него. Нямах такова, защото още не го бях виждала и чувала лично. Беше ми казано, че се е провъзгласил за преродения Иисус… Той ми писа едно строго писмо, в което ми даваше наставления да не си слагам снимката толкова често във вестниците (като че ли това зависеше от мен?!), да се пазя от популярността и да „бъда в света, но не и със света“ (цитираше Учителя Дънов). Помня, че прецених писмото му като на „незрял духовно човек“ и му го писах. Много скоро обаче последва ново писмо от него, в което той звучеше съвсем другояче. Ще го цитирам дословно, защото още го пазя:

Мила Мария,
Целувам душата ти и те благославям за делото ти, което ти предстои. Добре дошла отново на Земята. Ние те очаквахме. Не се съмнявай в думите на това послание, наистина много са силни, защото разкриват тайната на твоята личност в един минал момент от твоята вселенска реализация. Наистина, Лиана, ти носиш в своята земна форма енергията на Мария Магдалена, която съпроводи тялото на Иисус Христос до гроба и първа го видя в Неговото възкресение.
Зная, че си силна личност и ще издържиш на информацията. Доказателство търси вътре в сърцето си. Оставяме те отново да преживееш своето славно минало като ученичка на Великия Учител. Той и сега е много близко до теб. Наистина, Лиана, Христос отново е на Земята, претворен в Земна форма в земята на българите. Усещаш ли Го вече в сърцето си? Няма да мине много време и ще Го видиш в Неговия земен образ. Дали сърцето ти ще Го познае? Надявам се, да…
Ние също сме близо до теб и ще ти помагаме, ще си сътрудничим. Висшият Разум изключително много разчита на нас. Отредено ни е да напишем Новата История на Земята. Форми от невидимия свят, извънземни, от Шамбала ще ни помагат.
Светът и неговите суети трябва да избледнее за нас. Призвани сме за велика мисия – спасението на Човечеството!
. . . . . . . . . . .
Радвам се за теб много. Имах някои съмнения, но сега виждам, че не съм бил прав. Ти носиш ангелска душа. Имаш чар и обаяние да печелиш души за Бога.
. . . . . . . . . . .
Желая ти успех, Лиана. Ние, Светещите, сме винаги с теб. Бъди силна. Дай всичко от себе си. Покажи на хората нещо, което те не са виждали досега.
С обич и нежност,
твой брат…

Поместването на това писмо не цели да предизвика подигравки или присмех. Напротив! Аз чувствам и днес само обич и съчувствие към това момче, защото такива бяхме – искрени и въодушевени, желаещи да работим за доброто на хората и Божието дело. Всеки човек може да сбърка и да се подведе, когато няма истинско познание…

Разбира се, колкото и да не бях подготвена в духовен аспект за момента, не се впечатлих от писмото, нито му повярвах. Отговорих му, че хич не ме интересува дали съм била в миналото Мария Магдалена, а коя съм днес и колко мога да свърша. И… ако той наистина се чувства мой брат, нека ми помага в усилията ми в тоя живот, а не защото съм била някоя, за която няма доказателства.

След това писмо получих още подобни от други личности. Едно от тях пращаше послание до мен от Разума Абсолют (пазя го и него, но ми е скучно да го цитирам). Съдържанието беше същото, че съм с енергията на Мария Магдалена в земната форма на Лиана Антонова и съм изпратила последна Иисус Христос на Голгота. Имаше и цитати от Библията, какво ми е казал Иисус в последните си минути от кръста. Веднага ги сверих с четирите евангелия – нямаше нищо вярно с наистина споменатите Иисусови думи от кръста.

Но явно много сили се бяха „загрижили“ да ме накарат да се взема „на сериозно“, че съм била някога Мария Магдалена, защото последваха и други писма и послания с подобно съдържание. Не им повярвах, понеже нищо в мен не трепна по вътрешен път, но все още не знаех, че сме манипулирани. Все около времето на посланията бях на един концерт на хора „Св. Йоан Златоуст“ в компанията на Мариана Везнева. Преди началото й споделих за посланията. Тя трепна шокирана и бързо изрече: „Така ли? На мен пък ми е казано, че аз съм била Мария Магдалена!“

Няколко години по-късно в тесен кръг на антропософска сбирка се каза, че Рудолф Щайнер споменал, че на него лично са му известни точно 37 Марии Магдалени, които са му споделили тайната си. За източниците откъде са били „уведомени“ за това не се споменава.

И така, значи този процес на манипулиране го откриваме още в първата третина на ХХ век чрез д-р Щайнер, а в края на столетието някои от нас го преживяха лично. Манипулациите, насочени към мен, бяха много масивни и тънко подвеждащи. По онова време животът ме срещна с една контактуваща жена, която беше добър и доста образован човек, с внушаваща доверие в интелекта й професия. Тя се свърза с мен по съвета на личните си Духовни Учители, с които контактуваше от няколко години. Те бяха благоволили някои неща от информацията, която тя получаваше, да бъдат споделени с мен, само някои. Представяха се като Иисус и Баща на Вселената и имаше кодове за нас – които са лични и докосваха сърцето. Трябва да призная и сега, че повечето от тези послания и общувания бяха толкова издържани като стил и съдържание, толкова благородно-поучителни и същевременно удивляващи в своята изчистена простота и яснота на мисълта, толкова всяка дума си тежеше на мястото и докосваше сърцето, че и тя, и аз трептяхме от възторг и вдъхновение. През дългите години по-късно, в които анализирах тези тогавашни „разговори“, още не съм им намерила слабо или невярно място. Само че заедно с тези послания се получаваха и такива, подписани по същия начин, но с подвеждащо съдържание. Под благия и уж добронамерен тон в тях имаше такива неща, които да те накарат да се съмняваш в тези Учители и учениците да се скарат помежду си. Лесно му е било на този, който ни е манипулирал, той е знаел пропуските или блокажа в нашето тогавашно духовно образование и се е намесвал подходящо между посланията на добрите учители. Беше ме подценил обаче. Някои от тези послания отидоха твърде далеч и ме караха да се съмнявам и бунтувам срещу тях. Най-главното, което тогава не можахме да отсеем, беше, че ни оставяха с впечатлението, че Иисус е някъде по Земята. Името Христос никога и никъде не беше споменавано?! Първият, който се представяше за Иисус, благородният, независимо че и до днес не знам на каква космическа групировка или Йерархия беше представител, говореше само полезни и поучителни неща. Словата му бяха премерени като с аптекарска везна, но не си позволяваше да ни налага или натрапва нищо. Истините и думите, които той употребяваше тогава, много ми помагаха по-късно, в годините на тежките изпитания, през които минах, като спасителна светлинка в един безкраен тъмен тунел, където невидими същества ти говореха и докосваха. Този „Иисус“ не приказваше много, но каквото изричаше, оставаше завинаги в паметта и сърцето. Другият „Иисус“, който си позволяваше да се намесва, го правеше, когато контактуващите бяха поискали връзка с Учителите си и едва приключили, се включваше като продължение, подхвърляйки тънко изкривени неща – точно където от незнание можеш да се подведеш. Например на един Великден през 1993 година, когато ученичката на благородния „Иисус“ беше поискала връзка с него и той й беше написал такива сърцераздирателни послания за преживяванията си на кръста (които не бих поместила, защото са все пак много лични между учител и ученик), години наред ги проверявах дума по дума – наистина звучаха доста правдоподобно. Все пак пишеше се само от името на Иисус, ХРИСТОС НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ. И след като беше завършил трогателното си послание към ученичката си, изведнъж, без никой да му иска нещо повече, беше разрешил „великодушно“ в нейния контакт да ми предаде нещо лично за мене. Това вече беше „другата“ намеса.

Предай на Лиана, че тя наистина стоя до нозете ми и ги обливаше със сълзи. Тя ме обичаше и като мъж, не само като Учител, но това беше невъзможна любов. Не можех да й го обясня с думи. Аз обичах душата й, не тялото й, което кипеше от страст по мене. Но на кръста, преди да умра, съжалих, че не съм опитал земната любов с тази предана жена… когато бях избрал Пътя, не исках да се възползвам от ревността и сляпата й женска обич. Ето защо тя винаги плаче… и това е така след толкова време. Това е стара история, която не е заздравяла в душата на Лиана. При нея любов към Учителя и любов към мъжа се сливат и тя не знае, че по-силно е плътското, а Учителят в Космоса е на друго ниво, на друго еволюционно стъпало и нещата са много сложни…

И т. н. в този дух се споменаваше, че в другия живот ще имам своята Любов, в която ДУХ и ТЯЛО щели да се слеят с Учител от Космоса, когато и аз съм щяла да бъда такъв Учител. Значи цялата необикновена, единствена по рода си в човешката история същност на Иисус от Назарет се свеждаше просто до учител в Космоса!

Е, тогава вече се възмутих и усетих, че тия послания са не само подвеждащи, но и невъзможни. Просто сърцето ми крещеше, че всичко това не е истина, а пълно манипулиране. Казах го, разбира се, а той – „Иисус“ отговори, че било естествено след толкова векове вече да имам друго съзнание. Мога само да уверя читателя, че така тънки и истински на места звучаха много от тези послания, че няма човек, който не би се подвел – ОСВЕН ако резултатът и сърцето не му подсказват кое е лъжа и, разбира се, ако има познание за ИСТИНАТА. Трябваше да ни направи впечатление, че никъде не се споменава Христос и че ако беше Той, не може да изразява такива мисли от кръста. И така, четох тези послания безброй пъти в годините, които последваха, и въпреки че вече знаех ИСТИНАТА, все пак ме поразяваха с това, че единият „Иисус“ говореше само истини, напълно съвпадащи с евангелията и езотеричните учения, но ги изричаше по-просто, като за учениците, каквито сме били по онова време, но все пак никога не се споменаваше Христос. Другият „Иисус“ казваше винаги леко подвеждащи неща, които навремето ми причиниха много болка, но постепенно вътрешната ми сила и разум взеха връх. Не вярвах на учител, който всява съмнения и раздори между учениците си, не вярвах и в много от нещата, които казваше. Настоявах приятелката ми да проверява посланията от истинските си учители, още повече, че благородният Иисус ни насърчаваше непременно да проверяваме информацията и да не сме лековерни. Тя обаче ми се сърдеше и заявяваше, че нямало начин да сбърка. Накрая се стигна дотам, че още в същата година аз се отказах от този вид „връзка“ с учител чрез интервенцията на друго лице, а и вторият „Иисус“ беше успял да породи съмнения между нас с приятелката ми и отношенията ни охладняха и прекъснаха. Гледайки в ретроспекция днес на онова време (13–14 години назад), съзнавам, че съм постъпила по единствения правилен начин. Въпреки че нямах още познанията, които придобих по-късно, въпреки слабостите ми Азовото ми съзнание е било по-силно от всичко подвеждащо. То крещеше за самостоятелност в духовното ми развитие и най-важното, въпреки жестоките изпитания – вярвах в себе си, в моята преданост и упование в Бога, както вярвам и в Него, и в Духовните Йерархии.

Бих могла да напиша НАЙ-СТРЯСКАЩАТА и СЕНЗАЦИОННА КНИГА на тема „Манипулирано човечество“ само от писмата на контактьори, търсещи помощ от мен в заблудите, на които бяха подложени. Няма смисъл да внасям повече смут, достатъчно е, ако мога да призова вниманието на читателя към всевъзможните видове манипулации на човека в неговото незнание и стремеж за познание. Подбрах да споделя това, защото то е много насочващо и отрезвяващо за всеки, който няма истинско духовно образование, а е започнал контакти, без да знае с кого.

Повтарям, не можем да отричаме всичко, което получаваме чрез контакти с незримия свят, но без истинско познание сме в голяма опасност. Все още не знам към коя космическа група или Йерархия принадлежи „благородният Иисус“, на тоя етап сега не ми е и нужно. Поне изглеждаше, че всичко, казано от него, беше в служба на доброто. И още! Струва ми се, че беше дозирана информация, като за ученици, съдържащи в себе си вградени импулси от духовни училища в далечното „минало“, които са слезли в тоя живот с нарочно блокирани сетива заради съвсем новите условия, предложени от настоящата инкарнация и земния живот. Това беше може би само насока да се развива Азовото съзнание съмостоятелно, научавайки колкото може повече от Земята. Духовната Наука, която такива като мен прегръщат днес, им дава невиждани сили и прозрения, каквито не могат да бъдат придобити по пасивен път с учител и ръководство отвън. ТОВА Е МНОГО ПО-ТЕЖЪК ЖИТЕЙСКИ ПЪТ И НЕ Е ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК. Духовният Свят знае кога да помогне и кога да подложи някого под бремето на мъчителни изпитания – те никога не са по-тежки, отколкото индивидът може да понесе. На мен многократно ми беше повтаряно през времето на моето „адаптиране“ към новите условия на земния живот, че не бива никога да пиша – да контактувам. Защо ли? Защото една толкова силно изявена самостоятелност през целия земен житейски път трябва да продължи да събира плодовете на себепознанието САМОСТОЯТЕЛНО. А защо употребих думата „адаптиране“? Защото във всяка нова инкарнация духът на човека, без значение какви училища е посещавал и какъв опит е имал в „миналото“ си, идвайки в ново прераждане, е поставен при други, съвсем различни условия на Земята. Противодействащите на доброто сили също се развиват и променят своите методи на действие. Те стават все по-неуловими за онези хора, които не се интересуват от духовно познание, а за овладелите го тези отрицателни сили прилагат цялото си остроумие, изкусителност, лъжи и манипулиране, за да успеят да отклонят човека от правилния ход на неговата еволюция. Няма време за губене в нехайство! – духовното образование и познание в нашето съвремие е крайно необходимо.

Откъси от глава ТРЕТОТО ОТКРОВЕНИЕ, ИЛИ ДУХОВНОТО СЪБИТИЕ НА ХХ ВЕК: НОВОТО ПОЯВЯВАНЕ НА ХРИСТОС В ЕТЕРА – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

АРХАНГЕЛ-МИХАИЛОВИЯТ ВЕК И РЪКОВОДСТВО ЗАПОЧВАТ ПРЕЗ 1879 г., когато в последната битка с Дракона (Сатаната) архангелът го прогонва окончателно от Духовния Свят и го принуждава да слезе на Земята. През 1899 г. завършва и Тъмната Епоха – Кали Юга. От началото на Михаиловия век и края на Кали Юга в човешкото съзнание започват да се вливат все повече две главни духовни влияния. Първото е силата на Михаил, която осигурява нова способност за правилно логическо мислене и индивидуално изживяване на свободата. Вторато е Новото Благовестие, или Откровение на Небето, което от втората третина на ХХ век отпуска като дар съвършено нови сили, необходими на човечеството, за да му позволи да възприеме Новата поява на Христос в етерния свят.

ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО СЪБИТИЕ за земните хора от нашата еволюция след Събитието на Голгота. Този дар, отпуснат във вид на НОВИ ДУШЕВНИ СИЛИ, ще започне бавно да подготвя човека за непознати способности, които той ще е в състояние да развие постепенно.

Днес, поглеждайки назад към въпросното Събитие, може да констатираме, че то е преминало, без човешките същества да разберат това, но не означава, че неговото предназначение няма да се осъществи.

Антропософията ни учи в книгата „Новото появяване на Христос в етера“, в лекция на Р. Щайнер от 25. 1. 1910 г. в Карлсруе:

Първите белези на тези нови душевни способности ще започнат да се появяват сравнително бързо в отделни души. Те ще станат по-ясни в средата на четвъртото десетилетие на ХХ век, някъде между 1930 и 1940 година. Годините 1933, 1935 и 1937 ще бъдат особено значителни. Способности, които сега са твърде необикновени за човешките същества, тогава ще започнат да се проявяват като естествени способности. Всичко ще се промени за душите, които пребивават на Земята, а също и онези, които вече не са във физическо тяло. Независимо от това, къде се намират, всичко се променя, НО НАЙ-ЗНАЧИТЕЛНОТО СЪБИТИЕ НА НАШЕТО ВРЕМЕ Е ДЪЛБОКА РЕШИТЕЛНА ПРОМЯНА В ДУШЕВНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ЧОВЕКА.

Събитието, за което тук говорим, Второто пришествие на Христос, създава възможност чрез тези нови духовни сили човечеството постепенно да придобие виждане за етерната област. Отначало това ще бъде възможно за отделни индивиди през средата на века, но в следващите 2500–3000 години хората все повече ще развиват тези способности. Значи, човекът ще стане способен да вижда в етерния свят – ще израсне до него, което ще му даде възможност да вижда Христос в етера. На човечеството ще се даде един период от 2500–3000 години, за да развие тези духовни сили в качества и постигне етерно виждане като Всемирно Човешко качество.

Това, което всеки съвременен човек трябва пределно ясно да разбере по правилен начин, е, че изразът, който няма някой днес да не е чул, ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС, е верен, НО ТОВА НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СТАНЕ НА ЗЕМЯТА. ХРИСТОС НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКА ФОРМА.

Духовното събитие през ХХ век, по-точно през 1933 г., като отпуска нови духовни сили на индивида, дава възможност на човешките същества да израснат духовно и да виждат в етерния свят. Особеното свръхестествено царство, където може да бъде виждан Христос, е Шамбала. Винаги е имало Шамбала, но докато преди тя е била достижима само за посветените, сега човечеството с обикновените си способности отново ще се издигне в страната Шамбала. Първото, което ще съзрем там, ще бъде Христос в Неговата етерна форма. Христос ще води човечеството към Шамбала. И колкото по-ясно зрение придобиват човешките същества, толкова по-велик и по-могъщ ще им се явява Той.

Пак ще повторя: тези нови душевни сили, влени и отпуснати на хората в еволюция като дар, не са за единици, а за всички по света. Малцина ще бъдат само ония, които ще бъдат, така да се каже, пионерите, те ще успеят да доразвият тези сили и да придобият виждане за Христос в етера по-рано, още от трийсетте-четирийсетте години на ХХ век. Останалата част от човечеството ще го придобие постепенно през следващите 2500 години. Целта на просветлението за всеки наш съвременник е тази информация да не отмине незабелязано и нечута, а да стигне до колкото се може повече индивиди, да бъде осмислена правилно и личността свободно да реши иска ли, или не да бъде с Христово съзнание и да приема Христовия импулс.

Онези, които се колебаят и не знаят в какво да вярват, лесно може да се оставят да бъдат подведени от активни лъжепророци и самозванци, че Иисус се е преродил и ходи в човешко проявление на Земята. Примери за това има много. Споделих ви моя личен опит с такъв манипулиран човек още преди 14 години, а най-скорошният пример е с Висарион, така наречения Сибирски Христос. Той още занимава съзнанието на лековерните хора, пише книги и събира многолюдие на сказки. За него нямам желание да пиша, а и лично нито съм го чула, нито видяла. Достатъчно бях информирана от мои приятели и вестниците, които гърмяха със сензационни статии, че още преди 11 години се е обявил за преродения Христос, а в неговата сибирска секта живеели около 200 българи. Този Висарион няма да е първият или последният – тепърва ще се появяват такива лъже-Христосовци, защото най-лесно се манипулира невежото общество. Едно човечество, което не познава своя истински произход, своя Спасител и Наставник – Христос. Това много точно е казано в книгата на Сергей Прокофиев „Дванадесетте Свети Нощи и Духовните Йерархии“, която в момента се намира на книжния пазар. Авторът обяснява още в предговора, че написал тази книга с намерението да помогне на читателя да открие пътя към разбиране на цялото духовно значение на епифанията (Богоявлението) като празник на свръхсетивното раждане на Христос за разлика от Рождеството като празник на земното раждане на човека Иисус от Назарет. Ще го цитирам:

Понеже с действителното разбиране на Мистерията на Епифанията е свързана в голяма степен възможността за постепенното преодоляване на обхваналия сега цялото човечество материализъм, все още съобразяващо се със земното раждане на Иисус, но нежелаещо да знае нищо за свръхсетивното раждане на Христос в Иисус при кръщението в река Йордан.

Това е съвременното обяснение на съвременен автор със съвременно посвещение. Необходимо е много индивиди на нашето време, които познават истината за раждането на Иисус от Назарет и свръхсетивното раждане на Христос, да се изявят с реч или писмено, за да започне тя да се чува и постепенно възприема от човечеството, преди да е станало късно.

Ами да вземем четирите евангелия, които през цялото време от написването им досега все още, и за в бъдеще ще бъдат почти единствената приета истина, но са трудни за разбиране, докато човечеството не се повдигне духовно.

От Матея (24 гл., 4:5:24):

„Иисус в отговор им каза: „Пазете се да не ви заблуди някой: защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки „Аз съм Христос“, и ще заблудят мнозина.“

. . . . . . . . . . .

„Защото ще се появят лъже-Христи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраниците.“

От Марко:

„Тогава, ако ви каже някой: „Ето тук е Христос“, или: „Ето там!“ – не вярвайте, защото ще се появят лъже-Христи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните. А вие внимавайте. Ето, предсказах ви всичко.“

От Лука (21 гл.:8):

„А Той им каза: „Внимавайте да не ви заблудят, защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще ви кажат: „Аз съм Христос“, и че времето е наближило. Да не отидете след тях.“

От Йоана (8 гл.:14):

„Иисус в отговор им рече: „Ако и да свидетелствам за Себе си, пак свидетелството Ми е истинно: защото зная откъде Съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете откъде ида и накъде отивам.“

В Стария завет, в главата „Противозаконие“, или петата от Мойсеевите книги, е казано: „Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; Пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него.“

Колкото и да са сложни евангелията за правилното им схващане, докато човек издигне съзнанието си и получи необходимото посвещение, за да ги разбира, все пак в тях имаме цялата истина, за да ни предпази. ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ЧЕТЕ ЕВАНГЕЛИЯТА – ВСЕКИ! Аз познавам например хора, добре запознати с езотеричните учения, прочели много книги на Рудолф Щайнер, които казват, че не могат да четат евангелията – скучно им било. Това е груба грешка. Те ще сбъркат първи, когато се появи вещ и чаровен лъже-Христос и ще ги поведе. Не говоря празни приказки, имам достатъчно доказателства от ариманически книги, които се четат масово и довеждат хората до възторг. Библията е настолна книга за всяко човешко същество – нещо като естествено общение с Бога, както и да си кръстен в Отца, Сина и Светия Дух.

............................................................

По-нататък Щайнер обяснява защо е крайно необходимо това духовно Събитие на ХХ век да не мине незабелязано от човека, а напротив – НИКОЙ да не умира, без да е разбрал и осмислил информацията за НОВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС В ЕТЕРА и повдигането на човечеството в духовно отношение, докато всички придобият етерно виждане. Ето какво казва той:

Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели Новото Появяване на Христос. Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат от тази опитност. Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие (ХХ век, 1933 г.). Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на Земята, колкото и за онези, които ще са преминали портите на смъртта и ще живеят в Духовния Свят между смърт и ново раждане. От най-голяма важност е днес за всички живи души да се подготвят за това събитие и така да бъдат въоръжени срещу опасностите.

. . . . . . . . . . .

Ако това събитие мине покрай човечеството, без да остави никаква следа, то би загубило своята най-важна възможност при еволюцията си и би потънало в тъмнина и постепенно в смърт.

Драги читатели, това, с което онези от вас, четейки, се запознават за първи път, е съдбоносно. Но тия, които са по-стари от мен, и онези, по-младите, и особено пък още по-младите, родили се през ХХI век, трябва да стигнат до тук поместената информация. Трябва да знаят и разбират правилно Новата поява на Христос. Христос НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ЯВИ В ПЛЪТ. НИКОГА! ТОВА Е БИЛО САМО ВЕДНЪЖ, И ТО ЗАРАДИ СПАСЕНИЕТО НА ЗАКЪСНЕЛИТЕ В РАЗВИТИЕТО СИ ЧОВЕЦИ И ЗАРАДИ НЕОБХОДИМОТО РАЗВИТИЕ НА АЗОВОТО СЪЗНАНИЕ. ХРИСТОС ЖИВЕЕ В ЕТЕРА, В ШАМБАЛА – НОВОТО МУ ЦАРСТВО, А НИЕ, ЧОВЕЦИТЕ, ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИЕМ ДУХОВНО ТАКА, ЧЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕМ И ПОСТИГНЕМ ЕТЕРНО ВИЖДАНЕ. ТОГАВА НИЕ ЩЕ ГО ВИЖДАМЕ И ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ НИ СЕ ЯВЯВА В ПОДКРЕПА, КОГАТО ГО ПРИЗОВЕМ.

Тези хора, които, умирайки сега на Земята, отнасят със себе си правилното разбиране за Новата поява на етерния Христос, ще имат интересен живот и занимание в живота си между смърт и ново раждане, в Духовния Свят като духове. Те ще слязат после отново на Земята в ново превъплъщение, носейки и сваляйки със себе си НОВИ сили за развитие на НОВИ, по-съвършени качества и придобиване на етерно зрение.

Във връзка с опасностите, които грозят човечеството, в случай че не разбере истинското значение на Духовното Събитие на ХХ век, една друга интересна посветена личност е написала книга, която си струва да се прочете: ДУХОВНОТО СЪБИТИЕ НА ХХ ВЕК – една имагинация от Иешуа бен Аарон. Там той пише следното:

В лекцията си от 18. 4. 1910 г. в Палермо Щайнер постоянно предупреждава, че това ново развитие на нови качества ще е съпътствано от изкушения, тежки изпитания и кризи. Това ще бъде време на големи решения. До началото на трийсетте години на ХХ век човечеството или ще е усвоило достатъчно Антропософията, за да може да открие Христос чрез новите душевни способности, да го изживее и разбере по този начин и да го превърне в градивен духовен и обществен фактор на Земята, или няма да е постигнало това. В последния случай ще бъде открит пътят за силите на Злото, които са готови и очакват подобен пропуск.

ВСИЧКИ ВИСОКОПОСВЕТЕНИ ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ НИ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ОТДАВНА, ЧЕ ХРИСТОС НЯМА ДА ДОЙДЕ В ДУХА, АКО ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА НЕ СА ПОДГОТВЕНИ ЗА НЕГО. АКО НИЕ НЕ ПРЕОДОЛЕЕМ ДИСХАРМОНИЯТА НА ЧОВЕШКОТО СЕБЕУСЕЩАНЕ, ЧЕ СМЕ ЗЕМНИ СЪЩЕСТВА, НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ СМЕ И СВРЪХЗЕМНИ КОСМИЧЕСКИ СЪЩЕСТВА. Само познанието на Духовната Наука ще ни даде увереността да гледаме на себе си като земни, но фактически и духовни същества. Това осмисляне и осъзнаване ще направи възможно да се подготвим и разпознаем (рано или малко по-късно) Христос, който ще ни говори духовно от етерния свят, така както някога е говорил на човеците в трите му години пребиваване на Земята в човешко тяло.

Трябва обективно да отбележим, че Антропософията не успя да се усвои достатъчно от човечеството до началото на трийсетте години на ХХ век. По този начин пътят за силите на злото беше открит и то се развихри в дейности в много посоки. Всеки донякъде духовно осведомен човек вижда ясно в нашето ежедневие – в обкръжението си, културата, изкуството, медиите, социално и морално неговото проявление. НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО ОБАЧЕ.

Човечеството притежва ученията на Духовните Учители на миналото и особено тези на нашето съвремие в лицето на Розенкройцерите, на Петър Дънов, д-р Рудолф Щайнер и неговите последователи и никога не е късно да прояви интерес и отвори съзнание за Духовната Наука. Ако! разбира се, е достатъчно будно, за да схване сериозната опасност, която го грози в перспектива, и се заеме бързо и съзнателно да изгради своето духовно образование за правилния си духовен еволюционен растеж.

МОТОТО на тази книга се състои именно в това най-важно знание за всяко човешко същество: ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ПОПРАВИ САМО ДОКАТО ЧОВЕК Е НА ЗЕМЯТА.

Веднъж прочели тази книга и приели със сърце, душа и ум информацията в нея, вие вече сте съзнателно стъпили на пътеката на Истината и Божествения живот. От вас индивидуално зависи колко бързо ще продължите занапред да попълвате пропуските в духовното си образование. То е готово и чака съзнателния устрем на човека към него.

КРАТКИ ЕЗОТЕРИЧНИ ПОЯСНЕНИЯ ЗА ФУНКЦИЯТА НА АНГЕЛИ И АРХАНГЕЛИ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ХРИСТОС В НАС. КОЙ Е АРХАНГЕЛ МИХАИЛ? ПОЗНАНИЕТО КАТО НАЙ-СИГУРНА ЗАЩИТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Архангел Михаил е познат открай време в Космоса като Духа на интелигентността. От 1879 до 2300 г. е неговият век, или времето, в което той отново управлява развитието на човешката еволюция и е наречен Духът на Времето. Архангел Михаил е най-мощният и с ръководна роля в Йерархията на Архангелите. Те развиват своята дейност в непосредствено съседната духовна област над Ангелската Йерархия. Ангелите, както ги наричаме според християнската терминология, са пряко свързани с индивидуалния човек, доколкото той се нуждае от ръководство. Те го водят от един земен живот към друг, както и го довеждат при неговите превъплъщения на Земята. Това са именно Ангелите-хранители и пазители винаги, когато индивидът се нуждае от тяхната закрила и помощ. Въпреки че Ангелите са тясно свързани с човешката еволюция, те са Свръхсетивни Същества, невъзприемаеми за човешките сетива: зрение и слух. Важното е, че всеки човек има свой Ангел-хранител и макар да не го вижда, трябва да мисли за него, да му се моли със сърцето си и въобще да знае, че го има. Тук подчертавам, че Ангелите НЕ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА. Тези, които му говорят или се представят за Ангели, са луциферически духове. Ангелите имат такова развитие, че не могат да бъдат разбрани от физическо същество, надарено с мозък, докато луциферическите духове могат да придобият познание само чрез употребата на един проводник – човекът с неговия физически мозък. Затова в наши дни вече се налага тези, които „чуват“, да имат необходимото познание, за да различават и знаят с какви същества общуват. „Чуването“ днес не може да се отъждестви с онова, което някога е определяно за „духовно чуване“.

Следващата Йерархия, непосредствено над Ангелската в съседната свръхсетивна област, са Архангелите. Архангелите са ангажирани в много дейности, които имат връзка с еволюцията на човечеството. Те не са свързани с индивидуалното същество, а с групи човешки същества. С други думи, еволюцията на народите е под ръководството на Архангелски Същества. Но също така и някои епохи от земната еволюция получават главните си импулси от отделни Архангели.

Така например седем са Архангелите, които се занимават последователно с ръководството на човечеството в различни епохи. По времето на идването на Христос на Земята ръководител е бил Архангел Орифиел или както следва:

1. Архангел ОРИФИЕЛ – ръководи човечеството от 200 г. пр. н. е. до 150 г. след н. е.

2. Архангел Анаил  150 г. сл. н. е. –   500 г. сл. н. е.

3. Архангел Захараил  500 г. сл. н. е. –   850 г. сл. н. е.

4. Архангел Рафаил  850 г. сл. н. е. – 1190 г. сл. н. е.

5. Архангел САМАИЛ 1190 г. сл. н. е. – 1510 г. сл. н. е.

6. Архангел ГАВРАИЛ 1510 г. сл. н. е. – 1879 г. сл. н. е.

7. Архангел МИХАИЛ 1879 г. сл. н. е. – 2300 г. сл. н. е.

Споменатите седем Архангели винаги управляват работата по развитието на човечеството по за малко повече от 300 години и всъщност са различни един от друг.

Така например управлението на Архангел Гавраил, което е непосредствено преди това на Архангел Михаил (1510–1879), въздейства в духовната сфера върху онова, което е най-дълбоко физическо. Архангел Гавраил е Божественият пазител на процеса на физическото размножаване.

Духът, който е свързан с развитието на науката, изкуствата и културата, е известен в християнството като Архангел Михаил. Управлението на Архангел Гавраил е подготовка за времето, когато народите за 300 и повече години стават твърде отделени един от друг и по-различни. Във века, следващ управлението на Гавраил, а именно този на Архангел Михаил и чрез неговия импулс си прокарва път онова, което до голяма степен е наследство от изминалото управление, та във века на Михаил винаги, а и сега, от 1879 до 2300 година, в човечеството възниква жажда да се надделяват най-расовите различия и да се разпростира във всички народи по Земята най-висшата и най-духовната форма на култура, произведена именно в това столетие. Ето защо Михаиловото време и управление неизменно се характеризира с разрастващ се космополитизъм, с разпространяване на духовен импулс сред народите, които са готови да го получат независимо какъв език говорят. От седемте Архангели, изпращащи своите импулси в еволюцията на човечеството, Михаил е винаги този, който дава космополитния импулс и подтиква разпространяването на най-големите ценности в дадена епоха.

Преди ръководството на Архангел Орифиел (200 г. пр. н. е. и 150 г. сл. н. е.) пак е бил век под управлението на Архангел Михаил. Този негов век е характерен с дейностите на велики изявени в земно проявление индивиди, като Платон, Аристотел, Александър Велики и др.

Има една съществена разлика в отчитането на интелигентността у хората от онова време и тази днес. Съвременното човечество е много умно и твърде горделиво със съзнанието за своята самопостигната интелектулност. Малцина са онези обаче, които знаят пътя, по който се е получила и развивала тази интелектуалност. На нас ни е известно това, което са оставили след себе си величия като Аристотел и Александър Велики например, т.е. пак във век под управлението Архангел Михаил, че хората са били умни и тогава, но ако можеше да ги попитаме по какъв начин са извличали своите понятия и идеи, те не биха отговорили „сами сме си ги произвели“. Защото са получавали в себе си духовни откровения и заедно с тях и идеите. Древните човеци не са възприемали идеите като нещо, развито от самите тях, а като нещо разкрито им и изливано в тяхната духовна природа. Така е било – Небесната Интелектуалност е била изливана в човечеството…

Задачата на Архангел Михаил по онова време е била да даде тази Небесна Интелектуалност в противовес на Земната.

Михаил е най-великият от Архангелите. Той живее на Слънцето (духовното слънце) и е Духът, който изпраща оттам не само физико-етерните лъчи, но вътре в тях – вдъхновената интелектуалност. В онези далечни времена хората са знаели, че силата за интелигентността на Земята е дар от Небесата, от Слънцето. И онзи, който фактически изпраща духовната интелектуалност на Земята, е Архангел Михаил. В древните Слънчеви Мистерии е било давано именно такова посветителско учение: Михаил, който живее на Слънцето, дава космическата интелигентност, която, вдъхновена в човешките същества, е дар от Архангел Михаил. Под откровенията на това небесно вдъхновение успява да се изяви вече земната интелигентност, например чрез Аристотел – велико земно проявление на човешкия индивид. И от онова, което по-късно става известно като Аристотелова логика, възникват интелектуалният образец и форма, на които се обуславя човешкото мислене през следващите векове. А каквото следва по-нататък като изява в човечеството чрез индивидуалности, в които е отеквал Михаиловият импулс, е безкрайно интересно, но не е цел на това кратко изложение за дейността на този Архангел. Онези, желаещите да знаят повече, просто трябва да намерят и прочетат книгите, в които са събрани лекциите на д-р Щайнер.

И така, ако обобщим най-главното, което трябва да знаем за Архангел Михаил, то е: той е главният Архангел между останалите, които се редуват периодично в ръководството на еволюцията на човека. Чрез своето благотворно действие върху земните хора неговата деятелност се е проявявала вече неколкократно още преди слизането на Христос на Земята. Дотогава мисията на Архангел Михаил е била свързана с намиращата се още извън Земята Христова сила, която тогава изпращала своите импулси към нашата планета от Слънцето. И ето че настъпва най-великото събитие в еволюцията на земното човечество – ХРИСТОС СЛИЗА ПРИ ХОРАТА. За първи и единствен път в тази еволюция Бог слиза на Земята, за да спаси човечеството чрез смъртта си, за да възкръсне и осигури живот вечен. И когато четем или чуваме да се употребява изразът „Мистерията на Голгота“, или „Тайната на Голгота“, трябва да знаем, че това е езотерично определение за великото събитие с разпването на кръста на Иисус Христос, изтеклата му кръв и всичко онова, което неговата саможертва носи като благоприятна последица за бъдещето на човечеството.

Тук трябва да кажа с голяма тъга в сърцето си, че непрестанно мисля за онези хора, които все още се чудят има ли Бог… няма ли, вярват в някаква сила над нас, но като не го виждат… къде е Той все пак?! Този отговор идва само когато човек поиска да опознае себе си и като не може сам да „види“ или направи своите духовни изследвания, би трябвало поне да се заинтересува къде и на кого да вложи своето доверие за верен отговор. Да! Колкото и невероятно да е за „спящия“ още човек и за скептиците, винаги е имало и все още има индивиди, които правят лично своите духовни изследвания от Хрониката на Акаша. Такъв пример е д-р Рудолф Щайнер. Онези, които са имали щастието лично да присъстват и слушат негови лекции, са разказвали, че често по време на речта си той е изпадал в особено състояние на духа – цялата му външност и израз се променяли. Ставало ясно, че в такъв момент той е „превключвал“ и получавал директно небесно откровение, чието съдържание начаса, също директно, е предавал. Затова често е казвал, че всеки път може да разкаже едно и също събитие или тема по малко по-различен начин, съобразно с данните от полученото откровение в момента. Ето защо неговите лекции са необикновена ценност, те не могат да бъдат свързани в една суха наука, а затова са споменати в издадените книги по дати, години и място като пример за истинско живо Откровение и Импулс от Небето.

Д-р Щайнер развълнуван описва картината във високите сфери, в областта на Слънцето (духовното слънце), когато Михаиловото войнство и всички онези човешки същества, които по онова време са били събрани като служители на Ангелите, цялото това мнозинство, скупчено около Архангел Михаил, наблюдава отпътуването на Христа от Слънцето, за да слезе на Земята и да се свърже с тялото на Иисус – това, което ние вече знаем, че е станало при кръщението на Иисус от Йоан Кръстител на река Йордан.

Той тръгва! – разказва Щайнер. – Такова беше тяхното огромно и разтърстващо преживяване, когато Христос напусна Слънцето, за да свърже своята съдба с човечеството. Велик импулс се излъчи от онзи момент в космичната история, когато тези душє наблюдаваха Неговото отпътуване от Слънцето.

Аз самата се вълнувам толкова много, докато пиша и предавам тези думи на д-р Щайнер, а сърцето ми е изтръпнало от тревога – как да се разтопи коравината около сърцата на хората и неверието, породено от незнанието им за тези вече крайно необходими неща, за тяхно собствено добро.

И така, след Мистерията на Голгота, Архангел Михаил е онова висше Същество, което придружва и ръководи човека по един благороден начин към Христа.

Ръководителят на Космическата Интелигентност – Архангел Михаил, винаги е ръководил разливането на интелигентността в човечеството още много, много отдавна, когато това е ставало по духовен път и човекът не имал свои мисли. С идването на Христос на Земята и Неговата саможертва за човеците Той създава съвършено нови условия за изграждането на етерните, астралните тела и особено Аза на човека. От IХ век след Христа Архангел Михаил предоставя интелигентността на човечеството, за да може то самостоятелно да се развива, и се оттегля – такъв е Божественият промисъл, човечеството постепенно да прерасне в Йерархия на Свободата. В резултат от предоставянето на тази самостоятелност на човека през Средновековието са се развили противоречиви движения, забележителни личности, духовни течения и борби – нещо, което не е цел на моята книга. Надявам се някой антропософ да се заеме и пръсне светлина по тази интересна и вълнуваща тема. През всичките векове на Средновековието, когато еволюцията на човечеството е под прякото ръководство на различни от гореспоменатите Архангели, Архангел Михаил наблюдава от Духовното Слънце тези дейности, но не ги ръководи. През ХV, ХVI и ХVII век Архангел Михаил събира на Слънцето своите войнства от областите на Ангелите и Архангелите, които, би могло да се каже, му принадлежат, а освен тези Свръхсетивни Същества събира и човешки душє, които по един или друг начин са били свързани с него. Така възниква неговата Свръхсетивна Школа в Духовния Свят, непрестанно увеличаваща се и твърдо ръководена от строгия Небесен учител, самия Архангел Михаил. Вследствие на тая Свръхсетивна Школа и обучение в областта на Духовното Слънце през ХVIII и особено в ХIХ век множество човешки душє, които са били получили този свръхсетивен импулс от обучението на Михаил, се въплъщават на Земята и носят подсъзнателно вътре в себе си резултата от тази школа, докато са били в духовно състояние. Това се е изразявало в подтика, чувстван от такива хора, и новото им въплъщение да се определят като антропософи и да се занимават с тази наука. Някои индивиди, минали свръхсетивното обучение на Архангел Михаил, развиват и обогатяват вградения в тях импулс и се изявяват през ХIХ и ХХ век като антропософски писатели, лектори и самостоятелно действащи духовни водачи, особено в Централна Европа.

През продължителното времетраене на дейността на Небесната Школа на Михаил – ХV, ХVI, ХVII и по-нататък в ХVIII век – демоничните духове на Ариман изпадат в страхотно безпокойство. Не след дълго и той организира своята Ариманична школа, обграден със своето войство и служещи му човешки души – в подфизическия свят. Един вид подземна школа, противопоставяща се по действие на Михаиловата.

По онова време, когато Архангел Михаил е обучавал в своята Школа в Небесна изолация от Земния свят, никакви импулси не са протичали повече от горе на долу. Там долу обаче Аримановите воини са изпращали с всички сили своите противодействащи импулси, намесвайки се все повече в интелигентността на човечеството. И тук му е мястото да кажа само с няколко думи кой е Ариман.

КОЙ Е АРИМАН?

Днес по-голямата част от човечеството поради дълбоко безверие и духовно изоставане изобщо не вярва в съществуването на Дявол и Сатана. По-скоро тези хора считат, че това са някакви отживелици, нарицателни имена от Средните векове и в съвремието ни най-често ги използват за присмех и духовити закачки. ТОВА ОБАЧЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА. Те не само че съществуват, но и се развиват по методи на висши технологии и интелект и в никакъв случай не се отъждествяват с представите ни от древността. По-напредналите и служещи на Ариман духове не са за подценяване. Те са безкрайно оригинално-изобретателни и интелектуални точно там, където човекът има изблици на гордост от своите постижения, умствени способности и духовно незнание.

Изглежда, че името на Ариман първо се среща от времето на персийския мит за Ормузд – Бога на Доброто, и Ариман – на Злото. Това е развивано подробно в мистерийните школи на посвещение от времето на Заратустра (5067–2907). Окултната наука е първата, която показва как Злото трябва да бъде разбирано – Злото, като произтичащо от дълбините на човешката природа и цялото естество на Космоса. ЧОВЕКЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДИГРАВА, ПОДЦЕНЯВА ИЛИ ДА СЕ БОРИ СЪС ЗЛОТО – ТОВА Е ГРУБА ГРЕШКА ОТ НЕВЕЖЕСТВО. НАПРОТИВ, ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯМЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНО С НЕГО И ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗБИРАМЕ КАКВА ЗАДАЧА И МИСИЯ ИМА ТО В СВЕТА. Осъзнатият и напреднал духовно човек знае това много добре и никога не се бори със Злото, а го разбира, учи се да го различава от Доброто, методите и принципите на едното и другото и се стреми да превърне Злото в Добро.

В различните езотерични и окултни учения се срещат и разнообразни названия на Злото. В трудовете на д-р Щайнер представителите на Злото са Луцифер (Дяволът) и Ариман (Сатаната). И двамата имат разнородни, но противодействащи на човешката еволюция дейности, като понякога обединяват своите усилия в тази насока.

Всички знаем от християнската религия, че Михаил е представен навсякъде по летописи и иконни изображения като символ на най-могъщия небесен Архангел, който във вечния си конфликт със Злото винаги побеждава Дракона (Ариман). Всеки, който се занимава със сериозни езотерични и окултни учения, е запознат колко много пъти открай време са се провеждали тези битки между Архангел Михаил и Ариман, принуждавайки последния да слезе от свръхсетивните светове все по-ниско и по-ниско, към Земята. Последната велика битка и победа на Михаил е през 1879 г., когато той го прогонва и принуждава да напусне духовните области и да слезе на Земята. Оттогава Ариман е наистина тук и е наричан Князът на Земята, Черният принц и какво ли не още. За огромното значение как човечеството е изложено на голяма опасност от действията му и как трябва съзнателно да постигне своето освобождение от него – ще пиша по-нататък.

Задачата на Архангел Михаил е да доведе човека по пътя на волята там, откъдето е дошъл – в духовния свят, понеже по пътя на мисленето той е слязъл със своето земно съзнание, от изживяването на свръхсетивното до изживяване на земно-сетивното. С оттеглянето на духовните светове от човешкото мислене, изоставяйки го на себе си, човекът развива ума си и собствената си воля. СВОБОДАТА става вече възможна, но трябва да се постигне и извоюва самостоятелно. Нека не си правим илюзии, ние все още не сме свободни, докато не познаем Истината. „Истината ще ви направи свободни“, е казал Христос. Когато узрее, за да пожелае да опознае себе си, човекът намира верните източници на познание и окончателно разбира, че той, човекът, е създаден от Боговете и че е слязъл бавно в инволюционния период от Духовните Светове, докато се е създала и Земята. Така той заживява със съзнанието, че е преди всичко духовно същество. Разбира още, че той, човекът, е ИДЕАЛ И ЦЕЛ НА БОГОВЕТЕ. И когато индивидът проумее и закрепи това разбиране с ум, сърце и душа, тогава осъзнава истинското си положение и задача в микрокосмичния си живот. И още: че няма място за опиянение, превъзнасяне или гордост от тая истина за Божествения му произход. Напротив, той все повече ще осмисля, че негово постижение е само онова, което е направил съзнателно от себе си. А и че всичко, което сега притежва като основа и блага на Земята, е било създадено от Макрокосмоса за него, като микрокосмос, какъвто е човекът. Оттук нататък Боговете са се оттеглили в своите Духовни Светове, давайки му като възможност за развитие най-уникалното богатство – СВОБОДАТА, нещо, което няма нито една друга Йерархия в Космоса.

..........................................................

Подкрепата на Михаиловите сили и енергии също не може да бъде получена по пасивен път, т. е. ако индивидът не прояви постоянство и много лично усърдие в обучението си за него и за Духа от истински сериозен източник, като дълго размисля, осмисля, вълнува се и се изгражда в самостоятелност.

Архангел Михаил не отговаря и на заучени молитви. Той очаква човечеството да излезе от своето детство и да осъзнае своя духовен произход, да не бъде пасивно, а да участва с разума си в неговата победа над Дракона, да действа активно по отношение на Духа. Михаиловите сили не желаят да бъдат молени, той иска човечеството съзнателно да се повдигне дотам, че да се обединява със силите в тях. И когато някой човек се почувства зрял, разбрал е и осмислил небесния си произход и истинската цел на човешката еволюция, Михаил би искал той съзнателно да се опита и самостоятелно да го изкаже, да намери подходящата човешка реч и терминология, за да я предаде на своите събратя. Нищо по ценно няма за Небето и неговите висши същества в настоящия момент от това да очакват плодовете на човешката самоизява чрез лично придобитото познание и одухотворено мислене. И само тогава, когато такъв индивид усети, че моралният импулс у него е силно задвижен, преодолее колебанията си и реши да каже каквото е осмислил със свои думи, за да стигне до другите хора, да бъде споделено с човека – събрат, тогава зад него застава Михаил и това ще бъде почувствано по убедителен начин. Разбира се, решилият се да действа в тая насока винаги изживява в себе си своите лични колебания, добре знаейки, ЧЕ СЛЕД ВСЯКО ДОБРО ДЕЛО ЗАСТАВА И НЕГОВАТА СЯНКА, НЕГОВИЯТ ПРОТИВОДЕЙСТВАЩ СПЪТНИК. ТОЙ ЗНАЕ, ЧЕ ДУМИТЕ МУ ПО-КЪСНО ЩЕ БЪДАТ ПОЛЗВАНИ И ПРЕИНАЧЕНИ ОТ ТАКИВА СИЛИ, ЗА ДА СЕ МАНИПУЛИРА СЪЗНАНИЕТО НА ДОВЕРЧИВИЯ И ДУХОВНО НЕОБРАЗОВАН ЧОВЕК.

Знам това прекрасно от личен опит. Десетки писма съм получила от хора, манипулирани от незримия свят от духове, които се представяха за герои от моите книги. Много контактьори бяха очаровани и възхитени от тези си контакти, без да подозират дори, че са в сериозна опасност поради своето незнание. Трябваше да ги убеждавам непрекъснато да спрат такъв род комуникации, след като ми ги бяха доверили и бях запозната със съдържанието им, че са лъжливи и абсолютно подвеждащи, но те не ми вярваха и имаха чувството, че ги лишавам от едно прекрасно изживяване.

Нека бъда правилно разбрана: аз не отричам всеки контакт с незримите духовни светове, НО ЗАЩИТЕН В ТЯХ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ТОЗИ, КОЙТО ИМА СЕРИОЗНА ОКУЛТНА И ДУХОВНА ПОДГОТОВКА, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОТСЕЕ КОЯ ИНФОРМАЦИЯ ОТ КАКЪВ ИЗТОЧНИК ИДВА. Вече предупредих няколко пъти досега в книгата, че самата аз платих много тежка дан за пропуските, които имах в духовното си образование. Спаси ме добрата теософска подготовка, която имах от ранните ми книги, огромната ми вяра в Бога и това, че не спрях да се образовам в духовно отношение. ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ЧЕ НИКОЙ НЕ Е ИЗЦЯЛО ЗАЩИТЕН. Всеки пропуск в познанието е подложен на изпитание. Единственият начин е развиване на знания и мощна разсъдъчна способност. Ариман бяга от хора, които имат сериозно езотерично образование и могат да мислят добре за себе си, самостоятелно.

Слуховите възприятия, гласовите, халюцинациите и изобщо всички ариманически „откровения“ изчезват тогава напълно. Следователно най-доброто средство срещу тези изключително вредни състояния, предизвикани от Ариман, „видения“ и „гласове“, е само едно: с всички сили човек да постигне нормална и здрава разсъдъчна способност. В много случаи „чуждите сили“ са нещо удобно за хората, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да им се помогне, защото те имат чувството, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят.

Д-р Рудолф Щайнер.

Не можем поради страха, че противодействащите сили ще изопачат нашите думи, да спрем да пишем и разказваме за истината. Просто крайно време е човек да почувства отговорност към собствената си значимост и роля в космическото си развитие и да иска да се образова духовно – не чрез пасивни разкази, чуто-недочуто и подвеждащи книги, а чрез самостоятелно проявена воля и усърдие за истинско познание. Друг път няма! И след като сте прочели този материал, вие, които „чувате“ и „виждате“, бъдете много внимателни отсега нататък с информациите, които получавате или ще получите. Без духовно познание – не сте защитени!