В миналите си книги разделих с читателите земния си опит и част от духовните знания, с които разполагах дотогава, и явно те бяха съвсем навременни и подходящи за съвременния образован, но без духовна подготовка човек. Макар да знаех много повече от масовия читател, не бях готова за „духовната конспирация“, в чиито условия преминава земният ни живот, резултатът от което, според действията и избора ни тук, протича във времето между смърт и ново раждане. Не бях запозната с ИСТИНАТА в онази є част, която разкрива вече на сериозния ученик тайното доскоро учение за целта на сътворението, произхода и еволюцията на човека, за дейността на противодействащите сили и СТРАХОТНАТА БИТКА ЗА ДУШАТА.
Страданията, през които минах, плащайки поради незнанието си за НЕЩО, съществуващо още от библейско време, но днес развиващо се в нова форма, при която, ако „спящото“ човечество не се разбуди, е обречено на гибел (а донякъде и посветените не са вън от опасност) – тези страдания бяха неописуеми. Тогава разбрах пълния смисъл на поговорката: „Дяволът сее там, където има незнание.“ Тази мъдрост е народна и съдържа много истина. Съвременният човек е приел твърдо, че както има ДОБРО, така вирее и ЗЛОТО. Понятията Дявол и Сатана обаче се считат днес за някакви нарицателни имена от миналото и изобщо не се вярва в съществуването им. Но тях не само ги има, но и се изявявят навсякъде в ежедневието ни, затова е необходимо да не се плашим от тях, а да ги ПОЗНАВАМЕ и РАЗЛИЧАВАМЕ с истинските им имена – Луцифер и Ариман (Сатаната) – според терминологията на Духовната Наука Антропософия, за да се предпазим от грешки с тежки последици.
Защо споменах, че не само неосъзнатото човечество е в опасност, но донякъде и посветените? Защото само онези, минали през истинско „посвещение“ (а такива все още са единици), или тези, вложили съзнателен труд в изучаването на някоя езотерична школа или учение, могат да имат истинско разбиране за действащите сили на Земята и в Световете, до които нямат достъп ограничените ни съвременни сетива. „Духовният герой на СВОБОДАТА“ – както д-р Рудолф Щайнер определя Архангел Михаил – очаква от нас, човеците, да излезем от периода на детството си и да сме съзнателни за ИСТИНАТА. В тази връзка ето какво казва антропософът-писател Сергей Прокофиев, за когото вече споменах и от когото днес са ни на разположение прекрасни книги с духовнообразователно съдържание:
Днешната цивилизация, от която ние все още сме зависими, стои под знака на анти-Михаилови влияния, чиито деца ние все още сме, т. е. ние сме зависими и повлияни от тях. Ето защо много често все още сме неспособни да се справим с многото проблеми и вместо да бъдем в приятелските прегръдки на Михаил, ние твърде често се поддаваме на изкушението (съзнателно или несъзнателно) да се подредим в редиците на демона на нашата цивилизация.
Този цитат е от една статия на Сергей Прокофиев само отпреди няколко месеца. Заслужава дълбок размисъл, но за да има такъв, са необходими съответните познания. Съдържанието на цитата се връзва и с онзи, който вече поместих по-рано от д-р Рудолф Щайнер, където той ни напомня да се подготвяме с необходимите за времето ни знания, за да не стане така, че събитията да ги изпреварят.
Малцина могат да имат моята искреност и критичност към себе си и за да ви покажа как на практика работи незнанието на човека, ще ви разкажа една случка от моя житейски път.
През 1998 година поканих на гости една много приятна млада жена, учителка, която развиваше ясновидство и имаше някакво ръководство от незримия свят. Бях я повикала с надеждата да ми помогне чрез учителите си да получа помощ или обяснение за моите страдания и изпитания. Тогава останах с впечатлението, че бяха добронамерени, защото ми казаха някои доста конкретни неща, но за мен бяха все пак съвсем мъгляви. Обясниха ми, че на Съществата, които извършват тези агресии срещу мен, не им е разрешено да ги осъществяват на Земята, но в други, близки на планетата ни светове е разрешено. Считало се, че това, което вършат, в крайна сметка е полезно. По-късно осмислих за себе си, че ако тези учители наистина искаха да ми помогнат, щяха да ги назоват с истинските им имена, така както те се изучават и подробно описват в езотеричните учения. Те си служеха с космическа терминология и обяснения, които не бих могла да разбера, след като нямах, а и съзнателно се бях отказала да имам обучение от незримия свят. Не ги упреквам обаче, по-скоро по-късно обвинявах себе си за незадоволителното ми тогава познание за тези „духовни конспирации“, чрез които се извършва еволюцията на човечеството. Казаха ми още, че моите Духовни Учители не са ме изоставили, но съзнателно не се намесвали и очаквали сама да се справя със ситуацията и изпитанията ми. Накрая заявиха, че това, което сега изучавам, когато съм готова, трябва да го напиша по-просто и по-лесно за усвояване, нещо като „наръчник“ (така се изразиха) за другите хора и ученици, които не са толкова напреднали. Помня, че тогава бурно реагирах и отговорих, че нямам никакво намерение да пиша за това, което изучавам, защото е твърде сложна материя, чието усвояване изисква личен стремеж. И така, към когото и да се обърнех за помощ, такава не получих, затова, в търсене на спасение, продължих моето самостоятелно обучение, все по-задълбочавайки се в езотеричните учения, оставени ни от съвременните Духовни Учители на нашето време – Петър Дънов, „Космогония на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл и д-р Рудолф Щайнер, като особено се увлякох от Антропософията. Учех с много желание, положих неимоверни усилия и постоянство и… постепенно започнах сама да намирам отговорите на проблемите си. Вече ги разбирах, както и защо трябва сама да се справя, а дори и да не можех изцяло да ги разреша, поне вече знаех кое защо се случва. Тихата вътрешна сигурност и радост, които ме изпълваха от всяко лично придобито ЗРЪНЦЕ истина от тези „тайни“ езотерични учения, ме доведе постепенно до смирението и дълбокото благоговение пред Духовните Учители, Духовната Наука, Духовната Йерархия и Небесния план. Това бяха нови, непознати дотогава чувства, които са дремели някъде в мен и са чакали своето развитие. Те водеха към една нова растяща отговорност към себе си и грижата за другите. Все повече разбирах защо в миналото това учение е било „тайно“, а дори днес, когато е отворено за всеки, който го търси, не се придобива освен чрез много труд, постоянство и личен стремеж. Само намиране на верните източници и четене никак не е достатъчно. Трябва много, много мислене и осмисляне, чрез ума и чрез сърцето, докато разбереш, че това познание не може да те ползва, т. е. не можеш да го ползваш за свои цели, ако не се изградиш съзнателно по пътя на Истината.
И все повече се размислях за хората, нямащи никаква духовна подготовка, но са любознателни и чрез любопитство, лековерие и незнание стават жертви на страхотно манипулиране от „духовни конспирации“, резултатите от които са много опасни и често пагубни.
По този въпрос бих могла да напиша цяла голяма книга с примери, извлечени от писма на читатели, които бяха здравата пострадали. Това се среща много често днес, особено в България, но не считам, че е моя задача. Мисля, че ще бъде достатъчно полезно, ако спомена два типични примера, но за да не разводня темата, ще го направя отделно под заглавието „Манипулирано човечество“.
И така, нека се върна отново на предмета на тая глава от книгата, а именно – БИТКАТА ЗА ДУШАТА. Битката за душата на човека е открай време, но сега съществува по-реална опасност за опазването є отпреди. В настоящето се налага да познаваме водачите на човешкото развитие, да познаваме техните учения, методи и начин на работа, за да можем да се противопоставяме на тъмните сили. Духовните Учители на нашето време предупреждават, че около 2000-та година те ще бъдат особено деятелни и всеки, който е наблюдателен и обръща внимание на случващото се днес, ще забележи, че тези сили действат. Човешкият дух, неговият вечен произход е непристъпен за противостоящите сили. Човешкият дух е от такова висше духовно естество, че тъмните сили не могат да го увредят. Противодействащите сили обаче имат способността да заплашват човешката душа, която заема своето място между дух и материя, където всъщност се извършват истинските процеси на развитие. Ако човекът в своя земен път не е запознат с тези процеси, не е наясно за своята собствена връзка и обмен с по-фините светове, със Съществата, които ги населяват, и особено онези, които са против правилното развитие на човечеството, има опасност на много хора да им бъде унищожена душата и да бъдат отклонени от пътя, предвиден за човешката еволюция. Без душата на човешкото същество ще му липсва способност да натрупва опит и да напредва. Затова вече е крайно необходимо духовно познание. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ човекът да търси познания ОТ И ЗА ВЕРНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ И ВОДАЧИ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ, които ще го просветят за методите на доброто и злото и как да опазим душите си и Азовото си съзнание. Всеки що-годе информиран човек би трябвало да знае, че духовното развитие на Запада и западноевропейското човечество се извършва според насоките на Розенкройцерите и Духовната Наука Антропософия, създадена от д-р Рудолф Щайнер. Духовният водач на българите и Бялото братство обаче е Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), чието божествено учение намери стотици хиляди последователи по целия свят. Според мен дълг на всеки българин е да бъде добре запознат с неговото учение.
Бърнард Ливъхуд, последовател на д-р Рудолф Щайнер и автор на забележителни духовни книги, след 60-годишни изследвания и умозрения стига до заключението, че днешното духовно развитие на човечеството се извършва в три главни духовни потока.
1. ПОТОК НА МЪДРОСТТА под водачеството на д-р Рудолф Щайнер, като приносящ проникновението и основател на Духовната Наука Антропософия.
2. ПОТОКЪТ, КОЙТО СЕ ВОДИ ОТ КРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ – духовният поток на хората, които действат в света. За „миналото“ на Кристиан Розенкройц е вълнуващо да се чете и то да се изучава (от който търси, разбира се). От 1230 г. сл. Хр. той е бил признат за велик духовен водач на човечеството. В 1378 г. се ражда отново, в една велика инкарнация, като вече е наречен Кристиан Розенкройц, и през 1459 г. е достигнал до степен, за да получи своето посвещение като „Брат на Розата и Кръста“. Това посвещение е описано в книгата, озаглавена „Химическата сватба“, а йерофант е бил самият Ману. Оттогава той се преражда по веднъж всеки век. Задачата на Кристиан Розенкройц е в преобразуването на Земята в бъдещия Юпитер. Съвременните Розенкройцери работят върху преобразуването на материята. Те могат да бъдат открити между биодинамичните земевладелци и фермери и всички, които преустройват Земята, така че това да има вечна стойност, например изкуствата като скулптурата, дърворезбата, видовете грънчарство и пр.
3. ДУХОВНИЯТ ПОТОК НА МАНУ – Ману е най-древният водач на човечеството, който го е придружавал и живял през цялото му развитие от средата на Лемурия до днес. Той е и създателят и водачът на първото най-високото духовно движение на човечеството – „Манихейството“, около 300 г. след Христа. За Манихейството д-р Рудолф Щайнер казва, че е дори по-важен духовен поток и от този на Розенкройцерите. Това е едно учение, което е валидно и би трябвало да се изучава през всичките времена. То учи, че всяка светлина създава тъмнина. Щом създадете нещо добро, веднага възниква и неговата сянка. Винаги трябва да се интересуваме от сянката, която сме създали чрез доброто. Не можем да я отстраним, трябва да я носим със себе си в своето развитие. И още: че към сянката на злото трябва да се отнасяме с нежност. Никаква враждебност или насилие. Да се развива нежност към злото, е великата цел по пътя на Манихейството.
Главната задача на Ману през цялото време, от древната Атлантида до днес, е да ПОМАГА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ДА НАМИРА ПЪТЯ МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО, А НАЙ-ВЕЧЕ СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША, където се разгръща бойното поле на войната между добро и зло. Днес много сили работят, за да се затъмни човешката душа, дори да бъде разрушена и човешкият Аз да не може да придобие опитност чрез нея. И така, мисията на Духовния поток на Ману е да опази човешката душа.
............................................................