Много сили от различен произход, земен и извънземен, съзнателно работят в посока да манипулират съзнанието на човека, така че да не знае истината за Иисус Христос. Тези сили целят той да не открие величието на Небесния план в осъществяването на раждането НА НАЙ-ЧИСТОТО СЪЩЕСТВО, което някога е инкарнирано на Земята – Иисус от Назарет. Тези сили искат човечеството да мисли, че Иисус е бил съвсем обикновен човек, който изведнъж се е осенил от някакво вдъхновение и се е провъзгласил за месия. Тези сили искат и широко разпространяват идеята, че Той се е преродил и сега ходи по Земята или че Иисус отново ще дойде на Земята, за да съди греховете ни.
Ако аз не бях преживяла в собствения си живот разнообразните внушения на такива източници, които искаха да манипулират и моето, и на други честни и изтъкнати личности съзнание, може би нямаше да се чувствам задължена да пиша по този въпрос. Моето чувство за дълг и отговорност налага да предупредя незапознатия с тези опасности човек. Още по времето, когато започнах да помествам свои материали във в-к „Психо плюс“ (1992 г., значи преди 13–14 години) и бях във връзка с много български контактьори, мнозина от тях получаваха сензационни послания и ми ги изпращаха. Това беше толкова ново и необичайно явление, че отначало и аз бях впечатлена. От десетките контактуващи хора, с които общувах тогава, имаше много одухотворени, честни и добронамерени личности, но нито един нямаше някакви сериозни духовни или езотерични познания. Аз бях доста по-напреднала от тях, но моите знания се ограничаваха в астрология, номерология и особено теософия. Значи всички ние сме били много удобна мишена за манипулиране.
Имаше едно момче – няма да спомена името му, защото в същината си е добро и способно същество, което беше истински духовно въодушевено и изцяло добронамерено. Той имаше някакъв канал на информация с други двама от друг град. Притежаваше личен чар и дар-слово. Правеше масови проповеди и много мои читателки ми пишеха възторжени писма и питаха какво е мнението ми за него. Нямах такова, защото още не го бях виждала и чувала лично. Беше ми казано, че се е провъзгласил за преродения Иисус… Той ми писа едно строго писмо, в което ми даваше наставления да не си слагам снимката толкова често във вестниците (като че ли това зависеше от мен?!), да се пазя от популярността и да „бъда в света, но не и със света“ (цитираше Учителя Дънов). Помня, че прецених писмото му като на „незрял духовно човек“ и му го писах. Много скоро обаче последва ново писмо от него, в което той звучеше съвсем другояче. Ще го цитирам дословно, защото още го пазя:
Мила Мария,
Целувам душата ти и те благославям за делото ти, което ти предстои. Добре дошла отново на Земята. Ние те очаквахме. Не се съмнявай в думите на това послание, наистина много са силни, защото разкриват тайната на твоята личност в един минал момент от твоята вселенска реализация. Наистина, Лиана, ти носиш в своята земна форма енергията на Мария Магдалена, която съпроводи тялото на Иисус Христос до гроба и първа го видя в Неговото възкресение.
Зная, че си силна личност и ще издържиш на информацията. Доказателство търси вътре в сърцето си. Оставяме те отново да преживееш своето славно минало като ученичка на Великия Учител. Той и сега е много близко до теб. Наистина, Лиана, Христос отново е на Земята, претворен в Земна форма в земята на българите. Усещаш ли Го вече в сърцето си? Няма да мине много време и ще Го видиш в Неговия земен образ. Дали сърцето ти ще Го познае? Надявам се, да…
Ние също сме близо до теб и ще ти помагаме, ще си сътрудничим. Висшият Разум изключително много разчита на нас. Отредено ни е да напишем Новата История на Земята. Форми от невидимия свят, извънземни, от Шамбала ще ни помагат.
Светът и неговите суети трябва да избледнее за нас. Призвани сме за велика мисия – спасението на Човечеството!
. . . . . . . . . . .
Радвам се за теб много. Имах някои съмнения, но сега виждам, че не съм бил прав. Ти носиш ангелска душа. Имаш чар и обаяние да печелиш души за Бога.
. . . . . . . . . . .
Желая ти успех, Лиана. Ние, Светещите, сме винаги с теб. Бъди силна. Дай всичко от себе си. Покажи на хората нещо, което те не са виждали досега.
С обич и нежност,
твой брат…
Поместването на това писмо не цели да предизвика подигравки или присмех. Напротив! Аз чувствам и днес само обич и съчувствие към това момче, защото такива бяхме – искрени и въодушевени, желаещи да работим за доброто на хората и Божието дело. Всеки човек може да сбърка и да се подведе, когато няма истинско познание…
Разбира се, колкото и да не бях подготвена в духовен аспект за момента, не се впечатлих от писмото, нито му повярвах. Отговорих му, че хич не ме интересува дали съм била в миналото Мария Магдалена, а коя съм днес и колко мога да свърша. И… ако той наистина се чувства мой брат, нека ми помага в усилията ми в тоя живот, а не защото съм била някоя, за която няма доказателства.
След това писмо получих още подобни от други личности. Едно от тях пращаше послание до мен от Разума Абсолют (пазя го и него, но ми е скучно да го цитирам). Съдържанието беше същото, че съм с енергията на Мария Магдалена в земната форма на Лиана Антонова и съм изпратила последна Иисус Христос на Голгота. Имаше и цитати от Библията, какво ми е казал Иисус в последните си минути от кръста. Веднага ги сверих с четирите евангелия – нямаше нищо вярно с наистина споменатите Иисусови думи от кръста.
Но явно много сили се бяха „загрижили“ да ме накарат да се взема „на сериозно“, че съм била някога Мария Магдалена, защото последваха и други писма и послания с подобно съдържание. Не им повярвах, понеже нищо в мен не трепна по вътрешен път, но все още не знаех, че сме манипулирани. Все около времето на посланията бях на един концерт на хора „Св. Йоан Златоуст“ в компанията на Мариана Везнева. Преди началото й споделих за посланията. Тя трепна шокирана и бързо изрече: „Така ли? На мен пък ми е казано, че аз съм била Мария Магдалена!“
Няколко години по-късно в тесен кръг на антропософска сбирка се каза, че Рудолф Щайнер споменал, че на него лично са му известни точно 37 Марии Магдалени, които са му споделили тайната си. За източниците откъде са били „уведомени“ за това не се споменава.
И така, значи този процес на манипулиране го откриваме още в първата третина на ХХ век чрез д-р Щайнер, а в края на столетието някои от нас го преживяха лично. Манипулациите, насочени към мен, бяха много масивни и тънко подвеждащи. По онова време животът ме срещна с една контактуваща жена, която беше добър и доста образован човек, с внушаваща доверие в интелекта й професия. Тя се свърза с мен по съвета на личните си Духовни Учители, с които контактуваше от няколко години. Те бяха благоволили някои неща от информацията, която тя получаваше, да бъдат споделени с мен, само някои. Представяха се като Иисус и Баща на Вселената и имаше кодове за нас – които са лични и докосваха сърцето. Трябва да призная и сега, че повечето от тези послания и общувания бяха толкова издържани като стил и съдържание, толкова благородно-поучителни и същевременно удивляващи в своята изчистена простота и яснота на мисълта, толкова всяка дума си тежеше на мястото и докосваше сърцето, че и тя, и аз трептяхме от възторг и вдъхновение. През дългите години по-късно, в които анализирах тези тогавашни „разговори“, още не съм им намерила слабо или невярно място. Само че заедно с тези послания се получаваха и такива, подписани по същия начин, но с подвеждащо съдържание. Под благия и уж добронамерен тон в тях имаше такива неща, които да те накарат да се съмняваш в тези Учители и учениците да се скарат помежду си. Лесно му е било на този, който ни е манипулирал, той е знаел пропуските или блокажа в нашето тогавашно духовно образование и се е намесвал подходящо между посланията на добрите учители. Беше ме подценил обаче. Някои от тези послания отидоха твърде далеч и ме караха да се съмнявам и бунтувам срещу тях. Най-главното, което тогава не можахме да отсеем, беше, че ни оставяха с впечатлението, че Иисус е някъде по Земята. Името Христос никога и никъде не беше споменавано?! Първият, който се представяше за Иисус, благородният, независимо че и до днес не знам на каква космическа групировка или Йерархия беше представител, говореше само полезни и поучителни неща. Словата му бяха премерени като с аптекарска везна, но не си позволяваше да ни налага или натрапва нищо. Истините и думите, които той употребяваше тогава, много ми помагаха по-късно, в годините на тежките изпитания, през които минах, като спасителна светлинка в един безкраен тъмен тунел, където невидими същества ти говореха и докосваха. Този „Иисус“ не приказваше много, но каквото изричаше, оставаше завинаги в паметта и сърцето. Другият „Иисус“, който си позволяваше да се намесва, го правеше, когато контактуващите бяха поискали връзка с Учителите си и едва приключили, се включваше като продължение, подхвърляйки тънко изкривени неща – точно където от незнание можеш да се подведеш. Например на един Великден през 1993 година, когато ученичката на благородния „Иисус“ беше поискала връзка с него и той й беше написал такива сърцераздирателни послания за преживяванията си на кръста (които не бих поместила, защото са все пак много лични между учител и ученик), години наред ги проверявах дума по дума – наистина звучаха доста правдоподобно. Все пак пишеше се само от името на Иисус, ХРИСТОС НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ. И след като беше завършил трогателното си послание към ученичката си, изведнъж, без никой да му иска нещо повече, беше разрешил „великодушно“ в нейния контакт да ми предаде нещо лично за мене. Това вече беше „другата“ намеса.
Предай на Лиана, че тя наистина стоя до нозете ми и ги обливаше със сълзи. Тя ме обичаше и като мъж, не само като Учител, но това беше невъзможна любов. Не можех да й го обясня с думи. Аз обичах душата й, не тялото й, което кипеше от страст по мене. Но на кръста, преди да умра, съжалих, че не съм опитал земната любов с тази предана жена… когато бях избрал Пътя, не исках да се възползвам от ревността и сляпата й женска обич. Ето защо тя винаги плаче… и това е така след толкова време. Това е стара история, която не е заздравяла в душата на Лиана. При нея любов към Учителя и любов към мъжа се сливат и тя не знае, че по-силно е плътското, а Учителят в Космоса е на друго ниво, на друго еволюционно стъпало и нещата са много сложни…
И т. н. в този дух се споменаваше, че в другия живот ще имам своята Любов, в която ДУХ и ТЯЛО щели да се слеят с Учител от Космоса, когато и аз съм щяла да бъда такъв Учител. Значи цялата необикновена, единствена по рода си в човешката история същност на Иисус от Назарет се свеждаше просто до учител в Космоса!
Е, тогава вече се възмутих и усетих, че тия послания са не само подвеждащи, но и невъзможни. Просто сърцето ми крещеше, че всичко това не е истина, а пълно манипулиране. Казах го, разбира се, а той – „Иисус“ отговори, че било естествено след толкова векове вече да имам друго съзнание. Мога само да уверя читателя, че така тънки и истински на места звучаха много от тези послания, че няма човек, който не би се подвел – ОСВЕН ако резултатът и сърцето не му подсказват кое е лъжа и, разбира се, ако има познание за ИСТИНАТА. Трябваше да ни направи впечатление, че никъде не се споменава Христос и че ако беше Той, не може да изразява такива мисли от кръста. И така, четох тези послания безброй пъти в годините, които последваха, и въпреки че вече знаех ИСТИНАТА, все пак ме поразяваха с това, че единият „Иисус“ говореше само истини, напълно съвпадащи с евангелията и езотеричните учения, но ги изричаше по-просто, като за учениците, каквито сме били по онова време, но все пак никога не се споменаваше Христос. Другият „Иисус“ казваше винаги леко подвеждащи неща, които навремето ми причиниха много болка, но постепенно вътрешната ми сила и разум взеха връх. Не вярвах на учител, който всява съмнения и раздори между учениците си, не вярвах и в много от нещата, които казваше. Настоявах приятелката ми да проверява посланията от истинските си учители, още повече, че благородният Иисус ни насърчаваше непременно да проверяваме информацията и да не сме лековерни. Тя обаче ми се сърдеше и заявяваше, че нямало начин да сбърка. Накрая се стигна дотам, че още в същата година аз се отказах от този вид „връзка“ с учител чрез интервенцията на друго лице, а и вторият „Иисус“ беше успял да породи съмнения между нас с приятелката ми и отношенията ни охладняха и прекъснаха. Гледайки в ретроспекция днес на онова време (13–14 години назад), съзнавам, че съм постъпила по единствения правилен начин. Въпреки че нямах още познанията, които придобих по-късно, въпреки слабостите ми Азовото ми съзнание е било по-силно от всичко подвеждащо. То крещеше за самостоятелност в духовното ми развитие и най-важното, въпреки жестоките изпитания – вярвах в себе си, в моята преданост и упование в Бога, както вярвам и в Него, и в Духовните Йерархии.
Бих могла да напиша НАЙ-СТРЯСКАЩАТА и СЕНЗАЦИОННА КНИГА на тема „Манипулирано човечество“ само от писмата на контактьори, търсещи помощ от мен в заблудите, на които бяха подложени. Няма смисъл да внасям повече смут, достатъчно е, ако мога да призова вниманието на читателя към всевъзможните видове манипулации на човека в неговото незнание и стремеж за познание. Подбрах да споделя това, защото то е много насочващо и отрезвяващо за всеки, който няма истинско духовно образование, а е започнал контакти, без да знае с кого.
Повтарям, не можем да отричаме всичко, което получаваме чрез контакти с незримия свят, но без истинско познание сме в голяма опасност. Все още не знам към коя космическа група или Йерархия принадлежи „благородният Иисус“, на тоя етап сега не ми е и нужно. Поне изглеждаше, че всичко, казано от него, беше в служба на доброто. И още! Струва ми се, че беше дозирана информация, като за ученици, съдържащи в себе си вградени импулси от духовни училища в далечното „минало“, които са слезли в тоя живот с нарочно блокирани сетива заради съвсем новите условия, предложени от настоящата инкарнация и земния живот. Това беше може би само насока да се развива Азовото съзнание съмостоятелно, научавайки колкото може повече от Земята. Духовната Наука, която такива като мен прегръщат днес, им дава невиждани сили и прозрения, каквито не могат да бъдат придобити по пасивен път с учител и ръководство отвън. ТОВА Е МНОГО ПО-ТЕЖЪК ЖИТЕЙСКИ ПЪТ И НЕ Е ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК. Духовният Свят знае кога да помогне и кога да подложи някого под бремето на мъчителни изпитания – те никога не са по-тежки, отколкото индивидът може да понесе. На мен многократно ми беше повтаряно през времето на моето „адаптиране“ към новите условия на земния живот, че не бива никога да пиша – да контактувам. Защо ли? Защото една толкова силно изявена самостоятелност през целия земен житейски път трябва да продължи да събира плодовете на себепознанието САМОСТОЯТЕЛНО. А защо употребих думата „адаптиране“? Защото във всяка нова инкарнация духът на човека, без значение какви училища е посещавал и какъв опит е имал в „миналото“ си, идвайки в ново прераждане, е поставен при други, съвсем различни условия на Земята. Противодействащите на доброто сили също се развиват и променят своите методи на действие. Те стават все по-неуловими за онези хора, които не се интересуват от духовно познание, а за овладелите го тези отрицателни сили прилагат цялото си остроумие, изкусителност, лъжи и манипулиране, за да успеят да отклонят човека от правилния ход на неговата еволюция. Няма време за губене в нехайство! – духовното образование и познание в нашето съвремие е крайно необходимо.