Нещо, към което трябва съзнателно да се стремим, докато сме на Земята, е да можем да прощаваме. ПРОБЛЕМЪТ С ПРОШКАТА Е МОРАЛНО-НРАВСТВЕН И МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРЕШЕН САМО ОТ ЧОВЕК, КОЙТО Е ПОСТИГНАЛ ИЗВЕСТНО ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ. Да прости, и то съзнателно, за извършеното върху него насилие, обида или каквото и да е зло, може само този, който вече е човек в пълния смисъл на думата. Такъв индивид би бил наясно и с окултното значение на прошката, за която съвременното човечество още не е готово, тъй като не разбира всеобхватния закон за кармичната необходимост, закона за висшата справедливост в нашия Космос.
За да може всяко човешко деяние, чувство или мисъл, рано или късно, като абсолютна необходимост да получи своето възмездие, в изпълнението и механизмите на този закон участват всичките девет Духовни пояснения. Ето какво казва в тази връзка д-р Рудолф Щайнер:
Засега пред тази човешка карма е спусната една плътна завеса, едно було. Вгледаме ли се обаче зад тази завеса, ще видим как там тъкат и работят, и действат, и вършат Архаи, Архангели, Ангели, Господства, Сили, Власти, Серафими, Херувими, Престоли. Но се оказва, че на всички изброени Йерархии не им е безразлично дали единият човек прощава на другия, който се е провинил пред него или му е причинил зло. Ако той не прощава, някак си „принуждава“ Йерархиите да формират в бъдеще световна карма и зависимото от нея предстоящо развитие на света и човечеството в точно съответствие със закона за кармичната необходимост, който предизвиква, рано или късно, справедливо, пълно изравняване на всяка лоша постъпка. Безкрайно много духовни сили на всичките 9 Йерархии трябва да бъдат изразходвани в този случай за създаване на такива ситуации в земното развитие, които биха позволили да се осъществи това изравняване. Затова може да се каже, че всяко непрощаване спомага за засилване мрежата на желязната необходимост на кармата, обхващаща нашия Космос.
Мисля, че всеки човек без изключение би трябвало много сериозно и дълбоко да размисля върху гореказаното, върху собствения си живот, да чете и да се учи от подходяща литература, докато разбере, че е необходимо да надрасне границите на своята собствена индивидуална карма, което значи да се научи да прощава.
От срещи и писма с хора, които са ми се доверили, знам, че това е много труднопостижимо, но е въпрос на развитие.
Само преди няколко дни на разходка с моя близка приятелка, образована и духовно заинтересувана жена, така се разви нашият разговор за минали житейски преживявания и кой как ни е наранил, че аз дълго є говорих за значението на прошката. Тя слушаше вглъбено, притихнала и по едно време покри лицето си с ръце и сложи глава на коленете си. „Това постига ли се изобщо?“ – плахо ме запита.
Нейният спонтанен въпрос дълбоко ме разтърси, осъзнавайки, че повечето хора биха попитали същото. Но нали затова сме човеци, за да се учим от грешките си, да ги поправяме и растем в опит.
............................................................
Докато човечеството не „порасне“ до разбирането, че В ОТМЪЩЕНИЕТО никой нищо не печели, че злото е нееволюирало добро, че със злото не бива да се борим, а да се постараем да го превърнем в добро – актът на прошката ще ни бъде труден за приемане и постигане.
И все пак, ако човек пожелае да разшири разбиранията си за прошката и да научи нещо за нейното окултно значение, аз вярвам, че всеки би променил своето повърхностно отношение към акта на опрощаване. Защото прошката има огромно значение в космическо отношение. И ако ние растем не само в житейския си опит, но и в духовната си подготовка, ще знаем, че прощавайки, в малкото извършваме това, което христос извършва в голямото.
За окултното значение на прошката ще кажа още съвсем малко, защото този въпрос е много сложен и иска лично отношение и изучаване.
Според съществуващите в Духовния свят закони след смъртта на човека Ангелът-хранител има за своя главна задача да приведе неговия живот след преминаване портата на смъртта в хармония или поне в някакво съзвучие с целия духовен Космос. Ако човешката душа в следсмъртното си пребиваване обаче се окаже обременена с прекалено голям товар от негативна карма и с всички сили се съпротивлява на откриването на собствената си вина, то тогава такава душа е застрашена от мъчителни вътрешни страдания, предизвикани от нейната постоянна дисхармония с Космоса.
Би могло да се каже и че чрез прошката ние един вид облекчаваме работата на нашия Ангел-хранител по отношение на собствената ни карма.
Съвременият човек трябва съзнателно сам да се стреми да създаде своята връзка с ангелите, особено със своят Ангел-хранител. Ако само знаехме как ежедневно ангелите ни помагат, самоотвержено и непрекъснато, без да получават от нас нито благодарност, нито дори някаква вяра, че ги има – щяхме да се засрамим. За онези читатели, които ме питат как да осъществим връзка с Ангелите предлагам две молитви, които са предназначени към нашият Ангел – хранител. Повече за Ангелите има в моята книга “ Активен живот след смъртта…или самота”.
КЪМ НАШИЯ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ
Ангеле мой хранител,
дай ми силата да осъществя
желанието си за вътрешно израстване,
за сътрудничество и служба.
Волята ми е чиста,
укрепвай я със силата си.
Помогни ми в ежедневните неща,
в материалните и духовните.
Развий в мен твоите способности,
за да видя недостатъците си
и да притежавам състрадание и търпение.
Насочвай молитвите ми, желанията ми, действията ми
към най-справедливото
за духовното ми израстване
и ми дай способността да приемам
онова, което не успявам да разбера.
Ето и една РОЗЕНКРОЙЦЕРСКА МОЛИТВА
Небесни приятелю, мой Ангел-Хранител,
Ти, който ме придружи до тази Земя,
Ти, който ще ме водиш през Портата на Смъртта
в духовната Родина на Човешката Душа,
Ти, който познаваш пътищата от хилядолетия,
не спирай да ме осветляваш, да ме ободряваш,
да ме съветваш как от действащите
съдбовни, огнени сили
да изляза като засилен носител на Душата
и да се изпълвам все повече със смисъла
на Божията световна цел!
Самият акт на прощаването може да доведе човек до реално изживяване на Христос в собствената си душа. Това е истинското разбиране и призвание на християнството, съзнателно следване по пътя на Христос. Колкото до всеки отделен човек, способността да прощава и да приеме докрай собствената си съдба му носи като последствие, че след своята смърт минава през изключително лек период на пречистване. В Камалока, съзерцавайки в Хрониката на Акаша своя изтекъл земен живот, на мястото на всяка прошка, дадена от него на Земята, той вижда нещо като възникване на свободно пространство, което постепенно се запълва със субстанцията на Христос.
Може да се каже, че на мястото на всяка прошка, дадена от него през изминалия му живот, му се явява самият Христос. Тази лична среща с Бога чрез акта на опрощение на Земята може да доведе до това, че такъв човек след смъртта си, вече в Камалока, да стане Негов непосредствен посредник и служител, вестител на Неговата воля и милосърдие спрямо онези, на които този човек от все сърце е простил на Земята. Такава е духовната сила на истинската прошка, тя дава на душата на простителя след смъртта да носи в себе си Христовата Светлина.
Трябва да знаем, че във всяка истински дадена прошка вече се съдържа началото на поемането от единия човек на кармата на този, комуто е простено. Това позволява на простителя, след смъртта на двамата, да стане светлина и пътеводна звезда в мрачния хоризонт на този, който е простен. Затова човек, прощавайки на Земята, приема в своята душа импулса на Христос и след смъртта може да носи силите на Христовото Слънце в духовното пространство, обхванато от законите на кармата, където да помага и дейно да участва за тяхното постепенно преобразуване в благодат.
Така с всяка прошка човек превръща част от световното поле на кармата, обхващащо нашия Космос в плътната мрежа на желязната необходимост, в ново поле за дейността на Христос като Господар на Кармата. Тази окултна информация за опрощението е извлечена от забележителната книга на антропософа-писател Сергей Прокофиев „Окултното значение на прошката“. Въпреки че тя е четиво за хора с известна духовна и окултна подготовка, вярвам, че всеки, решил да я прочете, ще бъде разтърсен от наученото, което ще бъде посято в душата му като храна за размисъл и осмисляне.
(по-нататък в тази глава в книгата са поместени интересни, показателни истински житейски случаи за значнието на прошката)