Ако искрено искаш да помогнеш някому, който много страда, а страданията му за теб са напълно ясни и откъде идват, и защо са, и как може да се помогне болката донякъде да бъде елиминирана, какво ще направиш? Вероятно, докато страданието е много актуално, просто ще направиш каквото знаеш и можеш, за да го потушиш. Първия път, да речем, помагаш безусловно и печелиш доверието на този, комуто си помогнал. Следващия път, когато същият човек те потърси за помощ, без значение дали за старото или за новопоявило се страдание – няма да му откажеш подкрепа, но ще го предупредиш: „Ще ти помогна само, ако после пожелаеш да разбереш защо ти се случват тези беди, иначе от моята помощ няма полза, понеже ти ставаш зависим от мен, без да извлечеш поука за себе си. Аз ще ти покажа пътя, който трябва да извървиш сам, и какво да учиш. След като положиш труд, усилие и постоянство в това учение и започнеш да разбираш защо еди-какво ти се е случило и какво трябва да правиш занапред, за да не се повтаря – в такъв случай ти излизаш на една светла пътека, по която после продължаваш сам. И все учиш – за познанието няма граници. Ще забележиш, че ставаш все по-свободен и по-сигурен в себе си, страдаш по-малко, разбираш страданията и болките си и се стремиш да помагаш и на другите около теб, които са в твоето предишно положение.
Разбира се, това, което казах дотук, съвсем не е панацея за елиминирането на всички страдания, а просто един образец…
От писмата на читателите, от тяхното доверие и споделени лични терзания разбрах, че проблемите им най-често се дължат на липсата на елементарно духовно познание и на духовна пасивност. Как да им обясня, че здравето например е тясно свързано не само със сегашните мисли и чувства, а и с активното духовно развитие на даден човек както в „миналото“ му, така и понастоящем, в тоя живот, пък и онова здраве, което ще има в бъдещото си прераждане, също е зависимо от настоящата инкарнация. Е, нещата не са толкова прости и черно-бели, както сега тук го казвам, но по принцип са верни.
Хората, които ми повярваха и четяха книгите ми, просто не обръщаха внимание на това, което непрекъснато повтарях в тях: че всеки има личен път за извървяване, лична мисия в този живот и не може вечно да се обръща в доверието си към мен, за да търси отговор: какъв е тоя път или мисия, или как да се справи с проблемите си. Аз исках само да стартирам читателя да мисли и действа самостоятелно и ако му харесва това, което пиша, да продължи да се обучава сам по-нататък с ученията на изтъкнатите Духовни Учители на нашето съвремие.
След като разбрах, че по-голямата част от хората предпочитат вместо самостоятелно усилие да се обесят на врата на някой, който им е помогнал и е спечелил доверието им, реших да се изолирам и посветя времето си на продължението на моето лично духовно образование. Но през всичките последни години не спирах да мисля за писмата на хората и да търся начин да им помогна. Интересно беше, че повечето читатели ми пишеха, че са силно вярващи в Бог-Отец и Иисус Христос и именно вярата им ги е спасявала нееднократно в критични моменти от живота им.
Малко бяха онези, които споделяха, че допреди дљсега с моите книги не са вярвали в нищо, но после „нещо“ се е отворило в тях като духовен интерес и биха желали да знаят повече.
Точно за Вярата искам да пиша сега – тая вградена от незапомнени времена у човека СИЛА – ВЯРА, която го поддържа все още, без той да знае откъде и как се е настанила у него.
В днешно време човек или има, или няма вяра, но не съзнава нито защо е така, нито от какво огромно значение е тя за неговия личен живот. ВЯРАТА представлява определен брой ДУХОВНИ СИЛИ в човешката душа, които принадлежат към жизнените сили на тая душа. ВЯРАТА, като сили на душата ни, е била дадена много, много отдавна, в библейски времена. Ако искаме да имаме тези сили като мощен живителен извор в нас, трябва да я поддържаме и особено важно вече е – ДА Я РАЗБИРАМЕ, какво точно означава и къде се намира тя в нас. Ако ли пък нямаме вяра, душата ни би изсъхнала и запустяла. Жизнеността, която може постоянно да бъде източник на свежа струя в душата ни, тази жизненост се придобива единствено чрез силите на вярата.
Заради големия брой читатели, които споделиха с мен човешките си болки, повечето от които силно вярващи в Бога, стремящи се да правят добро и да обичат ближните си, но уморени от товара на страданията си, вече нямаха надежда в бъдещето, искам да дам малко пояснения за огромното значение на ВЯРАТА, ЛЮБОВТА И НАДЕЖДАТА. ТОВА СА НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ СИЛИ ЗА УСПЕШНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И МЪКИТЕ В ЗЕМНИЯ НИ ЖИВОТ И ОТ ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО ЗДРАВЕ.
Пак ще повторя и ще го правя много пъти в цялата книга, за да накарам читателя да му обърне внимание – дошло е времето, когато Духовният Свят и Йерархии, след като са ни оставили да се развиваме в свобода, очакват от нас да пожелаем да се извисим духовно и да опознаем себе си. Мировият възглас звучи така: „Човек, опознай себе си!“
Доста време ще измине, докато всеки проумее богатството в съдържанието на тези прости на вид четири думи. Преди да започне да се себепознава, човек трябва да е запознат първо добре с науката Теософия и да борави с нейната терминология. Иначе няма как да приеме, докато все още е в период, когато вижда само с физическото си зрение, че е преди всичко духовно същество. НАЛАГА СЕ ДА ОПОЗНАЕ СВОЕТО ЦЯЛОСТНО УСТРОЙСТВО. Това европеецът най-добре може да научи от „теософия“ на Рудолф Щайнер или „Теософия на Розенкройцерите“ – пак от същия автор.
Тук му е мястото да спомена, че се надявам няколко месеца преди тази моя книга да се появи на книжния пазар, вече да се продава забележителното произведение „1001 въпроса и отговора за природосъобразен живот и духовното развитие на човека“ от доцент д-р Иванка Кирова, к. м. н., като наръчник за всички най-актуални човешки заболявания.
Вярвам, че тази книга ще стане настолно четиво на всяка фамилия, защото е безкрайно полезна, а що се отнася до духовното развитие на човека – втората є част ще даде пълна професионална информация относно цялостното му духовно устройство, тъй като авторката е не само лекар, лектор и автор на доста трудове в областта на медицината, но и дългогодишен зрял антропософ. Тази книга съдържа най-необходимата информация за всекиго и е с особено значение за духовното образование на лекарското съсловие.
И така според учението на д-р Р. Щайнер пълното устройство на човека може да бъде разгледано като деветорно:
1. Физическо тяло
2. Етерно, или Жизнено тяло
3. Астрално тяло
4. Сетивна душа
5. Разсъдъчна душа
6. Съзнаваща душа
7. Духът – Себе
8. Духът – Живот
9. Човекът – Дух (Атма)
Или друго седморно деление:
1. Физическо тяло
2. Етерно, или Жизнено тяло
3. Астрално тяло
4. Азът, или сърцевината на душата
5. Духът – Себе, като преобразувано астрално тяло
6. Духът – Живот, като преобразено жизнено тяло
7. Човекът – Дух, като преобразено физическо тяло
А ето и най-често споменаваното, четворното деление на човека, което именно ще разгледаме сега:
1.Физическо тяло
2. Етерно, или Жизнено тяло
3. Астрално тяло
4. Азът
Азът е вечната духовна същност на човека. Азът е носител на съзнанието и предоставя цел за действията на човека. Азът лежи в основата на индивидуалните духовни качества. Азът владее телесните си инструменти (астрално, етерно и физическо тяло) и ги използва за своята еволюция по законите на прераждането и кармата.
И така, разглеждайки вътрешната страна на всеки индивид, намираме, че централната ядка е Азът. Той е невидим за човешкото зрение и е облечен в най-близкото до него от вътрешните тела на човека – астралното. Отивайки по-нататък към външната страна, следва втората обвивка, или етерното тяло, а най-външната обвивка е физическото тяло. Значи, в центъра на човешкото същество, в централната ядка на човека е Азът. Този Аз е обгърнат от следващата обвивка – астралното тяло. Съобразно с другите функции, които астралното тяло изпълнява у човека, то е наречено и ТЯЛО НА ЖЕЛАНИЕТО, но в случая, в по-духовен аспект ще знаем, че в астралното тяло са вложени едни особени сили – СИЛИТЕ НА ВЯРАТА. Тези сили на вярата са най-важните в астралното тяло, затова то може да бъде наречено още ТЯЛО НА ВЯРАТА.
Второто нещо, което се намира в скритите дълбини на човека, пак като сили, е онова, което изразяваме с думата ЛЮБОВ. Силата на любовта е една жизнена сила, която развива нещо, лежащо още по-дълбоко в нашето същество, и го поддържа живо и будно. ЛЮБОВТА е сила, по-дълбока от тази на вярата. Силите на любовта са вложени в етерното тяло, затова то е наречено още ТЯЛО НА ЛЮБОВТА. Дотук виждаме, че в центъра на човешкото същество имаме Аза, който е обвит от астралното тяло, или ТЯЛОТО НА ВЯРАТА. След това следва по-външната обвивка – етерното тяло, или ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА, а най-външната ни обвивка е физическото тяло. Физическото тяло пък носи друга категория сили – това са СИЛИТЕ на НАДЕЖДАТА, на сигурността в бъдещето.
Изхождайки от подреждането на телата в четиричленното устройство на човека – Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, силите, които принадлежат към всяко едно от тях, е правилно да нарекат ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА.
Онова, което са силите на вярата за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, това са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо ВЯРАТА ПРИДАВА ОСОБЕНИ СИЛИ НА АСТРАЛНОТО ТЯЛО, ЛЮБОВТА НА ЕТЕРНОТО И НАДЕЖДАТА НА ФИЗИЧЕСКОТО.
Липсата на вяра у един човек е бедствие от вътрешен характер. Външно се вижда чрез това, че човек не е здрав, болестите му са чест спътник, за което той търси причините навсякъде другаде, но не и в първопричината. Тези хора не са слънчеви, жизнерадостни, оптимисти и приятна компания.
Липсата на любов би била още по-голямо бедствие, но, слава Богу, няма човек, който да не притежава поне някакъв вид любов – най-често егоистична, но въпреки това все пак я има.
Липсата на надежда е най-голямото бедствие за човека, понеже се отразява с тежки последици върху физическото тяло. Без надежда ние просто губим всякаква перспектива за действие във физическия свят.
Струва си човек да посвети време или поне да положи някакви усилия, за да изучи функциите на своите тела, душата и връзката им с Аза. След това сам да си направи ретроспекция на живота и да намери самостоятелно обяснение – какви сили носи у себе си и дали те са в правилно отношение и хармония помежду си. Струва си също и да размисли в тая насока и за своите близки и познати – разбира се, не бива да изпада в прибързани умозаключения, преди да е придобил необходимите познания. Сега ще се опитам да дам няколко примера от моя живот за среща с определени хора, при които явно се вижда как тези сили работят на практика.
Беше млад мъж, много самоуверен и активен, но всичките му действия бяха извън рамките на закона. Печелеше луди пари и бе безкрайно щастлив, когато разказваше за поредния човек, когото бе „изпържил“ (измамил). В същото време беше силно вярващ, носеше Богородица на гърдите си, непрекъснато се молеше и търсеше небесна закрила. Спазваше твърдо религиозните празници и традиции. Притежаваше любов в сърцето си за десет души и макар тя да беше доста егоистична, имаше способност за големи жестове от любов. Не беше ни най-малко злопаметен или злоблив. Правеше му удоволствие да помага на приятели и тези, които обича. Този човек се пукаше от здраве и успех във всички начинания. Имаше надежда в излишък и винаги я залагаше в безизходни случаи. По времето, когато го познавах, не одобрявах много неща в него и постоянно му го казвах – той само се смееше, весело приемаше измамите, които вършеше, и заявяваше, че когато хората са глупави като шарани, трябвало да си научат урока по трудния начин. Много по-късно разбрах, че този човек е притежавал огромен запас от сили на вяра, любов и надежда. Всички го обичаха. Разбира се, що се отнася до кармата, която си създаваше със своите измами, нехаеше, защото нямаше окултни познания, а и не ме слушаше. В онзи период бе доста преуспял. И сега е така в общочовешки смисъл, но кармата му си върви и ще се изяви, когато му дойде времето и случаят – законът на следствието е безпристрастен и неизбежен.
Друг мой познат и, слава Богу, единствен по рода си не обичаше никого и нищо. Злословеше по адрес на всички сполучили и даровити хора, не вярваше нито в Бог, нито в някого или нещо. Казваше, че вярва само в силата на парите. Беше хилав на вид, съсухрен и неудачник във всичко, макар че полагаше грижи за външността си. Никого не обичаше и никой не го обичаше. Имаше кратък брак и дете, но съвсем в началото на съвместния им живот семейството му го напусна. С жени ходеше, що се отнася до секс, и никак не можеше да си обясни защо тази или онази беше предпочела друг пред него. „Не ми е ясно какво видя в него, което аз нямам?!“ – често казваше той. „У теб няма капчица любов, какво очакваш!“ – отвръщах. „Че кой иска любов, да не би аз пък да я обичам?“
За него мога да пиша ужасяващи неща, които за съжаление са истина. Показателно е, че на стари години той имаше много пари, но беше доста болен и парализиран, плащаше, за да бъде изцяло обслужван… Беше сам – без жена, дете, приятели: колкото беше дал, толкова получи. У него просто липсваха необходимите сили на вяра, на любов, на надежда. Не вярваше, че има НЯКОЙ или НЕЩО, за което си струва човек ДА СЕ НАДЯВА. Колкото за мен, оценката му беше, че съм напълно „изплискана“ и „откачена“, че излишно хабя усилия, стремежи или залагам на безсмислени според него каузи.
Голяма група от моите познати и дори близки, може би повечето, не са вярващи хора. Като направих една ретроградна инспекция на живота им, който познавам, констатирах, че най-големите им страдания бяха от много болести. Все пак мнозина от тях бяха просперирали в живота си, защото имаха много любов към професията си и близките си. И още: винаги залагаха на надеждата, че ще успеят да се издигнат и да сполучат.
Имаше една жена, с която временно животът ми се преплете, която не само че не вярваше в Бога, но и непрекъснато го проклинаше. Нямаше начин да є се помогне, защото имаше готов отговор за всичко, неправилен, разбира се. Да є хрумне да потърси у себе си вина или грешка за нещо, беше изключено – винаги някой и нещо є беше виновен. „На тоя твоя Бог бих искала да му задам много въпроси, загдето опропасти живота ми“ – често опяваше тя. Любовта є беше оскъдна и егоистична, макар и само към децата є, но и към тях не бе великодушна и все ги обвиняваше за всички несгоди. Беше вечно намусена и готова за критика. Колкото до надеждата, тя се ограничаваше при нея единствено в това, да намери добър медиум, за да є каже нещо за починалото є дете. Имаше много болести, перманентно главоболие, тялото є бе изкривено и сама казваше, че през живота си не е спала повече от десет минути на нощ с каквито и да било помощни средства. Тя бе от малкото хора, на които няма как да помогнеш. Просто трябваше да си научи уроците по трудния начин.
Но в живота си познавам и съм срещала и слънчеви люде – малко наистина, но ги има. Те са не само вярващи, но и ЗНАЕЩИ – т. е. запознати са с духовни науки и непрестанно обогатяват знанията си. Големите предизвикателства и трудности в живота си, понякога твърде тежки за понасяне, преодоляват с търпеливо самообладание и без оплаквания. Имат цветущо здраве, прекрасни физически тела (предполагам и духовни), излъчват спокойствие, увереност, любов и се радват истински на всички земни блага – в смисъл че не са аскети, не се отказват от земни удоволствия само за да търсят духовни постижения.
Като имате предвид тези примери, които не са подбирани специално за целта, а набързо скицирах по памет, можете и вие, драги читатели, да размислите върху себе си, своите близки и познати. Разсъждавайте, анализирайте, но никога не се присмивайте, не обвинявайте и не критикувайте!
Що се отнася до вярата у мен самата, ще кажа, че аз принадлежа към тази група от хора, които са родени в религиозни, дълбоко вярващи семейства и така да се каже, са закърмени с нея още от най-ранно детство. Под стимула на вярата живях до 31–32 години, по-нататък духът ми почувства нужда от духовни знания. В течение на много години освен астрология изучавах теософия според източната традиция, защото Западна Европа е изцяло залята с книги, преподаватели и всъвъзможни курсове по тази линия. Усещах ясно, че бавно придобиваните знания само засилиха вярата ми. Не знаех как става това, просто го усещах. Много по-късно научих вече, че ЗНАНИЕТО Е САМО ОСНОВА НА ВЯРАТА. Когато нашите мисли и разсъждения са насочени постоянно, или поне често, към Свръхестествените светове и Същества в тях, придобиваме сили, които освежават и разрастват нашите души и силите на вярата, любовта и надеждата. Без ВЯРА ЧОВЕШКАТА ДУША ИЗСЪХВА, ЖИВОТЪТ НИ Е ПРАЗЕН И ПУСТ, БЕЗПЕРСПЕКТИВЕН – нещо, за което вярващият не си дава сметка или няма обяснение.
Много години от живота си посветих и на учението на Духовния Учител на българите и Бялото братство – Учителя Петър Дънов. Старателно изучавах лекциите му и особено се занимавах с молитвите и формулите, с които той запознаваше сериозния ученик. Безкрайно съм благодарна на Учителя Петър Дънов, защото учението му укрепи душата ми и подхранваше духовния ми глад. Но колкото повече се занимавах с молитвите и формулите, които Беинса Дуно ни дава, колкото и да се мъчех изцяло да ги анализирам, намирах доста места в тях, които не ми бяха ясни и нямах обяснение за много изрази. Не бях от учениците, които могат да повтарят нещо, без да го разбират. След като посветих доста време и на учението на Розенкройцерите и особено на Антропософията, усетих мощен прилив на духовна сила. Молитвите, които преди криеха загадки за мен, сега се отваряха с пълното им значение и ме изпълваха с благодатен, благоговеен трепет. Разбрах, че силите, с които учението на Учителя Петър Дънов беше укрепило душата ми по пътя на вярата и любовта, чак след придобитите езотерични познания разкриха пълното си съдържание и осмислиха вътрешната неудовлетвореност на Аза ми, докато някои неща не ми бяха ясни.
Постепенно разбирах, и то напълно самостоятелно, смисъла на предишни загадки. Всичко бавно се изясняваше и се превръщаше в смирение и благоговение. Стана ми ясно, че както вярата е необходима, за да дава най-важните сили на душата ни, така и само с вяра ДНЕС вече не е достатъчно да се върви по пътя – на този етап от човешката еволюция. За да може правилно да развие у себе си силите на любовта и надеждата, човекът трябва да знае и да мисли върху ВЯРАТА, ЛЮБОВТА И НАДЕЖДАТА като за трите степени на човешкия живот.
Тези три степени са били дадени на човечеството чрез Три Главни Духовни Откровения – като дар от Небето сили, които индивидът сам трябва да развие и трансформира.
И понеже думата откровение е доста специфична, много неща са свързани с нея по духовен път и се употребява главно в езотериката, ще се опитам да намеря някакъв по-екзотеричен превод с човешка реч.
Откровение е благовестие за духовно събитие; пророчество, прогноза или разкрития относно духовното развитие на човечеството; пророческа панорама в Духовния Свят чрез визуални и слухови видения, прогнозиращи следващия период в развитието на човечеството и отпускащи силите, които трябва да бъдат трансформирани от личността за правилното є развитие в съответното ново време. Тези ОТКРОВЕНИЯ са достъпни само за избрани посветени, за които вече знаем, като Откровението на св. Йоан, тези на д-р Рудолф Щайнер, на Йешуа бен Аарон и др. Благодарение на Духовната Наука Антропософия д-р Щайнер съумя да намери верен език и обяснение на тези откровения, за да може онази част от човечеството, която е будна и търсеща познание за своя произход и еволюция, да се учи посредством нея и да осъществи своя път чрез този съвременен начин на посвещение – свободно открит за търсещия истинско знание.