Много хора с искрено набожно чувство четат, препрочитат и дори знаят наизуст големи части и пасажи от Библията, но това не означава, че разбират казаното там. Например това, което апостол Павел говори. Материализмът в нашето време пречи на съвременния човек да има дълбоко вътрешно разбиране. Особено за понятия като „грях“ и „дълг“. Тези по-дълбоки разбирания, който ги търси, разбира се, се получават чрез изучаване на Духовната наука антропософия.
Безсмъртие на човешката душа означава, продължаване на съзнанието, на Аз-съзнанието след смъртта. Това, че човек след смъртта се усеща жив и съзнава, че не е умрял и има някакво съзнание, макар и условията около него да са различни, не е достатъчно. Човекът, след като умре, носи наследството на своето мислене, такова, каквото е било то на Земята.
Ако то е било ограничено само в неговите материални разбирания и интереси, попадайки в един различен свят, където нищо не е като на земята – там това, което съществува като живот, което прави от човека човек, няма да съществува за него. Аз вече писах за самотата на човека след смъртта – да попаднеш в свят, където съзнаваш, че си жив и буден, но нямаш съзнание, за да схванеш съществата на този свят и да общуваш с тях – това е много тъжно нещо. За Духовния свят, където няма смърт, точно това състояние е разбирането за смърт там.
Безсмъртието означава продължаване на съзнанието – попадайки в един нов свят от нови условия и същества, разширявайки се в него, освен съзнанието, че си жив, да можеш и да общуваш с този свят, пълен с живот и Същества. За безсмъртие може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
Това индивидуално съзнание обаче е зависимо от „дълга“ и „греха“. Има дори напреднали в духовните си разбирания хора, които си мислят, че вярвайки в справедливия закон на кармата, това значи, че грешките, които един индивид извършва в някое въплъщение, се пренасят в по-късни времена и в течение на преражданията настъпва едно изкупване на дълговете. Духовната наука ни учи, че това не е така просто. Естествено, правилно развиващият се човек ще се старае да живее праведно и ще се стреми да поправя грешките си и неправдите, които е осъзнал, че е извършил по-рано, поне в последния си живот. В космически аспект ние, докато сме на Земята, нямаме такава памет да си спомняме кога и в кое прераждане сме сбъркали и извършили грехове. Нашият настоящ живот с болестите, които носим, страданията ни, загубите, които понасяме, и изпитанията, през които минаваме, са резултат от тези минали „непомнени“ грешки. В този си живот ние също често постъпваме неправилно и извършваме неправди, но осъзнавайки ги, можем да ги поправим още докато сме живи. Винаги има начин и в това именно се състои разчистването на дълговете ни. Значи по отношение на личното съвършенство редно е всеки човек сам да се стреми да поправя грешките си и да не допуска грехове. Защото грехът, който извършваме, не е само наша работа, засягаща само нас, а грехът е обективен факт в света, в космическо отношение. Това, че ние например сме причинили някому физическо страдание, убийство, кражба, изнудване, измама или някакво психическо страдание, бихме могли да го поправим в следващия си живот, като извършим нещо, което ще поправи нашето деяние, но това престъпно деяние, което сме извършили, продължава да съществува за обективния ход на света. Трябва да се научим да правим разлика между последствията от един извършен грях за самите нас и последствията от един грях за обективния ход на света, във висшите светове, които не виждаме. Космическата справедливост остава винаги да съществува. Ние правим нашите грешки, носим отговорността си за тях и се стремим да ги поправим в течение на преражданията си, но обективният дълг за света остава. Този дълг именно Христос пое върху себе си, само Той е в състояние да изкупи нашите дългове. Но за това ще говоря малко по-късно, а сега искам да привлека вашето внимание към една човешка неразумност, причинена от любопитство, но любопитство, което е по-добре да бъде обуздано, докато човек не промени своите разбирания в правилна посока.
В днешно време толкова много хора искат да знаят миналите си прераждания. Непрекъснато ме питат и искат да им препоръчам такъв ясновидец и са готови да дадат мило и драго, да платят каквото им поискат, само и само да намерят някой, който би имал тая дарба да вижда в „миналото“. Затова днес е пълно с шарлатани, които използват човешкото любопитство за свое облагодетелстване. Хората, които притежават тази способност, никога не биха я използвали, най-малко пък за пари. За това вече писах, но още много трябва да се пояснява по този въпрос. Имаме нужда от известно знание колко безмислено, а и болезнено би било такова откритие.
Рудолф Щайнер ни обяснява, че е голяма грешка за онези ясновидци, които се посвещават на изследванията на Акашовата летопис (Хрониката на времето) и изследват времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота – преди смъртта на Христос на кръста. Особено ясновидците, които не са проникнати от Христово съзнание. Защото тогава те се сблъскват непрекъснато с грешки в Акашовата летопис. В книгата си „Христос и човешката душа“ той дава за пример известни ясновидци от нашето съвремие и грешките им от изследването на Акаша. Всичките те са забележителни люде и са ни оставили много книги със своя личен опит и знания, но техните изследвания са пълни с грешки, защото те самите не са били проникнати от Христовия импулс. Само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда нещата такива, каквито са и както са се подредили в земното развитие.
Аз много добре разбирам и вярвам в това, което д-р Щайнер казва, защото моите многобройни срещи с всякакъв вид ясновидци са ми доказали, че това е така. Разбира се, при четенето на Щайнеровите изследвания по този въпрос в книга неподготвеният човек може и да не му повярва. Аз обаче имам опита и мога да разкажа за много такива срещи, стига да имам време, или ако се наложи, да вадя доказателства.
Връщайки се мислено в онова време, когато се срещах и изучавах сведенията, събирани от такива ясновидци, тогава самата аз не съм била готова, за да забележа, че тези хора никога не споменаваха Христос. После само откривах, че техните предсказания не се сбъдваха. Ще кажа още, че някои от тях бяха мъдреци от висок ранг! – Но и те не бяха хора с Христово съзнание. Помня много добре книгата на тибетския лама Тюздей Лобсанг Рампа, когото много обичах и четях всичките му книги. Във своята „Страници на живота“ той правеше разни предсказания за бъдещето на човечеството. Това, което тогава ме бе ужасило, бе предсказанието му, че през 2004-та година вижда страхотна война между Русия и Китай и че войната ще се води повече в Космоса, отколкото на Земята.Това прочетох някъде в началото на осемдесетте години и имайки му пълно доверие, с ужас следях събитията. Е, всички вече знаем, че това не излезе вярно, както и безброй други предсказания на ясновидци от нашето съвремие. През годините, които изминаха оттогава, разширявах и задълбочавах духовните си познания и постепенно започнах да имам свое разбиране по отношение на ясновидството. Събирах грижливо и следях разни ясновидски изказвания, по вестниците, по телевизията, в книги, само за да установя, че почти никога не излизаха верни. Все пак не искам да прозвучи така, сякаш слагам всички ясновидци под общ знаменател. Срещала съм и познавам някои доста убедителни ясновидци, но и техните предсказания невинаги се оказват верни.
Колкото до прогнози от ясновидци, особено казани публично по телевизията, по вестниците, могат да причинят масова психоза от страх, което е много вредно. Само че толкова често се чуха в медийното пространство такива „предсказания“, които се оказаха абсолютно неверни, че здравомислещият човек повече не им обръща внимание. Затова нека си припомним казаното в Стария завет, в главата „Второзаконие“ или петата от Моисеевите книги: „Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил. Пророкът го е говорил своеволно. Да не се боиш от него.“ Бих цитирала и нещо, още по-подходящо и приемливо за съвременния човек: „Ясновидството е като чек без покритие“ – Оскар Уайлд.
В заключение, по този въпрос би трябвало да се каже, че ясновидството, постигнато чрез правилно духовно развитие на човека, устремил се към себепознание и посвещение, в днешно време все още много трудно се постига. Постигналият го обаче има волево ясновидство, а проникнатата с Христос душа и никога не би го употребила, за да печели пари или да отговаря на елементарни въпроси.
Дори, от моя личен опит, в защита на някои ясновидци-медиуми, които имат някакво духовно ръководство от по-висш тип, ще кажа, че техните духовни водачи не одобряват и отказват да дават сведения по несериозни и глупави човешки въпроси. Например какъв ще бъде резултатът от даден мач – тогава те умишлено казват на своя медиум някой грешен отговор, за да го накажат, да стане за смях и евентуално да си извлече поука и ако иска да запази и контакта си, да не отговаря повече на елементарни въпроси. Примерите за това са много, убедена съм, че мнозина от читателите ще си спомнят за такива случаи.
Първо трябва да бъдем наясно, че кармата не се снема от нас. Кармата е един закон, който се проявява неумолимо в редуващите ни се превъплъщения. Това, което Космическата Справедливост означава, първо трябва да бъде гледано с нашата земна преценка. Човекът в развитие все повече е наясно кога греши. Той най-често не е несъзнателен в грешките си – и за лъжи от всякакъв род, и за измама, и за убийство, пъклени планове и пр. Хитрините, които се прилагат в земния ни живот, за да се облагодетелства някой лично, не означават, че той не е напълно съзнателен, че са незаконни, неморални или че ще наранят някого. Не, за съжаление, те го знаят и това най-често се извършва от хора с позиция на власт и на висши държавни постове, носещи отговорност пред и за народа си. Те прекрасно го знаят и пак правят грешните си деяния, но се стремят да ги прикрият и някак си да не се разберат или забележат. За кармичните последици от такива грехове не мислят, защото още не са, наистина не са наясно как оперира кармичният закон на практика в живота. Чули са, разбира се, нещо за карма, за съдба, но нямат необходимото разбиране и осмисляне, за да се плашат от последиците на прегрешенията си. Ако знаеха и вярваха в неумолимия вселенски закон, никога нямаше да извършват ужасните си егоистични грехове. Това са тези, които съзнателно грешат от морална гледна точка и прикриват грешките си, прекрасно съзнавайки, че те са неморални. Какво означава това за тях в космически аспект, като грях и дълг, е, за това наистина още нямат необходимите знания.
Има обаче, и слава Богу, други хора, чисти душевно, честни, съзнателно стремящи се през целия си живот да не извършват неправди и целенасочени прегрешения или ако ги осъзнаят, веднага се стремят да ги поправят. По този начин много хора вървят към съвършенството, съзнателно подобрявайки себе си и прочиствайки „дълговете“ на минали грешки. Поне такива прегрешения, които помнят, например, че са обидили или набедили някого незаслужено или несправедливо, че са причинили някаква физическа или психическа травма някому и т.н. Рано или късно техните дългове ще се изплатят, ако са осъзнати, но само на Земята. Дългът в космическо отношение остава. Затова именно ние трябва все повече да пробуждаме своята душа за Христос, да се молим на Христос и не само за нас, а и за други грешници. Трябва да знаем защо именно Христос е Спасителят на човечеството и да се стремим все повече да се свържем с Него. Тогава нашите лоши деяния на Земята се поемат от Христос, защото само Той има силата и мощта да изкупи нашите дългове и грехове, които иначе биха останали да съществуват в Духовния свят като обективни грехове.
Как да разбираме това? В книгата „Христос и човешката душа“ от Щайнер се дават някои показателни примери от Библията: прелюбодействащата жена, която водят пред Христос, хулейки я за нейните деяния. Христос записва нещо на земята, но Той не я осъжда, не я проклина, Той прощава. Защо? Защото кармата неизменно действа, тя е обективно справедлива. Делата вече извършени от тази жена не могат да бъдат заличени, затова Христос ги записва на земята. Земното последствие един ден тя ще го изчисти с праведен, примерен живот и поведение, но с духовното последствие нещата са други – Христос ги поема върху себе си. Това, че є е простил, не означава, че е заличил извършения някога грях в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което тя е извършила и би останало като обективен грях.
Друг пример – разбойникът, който виси от дясната страна на Христос разпънат, признава като факт, че те, двамата разбойници, са заслужено осъдени, но съзнава, че Този, висящият между тях, не е сторил нищо лошо. Обръща се към Него и Му казва: „Господи Иисусе, като дойдеш в царството Си, спомни си за мене“, а Иисус му отговаря: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ Това означава, че заради покаянието му и засвидетелстването на вяра в Него Христос му прощава. Прощава и поема именно обективния дълг на разбойника, нещо, което само Той може да извърши. Колкото до земния дълг, като земно деяние, рано или късно, в друг живот, той ще трябва да си го изплати на Земята.
Когато Христос дава пълномощията на онези, които действайки в Неговото име, могат да прощават, никога не се е разбирало, че тези опрощавания ще спънат действието на кармата. Не, грехът ще се изчиства на Земята от всеки човек чрез покаянието му, чрез добри постъпки, но чрез търсенето на връзката с Христос. Приемайки го в своите души, за да действа в тях Христос и да отнесе дълговете им в едно царство, където човекът няма силата да заличи греховете си. В това царство само Христос може да поема и да заличава дълговете. С това поръчение, което Христос дава на своите апостоли, се разбира, че земното царство ще бъде спасено за онзи, който стои във връзка с Христос, а духовните последствия, които са обективни факти, ще бъдат поети и изправени от Него в по-късната карма.
Когато Христос казва някому „Твоите дългове са простени“, това означава, че този човек наистина трябва да очаква кармичното изплащане на своите дългове и грехове, но те са преобразени от Христос по такъв начин, че сам Той ще заличи дълговете и греховете, които поема върху себе си. „Твоите грехове са простени“ означава: Твоите дългове са вече космически факт, а не кармичен. Прошката на греховете не означава, че грехът е заличен в абсолютен смисъл – той, човекът, трябва лично да си го изправя в следващите си прераждания, но духовното последствие от неговите грехове може да бъде поето само от Христос.
Може би всичко това е сложно за разбиране от човек, който за първи път го чува, но си струва да се мисли и размисля върху тези примери.
Най-важното от всичко, казано досега, е да се разбере, че човекът трябва да се свърже с Христос на земята, преди да умре. Дали ще бъде чрез молитва, мисъл, медитация, призоваване, четене на верните книги, нека бъде така, както той избере за себе си, но да изпълни ума, сърцето и душата си с разбиране и благодарност към Бога Христос, който чрез саможертвата си ни даде възможността да се чувстваме все повече човеци.Това означава също, да почувстваме в душата си нуждата да придобием отново връзката си с Духовния свят и с Духовните йерархии. Човекът, свързал се на земята с Христос, което се извършва чрез правилното разбиране на значението на Христос и неговата спасителна мисия за човечеството, такъв човек след смъртта си ще съзерцава Христос, иначе там, където трябва да го види, ще види само празно място.