Архангел Михаил е познат открай време в Космоса като Духа на интелигентността. От 1879 до 2300 г. е неговият век, или времето, в което той отново управлява развитието на човешката еволюция и е наречен Духът на Времето. Архангел Михаил е най-мощният и с ръководна роля в Йерархията на Архангелите. Те развиват своята дейност в непосредствено съседната духовна област над Ангелската Йерархия. Ангелите, както ги наричаме според християнската терминология, са пряко свързани с индивидуалния човек, доколкото той се нуждае от ръководство. Те го водят от един земен живот към друг, както и го довеждат при неговите превъплъщения на Земята. Това са именно Ангелите-хранители и пазители винаги, когато индивидът се нуждае от тяхната закрила и помощ. Въпреки че Ангелите са тясно свързани с човешката еволюция, те са Свръхсетивни Същества, невъзприемаеми за човешките сетива: зрение и слух. Важното е, че всеки човек има свой Ангел-хранител и макар да не го вижда, трябва да мисли за него, да му се моли със сърцето си и въобще да знае, че го има. Тук подчертавам, че Ангелите НЕ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА. Тези, които му говорят или се представят за Ангели, са луциферически духове. Ангелите имат такова развитие, че не могат да бъдат разбрани от физическо същество, надарено с мозък, докато луциферическите духове могат да придобият познание само чрез употребата на един проводник – човекът с неговия физически мозък. Затова в наши дни вече се налага тези, които „чуват“, да имат необходимото познание, за да различават и знаят с какви същества общуват. „Чуването“ днес не може да се отъждестви с онова, което някога е определяно за „духовно чуване“.
Следващата Йерархия, непосредствено над Ангелската в съседната свръхсетивна област, са Архангелите. Архангелите са ангажирани в много дейности, които имат връзка с еволюцията на човечеството. Те не са свързани с индивидуалното същество, а с групи човешки същества. С други думи, еволюцията на народите е под ръководството на Архангелски Същества. Но също така и някои епохи от земната еволюция получават главните си импулси от отделни Архангели.
Така например седем са Архангелите, които се занимават последователно с ръководството на човечеството в различни епохи. По времето на идването на Христос на Земята ръководител е бил Архангел Орифиел или както следва:
1. Архангел ОРИФИЕЛ – ръководи човечеството от 200 г. пр. н. е. до 150 г. след н. е.
2. Архангел Анаил 150 г. сл. н. е. – 500 г. сл. н. е.
3. Архангел Захараил 500 г. сл. н. е. – 850 г. сл. н. е.
4. Архангел Рафаил 850 г. сл. н. е. – 1190 г. сл. н. е.
5. Архангел САМАИЛ 1190 г. сл. н. е. – 1510 г. сл. н. е.
6. Архангел ГАВРАИЛ 1510 г. сл. н. е. – 1879 г. сл. н. е.
7. Архангел МИХАИЛ 1879 г. сл. н. е. – 2300 г. сл. н. е.
Споменатите седем Архангели винаги управляват работата по развитието на човечеството по за малко повече от 300 години и всъщност са различни един от друг.
Така например управлението на Архангел Гавраил, което е непосредствено преди това на Архангел Михаил (1510–1879), въздейства в духовната сфера върху онова, което е най-дълбоко физическо. Архангел Гавраил е Божественият пазител на процеса на физическото размножаване.
Духът, който е свързан с развитието на науката, изкуствата и културата, е известен в християнството като Архангел Михаил. Управлението на Архангел Гавраил е подготовка за времето, когато народите за 300 и повече години стават твърде отделени един от друг и по-различни. Във века, следващ управлението на Гавраил, а именно този на Архангел Михаил и чрез неговия импулс си прокарва път онова, което до голяма степен е наследство от изминалото управление, та във века на Михаил винаги, а и сега, от 1879 до 2300 година, в човечеството възниква жажда да се надделяват най-расовите различия и да се разпростира във всички народи по Земята най-висшата и най-духовната форма на култура, произведена именно в това столетие. Ето защо Михаиловото време и управление неизменно се характеризира с разрастващ се космополитизъм, с разпространяване на духовен импулс сред народите, които са готови да го получат независимо какъв език говорят. От седемте Архангели, изпращащи своите импулси в еволюцията на човечеството, Михаил е винаги този, който дава космополитния импулс и подтиква разпространяването на най-големите ценности в дадена епоха.
Преди ръководството на Архангел Орифиел (200 г. пр. н. е. и 150 г. сл. н. е.) пак е бил век под управлението на Архангел Михаил. Този негов век е характерен с дейностите на велики изявени в земно проявление индивиди, като Платон, Аристотел, Александър Велики и др.
Има една съществена разлика в отчитането на интелигентността у хората от онова време и тази днес. Съвременното човечество е много умно и твърде горделиво със съзнанието за своята самопостигната интелектулност. Малцина са онези обаче, които знаят пътя, по който се е получила и развивала тази интелектуалност. На нас ни е известно това, което са оставили след себе си величия като Аристотел и Александър Велики например, т.е. пак във век под управлението Архангел Михаил, че хората са били умни и тогава, но ако можеше да ги попитаме по какъв начин са извличали своите понятия и идеи, те не биха отговорили „сами сме си ги произвели“. Защото са получавали в себе си духовни откровения и заедно с тях и идеите. Древните човеци не са възприемали идеите като нещо, развито от самите тях, а като нещо разкрито им и изливано в тяхната духовна природа. Така е било – Небесната Интелектуалност е била изливана в човечеството…
Задачата на Архангел Михаил по онова време е била да даде тази Небесна Интелектуалност в противовес на Земната.
Михаил е най-великият от Архангелите. Той живее на Слънцето (духовното слънце) и е Духът, който изпраща оттам не само физико-етерните лъчи, но вътре в тях – вдъхновената интелектуалност. В онези далечни времена хората са знаели, че силата за интелигентността на Земята е дар от Небесата, от Слънцето. И онзи, който фактически изпраща духовната интелектуалност на Земята, е Архангел Михаил. В древните Слънчеви Мистерии е било давано именно такова посветителско учение: Михаил, който живее на Слънцето, дава космическата интелигентност, която, вдъхновена в човешките същества, е дар от Архангел Михаил. Под откровенията на това небесно вдъхновение успява да се изяви вече земната интелигентност, например чрез Аристотел – велико земно проявление на човешкия индивид. И от онова, което по-късно става известно като Аристотелова логика, възникват интелектуалният образец и форма, на които се обуславя човешкото мислене през следващите векове. А каквото следва по-нататък като изява в човечеството чрез индивидуалности, в които е отеквал Михаиловият импулс, е безкрайно интересно, но не е цел на това кратко изложение за дейността на този Архангел. Онези, желаещите да знаят повече, просто трябва да намерят и прочетат книгите, в които са събрани лекциите на д-р Щайнер.
И така, ако обобщим най-главното, което трябва да знаем за Архангел Михаил, то е: той е главният Архангел между останалите, които се редуват периодично в ръководството на еволюцията на човека. Чрез своето благотворно действие върху земните хора неговата деятелност се е проявявала вече неколкократно още преди слизането на Христос на Земята. Дотогава мисията на Архангел Михаил е била свързана с намиращата се още извън Земята Христова сила, която тогава изпращала своите импулси към нашата планета от Слънцето. И ето че настъпва най-великото събитие в еволюцията на земното човечество – ХРИСТОС СЛИЗА ПРИ ХОРАТА. За първи и единствен път в тази еволюция Бог слиза на Земята, за да спаси човечеството чрез смъртта си, за да възкръсне и осигури живот вечен. И когато четем или чуваме да се употребява изразът „Мистерията на Голгота“, или „Тайната на Голгота“, трябва да знаем, че това е езотерично определение за великото събитие с разпването на кръста на Иисус Христос, изтеклата му кръв и всичко онова, което неговата саможертва носи като благоприятна последица за бъдещето на човечеството.
Тук трябва да кажа с голяма тъга в сърцето си, че непрестанно мисля за онези хора, които все още се чудят има ли Бог… няма ли, вярват в някаква сила над нас, но като не го виждат… къде е Той все пак?! Този отговор идва само когато човек поиска да опознае себе си и като не може сам да „види“ или направи своите духовни изследвания, би трябвало поне да се заинтересува къде и на кого да вложи своето доверие за верен отговор. Да! Колкото и невероятно да е за „спящия“ още човек и за скептиците, винаги е имало и все още има индивиди, които правят лично своите духовни изследвания от Хрониката на Акаша. Такъв пример е д-р Рудолф Щайнер. Онези, които са имали щастието лично да присъстват и слушат негови лекции, са разказвали, че често по време на речта си той е изпадал в особено състояние на духа – цялата му външност и израз се променяли. Ставало ясно, че в такъв момент той е „превключвал“ и получавал директно небесно откровение, чието съдържание начаса, също директно, е предавал. Затова често е казвал, че всеки път може да разкаже едно и също събитие или тема по малко по-различен начин, съобразно с данните от полученото откровение в момента. Ето защо неговите лекции са необикновена ценност, те не могат да бъдат свързани в една суха наука, а затова са споменати в издадените книги по дати, години и място като пример за истинско живо Откровение и Импулс от Небето.
Д-р Щайнер развълнуван описва картината във високите сфери, в областта на Слънцето (духовното слънце), когато Михаиловото войнство и всички онези човешки същества, които по онова време са били събрани като служители на Ангелите, цялото това мнозинство, скупчено около Архангел Михаил, наблюдава отпътуването на Христа от Слънцето, за да слезе на Земята и да се свърже с тялото на Иисус – това, което ние вече знаем, че е станало при кръщението на Иисус от Йоан Кръстител на река Йордан.
Той тръгва! – разказва Щайнер. – Такова беше тяхното огромно и разтърстващо преживяване, когато Христос напусна Слънцето, за да свърже своята съдба с човечеството. Велик импулс се излъчи от онзи момент в космичната история, когато тези душє наблюдаваха Неговото отпътуване от Слънцето.
Аз самата се вълнувам толкова много, докато пиша и предавам тези думи на д-р Щайнер, а сърцето ми е изтръпнало от тревога – как да се разтопи коравината около сърцата на хората и неверието, породено от незнанието им за тези вече крайно необходими неща, за тяхно собствено добро.
И така, след Мистерията на Голгота, Архангел Михаил е онова висше Същество, което придружва и ръководи човека по един благороден начин към Христа.
Ръководителят на Космическата Интелигентност – Архангел Михаил, винаги е ръководил разливането на интелигентността в човечеството още много, много отдавна, когато това е ставало по духовен път и човекът не имал свои мисли. С идването на Христос на Земята и Неговата саможертва за човеците Той създава съвършено нови условия за изграждането на етерните, астралните тела и особено Аза на човека. От IХ век след Христа Архангел Михаил предоставя интелигентността на човечеството, за да може то самостоятелно да се развива, и се оттегля – такъв е Божественият промисъл, човечеството постепенно да прерасне в Йерархия на Свободата. В резултат от предоставянето на тази самостоятелност на човека през Средновековието са се развили противоречиви движения, забележителни личности, духовни течения и борби – нещо, което не е цел на моята книга. Надявам се някой антропософ да се заеме и пръсне светлина по тази интересна и вълнуваща тема. През всичките векове на Средновековието, когато еволюцията на човечеството е под прякото ръководство на различни от гореспоменатите Архангели, Архангел Михаил наблюдава от Духовното Слънце тези дейности, но не ги ръководи. През ХV, ХVI и ХVII век Архангел Михаил събира на Слънцето своите войнства от областите на Ангелите и Архангелите, които, би могло да се каже, му принадлежат, а освен тези Свръхсетивни Същества събира и човешки душє, които по един или друг начин са били свързани с него. Така възниква неговата Свръхсетивна Школа в Духовния Свят, непрестанно увеличаваща се и твърдо ръководена от строгия Небесен учител, самия Архангел Михаил. Вследствие на тая Свръхсетивна Школа и обучение в областта на Духовното Слънце през ХVIII и особено в ХIХ век множество човешки душє, които са били получили този свръхсетивен импулс от обучението на Михаил, се въплъщават на Земята и носят подсъзнателно вътре в себе си резултата от тази школа, докато са били в духовно състояние. Това се е изразявало в подтика, чувстван от такива хора, и новото им въплъщение да се определят като антропософи и да се занимават с тази наука. Някои индивиди, минали свръхсетивното обучение на Архангел Михаил, развиват и обогатяват вградения в тях импулс и се изявяват през ХIХ и ХХ век като антропософски писатели, лектори и самостоятелно действащи духовни водачи, особено в Централна Европа.
През продължителното времетраене на дейността на Небесната Школа на Михаил – ХV, ХVI, ХVII и по-нататък в ХVIII век – демоничните духове на Ариман изпадат в страхотно безпокойство. Не след дълго и той организира своята Ариманична школа, обграден със своето войство и служещи му човешки души – в подфизическия свят. Един вид подземна школа, противопоставяща се по действие на Михаиловата.
По онова време, когато Архангел Михаил е обучавал в своята Школа в Небесна изолация от Земния свят, никакви импулси не са протичали повече от горе на долу. Там долу обаче Аримановите воини са изпращали с всички сили своите противодействащи импулси, намесвайки се все повече в интелигентността на човечеството. И тук му е мястото да кажа само с няколко думи кой е Ариман.