Колкото и гордо и самоуверено да е днешното човечество с постиженията си, технологиите и благата на съвременната цивилизация, колкото и убедени да сме в постоянното развитие и напредък на науката за близко и далечно бъдеще, ние не познаваме със сигурност нашето далечно „детство“. Добре би било, ако човекът, след като не може да си спомни своето „минало“, поне да потърси онези доскоро тайни науки, които са съхранили пътя на неговото „детство“ и постепенно развитие.
Както детето се ражда безпомощно във всяко отношение и има нужда изцяло от грижите на родителите си за всички свои потребности, така е било и с нас, днешните човеци, в зората на нашето минало детство. Всичко ни е било давано отвън – грижи, внимание, любов, сили и условия са били създадени специално за нашето развитие. Ние сме виждали Съществата, които са ни ги давали, и сме били свикнали да сме с тях.
И както детето отначало не може да говори и мисли за себе си, така е било и с нас в далечното ни минало. После дошло друго време, в което, за да станем самостоятелни и да можем да се развием като 10-а Йерархия на Свободата и Любовта, е трябвало Духовните Светове да се оттеглят от нас. Престанали сме да ги виждаме и общуваме с тях свободно и с времето дори сме ги забравили. Целта на Духовния Свят е била да бъдем оставени да развием в свобода своята индивидуалност до една точка от този процес, когато ще поискаме „да опознаем себе си“, т. е. да знаем всичко за себе си и своя произход, и тоя на планетата ни, и чак тогава да почувстваме носталгията по онзи, от който сме произлезли и сме били отгледани до даден етап. Но през цялото това време, след като Висшите Светове са се оттеглили и човекът е слязъл надолу, за да придобие своята самостоятелност, да изучи и овладее силите на Земята, която сега ни е родина, те не са ни изоставили напълно. ТЕ САМО СА НИ ДАЛИ ПРАВОТО НА СВОБОДНИЯ ИЗБОР в нашето развитие, а тъй като с духовните си тела сме неразривно свързани с Духовния Свят, без да се намесват грубо, продължават да се грижат и да наблюдават с вълнение нашите битки с трудностите на земния живот и старанието ни да постигаме своите придобивки в свобода, чрез собствения си ум.
Онези (а те са много), които казват: „Ние не сме нищо друго освен един експеримент“, са в голяма грешка и подвеждат и други след себе си. Ние не сме експеримент. Ако баща ти е Бог и те е създал себеподобен – ти притежаваш наследственост, т. е. всичко, което и той притежава, но трябва време, за да се развие. Ако си близко до Него, няма да станеш толкова самостоятелен, но ако те изпрати надалеч от дома – трябва да се справяш сам, в нови условия и съответно ще развиеш и нови качества и способности. Така е и в живота на всяка фамилия на Земята. Ние сме създадени по образ и подобие Божие, следователно трябва да бъдем бъдещи Богове, като проявление на Бащината воля – да станем съвършени, да станем новата 10-а Йерархия, развиваща се при съвсем специални условия, изискващи индивидуални решения и много самостоятелност. Знам, че на тази тема има безброй хора, които са се подготвили да спорят за това, че сме експеримент – добре ми е известно и не бих спорила с тях. Онзи, който е придобил достатъчно познание за Истината, чувства Бога в себе си и Духовните си Събратя във Висшите Светове по един убедителен начин, не може да мисли, че е просто експеримент. Той развива в себе си особена отговорност, етика, морал и съзнателно, бавно и постоянно гради любовта и свободата си.
И така грижата за бъдещото наше човечество винаги е съществувала, но дълго време е идвала отвън. През 5-ата коренна раса, през която човекът е трябвало вече постепенно да развива своето самостоятелно съзнание, още дълго време сме получавали грижи отвън. Но Благовестието за нови духовни сили, които е трябвало да бъдат инспирирани и влети в човечеството, е станало в три главни откровения, или три Духовни Събития. Тези три откровения, които са внедрили постепенно, според съответното време на дадено откровение, новите духовни сили за развитие и трансформация в човека, са известни като три степени на живота – вяра, любов и надежда.
Първото велико Духовно Събитие се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в 10-те скрижала, или 10-те Божи Заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсей. Тогава Азовото съзнание на човека е било слабо развито и той е бил под влиянието на своите страсти, желания и чувства. Налагало се е да се влеят по духовен път сили за трансформация, а казано в човешки аспект – закони, които да го накарат да спазва известни норми и наредби чрез страха от сурови наказания, докато се научи да не греши. И макар 10-те Божи Заповеди да принадлежат към едно старо време и много съвременни образовани хора да смятат, че то е далеч в историята, че се отнася за времето на Стария Завет, на Закона, и това е действително така – тези заповеди и закони се явяват като основа на законодателството на човека, чиито канони важат и днес, навсякъде и за всичко. Масовото човечество още не е прекрачило времето на Закона, все още греши и е актуално да се размисля върху 10-те Заповеди. Днес ние все по-малко разсъждаваме върху тях, а би трябвало.
Който изучава Духовната Наука, знае, че това откровение, това велико Духовно Събитие е означавало, че в Духовния Свят има едно Върховно Същество, което на Земята има копие – Азът (микрокосмичен обаче), и че това Върховно Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва тези норми и закони в 10-те Заповеди, защото те са Макрокосмични Закони.
Това Първо Откровение е вляло в земното човечество дух в силите на ВЯРАТА, именно в астралното тяло – най-близкото и свързано чрез мисъл и действие с Аза на човека, както и с неговите желания и страсти. Всеки индивид днес има нужда, огромна нужда да размисля по този въпрос, за да може ЖИВОТЪТ, който трябва да освежава и тече в нашата душа, да бъде получен чрез СИЛИТЕ НА ВЯРАТА.
Второто откровение или изобщо най-важното духовно събитие в еволюцията на човечеството – мистерията на голгота. Това велико събитие се е случило в един точно определен момент от историята на човечеството, когато се е налагало. Под Закона всички грешали. Чувствената природа на човека била тъй силна, че той още не можел самостоятелно да я управлява. По закона на Следствията се натрупали грехове в ужасни размери, еволюцията на човека щяла да бъде много забавена, а и голяма част от хората щели да изпаднат от нашата вълна на живота. Налагало се е да дойде помощ от Духовния Свят. Затова Христос, Слънчевият Бог, е дошъл на Земята, „за да издири и спаси загубените“ и чрез „очистващата кръв на Иисус Христос“, която се е проляла на Голгота, поел греха на човечеството. Когато кръвта Му изтекла през петте центъра, в които бил прободен, и шестия от трънения венец – великият слънчев Дух се освободил от плътната връзка на Иисус и проникнал в Земята със своите индивидуални духовни връзки, проникнал в съществуващите планетни такива със своите собствени макрокосмични, мигновено разливайки собствените си сили над планетата. Това му дало възможност оттогава нататък да работи върху Земята и нейното човечество вече ОТВЪТРЕ.
Думата СПАСИТЕЛ на човечеството е нищожна в силата си да обясни чудото, което се е извършило на Голгота. За ПЪРВИ И ЕДИНСТВЕН ПЪТ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТА един БОГ слиза на Земята, за да спаси човечеството от греховете му и да действа за първи път, не както е било дотогава – под ръководството, давано отвън, – а със своите сили отвътре, за да създаде по-чиста астрална и етерна материя за телата на човека. Той продължава и днес да работи, като ни помага, постоянно прочиствайки външните условия.
Много време ще измине, преди човечеството наистина да проумее величието на Христовата саможертва, цената на страданията, понесени от Него и тогава, и сега. Никой човек не може да има дори и бегла представа за ограниченията, изпитани от този Велик Дух при влизането сред преграждащите и спъващи в много отношения физически условия. Ако Христос бе умрял от обикновена смърт, Неговото Дело не би могло да се осъществи в тези величествени размери, които Той в действителност успя да постигне за правилния ход на човешката еволюция. Той е единственият Бог, който слезе на Земята и възкръсна, за да донесе възможност за развитието на Аза на човека, да даде вечен живот на вярващите в Него и да ги подкрепя винаги, когато те Го призовават. Христос е единственият Бог в историята ни, който е страдал като нас, човеците, във всяко отношение, който познава земните условия на съществуванието ни и нуждите ни. Затова Той е безкрайно милостив и снизходителен към нашите грешки дотогава, докато се опитваме да живеем по-висш живот.
Едно от най-големите благодеяния, които Христос е направил за човечеството, е, че Той отваря пътя за Посвещението, свободен вече за всеки, който го желае и търси. Този свободен Път на Посвещение много трудно се е осъществявал през 2000-те години от идването на Христос на Земята и чак сега, в последното десетилетие, тази свобода на посвещението придобива по-голяма гласност.
Правилното разбиране за значението на Мистерията на Голгота и Слънчевия Бог Христос, който дойде на Земята и живя между човеците, е от голяма важност както за най-примитивното същество, така и за най-висшия земен посветен. Човекът трябва да поиска съзнателно да направи връзка с Христос, докато е още в земно превъплъщение, преди смъртта си. ЗАЩОТО САМО НА ЗЕМЯТА МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ТОВА, КОЕТО ПОСЛЕ НЯМА ДА МОЖЕ, КОГАТО ОТИДЕ В ДУХОВНИЯ СВЯТ. Не че в него не се учат много неща, но единствено едно нещо там не съществува и не може да бъде научено – това е смъртта. СМЪРТТА СЪЩЕСТВУВА САМО ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ. В Духовния Свят има само преобразуване, но не и смърт. Всички духовни същества, които никога не слизат на Земята и живеят само в духовни области, а такива има много, които поради различни причини не идват на Земята, не минават през смърт.
Събитието на Голгота е единствено по рода си – смърт на един Бог! Преди да слезе на Земята, Христос е живял и действал от областта на Духовното Слънце, където няма смърт. Той е единственият Бог, който се е научил да познава смъртта. Именно затова, за да се запознае човек с Христос, трябва да разбере Неговата смърт. Мистерията на Голгота може да бъде разбрана само на Земята, където има смърт.
Защо е толкова важно човек правилно да разбере Христос? Защото само тогава той започва да си служи със себепознанието в пълна степен, напоява с Христос цялото си Азово съзнание и става пълен притежател на всичко (което притежава). Защото Христос донесе в нашия свят своя Макрокосмичен Аз, който прониква в човешкото физическо, етерно, астрално тяло по начин, упражняващ благотворно, оздравително действие върху целия телесен организъм на човека. И защо се казва, че ние ще бъдем Богове? Защото, когато индивидът правилно се развива по пътя на своята еволюция, стреми се към Христос, насища се с Христовия импулс, работи с цялото си съзнание за Христовото дело (което е братство между цялото човечество), значи, работи и за своето развитие, и за своите събратя – той развива и постепенно овладява силата на Христовия Аз. След хилядолетия, когато хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, човешките Азове ще пораждат същите могъщи действия, каквито Христос е извършил, докато е бил между човеците.
Но това е само целта на правилната еволюция. Днес все още са малко тези, които имат вярно разбиране за Христос, защото поради разрастващия се материализъм човекът изостава в духовното си развитие.
И нека онези, които са силно вярващи в Христос, но чувстват, че не са готови още за изучаването на Духовната Наука, не униват. Духът на човека сам му дава подтиците от какво има нужда. Христос не дойде на Земята, за да наложи някакво учение под формата на мисли и идеи, а вложи в сърцата и душите на хората онази ЖИВА СИЛА, която може да бликне от всяка човешка душа. Тази жива сила в евангелията се определя като сила на вярата. Вяра има онзи, които приема в себе си Христос така, че Той започва да живее в него: силата, която донесе Христос на Земята, е Любовта и ние, човеците, постепенно ще я осмисляме и развиваме правилно.
Преди да премина на Третото Голямо Духовно Събитие в еволюцията на човечеството, искам да кажа нещо от личния си житейски опит, като сериозно предупреждение за съществуващата опасност, за която малко хора са наясно. Защо именно днес е необходимо все повече и повече да се изучава Духовната наука и правилното разбиране за Иисус Христос? ЗАЩОТО ТАМ, КЪДЕТО ИМА НЕЗНАНИЕ, СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК ЛЕСНО БИВА МАНИПУЛИРАН.