СЪДЪРЖАНИЕ на книгата "Активен живот след смъртта или самота"

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ - ЕДНА НЕОБХОДИМА ВРЪЗКА НА МИНАЛОТО С НАСТОЯЩЕТО

КАК СЕ РОДИ КНИГАТА „АКТИВЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА, ИЛИ САМОТА“

КАКВО E МЕДИУМ?

СТРАННОТО ЗАПОЗНАНСТВО СЪС СЛУЧАЯ НА Г-ЖА А. Б.

В СТРАДАНИЕТО ОТ ЗАГУБАТА НА ЛЮБИМ ЧОВЕК – ВЕЛИКИ, ПРЕУСПЕЛИ ИЛИ НЕУДАЧНИЦИ – ВСИЧКИ СА РАВНИ. СЛУЧАЯТ Д-Р РЕЗОВА

КАКВО СТАВА С ДУШИТЕ НА ХОРАТА,ЧИЙТО ЗЕМЕН ПЪТ Е БИЛ ПОСВЕТЕН НА НАУКАТА

ЗАЩО ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ НАУЧНОТО МИСЛЕНЕ

СТРАДАНИЕТО И БОЛКАТА ПО ЗЕМЯТА СА РЕЗУЛТАТ ОТ СЛОЖНИ ДУХОВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ И ПРОЦЕСИ ПО ПРИЧИНА НА ВСЕ ПО-МАТЕРИАЛИЗИРАЩОТО СЕ ЧОВЕЧЕСТВО.
ТРАГЕДИЯТА ДА ЗУГУБИШ НЕНАДЕЙНО ДЕТЕТО СИ

НЕЩО НЕОБХОДИМО ДА СЕ ЗНАЕ ЗА УМРЕЛИТЕ МЛАДИ

САМОТА СЛЕД СМЪРТТА

НИЕ САМИ ИЗБИРАМЕ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ ПРЕДИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ НА ЗЕМЯТА И БИ ТРЯБВАЛО ДА ГИ ПРИЕМАМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СА. В ЖИТЕЙСКИЯ СИ ПЪТ ОБАЧЕ ИМАМЕ ИЗБОР В ПОДБОРА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ

КОНФЛИКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЪЗНАНИЕТО – РАЗГОВОР С ПРИЯТЕЛКАТА МИ НАТАЛИЯ

ДА ПРИЕМЕМ РАЗЛИЧИЯТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИ И МИРОГЛЕД С РОДНИНИТЕ НИ С РАЗБИРАНЕ И ЛЮБОВ

АПЕЛ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ И ОСМИСЛЯНЕ ЗАЩО ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ НАРОЧНО СА ОТТЕГЛИЛИ СВОЯТА БЛИЗОСТ И ВИДИМОСТ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

САМОТАТА СЛЕД СМЪРТТА ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК СМЕ ЖИВЕЛИ, ДОКАТО СМЕ БИЛИ НА ЗЕМЯТА

РЕЛИГИОЗНАТА НАСТРОЙКА НА УМА, ДОКАТО ЖИВЕЕМ НА ЗЕМЯТА, ОПРЕДЕЛЯ И СЪОТВЕТНАТА ГРУПИРОВКА, В КОЯТО ЩЕ СЕ НАМЕРИМ НА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ ЖИВОТА НИ СЛЕД СМЪРТТА

ДОКАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА, ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ОБЩИТЕЛНИ, ГРИЖОВНИ, ДА СЪЗДАВАМЕ И ПАЗИМ ПРИЯТЕЛСТВАТА И ВРЪЗКИТЕ СИ

СЛУЧАЯТ „ДОКТОРЪТ“

САМОУБИЙСТВОТО Е БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ КЪМ ОНОВА, КОЕТО СМЕ ПЛАНИРАЛИ ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕДИ ДА ДОЙДЕМ В НОВ ЖИВОТ

НЕДОВОЛСТВОТО ОТ ЖИВОТА НЕ БИВА ДА ВОДИ ДО САМОУБИЙСТВО. НЕДОВОЛСТВОТО ГОВОРИ ЗА СЛАБОСТ И НЕСЪВЪРШЕНСТВО
НА ЛИЧНОСТТА

СКЛОННИТЕ КЪМ САМОУБИЙСТВО ОТРАНО ПОКАЗВАТ СИМПТОМИ ИЛИ ЗНАЦИ ЗА НАМЕРЕНИЯТА СИ. МОЖЕ ДА ИМ СЕ ПОМОГНЕ ПО МНОГО НАЧИНИ, НО ТРЯБВА НАБЛЮДАТЕЛНОСТ, ДОБРОНАМЕРЕНОСТ И ЛЮБОВ

НЕИЗКАЗАНИТЕ НЕЩА МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО САМОУБИЙСТВО

АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ И СТРЕМИТЕЛНО РАЗРАСТВАЩИЯТ СЕ МАТЕРИАЛИЗЪМ СА ИЗГРАДИЛИ СТЕНА МЕЖДУ ЖИВЕЕЩИТЕ НА ЗЕМЯТА И ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ. ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ

ДУХОВНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ВСИЧКИ НИЕ СМЕ В ПОСТОЯНЕН ОБМЕН С МЪРТВИТЕ

НИЕ СРЕЩАМЕ НАШИТЕ УМРЕЛИ В МОМЕНТА НА ЗАСПИВАНЕТО И ОТНОВО В МОМЕНТА НА СЪБУЖДАНЕТО, НО СПОМЕНЪТ ЗА ТОВА ОСТАВА В ПОДСЪЗНАНИЕТО

ДУХОВНИТЕ ОТРАЖЕНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОМРАЗАТА

ЧЕТЕНЕ НА МЪРТВИТЕ

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЖИВИ И МЪРТВИ

ДИАЛОГ С ЧИТАТЕЛЯ

КОЕ Е НАЙ-НЕРАЗБРАНОТО НЕЩО? – СТРАДАНИЕТО. КОЕ Е НАЙ-ПРЕЧИСТВАЩОТО НЕЩО – БОЛКАТА. „ТЪРСЕТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ТЯ ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ“ – Е КАЗАЛ ХРИСТОС

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО С НЕЯСНОТО ПОНЯТИЕ „ИЗВЪНЗЕМНИ“

РАБОТАТА НА АНГЕЛИТЕ В АСТРАЛНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

КОЙ БИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛ НАЙ-МНОГО ОТ „СПЯЩОТО“ ЧОВЕЧЕСТВО?

НЯКОИ ПРЕПОРЪКИ И МОЛИТВИ

ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ, КОИТО ОТ САМОТО НАЧАЛО СЕ ГРИЖАТ ЗА РАЗВИТИЕТО И ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

ПОМОЩ В КРИЗИСЕН МОМЕНТ. МОЖЕ БИ БЕШЕ АНГЕЛ?

„НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ“

ДА НЕ БЪДЕМ ПРЕДУБЕДЕНИ – НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА ПРОМЕНИМ ВЪГЛЕДИТЕ И МИРОГЛЕДА СИ

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ДЕЛОТО НА ХРИСТОС

ТЕМАТА ЗА ХРИСТОС И НАШАТА ВРЪЗКА С НЕГО

ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛВАМЕ С ВЯРНО РАЗБИРАНЕ КАКВО ИМЕННО Е ДАЛ ХРИСТОС НА ЧОВЕКА. КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЗЪТ „МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА“

РАЗЛИКАТА В ТОВА ДАЛИ ЕДНА МЪДРОСТ Е ПРИЕТА, БЕЗ ТЯ ДА Е ПРОНИКНАТА ОТ ХРИСТОС, ИЛИ ПРИЕМАМЕ ЕДНА МЪДРОСТ, ОЗАРЕНА ОТ ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА

КАКВО ИМЕННО ОЗНАЧАВА БЕЗСМЪРТИЕТО

НЕПРАВИЛНО НАСОЧЕНО ЛЮБОПИТСТВО

САМО ХРИСТОС Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗКУПИ НАШИТЕ ДЪЛГОВЕ, ПОЕМАЙКИ ГИ ВЪРХУ СЕБЕ СИ

ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ, А ДА ОПОЗНАЕМ ВРАГА СИ И НЕГОВИТЕ МЕТОДИ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

БИБЛИОГРАФИЯ

ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ СТРАХ

На Лиана

Да живеем без страх,
Бог е в нас
и душите ни знаят,
че смъртта
е прегръдка с безкрая,
че зад хоризонта отвъд
следва друг хоризонт.
Тук сме със мисия ясна –
животът несъкрушим
не е трупане,
а изхвърляне на баласта,
докато полетим

Михаил Кендеров

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ – ЕДНА НЕОБХОДИМА ВРЪЗКА НА МИНАЛОТО С НАСТОЯЩЕТО

Книгата „Срещи с отвъдното“ бе моят първи писателски опит и бе написана под силното въздействие на едно мощно чувство на състрадание към човешката болка при загубата на близък човек. Никога не съм очаквала, че ще има такъв успех, че наистина ще помогне да облекчи болката на толкова много хора, нито пък че ще дойде време след цели 17 години благодарността и интересът на читателите да доведе до ново издание на книгата.

През изминалите години написах и други книги, които в своето съдържание предлагат много повече и по-необходима за съвременното духовно образование информация, но не е изминавала нито седмица през тези 17 години, в която да не съм получавала зов за помощ или благодарствени писма от отчаяни, наскоро загубили близък човек хора, които току-що бяха прочели или в момента четяха „Срещи с отвъдното“. Всички тези, потънали в болката си люде разказват за утехата и надеждата, която са получили от книгата, и питат къде да намерят следващите ми книги или какво друго да прочетат, за да преодолеят някак страданието си.

С някои от тези читатели се сближихме и аз можех понякога да проследя през годините резултатите от получената от тях утеха и помощ. Едни приеха доктрината за прераждането и живота след смъртта, стараейки се да асимилират наученото от духовните учения, че човек умира само на Земята, но продължава живота си с друго съзнание в Духовния свят. Те неуморно четяха под моя съвет подходящата литература, по-скоро различни специализирани учебници, за духовното устройство на човека, на Духовния свят, за Духовните йерархии, за произхода на Земята, на човека и връзката му с Вселената. Тази група читатели бе най-плодотворна сама за себе си, чрез своето развитие и оттам последвалото разбиране на човешките проблеми. Други пък не можаха да надраснат ограниченията на настоящото си съзнание, незапознато с истински източници на духовно познание, и се задоволиха за утеха само с търсенето на медиуми с надеждата, че ще си „поговорят“ с починалите си близки. Тази група преживя най-големи огорчения и разочарования, защото срещата с такива никому не бе донесла очакваното. Вярно е, че в България просто бъка от медиуми, но като тези, които аз описвам в моите книги – явно трудно се намират вече. Грешката на тази група читатели е, че те не разбраха правилно желанието ми да дам утеха за болката на хората, а от приведените в книгата случаи приеха само, че с мъртвите, стига да се намери медиум, всеки може да си поговори… Е, това, разбира се, не е така, но по този въпрос ще кажа и обясня по-нататък.

Може би най-голям е броят на онези, които след прочита на книгата искаха съвета ми как да се справят с чувството за вина след смъртта на свой любим човек.

„Толкова го(я) обичах, но той си отиде, преди да му го кажа или покажа, а сега не знам как да запълня празнината в живота си и угнетяващото чувство, че вече няма как да поправя това, което тогава толкова ми бе трудно да изрека.“

Като чувах постоянно това споделено от толкова много хора по света страдание, заедно с други човешки осъзнати или неосъзнати грешки, ме накара да напиша последната си книга „Всичко е поправимо само докато живеем“. Няма да пиша за нея тук, само ще спомена, че главното предназначение на книгата е именно това – няма грешка, погрешен път, схващане или постъпка, които, веднъж осъзнати, да не могат да бъдат поправени. Могат, но само докато сме живи. След смъртта, вече в духовните полета, ни остава само горчивото осъзнаване колко много сме могли да научим, помогнем и най-вече да се поучим от грешките си, а вместо това сме преживели живота си несъзнаващи ги и сме предпочели едно лениво, пасивно отношение към истинските ни отговорности. Пропуснали сме най-важното – да бъдем „будни“ и да търсим отговорите като: защо сме на тази Земя, защо се раждаме и умираме? Само за да се ползваме за известно време от земните блага, радости и скърби, за да съберем някакъв опит, поука или има и нещо повече? И защо е необходимо да страдаме толкова много по толкова различни начини?! Защо аз? Защо на мен се случи еди-какво си? Единствено правилно развиващите се в земната еволюция хора не само непрестанно си задават тези въпроси, но и търсят отговорите и, разбира се, най-усърдните ги намират. Правят големи промени в своите представи и схващания, правят скок в своето духовно развитие и преживяват с разбиране превратностите на съдбата – и своята лична, и на другите. По-ленивите, по-пасивните хора обаче трябва да преживеят някакво разтърсващо страдание или изпитание, за да тръгнат да търсят не отговори, а помощ. Поне такъв е моят опит чрез писмата, които ми пишат.

Сега, докато споделям тези мои впечатления и определения, си мисля, че е лесно това да се каже от позицията на човек, който отдавна е разбрал и осмислил тези абсолютно необходими за знаене истини. Мисля си, че мнозина биха преценили подобни изказвания като безсърдечни. „Как така – ще си каже такъв човек, – цял живот съм живял(а) с най-голяма отговорност и съм се грижил и жертвал какво ли не, за да отгледам децата си, да им дам подходящо образование, все пак съм постигнал еди-какво си…“ Да, така е и го разбирам, но това, което пиша, не е от безсърдечие, а напротив, от постоянно изживявана болка за страдащите хора, които не знаят къде да търсят верните отговори и помощ. И за да не ви давам за пример десетки, десетки прекрасно описани болезнени преживявания на такива читатели, търсещи съвет как да заглушат болката, че са загубили някой най-обичан човек и не са успели да му покажат и кажат колко го обичат или да му благодарят за неговата обич и грижи, тук ще поместя нещо подходящо за всички ни. Попадна ми в ръцете от моя обична духовна приятелка една забележителна статия от Джордж Гарлин. Бил е известен като груб и устат комик през 70–80-те и я е написал след смъртта на жена си, като равносметка за себе си. Той пише:

„Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа от долу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва стотинка.

Запомнете и казвайте „Обичам те“ на най-любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.“

Цялата статия е разтърсваща и е като наръчник за стряскане и осмисляне на грешките във взаимоотношенията ни в нашето забързано, претоварено с грижи и задължения съвремие и е под заглавието „Животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни“.

След публикуването на следващата ми книга „Прозорец към Космоса“ читателският интерес нарасна. През няколко месеца излизаше нов многохиляден тираж, а броят на писмата, които получавах, беше направо невероятен. Тогава усетих, че започвам да губя контрол върху времето и живота си. Огромен поток хора се бе юрнал към дома ми, чакаха ме пред къщата, стояха по стълбите, безпокояха с въпроси съседите ми. Изрично бях предупредила, че връзката с мен става само чрез писма, на които отговарям по мой избор и преценка, че евентуални срещи могат да се уредят по телефон пак по тоя начин, но това не помогна. В отчаянието и страданието си при раздялата с любими близки хората често не само загубваха чувство за функцията и задълженията си в живота, но и ставаха невероятно инициативни и изобретателни как да се доберат до този, който според тях ще им помогне. Съзнателно бях избрала този път, водена от огромно съчувствие и състрадание, и в него бях вложила всичките си сили и познания, с които разполагах дотогава, но щурмът на читателите ме доведе до някои тъжни умозаключения.

Моята цел беше преди всичко просветителска. Бях се постарала да опиша в книгите си наистина своя удивителен житейски опит с медиуми и ясновидци, но не бях обяснила на читателя, че в повечето случаи, за да се получат онези интересни разговори в сеансите, които описвах, аз ръководех и насочвах медиумите. При изучаването на теософия от различни източници до онзи момент, повечето от потока на източната мъдрост, бях научила доста за устройството на духовните светове, живота на човека и метаморфозите, които стават с него след смъртта.Това бяха познания, каквито обикновено медиумите нямат. Поне тези, с които моят житейски път ме срещна, бяха такива. Те идваха с отворена дарба да общуват с мъртвите още от раждането си, без да знаят по какъв начин я притежават, нито как да си служат с нея или да я изключват от употреба. За повечето от тях бе необяснимо откъде е дошло това умение, а беше и огромно страдание и проклятие – да виждаш разни духове неочаквано при най-невероятни ситуации, да те карат да предадеш на близките им на земята това или онова съобщение, или просто щом се срещнеха по даден повод с някой човек, току се появяваше някакъв дух, техен вече починал близък, който заставаше около медиума безмълвен и видим само за него – това не е удоволствие. Колкото за нощите им… най-често бяха кошмарни.

Днес, при този бум на медиуми, това не е така, днешните медиуми са от друг вид, за което по-нататък ще обясня.

При срещата с моите познати медиуми от близкото минало аз постоянно ги насочвах с необходимите въпроси, надявайки се да направя някаква проверка на това, което бях научила от теософските книги, същевременно за да се получи смислен разговор и дори ако можехме да помогнем и на мъртвия, защото повечето хора умират, без да знаят, че след смъртта си не губят съзнание, само физическото си тяло, и следва друг, при съвсем нови условия и светове, живот.

Разбира се, ако по онова време, когато се срещах и изследвах информацията, получена от тези медиуми, имах днешните си познания и подготовка, никога не бих го правила. Човек трябва да напредне в духовното си развитие, за да разбере, че истинско познание за живота след преминаване портата на смъртта в духовната родина на човешката душа се придобива само чрез изучаване на някоя сериозна езотерична доктрина, духовна наука или чрез посвещение. Медиумите не са достоверно средство за информация от такова естество. Спиритизмът е бил развит в миналото, особено в края на XIX и началото на XX век, когато езотеричните учения за Истината са били достъпни само в определени мистерийни училища за малцина. Днес обаче е друго време, познанието е отворено за всеки, който го търси. Не е срамно в един момент да разбереш, че нищо или пък много малко знаеш по духовните въпроси, но е жалко и дори много опасно съвременният човек да не се стреми самостоятелно към верния път на човешката еволюция, а да чака на някакви сведения със съмнителен произход. Живеем в ускорени времена, всичко се развива много по-бързо, отколкото в миналите векове. Това се учи и се знае в духовните среди, но аз съм го изпитала особено болезнено на практика. Само преди 30–35 години никак не беше лесно да намериш истински източник на духовна информация и макар че от най-ранна възраст аз съзнателно я търсех, моят житейски път ми предложи точно това, което съм отразила в моите книги. Наистина, странни бяха и сигурно не случайни моите срещи с медиуми, които възникваха отначало, без да ги търся. По-нататък личният ми стремеж към познание ме караше да не се предоверявам на всичко чуто от отвъдния свят и да проверявам нещата, докато още по-късно страданието на хората и пълното им незнание за живота след смъртта ме подтикна да опиша опита си, просто за утеха.

Моят учител по астрология, който беше и директор на астрологическия институт в Лондон – Джеф Мейо, залагаше големи надежди на моето бъдещо развитие като астролог, за да бъда рекламното лице на института и да участвам в бъдещи проекти, свързани с училището му. Той често горчиво ми изтъкваше опасностите от моя интерес и опит с медиуми. Убедително ме умоляваше да спра с моите „изследвания“ и срещи с подобни сензитиви, уверявайки ме, че съпругата му е била медиум и чрез нея и дълъг, пълен с разочарования опит е стигнал до убеждението, че този път с медиумите не води до никъде освен до грешки и опасни заблуди. Тогава бях много млада и невежа, за да се стресна от неговите думи, и смятах, че той просто драматизира нещата. Обаче години по-късно, когато аз самата извлякох горчив и страдалчески опит, си спомних за предупрежденията му, за моето самонадеяно нехайство и душата ми се изпълни, както се изпълва и сега при всеки спомен за него, с благодарност и обич. Каква късметлийка съм била да имам такъв високообразован и загрижен учител, можах да оценя много по-късно. Други духовни учители от незримия свят, чрез свои ученици, също ме предупредиха, че съчувствието и състраданието ми са похвални, но е време да спра тази дейност с медиуми и духове на починали хора, защото не е безопасна. И все пак най-твърдото решение да се откажа да се занимавам с този вид „доказателства“ дойде от само себе си, от собственото ми разочарование и опит. Защо ли? Защото книгите бях написала най-вече за утеха, за просветление и с желанието всеки, който чувства нужда да придобие някакво разбиране за живота след смъртта, да продължи по-нататък сам. Да чете или изучава по-дълбоко някоя духовна доктрина, за да си изгради правилна представа за духовното устройство на човека, за духовните светове и различните закони, които оперират там, как да използва правилно времето си на Земята, която е нашето училище, за да си осигури един по-богат на изживявания и занимания живот, след като мине в Духовния свят. Все неща, които човек трябва съзнателно да търси и изучава, докато е на Земята. Вместо това обаче повечето читатели ме търсеха само за да излеят болката си от скорошна загуба на любим човек и искаха да им посоча добър медиум. Дойде време, когато стоях между купищата писма и не вдигах телефона, потънала в мрачни размишления: „Това ли разбраха хората от моите книги? Това ли?! Нещо като: Ах, дано да е вярно това, което пише Лиана, значи моят мил баща, майка, дете, брат, сестра… е жив, само трябва да намеря някой медиум, за да си поговоря с него, и ще ми стане по-леко.“ Е, да, ама това не е така, не става като да се обадиш по телефона. Ако беше толкова просто и съобщенията между световете ставаха по този начин, целият живот и горе, и долу щеше да се обърка. Господ, за Когото човекът днес още не е сигурен съществува ли и ако е така, защо му причинява тези страдания, е сътворил така нещата, давайки възможност на човека в еволюция, чрез свободата на избор, да научи разликата между добро и зло, а после сам да пожелае да извърви пътя на себепознанието.

КАК СЕ РОДИ КНИГАТА „АКТИВЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА, ИЛИ САМОТА“

Чувствам необходимостта да споделя с читателя, и то най-откровено, че никога не съм имала каквато и да е идея или намерение да напиша тази книга. Тя се роди под силата на странни обстоятелства.

Книжният пазар днес в България представлява сложен бизнес механизъм, в който никой не се грижи за културата на българина. Търсенето на дадена книга, на определени литературни произведения или показаният читателски интерес не може да гарантира или осигури наличието им на пазара. Колкото и да е странно и неправилно, повечето автори на книги в България, от какъвто и да е бранш, сами набират необходимите средства, за да издадат, и то в много малък тираж, плода на своя труд, усилия и принос за културата на страната. Дистрибуторите от своя страна са единственият и най-точен барометър за информация на бизнесмените или издателите, как се изявява читателският интерес. Самата аз, поради липса на материални средства, не мога да задоволя интереса спрямо моите книги чрез инициативата на самоиздаване, а спонсори за стойностни културни мероприятия днес не се намират. И все пак, поради постоянното търсене на моите книги, и особено на „Срещи с отвъдното“, издателство „Хемус“ се реши да издаде в някакъв скромен тираж всичките ми книги, като щеше да започне точно със „Срещи с отвъдното“. Обсъждаше се дали изданието да бъде ново, с нова корица, снимка и нов увод или обръщение към читателя.

Докато обмислях и планирах как да напиша този увод за връзка на миналото с настоящето, което считах, че е необходимо за читателя, който за първи път щеше да чете книгата, се наложи самата аз да я прочета отново, защото отдавна бях забравила подробностите, които ме бяха инспирирали преди толкова много години. Прочитайки я, ретроспективно изживях отново събитията, които описвам. В процеса на четенето бях просто връхлетяна от нови идеи, породени от събралите се писма през последните месеци. Изведнъж осъзнах, че те бяха свързани със същата тематика – преодоляване на болката от загубата на близък човек и може ли да се придобие някаква информация, какво става с нас след смъртта.

Странно и не случайно, разбира се, докато пишех вече увода за новото преиздаване на „Срещи с отвъдното“, получих още три много интересни писма, които изискваха по-осъвременено и подробно разглеждане на болезнения въпрос за живота след земната смърт на хора, които бяха напуснали физическото поле в различни възрасти и с различни професии, най-често без никакви духовни познания. Случиха се, пак не случайно, разбира се, и две-три срещи с мои много обични, но с крайно материалистични възгледи и мироглед близки и… започнатият увод за преиздаването на „Срещи с отвъдното“ постепенно се превърна в нова книга – тази, която сега четете – „Активен живот след смъртта, или Самота“.

И така, от публикуването на „Срещи с отвъдното“ изминаха 17 години, но явно хората все повече я четат и разменят помежду си, защото благодарствените писма за помощта, която са получили от нея, или за съвет, как да се справят с болката, не са спрели. Съчувствието ми към мъката и безпомощността на човека пред смъртта не само не се е изменило, а по-скоро расте, но заедно с това расте и чувството ми за отговорност.

Продължавайки тук започнатата връзка на настоящето с миналото, ще разкажа, че по онова време, от издаването на първите ми три книги, се наложи да установя контрол върху живота си. На първо място, намерих начин да се изолирам от всички и всичко, което поглъщаше времето ми в безполезни опити да помогна на хората, които ме търсеха. Написах още пет книги с просветителска тематика, където вече не засягах теми, свързани с медиуми, а други, актуални и често по повод на въпросите в писмата, които ми пишеха. След една пауза от няколко години, през която отделих време за собственото си духовно образование, написах книгата „Всичко е поправимо само докато живеем“. Препоръчвам я на всеки читател, който ми е гласувал доверие, защото в нея съм сумирала повечето от най-важните теми, за които човечеството пита и без познанието на които не бива да напускаме земния си живот. И тъй като през тези 17 години телефоните и писмата с молба за среща с мен или посочване на медиум не спряха и аз се уморих да обяснявам, че повече не правя подобни услуги и дори съм прекъснала всякаква връзка и не познавам подобни люде, в новата си книга отделих доста място за информация, която хората трябва да знаят относно медиумите. И ето сега, когато свързвам миналото с настоящето, се налага да пръсна известна светлина по този толкова непознат, но и толкова често задаван въпрос: какво е медиум?

КАКВО Е МЕДИУМ?

Медиумът е човек с някакво духовно ръководство. Медиумът не може да разполага с информация по свой избор и желание, а изцяло зависи от онова, което духовният контакт му дава като сведение или му нарежда какво и как да прави. Разликата между медиума и обикновения човек се състои в това, че връзката между физическото и етерното тяло у медиума е разхлабена по начин, който позволява на духа, който го ръководи и му дава информация, да използва етерното му тяло. Това обаче означава, че етерните сили у медиума не текат нормално, както е предвидено това да става у човека в настоящото еволюционно развитие, а са под контрола на ръководещия го дух. За да може всеки да разбере правилно това, което току-що казах, е необходимо средностатистическият човек така да повдигне съзнанието си, та да е напълно наясно, че преди всичко е духовно същество.Трябва да познава духовното си устройство, т. е. не само физическото си тяло, но и другите си по-фини, невидими за съвременното физическо зрение тела, които са свързани не само с физическата му обвивка, но и с Духовните светове на Вселената по много сложен начин.

Някога, много отдавна, когато плътното тяло на човека все още се е формирало под вещото ръководство на божествените Духовни йерархии, за да стане един ден това, което днес представлява физическото ни тяло, връзката между етерното тяло и физическото е била много разтегната и хлабава. По това време духът на човека още не е бил вътреживеещ, той е бил отвън тялото му и не е могъл още да го ръководи. Главата на етерното тяло на човека е била също отвън и раздалечена от него. Има една точка между веждите на около малко повече от сантиметър под повърхността на кожата, която намира своето съответствие и в етерното тяло. Тези две точки са били далеч една от друга по време на ранните атланти. Докато това е било така, човекът е бил ръководен повече от вътрешно схващане, отколкото от виждане на външния обкръжаващ го свят. Тези две точки, във физическото и етерното тяло, постепенно се приближили една към друга, докато в последната третина от Атлантския период окончателно се слели. Оттогава човекът се пробудил за физическия свят, но също постепенно загубил връзката си със свръхсетивните светове. Днес в съвременния човек тези две точки все още са слети, въпреки че от идването на Христос на Земята връзката между етерното и физическото тяло много слабо и бавно се разхлабва. Това се ръководи от Духовните светове много вещо и е съобразено с правилното еволюционно развитие на човечеството. След около 3000 години всички хора пак постепенно ще придобият отново съзнателната си връзка с Духовния свят и ще станат ясновиждащи.

През цялото време от хиляди години назад, когато човекът постепенно е развивал виждането и овладяването на физическия свят, той постепенно е загубил вътрешното си виждане. Обаче винаги, винаги е имало специални мистерийни центрове и школи, където избрани люде, които са показали необходимите качества и заслуги, са били обучавани и посвещавани в тайните на Всемира.Тези малцина посветени са били и ясновиждащи.

В наше време картината с ясновиждането е съвсем различна. Съществуват много различни курсове, та дори и нещо като училища за обучение, където с най-различни техники и методи се отварят сетивата за виждане в незримия свят. От какъв тип е това „виждане“ и какво може да види или научи от духовния, засега загубен за човека свят, е друг, отделен и много сложен въпрос. Толкова сложен за обяснение, че не може да бъде предмет на общообразователния характер на това изложение, без да създаде криво разбиране. Ще отбележа само, че ако хората започнат съзнателно да търсят духовно просветление и научат от сериозен духовен източник как се развиват видовете ясновидство, щяха да престанат да търсят повече услугите на съвременните практикуващи ясновидци. Защото днес, както шеговито го определя Оскар Уайлд: „Ясновидството е нещо като чек без покритие.“ Още, пак просто обяснено, ясновидското виждане е с възможности „от…до“, но и индивидуалното човешко развитие е също „от… до“. И така, ако един човек правилно върви по пътя на своята еволюция, няма да търси съвет от ясновидци със съмнително обучение и възможности, ами ще е по-добре да работи върху собственото си себепознание и духовно развитие. Защото в съвременния живот развиването на ясновидство по отрицателни линии става много бързо, но придобитите по този начин умения не са за препоръчване на човек, който иска да запази правилната си еволюция и Азово съзнание. Пак ще повторя, че по тоя въпрос може много още да се каже, но е сложен за разбиране, преди човекът да е приел и осмислил за себе си своя духовен произход и какво означава свободата му на избор в правилен смисъл.Тук моята цел е по-скоро да обясня ключови неща за понятието „медиум“.

И така, медиум е онзи човек, у когото връзките между етерното и физическото тяло са разхлабени, за да може духът, който ръководи този човек, да го направлява по своя воля, разбиране и намерения. Да станеш медиум днес, е много лесно, но е нещо, което никак не е за препоръчване, преди да е узрял като нравственост и морал. Защото, ако напиша книга само от писмата на читателите ми, описващи огорчението и разочарованието си от ходене по такива медиуми за различни услуги, не само за връзка с мъртвите, но и за лечение, гадателство и пр., то трябва да напиша най-дебелата книга на света. Но вината е повече у тези, които търсят помощ в подобни насоки, вместо да се постараят да намерят верен източник за придобиване на собствено разбиране и развитие в духовното си образование. Това просто се налага в днешно време, защото нещата се измениха.

Пак ще повторя, че медиумите, които аз описвам в моите книги, бяха съвсем различни от тези, които срещаме днес на всяка крачка. Тези хора бяха дошли в този си живот, носейки атавистичните си дарби било като медиум, ясновидство, психометрия и др., придобити в някой минал живот. Характерното за тях беше, че самите те не бяха съзнателни по какъв начин притежават тези умения и по-скоро ги криеха, отколкото да ги изтъкват. Никога не искаха пари и не приемаха общуване с всеки човек. По онова време, преди повече от 30 години, когато започнах често съвсем непредвидено да попадам на срещи с медиуми, мислех, че са чиста случайност. Тези „случайности“ обаче ме подтикнаха да потърся теософски учебници, за да науча от верен източник какво става с човека след смъртта и какви са тези „сфери“ или „кръгове“, за които постоянно споменаваха починалите духове. Казваха: „Намирам се в еди-кой си кръг или сфера, при мен са еди-какви си хора, които се занимават с еди- какво си…“ Много години по-късно осъзнах, че такава е съдбата ми – да преживея тези срещи с медиуми, да пожелая да науча повече и от подходящите източници за живота след преминаването на портата на смъртта и после, трогната от всеобщата болка на загубилите близък човек, да споделя наученото за утеха, но най-вече за да пожелаят и проявят интерес за по-нататъшно изучаване, както бях направила аз. Впоследствие, разширявайки познанията си по тези все още изцяло непознати за повечето хора въпроси, разбрах защо не бива да се поощряват в съзнателно търсене на връзка с починалите им близки. Да се смущава душата на някой заминал от земята, е просто грях, защото той изживява собствените си кризи от метаморфозите, през които минава човек след смъртта си, от цялото съвършено различно от това на земята обкръжение, от липсата на физическото тяло и още безброй подробности. Всичко това се учи в сериозните теософски източници. По-нататък ще препоръчам такива. Това, което пиша сега за читателите си, считам за свой дълг към тях, след като са ми се доверили и повярвали. Не трябва да се безпокои душата на заминалия чрез медиуми, защото злото работи там, където има незрялост и незнание. След време, ако кармата на починалия позволява, той ще намери начин да се „обади“ на близките си, когато попадне на подходящ медиум и връзка. Той ще знае как да направи това. Тези, които след прочита на книгите ми „Срещи с отвъдното“, „Прозорец към Космоса“, „Не умирай неук“ и още творби на други автори с подобна тематика, са разбрали само, че след загубата на свой любим човек просто трябва да се намери медиум, за да си „поговорят“ с него и така да потушат донякъде болката си, са в голяма заблуда. Преднамерено осъществената среща с медиум не носи никаква утеха, а само разочарования, защото почти никога няма да доведе до нещо толкова ясно и убедително осмислено, както аз съм го описала в моите книги. Аз имах вече известни познания и търсех за себе си някои доказателства.

За да постигне читателят по-ясно разбиране на това, което казвам и повтарям дотук, най-добре ще е да си послужа с примери от живота.

В моя житейски път нито аз, нито хората, които познавах, сме търсили някога преднамерено контакт с някой медиум, за да ни свърже с починал близък. Подобна връзка ставаше при случай, когато медиумът по собствена инициатива е решил да предаде някому нещо, и то дори без да го познава. Например свекърва ми отива на гробището да сложи цветя и да си поплаче на гроба на починалата си преди седем-осем месеца дъщеря и на връщане оттам я спира непозната жена. Дърпа я настрана, моли я да є се довери, че е медиум и има да є предаде съобщение от дъщеря є, която никога не е виждала, нито е знаела името є. За достоверност жената споделя със свекърва ми, че самата тя работи в ЦК на БКП, където никой няма представа за нейните умения да влиза във връзка с мъртвите. Помолила я за дискретност. Беше є казала удивителни неща, които съм описала в „Срещи с отвъдното“. Друг, също там описан, случай: веднъж отидох на посещение при моя позната – колежка и певица. Говорехме си на духовни теми, тъй като и тя имаше такива интереси. Тъкмо споделях с нея нещо прочетено от книга за страната на адептите – Агарта, и я питах дали е чувала, или чела нещо за тях, когато изживях нещо като „нахлуване“ отвън, рядко и сензитивно на физическо ниво усещане. Беше толкова необикновено, пък и за първи път, че почти се парализирах под силата на това усещане. Елена беше напълно спокойна и с усмивка ми обясни, че току-що съм установила контакт с учител от Агарта, и най-подробно ми описа как изглежда той и че стои точно зад мен, оттам и усещането. В случая Елена за първи път прояви пред мен своята необикновена дарба на медиум, за която не бях подготвена. Впоследствие, пак чрез нея, преживях цяла поредица интересни контакти с мои близки, но и с много други починали, без изобщо да сме ги викали или търсили някаква връзка. Обядвахме или вършехме нещо друго, когато тя се прекъсваше изведнъж и питаше: „Лиана, имаш ли някакъв познат… казвал се е… работил е еди-какво си, познавали сте се от еди-къде си…“ Да, повечето наистина ми бяха познати някога и бяха починали, но ни се обаждаха и други, които не познавах, особено лекари, които ми препоръчваха разни лекарства по мои леки оплаквания, без изобщо да бях споменавала за тях пред Елена. Случаите бяха много и различни и аз съм ги описала подробно, но тук ги споменавам, за да разбере читателят, че когато има истински медиум, мъртвите сами си идват.

За да илюстрирам това, което досега се опитвам да обясня, ще разкажа един съвсем скорошен случай – пример как не бива да се постъпва.

В СТРАДАНИЕТО ОТ ЗАГУБАТА НА ЛЮБИМ ЧОВЕК – ВЕЛИКИ, ПРЕУСПЕЛИ ИЛИ НЕУДАЧНИЦИ – ВСИЧКИ СА РАВНИ. СЛУ­ЧА­ЯТ Д-Р РЕ­ЗО­ВА

­­А сега искам да предложа на вниманието на читателя един скорошен случай, чието описание, както и коментарите, които ще направя, вярвам, че ще бъдат от полза за всеки.

Преди около шест месеца получих едно обемисто писмо, което според авторката му беше продиктувано от „дива“ болка. В него нямаше нищо по-различно от това, което ми пишеха всички загубили близък и любим човек. Беше отчаян зов за помощ от жена, която след съвсем скорошната смърт на съпруга си не виждаше начин, средство или смисъл в преодоляване на загубата му. По-забележителното в този случай бе, че тази напълно дерайлирала от установения си живот и дейности жена беше лекар, при това доцент, доктор на медицинските науки. Точно както писах във „Всичко е поправимо само докато живеем“ – страданието и болката са неизбежен спътник през живота на всеки, независимо от нивото на неговото образование, социален произход, социално положение, титли, популярност или власт.

Ето какво ми бе написала д-р Ана Резова:

„Уважаема г-жо Антонова,

Много мислих дали да Ви безпокоя с моя проблем, но все повече ме обзема дива болка и мъка и накрая се осмелих да Ви помоля за разбиране и помощ.

Искам още в началото да Ви кажа, че никога до смъртта на съпруга ми не съм била фанатично вярваща. Приемала съм религията най-общо. В трудни моменти и в чисто личен план съм се молила на Бог да ми помогне, но не съм имала увереността, че всичко това е истина. По професия съм лекар – доцент по… болести, доктор на медицинските науки. Срещала съм смъртта както на пациенти, така и на свои близки и родители, но закърмена с материалистически идеи и изучавайки човешката материя като професионалист и научен работник, не съм се осланяла на Бога. На … години съм, пенсионер.

На … тази година почина съпругът ми, професор Н. Резов, … годишен, по професия…“

По-нататък д-р Резова обяснява, че макар и тежко болен и минал няколко операции до смъртта си, съпругът є е работил много активно като преподавател, научен работник и общественик. Смъртта му според нея е била неочаквана и я сварила абсолютно неподготвена. Личните подробности от писмото няма да спомена, освен един пасаж, който е необходим заради онова, върху което искам да призова вниманието на читателя по-късно по повод този случай.

„Бих се самоубила много пъти досега – пише по-нататък д-р Резова, – но ме спира това, което научих от Вашите книги – че самоубийците не отиват при другите. А аз искам да го намеря в отвъдното и вечно да бъда с него. Не познавам друг мъж освен съпруга си, винаги и само той ме е привличал във всякакъв смисъл. С него сме живели 57 години в абсолютно доверие и взаимна чиста любов.

Искам да Ви разкажа за две неща, които наблюдавах в поведението му в последните месеци, когато стана много болен, които не са му присъщи и които може би означават нещо. Първото е, че няколко месеца преди да почине, той се промени. Постепенно стана тих, съсредоточен, не толкова примирен, а по-скоро спокоен и в никакъв случай не уплашен. Много често, седейки в креслото, навеждаше ниско главата си и затваряше очи, като заспал. На въпроса ми дали спи, отговаряше: „Не, мисля си.“ Да мисли, беше за него характерно – той бе философски тип човек и мисловният процес беше в основата на цялата му дейност, но в случая беше по-различно. Сега мисленето му сякаш го изтръгваше от действителността и той попадаше в друг свят. Никога не ми е говорил за смъртта като нещо предстоящо. Аз също непрекъснато го уверявах, защото вярвах в това, че ще се подобри и ще продължим да живеем по своему щастливи. Много често си повтаряхме: „Само да сме двама. Трябва да бъдем двамата.“ Един-единствен път, през една тежка нощ ми каза: „Как ми се живее!“, а много отдавна, вероятно след една поредна сърдечна криза ми отговори: „Мисля за онзи миг.“ Тогава го изтълкувах, че е мигът на умирането, но тъй като не допусках, че това предстои, не му обърнах внимание. Понякога сядаше близо до прозореца и дълго гледаше навън. Никога преди не го е правил.“

Писмото продължаваше така:

„Госпожо Антонова,

След като прочетох Вашите книги, аз станах вярваща. По-точно, искам от все душа всичко да е вярно, защото не мога да понеса мисълта, че той ще изгние в гроба и всичко ще бъде дотук. Човек като него не бива да умира и дано, дано да сте права, че след смъртта човек не умира. Вярвам в това и съм се вкопчила в тази вяра, за да мога да живея.

…

Създадох си моя молитва, с която моля Бога да помогне на духа му да се възвиси и да продължи мисията си да помага на хората. Той цял живот това е правил, въпреки че е срещал много неблагодарност. Хората трудно проумяваха неговата безкористност и умението му да прощава. Всеки ден се моля Богу за него. Искам да е щастлив в отвъдното, духът му да намери мястото, което заслужава, а то не може да бъде друго освен най-високото. Съзнавам, че му вредя с това, че много, много и неутешимо плача, но нямам сили. Цял живот съм се грижила за него и съм успявала да му помогна, да го възвърна към живот… Имам убийственото чувство, че го изоставих и го поверих на други, които не се погрижиха за него.

…

Писмото е много дълго и завършва с:

„Искам само да знам истината, как е станало, каква е моята вина и, второ – трудно ли му е било да умира и как е сега? Госпожо Антонова, моля Ви, ако има как и желаете, помогнете ми!“

Прочитайки цялото много дълго и емоционално писмо на д-р Резова, бях на свой ред душевно разтърсена въпреки богатия си опит с този род споделена мъка. Най-много се разстройвам от постоянното ми откритие, че дори такива, постигнали висок професионален статус, извоювали заслуги и признание през живота си, люде като д-р Резова все още нямат никаква духовна просвета, която е единственият лек за преодоляване на неизбежната раздяла с близките ни.

Много исках да є помогна. Разбира се, не повече, отколкото на всеки потърсил помощта ми, но се надявах, че един високообразован и с богат медицински опит човек като нея ще е по-лесно да го убедиш в значението на изучаването на духовните истини. Бих искала читателят да ме разбере правилно. Не деля хората на образовани и прости, защото и царят, и пъдарят не са защитени, и за когото и да било няма привилегии спрямо болката при такава загуба. Съвременните научни степени, титли и квалификации имат значение само в рамките на обективния земен живот, докато духовното познание дели хората на съвсем други категории. Там знанието се движи из съвсем други измерения, до които се стига не само с интелект, а повече чрез добродетели, морал, развито чувство за отговорност, съчувствие, състрадание и любов. Вътрешната нужда от изучаване на някоя сериозна духовна доктрина най-добре говори за индивида, къде стои той по стълбицата на еволюцията, поне дали е духовно пробуден, или „спящ“. Във „Всичко е поправимо само докато живеем“ съм дала точни определения за „спящото“ човечество и първите, които биха се възмутили срещу това определение, ще бъдат хората с научни степени и постижения в която и да е област от земното развитие. Обаче докато човек в днешните времена има изцяло материалистично мислене и не знае какво да мисли за живота след смъртта или по-скоро приема, че смъртта е краят на живота, докато той не знае за духовното си устройство, произход и връзка с духовните светове – той е „спящ“. Всички титли и награди в земния живот няма да му послужат за нищо, което има значение за живота, който следва след края на земния ни път. А онзи, който съзнателно е вложил интерес, старание и усилие в изучаване на някоя сериозна духовна школа, още докато е на земята, изгражда у себе си качества, които са жизненонеобходими за живота му след преминаването на портата на смъртта. По-нататък може би ще говоря за живота на душата между смърт и ново раждане. Тук искам само да отбележа, че всеки, който съзнателно работи върху своето духовно знание и разбиране, още докато е на земята, развива много полезни за самия себе си качества. Загубата на близък, любим човек и за него е раздираща болка, но той я приема със смирено разбиране. До това смирено разбиране, че великите космически закони оперират неизменно и че всичко е справедливо, колкото и да ни боли и да страдаме – пътят е дълъг, но затова пък сигурен. За пояснение ще дам следния пример.

Моя позната, дългогодишен антропософ, с която се движим и посещаваме един и същ духовен кръг от хора, миналата година организира вълнуващо духовно занимание по случай Коледа и 12-те Святи нощи. Тя беше инициатор и организатор на това мероприятие, което включваше и обединяваше много хора и от други страни. Нашите духовни занимания бяха предвидени от Коледа до Богоявление. Същата жена беше поканена на предколедно тържество, организирано от съмишленици в друг град. Точно тогава є съобщават, че брат є внезапно починал. Новината за постигналата я трагедия научихме и приехме в нашия духовен кръг с подобаващото съчувствие. Проведохме определените ни занимания без нея. Когато тя се върна в София и се включи отново в духовната група, външността и поведението є с нищо не издаваха болката и скръбта є. Държеше се достойно и смирено. Да не мислите, че не е страдала и не я е боляло?! Ами това беше родният є брат! Но тя издържа това тежко изпитание със силата, която изгражда у себе си духовно развиващият се човек. Болката, колкото и силна да е тя, когато е разбрана правилно, чрез знанието, че всичко е справедливо, когато човекът е стигнал дотам сам да проумее това, с придобитото смирение по-лесно преодолява страданието. А какво прави нищо незнаещият човек – той ридае безутешно, упреква се, търси вина у близките си, у себе си, у другите и най-вече упреква Бога. „Той защо ми го отне, ако е толкова милостив?!“

Да, и на тях съчувствам с цялото си сърце и затова започнах да пиша тези книги, но сега виждам, мой дълг е да пръсна колкото може светлина по тези сложни за разбиране въпроси и да покажа верния път на онези, които са склонни да го приемат и повярват.

В заключение ще кажа, не очаквайте един починал ваш близък да ви разкаже от отвъдното чрез някой земен медиум някоя истина, както вие я търсите и искате да чуете. Човекът, който е бил неук на земята за живота след смъртта, за съществуването на Духовните йерархии, за човешката еволюция, не може оттам да ви даде верни отговори. В духовната родина на човешката душа, където отиваме след земната ни смърт, условията са толкова различни, че няма еквивалент или аналог за описването им според представите, според условията, в които живеем и имаме от земния обективен свят. Нашата връзка с тях може да се извърши само като им изпращаме мисли на любов, не плач и сълзи, а топъл израз на любов.

Но нека се върна към случая с д-р Резова, който е показателен, защото тя се явява представител на хората, осланящи се само на научните постижения и доказателства.

Въпреки че болестните проблеми на съпруга є били често проявявани в последните години от живота му, тя твърдо разчитала на убеждението си, че навреме взетите и постоянно подържани медицински грижи могат да осигурят живота му още дълго време. И въпреки че той умира в болницата по време на негов лечебен престой там, тя не може да спре да се самообвинява, че носи най-голямата отговорност, тъй като се е съгласила той да постъпи там, че го е оставила на грижите на други лекари и че не е била с него в мига, когато вероятно той е бил съвсем сам. Изслушвайки нейния анализ на последните дни на съпруга є, разбрах, че д-р Резова е един от най-тежко преодоляващите този вид раздяла хора. Разбира се, обяснимо е, след като те са имали повече от 50 години възможно най-съвършения брак, разбирателство, допълване и уважение към професионалните постижения и изява на другия – били са си един вид самодостатъчни. За тях най-важното нещо е било да са просто заедно. И оттук следваха нейните въпроси към мен (освен тези на самообвиненията), ще бъдат ли отново заедно и кога?

Ето тук д-р Резова ми поставяше най-трудния за отговор въпрос. Не че не знаех какво да є кажа, но няма еднозначни отговори. Можем да имаме познание само относно принципите, върху които се изграждат човешките връзки след смъртта, но не и когато сме още на земята и ни се разказва един или друг подобен случай, да отговаряме с „да“ или „не“. Това първо би било несериозно, а после и невярно. Знаех обаче, че точно такъв отговор очакваше тя от мен и че само това би я успокоило донякъде. Нямам право да давам такива директни отговори, дори и ръководена от най-искрено съчувствие. Тези „неща“ ги решават специални сложно устроени органи от Духовните йерархии, където се вземат под внимание преплетени взаимоотношения и връзки от далечното ни минало, за което ние в този живот не сме съзнателни и нямаме спомен.

Когато пак се чух с нея, успях частично да я убедя, че самообвиненията є са абсолютно неоправдани, и съсредоточих усилията си да є вдъхна желание да преодолее загубата си, защото ми беше писала:

„Бих се самоубила много пъти досега, но ме спира това, което научих от Вашите книги…“

В този ни разговор є обясних, че не само е вярно, което съм писала за самоубийците и го знаем от книгите, които изучаваме, но има още много изключително важни неща, които би трябвало да знаят хората по повод на самоубийствата. Все такива, които обясняват, че това е най-голямата грешка, която човек може да допусне в някоя от кризите на живота си, защото разрушава всичко, което е планирал за постигане в сегашното си прераждане, и забавя много цялата си еволюция. Обещах є, че в настоящата си книга ще пиша повече по този въпрос. Разбира се, за д-р Резова от чутото в случая беше важно само, че това не бива да се прави, защото, самоубивайки се, ще се лиши от възможността да бъде отново с мъжа си. Лошото е, че за всеки незнаещ нищо по въпросите за живота след смъртта, каквото и да му обясняваш, докато сам не се заеме съзнателно да изгради представите си за това, просто пропуска чутата информация да мине покрай него. Той иска отговори, конкретни отговори, за да потуши раздиращата го болка. И пак трябва да повторя – няма наготово дадени отговори. Има доста писано и казано по тези въпроси, но те са принципни определения и няма подходящи за отделния човешки случай.

Единственият начин човек да се научи да се справя с болката и страданията си е да изгради самообладание, а това качество се придобива там, където са били преживени много тежки изпитания като личен опит в „миналото“ или сега. Такива, които индивидът е понесъл отговорно и без да хленчи и да обвинява другите, където той е действал бързо, разбирайки, че това е негово лично страдание и трябва мъжествено да го преживее. Така се изгражда малко по малко това много важно качество. Ето защо използвам случая на д-р Резова, за да послужи на всеки четящ тази книга – готови отговори на изникващите пред нас въпроси няма. Няма такива, и то не само за незапознатия с духовните неща човек, но и за усърдно занимаващия се и изучаващ духовните науки ученик. Пред него още по-често се явяват такива въпроси, защото и материята, която изучава, е сложна, но ученикът е възпитан, че трябва да се научи да живее с тези въпроси и старателно да продължи учението си, докато отговорите сами се появят. Само личният ни стремеж да ги намерим може да ни ги осигури, не веднага, но с времето, когато решим трайно да посветим усилия да изучаваме духовните въпроси – отговорите сами ще се оформят.

Това, което казвам сега, същото съм го обяснявала на безброй хора, но повечето, вместо да го проумеят, което ги насърчавах да направят за свое добро, се хващаха за мен като единствена надежда да отговоря или разреша техния специфичен проблем. Съжалявам. Помощ може да има, но няма постижение или дори разбиране, ако няма лично изминат път.

Например всеки знае, че любовта на мъжа минава през стомаха му и ако една жена, която не умее да готви и създаде комфорт на своя избраник, не иска да се научи, а си служи с хитрини, какво ще се получи? Веднъж майка є, сестра є, приятелката є ще му сготви от нейно име, друг път ще купи яденето от ресторант и за известно време ще мине лъжата, че тя притежава тези умения. Докога обаче? Яде се всеки ден. Скоро той ще разбере измамата. Същото е и с тези проблеми – търсенето на медиум за връзка. Веднъж, два, пет пъти ще идете при някой медиум и няма да получите точно отговорите на това, което сте искали да знаете. После започвате да търсите други източници, представящи се за знаещи – пак същото. Аз поне искрено ви казвам, че няма готови отговори, но ако заложите време и усилие да четете, ако не сериозни учебници, то поне подходящата литература, постепенно ще започнете да разбирате някои сложни за проумяване неща, а после може би ще дойде и стремежът да ги изучите, да се почувствате независими в желанието да разберете кое как става и защо.

И така, на д-р Резова и на нейните конкретни въпроси можах само да є кажа, че твърди гаранции за това, че след като умре, ще бъде веднага с мъжа си – няма. По принцип хората, свързани с голяма обич, винаги се виждат след смъртта, но за да не обещавам неща, които не мога да предрека, просто є казах следното:

„Щом сте ми се доверили дотолкова, че да четете всичките ми книги и сега при това болезнено страдание от загубата на съпруга ви сте ме потърсили за помощ, честно ще ви препоръчам да не пропускате остатъка от живота си и да си отидете от земята неука за Духовната наука. Вие сте човек, постигнал много в този си живот, не си отивайте от него, без да употребите известно усилие за времето, което ви остава, за да бъдете истински човек. Това значи, че ще ви препоръчам някои книги – учебници, които не са четиво за прочит, а сложна, но не невъзможна за разбиране материя. Такава, каквато е подходяща за човек като вас, доказал в живота и професионализма си, че е положил много усилие и постоянство в изучаване на наука като медицината и вашата лична специалност. Защото медицината е наука, която изисква постоянно да се следят новите тенденции и открития. В тези книги, които препоръчвам, също се изисква усилие и постоянство и няма готови отговори, но те ще ви помогнат да оформите за себе си вярна представа за живота след смъртта и ще помогнат на мъжа ви, който, какъвто и ерудит да е бил на земята, е живял и умрял с материалистическите си разбирания за живота и смъртта. Той ще чете с вас тези книги.“

При последните ми думи тя остана направо смаяна и последва дълга пауза. Убедих я, че това не са празни приказки и че поне в нейния случай мисля, че това е най-добрият съвет и помощ, които мога да є дам. Препоръчах є, както бих препоръчала и на всеки, свикнал да бъде самостоятелен човек и иска познание от първа ръка, а не чрез посредници, да си купи „Теософия“, „Евангелието на Лука“ и „Въведение в тайната наука“ от Рудолф Щайнер, за начало. За когото се окажат прекалено трудни за разбиране, значи му е рано. Нека не унива, а просто да потърси по-лека литература в същата насока, днес има изобилие от такива книги. Който търси, ще намери.

Но нека се върна към въпросите, които ми поставяше д-р Резова. В писмото си тя споменаваше за вярата си, че нейният съпруг, който бил учен и голям ерудит с философски занимания, ще бъде след смъртта си в най-високите сфери на Духа, където според нея е полагащото му се място. Ето прекрасен повод за малко полезна информация.

Нямам представа какъв вид учен е бил съпругът є, но това, което знаех от нея, бе, че е бил благороден, способен да прощава, но не се е занимавал с духовни и езотерични науки и научните му трудове са били в рамките на материалистичния съвременен светоглед.

КАКВО СТАВА С ДУШИТЕ НА ХОРАТА, ЧИЙТО ЗЕМЕН ПЪТ Е БИЛ ПОСВЕТЕН НА НАУКАТА

Въпросът, какво става с душите на хората, които през земния си път са били учени и целият им живот или част от него е бил посветен на научни занимания и изследвания, е много интересен. По такава една тема всеки човек, който е имал възможност през живота си да се занимава с Духовната наука антропософия, чийто създател е д-р Рудолф Щайнер, би могъл да черпи от неговите безброй духовноизследователски научни трудове. Няма да се впускам тук в подробни обяснения относно неговата изключителна и неповторима личност, само ще отбележа нещо за съвсем незапознатите.

Д-р Рудолф Щайнер е може би най-великият посветен от нашето близко минало. Живял е от 1861 до 1925 година, австриец по произход. Той е всестранно развит учен по всички признати и застъпени в нашето съвремие науки, притежаващ плюс това ясновидство чрез най-висше посвещение, което му дава възможност да прави изследвания по духовен път във висшите Духовни области, Йерархии, Същества и духовни събития. Знам, че веднага мнозина биха гракнали да оспорват току-що казаното, давайки ми за пример учението на Учителя Петър Дънов. Неговото учение също съм изучавала дълги години и съм добре запозната, но мисля, че би било светотатство да се правят сравнения или изтъкват преимуществата на когото и да е от тях двамата, защото две индивидуалности от такава величина не би трябвало да бъдат сравнявани. Всеки от тях носи своята велика неповторимост и сравнения или коментари в тази насока биха свидетелствали за духовно невежество и неразбиране. И Учителят Петър Дънов, и д-р Рудолф Щайнер би трябвало да бъдат просто почитани с подходящото благоговение и благодарност за приноса им чрез духовните им трудове, оставени на човечеството.

В случая аз съм избрала за пример на темата, за която говоря, това, което д-р Щайнер казва за учените в книгата си „Stayng connected“ („Да останем свързани“), която за жалост още не е преведена на български, а е изцяло посветена на връзката ни с мъртвите:

Науката, която се занимава и изучава физическия свят, е открила редица закони и връзки вътре във физическата област. Когато тези закони се прилагат към външните явления в природата, те могат да ни съобщават само за изграждането на външната сетивна реалност, тази, която виждаме посредством физическите си сетива. Например едно естествено научно изследване на едно цвете ще ни разкрие известни факти относно физическите и химическите закони, които действат вътре в растението, но животът, самият живот, винаги се изплъзва на такива научни изследвания. Вярно е, че в по-близко време някои с особено въображение учени са съставили поредица от хипотези, за да обяснят как животът на растението произлиза от просто мъртва субстанция. Такива опити скоро са били признати за фалшиви, защото всяко разбиране на действителността остава по-скоро само идеал за науката. Науката постоянно увеличава познанието за химическите закони и т.н., но нищо относно самия живот. Изследването на живота е само идеал за природонаучния метод, защото животът е нещо, което тече от свръхсетивния свят във физическия свят, в рамките на който законите на живота не могат да бъдат разбрани.

По-нататък в същата книга д-р Щайнер обяснява именно какво става след смъртта с хората, занимавали се приживе с научното мислене:

Хората, развиващи през земния си живот само научното мислене, такова, каквото е сега на земята – изцяло материалистично, без познание за духовния произход и връзка на човека и природата с Вселената, вземат със себе си след смъртта само материалистичното си мислене. По-скоро вземат само резултата от това мислене. Или, с други думи, хората, които през земния си живот са развили природонаучния път на мислене, след смъртта, като плод на техните духовно човешки индивидуалности, пренасят само материалистичното си мислене, но като цяло влизат в Духовния свят, не се отчуждават от него. Това се отнася за онези учени, които непредубедено са търсели верния път, за да се доберат до по-проникновено разбиране за човека и природата. Такива, които са се посветили на една кауза например, техните открития да ползват цялото човечество. Тези учени са олицетворение на материалния научен мироглед за своята епоха на земен живот. Отдадени на него, по една или друга причина не са могли да попаднат (а може и съзнателно да не са искали) на верния източник за духовно научно познание, каквото дава например антропософията. Такива учени отнасят със себе си материалистичните си схващания, но не са откъснати след смъртта от духовен живот. Напротив, но за това по-късно ще дам примери направо от Щайнеровия опит.

Други учени обаче, чийто живот е бил обзет от абстрактното научно мислене, така че материализмът е повлиял на техния живот чрез волята – такива се отчуждават от света на Духа. Едно е непредубедено да правиш своите изследвания в дадена наука и да признаеш, че има неща, които не намираш начин да ги докажеш. Например откъде идва животът. Друго е, и много са тези учени, които изписват огромни трудове с техните умозрения и философии, например за Бог, видове болести, устройство на Космоса и т.н., за което нямат необходимото духовно зрение, а техните „открития“ се дължат на размислите им и познанията им от света, достъпен само на сетивата – това е абстрактното научно мислене.

Д-р Щайнер констатира чрез личните си духовни изследвания, че много хора през земния си живот развиват само материалистичното си научно мислене, защото не са имали възможност през житейския си път да издигнат научното си мислене до сферата, откъдето започва опитът с Духа – такива хора не се лишават от духовен живот след смъртта. В същата книга той съобщава за своя личен опит с две такива личности – учени, чийто опит той счита за свой съдбоносен подарък от Духовния свят, защото този подарък му е помогнал да развие разбиранията си за човешкия дух след смъртта.

И така, д-р Щайнер разказва, че по време на пребиваването си в град Ваймар чрез свой приятел бива представен на една фамилия, а чрез тази фамилия по-късно се сближава с друга фамилия от Виена. Главата на първата фамилия бил вече починал, така че Щайнер не е имал възможност да го познава приживе. Сближавайки се и прекарвайки известно време в дома на тази фамилия, чрез тази близост, цялата духовна натура на този човек стояла пред Щайнеровата душа и духовен взор в пълната си реалност. След време съдбата отрежда на д-р Щайнер да отиде във Виена и там влиза също в близки отношения с другата фамилия. Бащата на тази фамилия наскоро бил починал и неговата вдовица живеела потопена в мисли за своя умрял съпруг. През времето, докато Щайнер бил подслонен у тази фамилия, той могъл да разгледа библиотеката на починалия. Така разбира, че е бил индивид с широки интереси, а от друга страна, избягвал много контакти с хората. Интересното било, че и двамата починали мъже, и този от Ваймар, и онзи от Виена, били считани от своите близки за „странни характери“ и „живеещи в свой собствен свят“. Тогава д-р Щайнер имал интересни изживявания с тези двама мъже, макар че никога не ги бил срещал, докато били живи. Като че ли влезли в съдбата му задкулисно – споделя той. Казва също, че самият той предполага, че това, което съобщава за тези мъже след смъртта им, повечето хора биха определили за чиста фантазия. И нищо кой знае колко чудно не би било, защото става въпрос за нещо неразбираемо от повечето хора, но именно в това е неговата привилегия – да влезе в близък контакт с тези човешки души в космическата област, където те са отишли след преминаване портата на смъртта.

„Трябва да подчертая на всеки, който би счел това за чиста фантазия, че аз винаги съм подхождал към духовното познание по същия начин, с чисто съзнание, както е необходимо при занимания с точни клонове на науката, като математика или аналитична механика. Затова никой не би трябвало да ме упреква в повърхностни изказвания или липсата на отговорност и познание, когато обявявам тези неща. Силите на духовно виждане, които притежавах, ми дадоха възможност да вляза в близка връзка с тези двама души след тяхната земна смърт. Нагласата им след смъртта беше различна от тази на други хора. Обикновено веднага след смъртта животът е все още плътно свързан със земния живот. Само бавно и много постепенно той заприличва на живота, който изживяваме в чисто духовната сфера, където нашето съществуване продължава до следващия ни живот.

…

И двамата мъже бяха асимилирали с разбиране и щателно бяха развили естествено научния начин на мислене. Единият от тях, с когото бях свързан във Ваймар, даже беше изучавал Bilroth и много още подобни научни мислители. От друга страна, и двамата оставаха отдалечени от всякакъв духовен мироглед за света през земния си живот. Несъмнено и двамата биха отхвърлили каквито и да са духовни възгледи, които биха срещнали. Според навиците на мислене по това време фактите като че ли изискват преобладаващия природонаучен начин на мислене. Обаче и двамата в действителност бяха свързани с материализъм само в техния живот на мисълта. Никой от тях не водеше материалистичен живот, което би било логично според тяхното материалистично мислене. „Странни характери“ в очите на света, тези мъже бяха живели на едно по-скоро примитивно равнище, отколкото бе обичайно или подходящо за техните възможности. Все пак те не пренесоха в Духовния свят като плодове на своите духовни индивидуалности никакъв повлияващ волята материализъм, а само резултата от материалистичното мислене. Естествено, като цяло, всичко това взе място в подсъзнанието на двете души.

Сега аз можах да видя, че след смъртта плодът на материалистичното мислене не отчужди тези човешки същества от божествено-духовния свят. Такова отчуждаване се случва само когато плодът на материализма навлезе в сферата на волята. След смъртта духът на тези двама мъже блестеше с чудесна светлина, а техните души бяха изпълнени с образите на онези Духовни същества, които са свързани със създаването на света. В техния последен земен живот тяхното свързване с идеи, които им бяха дали възможност да мислят по-точно относно материалните явления, им бяха помогнали да добият едно разпознавателно отношение към света след смъртта до една степен, която не би била възможна, ако тези идеи им бяха чужди. Значението на научното мислене ми се разкри директно от Духовния свят в тези две души, които бяха влезли в моята съдбовна пътека. Аз можах да видя, че самљ по себе си това мислене нямаше нужда да ни причинява отклоняване от световния мироглед, който признава Духа. Така беше станало и в случая с тези две личности, защото през земния си живот те не бяха намерили никаква възможност да издигнат научното си мислене до сферата, където започва изживяването с Духа. Аз видях, че научното мислене би могло да се издигне в тази сфера дори през земния живот, ако някой събере достатъчно сила и смелост. И чрез духовното си виждане аз можах да свидетелствам за едно събитие от голямо значение в Духовния свят: аз видях, че човечеството трябва да развие научното си мислене.“ (Рудолф Щайнер)

На това място мисля, че се налага да дам някои разяснения, за да се разбере.

ЗАЩО ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ НАУЧНОТО МИСЛЕНЕ

Някога, много отдавна и все пак не толкова отдавна, а до IX век след Христа, човешката интелигентност е била изливана от Духовния свят.

Човекът не е имал още свое мислене. Интелигентността е била ръководена от Духовния свят. Малък брой хора са били посвещавани чрез мистерийни школи и обреди в божествените тайни и по този начин са придобивали себепознание, което е в основата на всички познания. Целта на тези посвещения била човекът да стане съзнателен за себе си, като образ на божествения духовен ред, към който принадлежи. Така продължило до IX век сл. Христа, след което архангел Михаил предава интелигенцията на човечеството. За човечеството настъпило едно странно и трудно време – да създава мисли от себе си. Минали векове. От XV век нататък започва подем в развитието на човешкото мислене. Разбира се, и през времето от IX до XV век винаги е имало велики човешки индивиди, които са развивали различни сфери на мисълта и познанието, при което са се образували различни групировки и противоречиви общества. Човекът започва бързо да напредва в самостоятелното мислене и през XIX век вече се оформят забележителни индивиди, които дават тласък в развитието на философията, природознанието и всички отрасли на науката. Човешкото същество е трябвало да развива своето мислене с цената на големи усилия и житейски перипетии през своите превъплъщения на земята, защото само развитото самостоятелно мислене може да доведе човека да изживее себе си като самосъдържателно човешко същество. И така човешкото мислене се е развивало все повече, докато е стигнало до днешните научни постижения. Но тук стигаме до главния въпрос – човечеството трябва да се издигне до научното мислене, за да може да стигне до точката да бъде в състояние да обхване света на идеите, който се намира в Духовния свят. Тази област в Духовния свят е затворена все още за човека. Тя може да бъде подбудена и запалена не от Духа, а чрез материята, защото светът на идеите наистина е духовен, но не е извлечен от Духа, а от делата и постиженията на човеци, които са оставили плодовете на своя земен опит и творчество. Човечеството трябва да разбере и потърси връзката си с Духа.

Днес живеем в доста сложен свят. Хората са разслоени на много категории. Онези, които са в състояние да се свържат с Духа и да работят чрез него, са все още малцина. Голяма част от човечеството се развива духовно, проправяйки си пътя към Духа съзнателно, чрез изучаване на някоя сериозна езотерична школа, чрез медитация и с много лично усилие, свързано с мислене, със сложни упражнения, стремеж към морално развитие, безкористие, помощ и подкрепа на по-слабите. Една друга голяма част от съвременното човечество е изцяло материализирано и вярванията му са свързани само със съвременните изследвания и доказателства на науката. Този голям дял от хората е в опасност, защото не умее да различава на кой научен съвременен критерий да заложи своето доверие. Защото повечето учени развиват научната мисъл, но в рамките на човешките сетива. Може би най-голямата част от съвременното човечество живее с пасивно мислене. Тази група не знае към кого да насочи доверието си, дали към изявените духовни науки или да се осланя на съвременните научни постижения и технологии, без да може да направи разлика кои учени и ученията им водят към заблуда. Това означава, че човекът не трябва да живее пасивно, а да се развива активно мислещо, за да прогресира дотам, че да бъде в състояние да обхване света на идеите. Това може да стане обаче само през земния живот, тук, където светът е материален и докато човекът живее в него. Затова именно д-р Щайнер казва:

Не е възможно за човешките същества да подбудят и запалят в себе си такъв един свят на идеи в Духовния свят, където те живеят между смърт и ново раждане. Това трябва да бъде направено през земния живот, защото само там може да се срещне материална форма на съществуване.

Чрез тези двама души аз бях в състояние да разпозная какво печели човешкото същество за своя живот като цяло, включително духовния живот след смъртта чрез развитие на научното мислене. Но аз видях също така други, чийто живот беше обхванат от последиците на абстрактното научно мислене. Тези хора се отчуждиха от света на Духа. Научното мислене им бе причинило да живеят по-малко в своята човечност, отколкото би било без него.

Нямаше нищо спиритично в моята връзка и отношения към душите в Духовния свят. Една връзка с Духовния свят няма никаква стойност, освен ако е базирана на директно духовно схващане, което по-късно оповестих публично в моите антропософски писания. Освен това всички членове на фамилиите, и тези във Ваймар, и онези във Виена, бяха твърде здравомислещи, за да имат една медиумна връзка с умрелия. Когато аз срещах такива случаи, винаги се интересувах, даже в посока на търсенето, какво излиза като израз чрез спиризъм. Спиритизмът днес е фалшива пътека към Духа, следван от души, които търсят Духа по един външен начин – дори чрез средствата на експерименти, защото те са загубили цялото чувство за реална, вярна и истинска пътека. Някой, който има обикновен интерес в спиритизма и никакво желание да използва средствата за духовно изследване, е най-добре да опита и да признае своята грешка и неправилно насочени цели. Моите собствени духовни изследвания винаги следваха съвсем отдалечени от спиритизма пътеки, от спиритизма в каквато и да е форма.

Това, което се опитвам да разясня по въпроса, какво става след смъртта с хората с научно мислене, бе до известна степен провокирано от надеждата на д-р Резова, че покойният є съпруг, който е бил учен, с философски наклонности и ерудит, сигурно се намира сега в най-високите духовни полета, защото го заслужава. Писането по този въпрос не е нито лесно, нито достоверно би обобщило съдбата на толкова много хора на науката след преминаване прага на смъртта. Защото онова, което ние срещаме след смъртта, е това, което ние вярваме и мислим на земята, т.е. ние отнасяме със себе си нашия мироглед. В днешно време е правилно човекът да търси себепознание съзнателно, както и връзката си с Духа.

Предварително, докато е на земята, да е разбрал и осмислил, че преди всичко е духовно същество, че е временно тук и че истинския му дом е в Духовния свят. Само тогава може да разбере и приеме смъртта като необходима и съществуваща единствено на земята. Само в такъв случай той няма да преживее шок след напускането на земния си живот и ще се приспособи бързо към новите и напълно различни условия, в които протича животът му след смъртта.

Аз се надявах в себе си, че на хора, които са се изявили и постигнали признание в професии, свързани с много мислене и учене, ще им бъде по-лесно да разберат духовните истини, ако им дадеш вярната насока, но се убедих, че съвсем не е така. Без значение от професионалното, социалното и общественото положение, тези неща ги схваща само онзи, който е готов за това. Ако е готов. Попадайки на източник, който ще му даде вярната за него информация, той направо я попива, схваща я и лесно върви напред. Но не е така с всеки. Има хора, които се опъват, съмняват се във всичко, което не могат да видят или пък не е признато от науката – просто не са готови.

Ето например д-р Резова. Тя веднага си купи книгите, които є препоръчах, надявайки се, че ще я свържат по някакъв начин със съпруга є. Когато след време пак ми се обади, проведохме разговор, който ме накара да се съмнявам, че ги е прочела. Тя ми каза, че от всички тези книги най-добре е приела моята последна книга „Всичко е поправимо само докато живеем“, и веднага ме попита не е ли по-добре, ако вложи следващите си усилия и време в четене на книги, които са написани все пак от учени, например „Физика на вярата“ от Таня и Виталий Тихоплав или книгите на Молдашев… И ето че пак се върнахме на онова място, където казах, че много голяма част от хората залагат доверието си на казаното и оповестеното от науката. Какво да є отговоря?! Казах є това, което казвам и на други – зависи какво търси да научи и колко е готова за истината. Правилно е днешният човек да чете много и различни източници, докато попадне на „своя път“. Това, на което той ще откликне с интерес, е неговото ниво на съзнание за момента. В случая обаче тя ме питаше на кого да заложи доверието си. Труден въпрос. Отговорът ми пак е – зависи какво търси да знае от истината.

Да се отричат или говори нещо против книгите на Молдашев, според мен е простотия. Молдашев е световно изтъкнат, постигнал и заслужил признание учен (поне така пише в предговора на книгите му), който проявява най-голямата човечност, заложена в човека – да търси истината за себе си и за произхода на човечеството. Всичко това е прекрасно, но е избрал заобиколен път, този на личните си търсения, пътувания и срещи с индивиди с различен вид духовно прозрение и посвещение

По-ориентираните в духовните си търсения и нужди хора четат автори, които имат връзка с Извора – като например Учителя Петър Дънов или Духовната наука антропософия. В изучаването на тази наука участва цялото душевно устройство на човека – ум, чувства и воля. Тя води до първите, но правилни стъпки към Духа. Това не е наука, която се схваща още от първото приближаване към нея (освен този, който е готов), но развива, задълбочава и засилва душевните и духовни качества у човека – води го по един верен път.

Разбира се, който иска, нека заложи на съвременната наука – изборът е личен. Днес между най-известните и изтъкнати учени на нашето време правилото е едно – за да се постигнат успехи в материалното изучаване на света, трябва да се притежава мощно абстрактно мислене. Това абстрактно мислене е комбинирано с напреднали технологии, с изследвания с помощта на съвременен инструментариум, който води всяко проучване само в посока експериментиране и доказателства. Днешните учени имат силен аналитичен ум, но искат и очакват всичко, което не им е ясно, да бъде доказано по сетивен път, т.е. това, което може да се регистрира с човешките сетива по пътя на умозаключението или извлечено от базата на изследванията. Дотук всичко е добре, но не могат да се изследват духовни светове, които са изградени от духовна субстанция и подчинени на различни закони от тези във физическия свят. До успех и напредък могат да стигнат само такива умове, чието съзнание остава винаги отворено за всякакъв род информация, която биха срещнали по пътя си, която биха тълкували без предубеждение. Това днес все още не е лесно за разбиране и малцина са такива истински учени, защото хората, които се занимават с наука, не могат да се освободят от асоциативното мислене, което пък се насажда у всички ни още по време на училищата, които преминаваме през житейския си път. Хиляди, хиляди хора се занимават с наука, но единици стигат до висша информатика. Ето, например онези учени, които откриха това, което после нарекоха „торсионни полета“. Оказа се, че те фактически са открили първичната духовна субстанция, в която оперират Същества от най-висшите духовни Йерархии, които са свързани с началото на човешкия произход и които непрестанно работят за човешката еволюция. Но тези учени не ги знаят тези неща, защото не ги интересуват и защото това се учи чрез усилия, положени в Духовната наука. Тези учени с неизказано удивление и озадачаване разбират, че тая маса на торсионните полета е някаква висша духовна субстанция, която се подрежда и преструктурира от сила, която не съществува във физическия свят. Те разбират, че са стигнали до една бариера, която не могат да преодолеят с помощта на съвременните механични методи, уреди и физическите ни сетива, че не могат да постигнат повече и че тук срещат някакъв свръхразум, който не могат да преодолеят, искайки да влязат в свръхсетивния свят. Те се чудят как да нарекат тоя свръхразум и стигат до логичното умозаключение, че трябва да е БОГ. Накрая всички светли умове на науката стигат до честното признание, че трябва да се търсят други пътища за информация. Този вид учени именно, независимо че са с материалистично мислене, след като минат през портата на смъртта и се озоват в един свят, абсолютно различен от всичко, което са знаели приживе, колкото и да е все още непонятен за тях, отново представлява интерес. Те са хора с изследователски дух, готови за нова информация и сравнително бързо могат да се ориентират в тази нова обстановка и да намерят верния път към духовните светове и същества.

Но има и друг вид учени, отхвърлящи през земния си живот всяка информация, която не е в причинно-следствена връзка. Независимо колко продуктивни могат да бъдат в писането на разни трудове през своя живот, те са духове, дошли в тоя свят още от раждането си с ограничение на своето мислене. Те изпитват отвращение или дори гняв към всяка информация извън рамките на сетивния свят. Не приемат да се говори или да слушат за Бог, за живот след смъртта или за какъвто и да е друг живот освен този, който познават във физическия свят. Този вид учени след смъртта се озовават в странен и напълно неприемлив за тях свят и много време се въртят в една област, стремейки се да намерят начин да се върнат на Земята. Само че това, което казвам тук, се отнася не само за този вид изцяло ограничени в материалистичното си мислене учени, а и за всички люде, които през земния си живот не са искали не само да четат, но и да чуват да се говори за живот след смъртта или за Бог, за Духовни йерархии или изобщо някаква друга форма на живот извън физическия свят. Това са хората, за които земният живот е означавал само тук и сега и в друго не са вярвали. Е, точно за такива е много трудно времето след смъртта, защото особено пљ в началото, след прекъсване нишката на живота, докато могат да виждат и чуват своите близки и физическия свят, без да проумяват защо другите не ги виждат и чуват – тая агония за душата започва още оттук. Адът за него фактически започва с това и трае много дълго, защото не може да разбере как така е жив, вижда и други същества като него, а няма вече тяло и не може да се върне на земята и към това, с което е свикнал и познава.

Мисля, че дадох достатъчно информация и повод за размисъл на д-р Резова и много други със същия мироглед. Тя най-добре може, като размисли, да си създаде представа как и къде би се намирал нейният съпруг сега, защото най-добре познава неговия начин на мислене и светоглед.

КОНФЛИКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЪЗНАНИЕТО – РАЗГОВОР С ПРИЯТЕЛКАТА МИ НАТАЛИЯ

С Наталия бяхме приятелки повече от четири десетилетия. В младите си години тя се омъжи за англичанин и остана да живее в Англия. Фактически за мен винаги е било ясно, че тя бе кармично предопределена да живее там, защото в България завърши американски колеж, но мечтите є бяха свързани само с Англия. Приятелството ни продължи през всичките тези години, през граници, чрез писмена връзка и издържа не един опит и интриги от приятели и роднини да ни скарат. Наталия (галено я наричахме Нети) беше в течение на всичките перипетии и борби в моя труден творчески живот на Запад, докато все още бях с български паспорт и понасях всичките ограничения на моралния си избор да остана българка. Тя от своя страна също геройски се бори в житейския си път и успя да си създаде стабилност и материална сигурност, дори уреди и живота на сина си, успявайки да го прибере при себе си в Англия в най-трудните за измъкване от България години.

През последните пет-шест години тя всяко лято се връща в България по за един или малко повече месеци и намира въодушевление и сили да се види с всичките си роднини и приятели от миналото. Разбира се, аз също се виждам с нея веднъж или два пъти при тези посещения. Още при първото ни виждане след дълга раздяла поне от 15 години, въпреки че не спирахме да говорим за спомени и преживелици от младежките ни дни, разбрах, че между нас е настъпила една непреодолима пропаст, създала се от различието в нашите мирогледи. Тя с апломб и бурно изказваше недоумението си как съм могла да зарежа такава успешна и творческа артистична кариера, за да се занимавам там… „с разни странни, окултни „тъпотии“. Аз є подарявах всяка моя нова книга и тя открито ми заявяваше, че едва ли ще чете „такова нещо“, но нейните приятелки българки в Англия проявявали огромен интерес – те щели да ги четат. И така, при първата ни среща неочаквано и за двете ни кръстосахме шпагите на съзнанията си и само в две-три хватки разбрахме, че стоим на непреодолимо разстояние по схващания и мироглед една от друга. Разумно решихме никога да не спорим по такива въпроси – религия, еволюция, материализъм, духовност, духовни науки, езотерично развитие и тям подобни, за да не си разваляме приятелството. Виждахме се за толкова кратко време, че би било жалко да унищожим това, което бяхме опазили, кажи-речи, половин век, заради разликите в светогледа ни. Веднъж взели това решение, ние никога не го нарушихме.

Всяка година при нейните идвания в България тя ме канеше на гости в дома є в Англия, изтъквайки, че всичките є приятелки от България вече са ходили при нея, дори по два пъти, а аз все още не намирах време да я посетя. Споменаваше, че преглежда всяка моя нова книга, но освен че винаги е ценяла моя интелект, не можела да си обясни откъде ми идват тези вдъхновения да пиша „такива неща“! Признаваше, че нейните приятелки „лудо“ ги четели и им се възхищавали, след което надълго ми обясняваше своя изцяло материалистически мироглед.

– Виж какво, Лиана, трябва да ме разбереш – заявяваше тя с искреното си желание да поясни своето отношение. – Аз постигнах всичко, което съм искала в този живот. Може да не е бог знае колко много, но имам свой дом, фактически къща, приятели, синът ми е с мен и има прекрасно семейство и деца… Срещам се с приятели, играем карти, правим си купони, гледам телевизия, отглеждам си цветя в градината… мисля, че имам всичко, което ми трябва. С две думи I am content. Доволна съм от живота си и му се радвам такъв, какъвто е.

Какво можех да є кажа! Разбирах я и за момента съзнавах, че това е нейното човешко право на избор и свобода. В същото време знаех, че ако є отида на гости, ще срещнем проблем в комуникацията, а и нямах време за такива дълги срещи.

Това лято Наталия отново дойде в България и се срещнахме първо у тях, в моминския є дом. Разменихме обичайните първи впечатления, въпроси за близки приятели, гледахме последните снимки на внуците є, дома є, след което решихме да отидем на вечеря заедно. Настанихме се в един недалечен столичен ресторант, който имаше приятна градина, а и времето беше хубаво. Докато вечеряхме, разговорът ни се въртеше около факта, че и двете лекувахме костната си система с едни и същи лекарства, но Нети заяви че не плаща нищо за тях, докато аз плащах 60–80 лева месечно за едното.

– Ама само за известни лекарства ли имаш привилегията да не плащаш? – недоумявах.

– Не, абсолютно всички лекарства за хора над шейсет години в Англия са безплатни.

– А ходенето по изследвания какво струва?

– Всички видове изследвания, след като си получил направление от личния ти лекар за даден специалист или болница, не струват нищо. Безплатни са всички лекарски услуги, здравната каса плаща.

– Невероятно! У вас явно и от Швеция е по-добре. Ами как стои въпросът с операциите?

– Операциите също са безплатни, но се налага да се чака месец, месец и половина, докато те вместят където трябва.

Умолявах я да се обади на няколко български телевизионни предавания, които течеха в момента, по повод безобразията с липсата на лекарства за онкоболните, за диабетиците и други животоспасяващи такива, при това с много високи цени, и да съобщи на нашите зрители как процедира здравната каса в Англия. Наталия обаче категорично отказа.

В това време телевизорът, по който предаваха някакъв мач, заглъхна заради започването на новините и ние можахме отново да разговаряме, без да се надвикваме.

– Все пак, Лиана, не ми е ясно защо оставаш да живееш в България? И аз съм българка и ме боли за всички проблеми и неуредици в България, радвам се, като си идвам, за да си видя приятелите, обичам си страната, но не бих могла да остана да живея тук. Как го правиш?

– Няма да ме разбереш, както и много други българи – отвърнах отегчена от въпроса. – Просто в България има много духовен живот, ако го търсиш. Имам среда от духовни съмишленици, докато в чужбина това трудно се намира. Материалната култура е атрофирала или по-скоро поставя на заден план духовните нужди и интереси.

– Да, но тук хората живеят под exsistence minimum…

– Така е – съгласих се веднага, – но има някои компенсации, които трябва да си отворен да ги забележиш – климата, слънцето, природата на България, храната е различна, а и хората. Хората, понеже са изстрадали, са по-човечни, откликват по-човечно при индивидуални или общи страдания, при бедствия… По-социални са като цяло. Българинът има друга душевност, такава, която се среща и в други изстрадали страни.

– Но хората тук са много прости, как иначе са допуснали да бъде толкова зле в България.

– Ооо, това е съвсем друга тема и не ми се говори по нея – отвърнах бързо. – Никъде по света не съм срещала толкова много и интересна интелигенция, каквато има в България, това мога да ти кажа аз от личен опит. Простотия има навсякъде, но у нас за беднотията ни носят отговорност управляващите, всички правителства на които народа възлагаше толкова надежди от 1989 година досега… Но затова пък България има велика история, народни светини и… някои „тънки“ неща, които, за да ги усетиш, трябва да си тук. Или както Учителят Петър Дънов казва: „Духът добре работи в България.“

– Аа, виж, няма да ти разреша да ми говориш на религиозни теми! – отегчено махна с ръка Нети.

– Изобщо нямам такова намерение – нали така сме се разбрали – отбранявах се аз. – Само искам да ти кажа, че българинът чете много, любознателен е, търси информация в широк аспект, пита, интересува се според нивото на съзнанието си. Ти четеш ли изобщо?

– О, да, много чета, но не точно книги. Книгите са загуба на време.

– Е, какво четеш тогава? – полюбопитствах.

– Ами много вестници, списания, следя най-интересните рубрики по телевизията – казват се много занимателни неща. Например научните канали. Мен лично ме привличат химия и биология и ако чета понякога книги, са все в тая област. Към това имам голям интерес, защото само науката обяснява как се е създал светът – без Богове.

Както седях с наведена глава, решена да мълча и приема каквото и да каже Наталия, само за да не влизаме в неравностоен спор, изведнъж вдигнах глава.

– Какво? Какво каза?

– Ами да. Само науката доказва как се е създал човекът и светът, без Богове. Впрочем няма нужда науката да ми го доказва, целият ми живот ми е показал, че такова нещо като Бог не съществува. Ако имаше Бог, защо допуска да се случват войни, природни бедствия и толкова нещастия по света между хората? Мога да ти препоръчам какво да прочетеш по тоя въпрос, за да разбереш какви глупости изучаваш.

Е, тук вече взех думата:

– Виж, мила моя, с тия няколко думи ти определи своето съзнание, което е диаметрално на моето. Значи, ако сме разумни, нека спрем дотук, иначе ще се скараме! Защото аз пиша книги точно заради опасността, която стои пред човечеството от такова ограничено мислене. Всичко мога да изтърпя и да разбера, че така си избрала да живееш и че интересите ти не включват духовност, но да слушам как тържествено заявяваш, че науката доказвала, че светът е създаден без Богове и че няма Бог – няма да търпя! Ами естествено е, щом си черпиш познанията от вестници, списания и телевизия, какво мога да очаквам!!! Но не ми препоръчвай аз какво да чета – това вече е срамота от твоя страна! Я най-добре да спрем да говорим поне за една минута и да се върнем на любимата ти тема – миналото ни.

Мълчахме няколко секунди, през което време Нети съсредоточено разглеждаше нещо в чинията си.

– В никой случай не искам да си разваляме безценното приятелство заради такива спорове – подхвана бавно тя. – Но ти, Лиана, вярваш, че има живот след смъртта и пишеш по тоя въпрос, а аз просто знам, че след като умрем няма нищо…

– Хайдее, пак започна! Ама млъкни, защото от нас двете ти трябва да млъкнеш. – Вече бях ядосана. – Защото, ако ти не вярваш, още преди хиляди, хиляди години е имало велики посветени и специални школи и подбрани хора са се обучавали в тайните на Всемира. Духовни учители са ни оставили ученията, които някога са били тайни, за създаването на човека, Земята, целта на еволюцията и прочие. Дори майка ми, която също като теб беше с материалистично мислене и вярваше само на вестниците и телевизията, все пак, живеейки с мен и виждайки, че само такива книги чета, в последните си години го прие. Да, прие, че човек не умира след смъртта. Е, от време на време казваше: „Да му мислиш, ако ме лъжеш! Все пак ти откъде си толкова сигурна, оттам никой не се е върнал?!“ Но на нея все пак с времето можеше да є се обясни, че всеки се връща оттам за ново прераждане, но не го помни. Искаше да є чета пасажи от тая и оная книга и умря без страх. Но с тебе!!! – ти си неразбиваема стена от предразсъдъци! Ами не помниш ли, че още преди двайсет и пет години ти писах от Дания, когато прочетох една книга, която фактически беше статистика, направена само от лекари, изпадали в клинична смърт. Не помниш ли колко възторжено ти писах тогава какво разказваше всеки един от тези лекари за своя личен опит по време на комата?! И това ли са глупости!

– Това, Лиана, пък са най-големите глупости – с равен спокоен глас отвърна Нети. – Аз съм била там и… знам, че там няма нищо.

– Къде си била? Къде там?

– Ами разказвала съм ти… (Тук тя се впусна в дълги обяснения, които ще прескоча.) Тогава бях в кома и нямаше нищо, нищо освен пълна тъмнина…

– Била си в кома?! Това не го знаех… Е, тогава, какво преживя, не може нищо да не си видяла, преживяла… всички статистики на хора, били в кома, говорят за различни невероятни изживявания…

– Няма такова нещо! – викна тя и изведнъж излезе от мрачното си спокойствие отпреди малко. – Просто няма нищо! Разбираш ли, нищо! Беше пълна тъмнина и … NO NOTHING!

Когато най-накрая схванах, че тя наистина говореше точно това, което е преживяла в състоянието си на кома, изпитах нещо, което не мога да облека в думи… нещо много сложно за описване, съдържаше тъга, ужас и съчувствие. Мълчах и не смеех да я погледна в очите, за да не разбере каквото мислех. Аз знаех какво означаваше преживяната от нея тъмнина – това носеше тя в душата си, пълна тъмнина. Дори и да ме бе помолила да поясня дали имам представа какво означаваше тази тъмнина, не бих намерила сили за това. Защото, както писах в книгата си „Всичко е поправимо само докато живеем“ – това е абсолютно вярно и никога не е късно да поправиш грешките си, да промениш съзнание, мироглед, но трябва да си го осъзнал и съзнателно да искаш да го промениш. Че човекът е преди всичко духовно същество и че принадлежи на Духовния свят, е нещо, което човекът трябва да разбере, докато е на Земята, само тук може да се придобие разбираща, осмислена духовност. Земята е създадена по божествен път и само докато сме тук, чрез придобиване на себепознание за своя духовен произход и божествено предназначение, човекът би вървял по верния път на своята еволюция. Затова именно бях разтърсена, защото Наталия не само в нищо не вярваше, но и се гневеше.Обида за слуха є бе да слуша нещо друго освен това, в което можеше да се убеди чрез сетивата си, от това, което виждаше, че съществува на земята.

– Какво се умълча? Лиана! Слушай, я стига сме говорили за такива глупости – поде тя с ново настроение. – По-добре кажи, какво стана с онзи наш любим приятел… виждате ли се, как е сега?

– Не, не се виждаме – отвърнах и леко се усмихнах. – Той не иска да ме вижда.

– Не може да бъде! В това никога не можеш да ме убедиш. Той просто не можеше…

– Да, наистина, трудно е за вярване… И аз не бих повярвала, че е възможно, но се случи… После, преди три години, дойде един непознат за мен човек и ми каза, че трябва да помогна на нашия приятел, защото… му правела магии за …

– Ааа! Моля ти се спри!! Това още пљ не мога да слушам! Няма такова нещо! Няма магии! Това са простотии, останали от простите народи, днес в съвременната цивилизация няма такива отживелици. Няма, не съществуват магии… Просто не мога да слушам и да повярвам, че ти можеш да вярваш, че ги има…

Наблюдавах съвсем спокойно отвращението, което се изливаше Нети, и когато спря, казах:

– Добре, нека не спорим. Вярваш – не вярваш, в България за съжаление магии се практикуват в размер, който човек трудно може да допусне, а и причиняват много нещастия и трагедии. Разбира се, това пак е израз на духовно невежество, липса на познание на кармичните закони, изоставане в еволюцията, иначе не би се практикувало така повсеместно, но…

– Няма никакво НО! – викна тя извън себе си. – Никога не съм и не бих вярвала в каквито и да са магии, вудо-мудо и тям подобни и не бих позволила… и защо се усмихваш? – изведнъж се прекъсна тя. – Това вече минава всякакви граници!

– Ами усмихвам се, защото в известен смисъл се радвам за теб. Такива абсолютно потънали в своята убеденост, че няма такива „простотии“, магии изобщо не ги хващат. Аз писах за това в „Не умирай неук“. Страхът от магии отваря врата за тяхното успешно приложение. Страхът е един от най-големите врагове на човека. И ето защо нашият общ приятел, който е с лабилна психика открай време, е пълен с всевъзможни комплекси и преди всичко страхове, затова е възможно да е станал жертва на подобна манипулация.

– Не, не, не, не мога да слушам никакви такива глупости! Ти не си първата, която ми споменава за това, откакто съм си в България. Не, няма да слушам каквото и да кажеш и… Лиана – тук вече загрижено ме гледаше тя, – трябва сериозно да се вземеш в ръце и да прочетеш някои подходящи за нашата съвременност книги от подходящите учени. Бих могла да ти препоръчам…

– Да ме пази Бог, ако наистина стигна дотам ти да ми препоръчваш какво да чета! – Вече се смеех от все сърце. – Я стига с тия абсурдни разговори!

– Добре, съгласна съм. Виж, никога не съм имала намерение да се намесвам в твоя или чийто и да е живот. Всеки да живее, както намери за добре. Аз съм доволна от моя живот. Животът е прекрасен такъв, какъвто е, вярвам в постиженията на науката, вярвам във всичко, което е ТУК И СЕГА. Но да чета там разни измишльотини и да си пълня главата с там някакви си стари книги като оная …Библията, написана някога си от четири брадати куковци, как ги наричаха? Не съм длъжна да им помня имената…

В това последно пламенно и страстно излияние тя вложи цялата мощ на отвращението си, че светът още ги чете, и си послужи с такъв пъстър, оригинален, духовит и неподражаем речник (качества, които тя притежаваше открай време), че аз изпаднах в едно състояние, в което не вярвах на ушите си. Неведнъж съм имала възможност да попадам на хора с нейния краен материалистичен светоглед, но пред мен сега стоеше прототипът на тази категория хора! На този прототип аз не бих могла да попадна дори ако съзнателно го търсех.

– Нети, мила Нети, чакай, стой, моля те, спри за миг словоизлиянията си. Не можеш да си представиш това, което току-що изрече! Ти си идеалният прототип на този род хора с крайно материалистично мислене. Аз отдавна възнамерявах да пиша по този въпрос и съм събрала доста материали от различни хора, но ти сега ме смая! Ти просто си търсеният от мен прототип, за да го предам истински!

– Ами пиши си тогава – махна с ръка тя и направи лека гримаса.

– Да, но аз не мога да повторя това, което ти току-що изрече. Разбираш ли? За да предам истинно наговореното от теб като твой мироглед, аз трябва да си послужа с твоите думи. Моля те, моля те от все сърце, знам, че ти остават още два дни в София, но когато си отидеш у дома, моля те, когато намериш време, просто ми напиши това същото, което изрече – твоя мироглед с твои думи.

– Не, не, не – аз не съм по писмата, нито по писането. Няма да го напиша. Но ти ме провокира да ти кажа какво мисля…

– Ама точно за това! Твоето мислене и светоглед са в пълен разрез с моите. Ако аз предам твоята реч с мои думи, няма да бъде същото, ще изкривя твоите думи…

– Абе, давам ти пълното право да предадеш и разкажеш както искаш и каквото намериш за добре от този разговор, щом смяташ, че би искала да го опишеш… Само не споменавай истинското ми име.

– Но това, което ти изрече, беше оригинален шедьовър на ограниченото материалистично мислене и аз не бих намерила същите думи, просто не бих съумяла!

– Пиши каквото щеш! – кимна с глава Нети и така през смях завърши този разговор и среща.

Когато се прибирах у дома, аз бях силно разтърсена от нейните спонтанни материалистически откровения и вътрешно изживявах своето удивление и разочарование, че между най-близките ми има хора, които живеят в пълен мрак. Не само това, а отстояват правото си да живеят в него и се гневят, ако някой се опита да им говори дори за друга действителност освен тази, която виждаме и в която живеем. Толкова силни бяха чувствата ми, преживявайки отново и отново смисъла на казаното от нея, че по едно време осъзнах, че несъзнателно по душевен път бях изпаднала в едно познато само на мен духовно състояние, при което вече чрез чувствата ми, по вътрешен път, ме слушаше целият Космос. У мен нахлу онова странно и, слава Богу, рядко преживяване, когато, ако не успея да запазя пълен контрол върху душевното си равновесие, биха могли да се намесят с мислите си и други същества от душевния свят. Веднага си наложих контрол и се овладях.

На другия ден първата ми работа бе да позвъня на Наталия и отново да я помоля да повтори „шедьоврите“ си от вчера. Тя се смееше отбранително.

– Не, не мога да ги повторя, но нали ти дадох картбланш да пишеш и ги предадеш както искаш!?

– Но няма да е същото! Моля те, моля те, кажи ми само как се изрази за евангелистите – четиримата, които са написали Новия завет на Библията.

– Ами казах само, че за какво се чете тая стара книга, писана от четири изплискани куковци, които са разказвали врели-некипели за Христос. – Аз вече си записвах думите є. – Защо ще ни тъпчат главите, че тоя Христос е дошъл преди 2000 години, за да ни спаси? Е, аз бих ги попитала, защо сега не дойде Христос на земята и да оправи нещата. Къде е той сега?!…

Успяхме да се разделим приятелски, без да се скараме. Бях доволна, че все пак изкопчих поне някои изречения от нея, които бяха автентично нейни. Другите написах по бележките, които си бях записала веднага след като се прибрах у дома, но все пак са само бледо копие на нейната персоналност.

ДА ПРИЕМЕМ РАЗЛИЧИЯТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИ И МИРОГЛЕД С РОДНИНИТЕ НИ С РАЗБИРАНЕ И ЛЮБОВ

Между малкото кръвни роднини, които имам, само с две от тях поддържам постоянна връзка. И двете са много образовани жени, които на младини имаха активен социален живот. Сега са пенсионерки и разполагат с повече време за личните си интереси и занимания. И двете са ми равностойно близки по кръвна линия. С едната поддържам по-слаба връзка, за което вината е само моя. Все не намирам време за срещи, а е жалко, защото именно тя е с широки духовни интереси и проявява огромно желание за повече информация. Досегашната є нагласа е по-скоро към източната мъдрост и философия, предполагам, защото в България по-лесно са се намирали източници в тая насока. Чете с интерес и моите книги и е съгласна да разшири кръгозора си до моите параметри, но ето, отчитам за своя вина, че не намирам време, и то точно за един човек, който не само ми е роднина, но и живо търси разширение на духовните си познания.

С другата ми роднина (ще я нарека условно с името Катя) сме по-близки, и то свързани с една голяма преданост помежду ни, която може би е унаследена като нещо придобито от родителите ни. С нея от деца бяхме съвсем различни във всяко отношение. Тъй като в България не ми разрешаваха дори да пея и репертоарът ми минаваше през строга цензура, както всеки друг българин, така и моите роднини не са ме виждали и чували в моята истинска сценична изява и присъствие. Катя има и до днес някаква бегла представа за моите артистични възможности. Политическите ни убеждения също бяха в двуполюсно разположение, а колкото до духовната ни ориентация – за съвместителство нямаше и няма място. Тя е със съвременно изцяло материалистично отношение към живота, с интерес (без крайности) към научните признания, а що се отнася до религия, до различни духовни или езотерични занимания, интересът є е нулев. Нито иска да знае, нито да чете, нито да слуша по такива въпроси. Моите книги си ги сортира на почетно място в библиотеката си заради посланията в тях и като дар от толкова близък човек, но не вярвам да ги е чела, защото никога не ги дискутира. С тази моя най-мила роднина успяхме заради съществуващата ни истинска обич никога да не се скараме и да не спорим по политически, религиозни и духовни въпроси. Любовта ни толерира огромните разлики между нас. Не пропускаме свети и традиционни празници да сме заедно, защото ценим времето, което ни остава да споделим, и знаем, че няма да е вечно.

И така, Катя понятие няма коя съм аз в действителност, нито като артист, нито в духовен аспект. За нея аз съм детето, с което е израсла, с което я свързват силно изградени традиционни семейни връзки, и толкова. Всичките ми опити да я запозная поне с основните неща от необходимата за съвременното човечество духовна информация са рязко отказвани още в зародиш. Заявява, че не я интересува и не иска да знае дори. И все пак, странно защо, по отношение на дъщеря си, напротив, насърчава я да търси моята духовна ориентация и насока. Голяма мъка е да виждаш един много обичан от теб човек как от неразумност руши здравето и съкращава живота си и въпреки че знаеш много, много неща, с които можеш да му помогнеш – не можеш! Какво мога да направя?! След като не иска моята помощ в тези насоки, всяко настояване от моя страна би било насилие върху нейния избор…

През горещите месеци на това лято бях открила някаква бяла риба и измислила собствен начин на приготовление. Специалитетът ставаше все по-добър, защото постоянно го усъвършенствах. Последния път, когато щях да го правя за себе си, си помислих, че е грях това удоволствие да не се сподели с някого. Изведнъж се сетих за Катя, която много обичаше риба, звъннах є и я поканих на обяд. Тя с готовност прие поканата. Обядът се състоя на другия ден. С голямо удоволствие си похапвахме от всички салати и предястия, които бях приготвила, но когато дойде ред на рибния специалитет, Катя изпадна във възторг. Знаех, че ще го оцени и ще є достави удоволствие, такава беше и целта на нашата среща. Веднага си записа подробно рецептата и заяви, че ще влезе в нейния кулинарен опит. Както си хапваше някакво вкусно парченце от храната, тя затвори очи и издаде звуци на гастрономически кеф.

– Ммм… какво върховно удоволствие е яденето. Това е най-постоянното и достъпно човешко удоволствие! – изрече Катя с философско изражение. – Всички никога не можем да му се наситим и нарадваме, защото човек става все по-изобретателен и за въображението му по отношение на храната няма граници.

– Така е, няма граници – съгласих се аз.

– И ти казваш… ами да, често казваш, че тоя кеф с яденето, като умрем, повече няма да го има.

– За съжаление е така… но затова пък там, известно време след като умрем и се пречистим от човешките си страсти и слабости, няма да чувстваме повече нужда нито от ядене, ни от пиене…

– Ама, Лио, това е отвратително! – прекъсна ме Катя. – Как да си представя един живот, където всички тези удоволствия ги няма? Ама няма ли поне някакви компенсации или заместители?

– Съжалявам – няма – вдигнах рамене и се засмях. – Ти сега питаш също като моя приятел Ники, който за разлика от теб е доста окултно подготвен, но при последната ни среща у нас, на богата софра и пиене, за което имаше някакъв повод, изведнъж възкликна: „Ама, Лианчице, и сега какво? Ние да се подготвяме още отсега и да приемем, че като напуснем земния си живот и отидем в духовния свят, там този кеф вече го няма! Ама изобщо ли го няма?! Това е просто невъзможно, все нещо трябва да има!“

– Прав е човекът. И аз си мисля същото – вметна Катя с разбиране.

– Абе, ти какво си мислиш е едно, позволено ти е да мислиш така, но на него му се поскарах, защото знае достатъчно за живота след смъртта, за да ми задава подобни въпроси с „известна надежда“, че пък може и да не е съвсем така… Повторих му това, което още преди двайсет и пет години съм учила от източните теософски книги, че след смъртта, не веднага, след известно време, има едно поле, което приличало на „Дисниленд“. Тази сфера била населена с души, които със силата на мисълта си създавали и съграждали къщи, институти, болници, библиотеки, уреди… Все неща, които са мечтали, а са нямали по една или друга причина на земята. Затова къщите и постройките изглеждали всевъзможни и различни, без определен стил и вкус, а като резултат от човешкото въображение. Там се събирали хора, които за момента са на едно и също душевно състояние – събирали се, правели си купони, точно както на земята, сервирали си всевъзможни ястия и питиета, каквито са обичали приживе… Изобщо създавали си сами същите приятни условия според спомените си, даже по-изискано и елегантно, отколкото е било на Земята, защото през живота си човек може да няма пари, за да си създаде тоя разкош, а там с мисълта си го създава…

– Е, това лошо ли е? Я гледай, че и аз така ще правя тогава – бурно се разсмя Катя.

– Да… и Ники каза същото, но аз му припомних онова, което е чел и забравяше… Че тия партита са само до време. Защото каквото и да си представиш и сервираш на масата и за ядене, и за пиене, в първия миг представлява все пак някакво удоволствие, докато имаш спомен. Например за вкуса на уискито, ракията, пилешкото, свинското, сладкишите и каквото си обичал приживе… и… само след малко разбираш с разочарование, че всичко това е било само илюзия…

– Защо да е илюзия? Нали сами си го създават? – недоумяваше Катя.

– Защото осъзнаваш, че нищо не изпитваш. След като вече нямаш тяло и физическите си органи, стомах, черва, черен дроб, език, кръв и прочие…колкото и точно да си го представяш и визуализираш, макар още да помниш вкуса, го няма удоволствието, което следва от поемането на сладкиш, алкохол или любима храна. След време преставаш с тази игра, защото не е повече забавна. Разбираш ли?

– Разбирам… – кимна с философско изражение Катя, като ме гледаше замислено. – НО! Не можеш да ме уплашиш! Ще се справя каквото и да е положението… А и не ме интересува какво ще стане, след като умра! – викна тя изведнъж и се заливаше от смях.

Знаех, че разговорът ни с нея в тази посока е безмислен, затова замълчах. След изблика є на безгрижие и тя притихна и се умълча и аз реших, че трябва да кажа нещо по-успокоително:

– Виж какво, Катя, това за навиците ни, слабостите ни, страстите с ядене, пушене, пиене, секс и така нататък е една тема, вълнуваща може би повече, според мен, хора с по-елементарни разбирания. За хора като теб… Има неща от голяма важност да знаеш приживе, като вътрешна сигурност, защото се учат само тук, на земята, там вече е късно…

– Не ме интересува! – упорито повтори тя.

– Ама как може да не те интересува?! Защо се правиш на глупава непукистка, като не си такава! Това е все едно да знаеш, че ще трябва да заминеш в далечна страна и да живееш там. Разумният човек предварително се подготвя и се информира какъв е климатът, какви дрехи да си вземе, какъв език се говори, каква е употребяемата валута, храна и прочие… Това е същото. Защото след приключване на земния ни път ние отиваме в духовната си родина и нямаме вече физическите си тела, няма нищо, с каквото сме свикнали на земята, изведнъж попадаме в един свят, съвсем различен от земните ни представи и условия. За да не преживее пълно объркване от неведение и стрес къде е попаднал, най-добре е човек да се подготви с необходимата информация, докато е жив. Е, вярно, че тази информация трябва да бъде от сериозен духовен източник и авторитет, иначе днес е пълно с книги, в които информацията е невалидна за нашето съвремие. А ти имаш късмета, че ме имаш мене! Не искаш ли да знаеш къде отиваш и как да се подготвиш за това! Познанието е най-голямата сила.

– Не, не искам! Не искам, бе! – упорито, инатски повтаряше тя. – Имам си те за разни други полезни информации.

– Но точно сега с твоето заболяване ти имаш най-голяма нужда от осъзната вяра, от духовна помощ… Ами ти дори молитвата „Отче наш“ не знаеш! Искаш ли…

– Знаех я и си я казвах редовно, преди да умре баща ми… – уклончиво промърмори тя.

– Аз ще те науча как да казваш тази молитва с разбирането, което Христос е вложил в нея. Всяка строфа се отнася за укрепване на всичките ни тела, видимото и невидимите, на цялото ни духовно устройство и връзката ни Бога. И други молитви мога да ти кажа.

– Нямам нужда от твоите молитви. Аз си знам какво си Му казвам, когато искам и се моля на Господа… – и махна с ръка.

– Е, добре, ако имаш някакъв свой избран начин да се молиш, още по-добре, връзката ни с Него трябва да е лична. Въпросът е, търсиш ли Го, или смяташ, че молитвата е празна работа?

Катя запази мълчание, но вдигна вежди и наклони глава в един красноречив жест, който означаваше „Как се моля, си е моя работа“. Физиономията є се измени, показваше едно душевно състояние със запазени параметри, което не желаеше да споделя с някого. Докато я наблюдавах мълчаливо, се сетих мълниеносно за безброй други по-раншни впечатления от нейни реакции. Тя никога не богохулствше, приемаше като нещо естествено и по традиция молитвата, която четях при събирането на маса, поощряваше ме да уча дъщеря є в духовните насоки, просто само не проявяваше личен интерес нито към религия, нито към духовни науки. Няколко пъти при кризисни ситуации в живота є ми бе доверявала, че е преживяла нещо много лично от духовен характер, но отказваше да го сподели с мен. Никога не я насилвах да ми каже това, което тя пазеше за себе си. В момента осъзнах, че дълбоко в нея имаше много страхове, които не разкриваше. (Антропософията дава обяснение на този вид страхове и моята приятелка доцент Иванка Кирова, дългогодишен антропософ и авторка на доста книги, написа дори един интересен материал по тази тема. Ще се опитам да подбера есенцията от него, без да осакатя подробното изложение по въпроса, и ще го поместя по-нататък, след като приключа с този разказ.)

– Катя, никога не бих се намесвала в запазеното ти лично пространство на душевност, но ти си може би най-близкият ми човек на земята, много добре те познавам и затова усещам, че някъде с тебе просто се разминаваме. Не стигаме до диалог, защото ти се затваряш и почти агресивно отказваш да разговаряш на духовни теми. Ако не беше твоята подчертана през целия ти живот нравственост, високоморална нагласа и отношение към всичко, по всеки житейски въпрос или действие, бих те оставила на твоето „проспиване“ на живота. Но просто търся за себе си обяснение.

Катя упорито мълчеше и си отпиваше бавно от водката пред себе си, а аз продължих:

– За съвременното човечество най-важното е да изработи през своя живот морални категории. За съжаление нашият свят все още далеч не е станал морален. Ти обаче си развила в най-голяма степен моралните тенденции в себе си. Това е прекрасно, но не е достатъчно, защото липсата на интерес към духовното знание е пагубно. Днес повечето хора в лудото препускане и развитие на материализма не успяват да придобият в своето съзнание импулси от Духовния свят. Тези хора, между които си и ти, ще минат през портата на смъртта без никакво предчувствие за духовните факти. Ако са имали на земята някои духовни интереси и занимания, те щяха да ги пренесат със себе си след смъртта. Това именно би било едно неоценимо богатство. Но повечето хора от днешното материално и спящо човечество, умирайки, не разполагат с такива. Знаеш ли какво ги очаква тези хора след земната смърт, малко по-късно, минавайки от една сфера в по-горна сфера – САМОТА. А за Духовния свят точно тази самота е равносилна на смърт и…

– Я стига си дрънкала глупости, че се уморих да те слушам! – викна весело Катя, след като бе отпила здрава глътка водка. – На кого ги разправяш тези небивалици! Аз съм най-общителният човек и тук и ТАМ, макар че не знам точно какво ще е, знам, че ще имам много приятели! Я млъквай!

– Да, но само така си мислиш, че ще бъде. Отначало, в първия период след смъртта, е много важно дали си бил общителен, имал ли си приятели, но после, по-нагоре в моралната сфера, ти специално пак ще си добре, защото ще срещнеш сродни души, но нагоре?! Като нямаш представа от религия, от Бог, от някаква религиозна нагласа – следва самота. Нали това искам да ти обясня…

– Е, та какво! И така да е! Изобщо не ме интересува какво ще бъде, като умра! Таман ще си почина, ето къде ще си почина…

– Катя бе, защо умишлено се правиш на несериозна, на ограничена или наистина си незаинтересована? Как може да не искаш да знаеш?! Масовото човечество се страхува от смъртта и всеки всичко би дал, за да научи нещо за живота си там. Но ако пък гледа лековерно на тази тема и събира информация по нея откъдето и да му падне, е още по-опасно от неведението, защото лесно може да бъде манипулиран от зли същества.

– Не ме интересува! Колко пъти да ти го повтарям – смееше се Катя. – Да става каквото ще! Нито пък ме е страх от смъртта. Докато съм жива, всичко от живота ме интересува, а после, след като умра…

– Не, не говори лекомислено, защото просто не си такава. Моля те, слушай ме – тихо, но твърдо є казах. – Нашият свят граничи с един друг свръхсетивен свят и никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизичен свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязваме нищо. Този свят не се вижда с нашето физическо зрение. И ако човек съзнателно не се подготви от земята с познание за Духа и да опознае Духа тук, в условията на физическия свят, никога няма да разбере колко ужасно е да се погуби една човешка душа след смъртта…

– Не ме интересува! Не разбра ли, че каквото и да има след смъртта, не ме интересува! – упорито повтаряше Катя.

– Добре – въздъхнах, примирявайки се. – Има нещо обаче, което бих искала да разбера за себе си…Ти поне си стояла лично между купищата с писма, които получавах, и четеше някои писма, нали тогава искаше да ми помагаш? Помниш ли как беше ужасена: „Ау, Лиана! Как можеш да четеш всичко това! Толкова е натоварваща тази човешка мъка!“ Е, след като виждаш, че толкова хора ме молят за среща, за да ме видят или чуят лично и да научат нещо от мен по въпрос, който ги интересува, защо ти, като си ми най-близка, никога не се ползваш от това, с което мога да съм ти полезна?

Тук тя отново стана сериозна, влезе в онова вглъбено и затворено състояние и помълча, преди да отрони:

– Знаеш, че преди четях, а сега не мога да чета повече.

– Да, но аз многократно ти предлагах и отделно да се срещнем, и устно да ти поговоря за най-важните неща, които би трябвало да се знаят…

– Някога да съм ти отказвала? Сигурно не си била много настойчива – вяло се отбраняваше Катя.

– Така ли?! Ами миналата Коледа? – чак сега реших да є кажа за едно огорчение, което дълго бях таила в себе си. – Помниш ли, като мина средата на празничната вечеря, както се беше създала приятна семейна атмосфера, че аз предложих на теб и дъщеря ти: „А сега искате ли, като приключим с вечерята, да ви разкажа за раждането на Иисус от Назарет, за покръстването му в реката Йордан и слизането на Христос в неговите обвивки?“ Ти ме прекъсна и гневно викна: „А, няма да ми разваляш Коледата! Друг път, може би утре…“ Тогава замълчах, но това утре не дойде, защото нямам право да ти го налагам, щом ти не се интересуваш дори. А кога би могло да има по-подходящ момент за такъв разказ от святата нощ? Знаеш ли, че някога Коледата е събуждала най-дълбоките чувства и предана обич към Христовото Същество, чието идване на земята е било подготвено чрез Святото Раждане на Иисус.Оттогава насам нещата все повече се променят. Човекът все повече се материализира и отдалечава от Духа. КОЛЕДАТА Е ЗАГУБИЛА СВОЕТО ИСТИНСКО ДУХОВНО ЗНАЧЕНИЕ И СЕ Е ПРЕВЪРНАЛА В ЕДИН ИЗЦЯЛО МАТЕРИАЛНО ИЗЖИВЯН ПРАЗНИК. Празник на подаръци, разкош в яденето и пиенето, просто повод за веселие в семейна обстановка, но в съвсем материален вид. И какво си говорехме през тази вечер? Колко нови украшения сте купили за елхата, за коледната украса и осветление, на кого ще се падне пЎрата, баницата да не прегори…

– Не спазих ли седемте постни гозби, прекадяването на къщата, разчупването на питката и наричането първо на Богородица, на къщата, на…

– Това е повърхностно спазване на вековната традиция. Дори коледната музика, която специално ви донесох, не я слушахте, синът ти я махна. Не разбираш ли? Всичко се изживява външно, по един материален начин! Знаеш ли, че този празник някога е бил преживяван с вътрешна светлина и любов и че човешките души са се свързвали с висшите изживявания на Космоса, защото тогава, тази нощ, небето се отваря към земята и много чувствителни души могат да си получат дара…

– Какъв дар? – бързо ме прекъсна Катя.

– Е, това няма да ти кажа. То е за който дълбоко се интересува и стреми към Христовия импулс. Нашата човешка задача е да внесем отново Христос в Коледата. Въпреки че материализмът затъмни съзнанието за Христос, едно пробуждане с растящо разбиране на Христос може да бъде осъществено чрез одухотворяване на изкуствата, на всички видове земно творчество, одухотворяване на природата… трябва да се научим да съзерцаваме природата със сърдечни чувства, да събудим религиозните си чувства… – замечтано нареждах и въздъхнах неволно. – Но ти все пак прояви завидно търпение да ме слушаш!

– Напротив – спокойно и без въодушевление отвърна Катя. – Ако намериш подходящия момент да концентрирам вниманието си върху това, което говориш, бих те слушала. Впрочем не ми се слуша, без да отговаряш веднага на въпросите, които, слушайки те, изникват в мен.

– А! Ето! Точно там е бедата… За да можеш да схванеш същината, когато ти се разказва „нещо“ ново, за което ти не си употребил усилие или постоянство да прочетеш лично и да го осмислиш, трябва внимателно да слушаш, дори да си водиш бележки и да не задаваш въпроси на този етап. Чутото ще се влее в теб и ако ти размисляш върху него в тоя вид, както си го чул, и го оставиш да стои в теб въпреки въпросите, отговорите ще дойдат с постоянството в тази насока. А ти ми задаваш въпроси с един командьорски вид, който звучи: „Я първо отговори на въпросите ми, за да преценя доколко си заслужава да те слушам!“ Не става, мила моя, насила или по тоя начин!.. Това е един дар за теб, който, ако не е оценен, по-добре да не се дава. Човек трябва сам да се стреми да намери истинския път, водещ към едно действително разбиране на Христос, и тогава ще последват неподозирани дотогава чувства … и обич, и богоговение, и нови сили за здраве. Би трябвало Коледата да се изживява със свети мисли и чувства, да се размишлява върху Божественото Раждане, което, ако знаем неговата същност, чак тогава можем да разберем нашата собствена човешка същност. Силите, с които се раждаме, не са достатъчни, за да достигнем истинското си човешко предопределение, човек трябва и да се роди духовно. И докато Христос не бъде напълно осмислен, внесен и изживян в Коледата, ние няма да можем да получим необходимите Христови сили за това второ духовно раждане. Хората днес още не чувстват нужда от ново духовно раждане и за приемането на Христовите енергии в себе си. Не са осъзнати. Но всяка човешка душа съзнателно или несъзнателно среща Христос по Коледа в нощната Христова литургия. В свещения среднощен час Архангелските войнства заграждат земята и от тях се излъчва и тече импулс като топлина на любов, спокойствие, ентусиазъм за добро. Това се усеща от всеки вярващ и по-чувствителен човек, а понякога и от най-закоравелите и безверни люде. Днес много автори пишат за еволюцията на човека, за неговите успехи и постижения, за неговата божественост, но все още малко хора знаят кой точно е Христос и защо е нашият Спасител. Защото само идването на Христос на земята и неговата саможертва направи възможно изкачването на човека до духовните висини. За земното човечество централната точка на моралния живот е Христовият импулс. Затова човек трябва да се срещне с Христовия импулс тъкмо на физическия план. Да осъзнае, че това е главната му цел в идването на земята – да приеме в себе си Христовия импулс.

– Е, щом съм кръстена, значи съм приела Христовия импулс?

– Не е достатъчно – отвърнах є, усмихвайки се. – Ти си кръстена в Светия Дух, като вярна християнска традиция, но за приемането на Христовия импулс в себе си е необходимо да се събудиш и духовно… И изучавайки себепознание, ще стигнеш и до Христовия импулс. Сега крещиш, че не те интересува, но като отидеш обратно в духовната си родина, ще разбереш какво си пропуснала, докато си била на земята. Хора, които не се интересуват от духовност и откъсват себе си от духовното, нито имат някаква религиозна нагласа, нито искат да четат или да чуят нещо духовно – такива хора след смъртта, дори и да са имали морално предразположение, на едно следващо ниво, стават отшелници. Нищо друго не може да бъде направено за тях, прекарват в изолация до следващото си превъплъщение, където ще имат нов шанс да се придвижат към Духа.

Катя ме наблюдаваше най-спокойно, без видимо да е докосната от казаното, и сви рамене:

– Е, както сама казваш, значи винаги ще имам втори шанс… някога. Защо да се затормозявам сега?

– Защо ли? Защото всичките ти безброй болести в тоя живот са вероятно последица от бездуховното ти отношение. Здраво етерно тяло и органи се придобиват в следващия живот при съзнателна активна духовна дейност и осмисляне на духовния произход на човека. Ако беше прочела последната ми книга, на която само заглавието подсказва много „Всичко е поправимо само докато живеем“, щеше да разбереш. Виж, голяма мъка е за мен, че моята обич към теб не е достатъчна, за да те измъкна от „спящото“ ти и бездуховно състояние… Да, да, вече виждам какво ще възразиш, че не си бездуховна, но ходенето по театри и слушането на концерти е една друга духовна нужда. Ще те помоля да запомниш поне една сентенция и да размисляш върху нея всеки ден:

Кармична закономерност и необходимост е, че това, което в един живот е духовно в човека, в следващия живот се изявява в неговото физическо тяло.

И още: Новото лечение на нашето време е, ако човек използва силите на своя Аз, за доброто на другите ( не само за децата и обичните си, а за всички други). И последно искам да ти кажа – знам, че не си толкова духовно ограничена, а по-скоро изпитваш известен страх пред неизвестното след смъртта. Това е най-естественото нещо, всеки изпитва същото, докато не придобие известно познание и разбиране за своята духовна същност. Съветвам те да прочетеш книгата „Живот между смърт и ново раждане“ от д-р Рудолф Щайнер. Там този учен и ясновидец научно и подробно обяснява какво става след смъртта и защо е необходимо, докато сме на земята, да развиваме себепознанието и духовния живот – защото само силите, които сме развили на земята, можем да отнесем с нас след прага на смъртта.

И този път както винаги, въпреки различията помежду ни, с Катя се разделихме с обич, доволни, че можахме да се видим.

САМОТАТА СЛЕД СМЪРТТА ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК СМЕ ЖИВЕЛИ, ДОКАТО СМЕ БИЛИ НА ЗЕМЯТА

Смърт може да бъде изживяна само на земята. В свръхсетивният свят няма смърт, има само трансформация от една форма в друга. Нито едно божествено духовно същество не познава смърт. Христос трябваше да слезе на земята, за да изживее смъртта. Той е единственият между всички свръхчувствителни Същества, познал смъртта чрез опит.

Установена по духовен път истина е, че човешките същества след преминаване портата на смъртта, живеят в свръхсетивния свят, където няма разпадане и разлагане. Те могат да влязат в тези царства (области), но не могат да умрат, защото са приети в един свят, където не може да има разрушение и унищожение.

Все пак в свръхсетивния свят има нещо подобно на смърт, макар в същото време да е съвсем различно от смъртта, както ние я познаваме. Това „подобно“ нещо, изразено с човешко понятие, може да се определи като САМОТА. Самотата в свръхсетивния свят е сравнима със смъртта тук, на земята. Там няма разрушение, каквото познаваме при земните условия, но самотата, изпитана там, е много по-интензивна и наситена, отколкото самотата, която познаваме на земята. Какво означава това, може да се разбере и напълно да се почувства само когато се случи – да изживееш състояние, когато ТАМ няма нищо друго, което да познаваш, освен себе си.

Първият период след земната смърт е такъв, че ние можем да установим добра връзка само с души, които са останали на земята, или онези, починали около същото време като нас. При тази ситуация най-близките връзки продължават да имат ефект след смъртта. Живите, които са останали на земята, могат да направят доста за заминалите, но за това ще говорим по-късно – това е друга тема. Когато мъртвите ни предават някои послания и съобщения чрез медиум, това е само докато са в областта Камалока, после този вид комуникация прекъсва. Езиковите особености престават да служат като комуникация.

Духовната наука ни съобщава, че фактически след преминаване портата на смъртта съществото ни се разширява, става все по-голямо и по-голямо. Това не е лесно като понятие или представа, но фактически така става. Само на земята ние се чувстваме ограничени в нашата кожа. След смъртта се разширяваме непрекъснато в безкрайните пространства и ставаме все по-големи. Когато стигнем до края на периода Камалока, буквално се разширяваме до орбитата на Луната около Земята. И така, разширявайки се и периодично навлизайки все по-дълбоко в свръхсетивния свят, в сферата на Меркурий, после на Венера, на Слънцето и по-нататък, връзките с другите същества стават все по-трудно осъществими. В астралния свят все още намираме индивидуални връзки, но колкото по-високо се изкачваме, толкова повече намираме едно прекъсване на това, което свързва индивидуалните връзки. В същото време там е пълно със същества!… Значи, за да се избегне самотата, необходимо е да се създават душевни връзки и общуване между тях, там. Затова целта на живота на земята е така да се живее през земния ни живот, че да се изграждат връзки между едно и друго човешко същество. Иначе човек би останал сам в духовния свят, тъй като по-късно след смъртта идва време, все пак, когато по-общи връзки са необходими.

Навлиза се в една област, където има значение как сме се изградили на земята като моралност. Фаза на чувство на самота се създава там в души, които са минали през портата на смъртта, без морална душевна нагласа и без морални концепции – значи души, които са отхвърляли моралните задължения и отношения през земния живот.

Д-р Щайнер отбелязва, че не е лесно да се посочи докъде се простират ценността и стойността на моралния човек по отношение на цялото човечество, нито пък да се посочи точно вредата, създадена от някой, който е неморален. Но може лесно да се схване, като се каже, че личност, лишена от морална душевна нагласа, е един болен член на обществото. Такова същество, чрез своето неморално и егоистично изграждане на Земята, в духовната сфера се превръща в отшелник, все повече се отчуждава от другите.

Да бъдеш морален, означава пък, че този някой има връзка с всички човешки същества. Ето защо любовта към цялото човечество е очевидна за всички морални хора. Неморалните хора обаче в дадена фаза след смъртта се чувстват много самотни и изолирани именно поради тяхната неморалност. И така да обобщим, духовното изследване на живота след смъртта на разпръснатите в макрокосмоса души разкрива, че неморалните индивиди изпадат в дълга самота, докато моралните намират и си създават връзки с души с подобна морална склонност, което им осигурява интересен социален живот през този период.

РЕЛИГИОЗНАТА НАСТРОЙКА НА УМА, ДОКАТО ЖИВЕЕМ НА ЗЕМЯТА, ОПРЕДЕЛЯ И СЪОТВЕТНАТА ГРУПИРОВКА, В КОЯТО ЩЕ СЕ НАМЕРИМ НА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ ЖИВОТА НИ СЛЕД СМЪРТТА

Докато живеят на земята, хората са групирани по националност, по професионалните си занимания, религиозните, духовните убеждения и т.н. В дългия период между смърт и ново раждане хората също се групират, но според своите морални концепции и общи духовни наклонности. Следващата фаза при пътуването на разширената душа е тази, в която дори надарените с морално предразположение души ще се чувстват самотни, ако им липсват религиозни концепции. Религиозната настройка на ума още докато сме на земята, е подготовката за връзки и общуване на една определена степен от живота между смърт и прераждане. Тук духовният изследовател разказва, че открива хора, които са осъдени на самота, ако не са способни да имат религиозни чувства и връзки. В тази област се намират хора, групирани според своята религиозна общност. Атеистите стават отшелници там. Да бъде човек духовен отшелник, това означава да има едно притъпено съзнание, с което не обхваща другите около него. Да бъде дружелюбен, в тази фаза означава, че той ще има ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души и ще общува с тях.

Този период е следван от друг, по-нагоре, в който не е достатъчно да се живее в обкръжението на религиозните общества. В тази фаза ние отново можем да изпитаме огромна самота, ако не можем да постигнем и внесем разбиране към всяка човешка душа в нейния същностен характер, дори и да сме изпитали единство с онези от подобна религия. Към тази фаза ние можем да се подготвим отсега, още докато сме на земята, чрез разбиране и толерантност към всички религиозни вероизповедания. Това не е било необходимо преди идването и саможертвата на Христос, защото тогава изживяванията в Духовния свят са били различни. Сега това става вече все по-съществено важно.

Ние не можем да срещаме и сблъскваме същественото от Християнството с други религиозни вярвания. Не е правилно да слагаме Християнството до другите религии. Защото колкото и все още неразбрано да е Християнството в своята същина, когато бъде правилно схванато, то съдържа в себе си импулса да разбере всички религиозни тенденции и вярвания. Христовият импулс съдържа зърното, семето, което дава възможност да стане една универсална религия – казва Р. Щайнер.

Ето защо правилното е, още докато сме на земята, да не проявяваме и вземаме едно нетолерантно отношение към другите религии. Мисията на Християнството не е да окове хората в догми. Вярно е, че будистите се смеят на религии, на които дори им липсва идеята за прераждането. Такава религия им изглежда фалшива. Обаче правилно разбраното Християнство предварително приема, че всички хора в техните вътрешни същества са християни. Днешната задача е да се приложат импулсите на християнството, което означава да се стараем да зачетем и вземем под внимание всички религии по-съзнателно отпреди, и то с разбиране и с присъствието на любов. Това е начинът, по който ние се подготвяме за периода между смърт и ново раждане, за да имаме активен живот през този същия период, между смърт и ново раждане. Който още сега не може да го приеме и разбере, ще го изпита като силно изживяване на самота, няма да има достъп и изкачване до други души, които са имали по-широки разбирания.

И така, нашият живот след смъртта, ако и да не подлежи на смърт според сегашното ни човешко разбиране, е осъден на друга „смърт“ под формата на самота, която бихме могли да избегнем, ако живеем пълноценно и на земята. Например, ако през земния си път минаваме през етапи на самота и изолация от хората по собствено решение и преценка, когато сме могли да бъдем общителни и да показваме топлота и интерес към другите човешки същества, духовната наука разкрива, че след смъртта в подходящата фаза ще изпитаме един мощен копнеж. Ние ще копнеем за безсъзнателност, но ще открием, че в по-високите полета, където материята вече не съществува, всичко е въпрос на съзнателност. Ужасно е да не можеш да изпаднеш в безсъзнателност, а да си напълно съзнателен, че си жив, но сам, абсолютно сам за много дълго.

СЛУЧАЯТ „ДОКТОРЪТ“

Преди около два месеца, както се бях съсредоточила в мислене и анализ на един случай, който описвам в тази книга, телефонът иззвъня. Първата ми реакция бе да оставя телефонният секретар да отговори, защото, когато работя, а това е работа, изискваща силна концентрация, не се прекъсвам. Необяснимо и за самата мен, при третия сигнал вдигнах слушалката с намерението да помоля да се обадят вечерта. Търсеше ме мъж, който не само звучеше объркан и развълнуван, но и моментално схванах, че плаче. Говореше несвързано в началото, емоцията взела надмощие над контрола му за говор, докато изведнъж вече ясно изрече:

– Вече втори път чета вашата книга „Срещи с отвъдното“… Иначе нямаше да се справя до днес… и изобщо не мога да си обясня как може да има такива добри хора като вас да пишат такива книги! – И избухна в несдържан плач.

– Хайде, моля ви, опитайте се да ми разкажете свързано, спокойно, какво искате да споделите с мен?

– Извинете, ужасно се извинявам, че плача… Но съм съсипан, място не мога да си намеря… не знам какво да правя!… Жена ми почина преди… няма и две седмици…

– Толкова скоро! Моите най-искрени съболезнования – съчувствено му отвърнах.

През сълзи той ми обясни, че е лекар по професия, но имал и доста свои хомеопатични разработки, използвал и други алтернативни методи на лечение, имал и няколко патента в чужбина на лекарства, които е изобретил. Изброи много заболявания, които лекувал успешно, но запомних само белодробни болести, астма и псориазис, може би защото веднага си помислих, че би могъл да помогне на моя близка, страдаща от същите болести. Съпругата му починала неочаквано, без той да бъде в състояние да є помогне, и този удар на съдбата го сварил неподготвен. Последва двустранен разговор, при който докторът временно се успокои и жадно слушаше утешителните думи, които му казвах.

– Но вашата книга просто ме спаси! Слава Богу, че някой ми я даде веднага след смъртта є и каза, че ще ми помогне. И наистина, ако не беше книгата… нямаше да мога да продължа да живея. Как може да съм лекар, а и не само лекар – лекувам с толкова други алтернативни методи, толкова лекарства съм създал и… да загубя жена си?! Най-вече да не знам тези неща, които пишете в книгата си! – редеше той. – …И, госпожо Антонова, сега… ще мога ли… и кога… да се свържа със жена си? – плахо попита докторът.

Отново следваше най-тежката част от всички подобни разговори – да обяснявам защо написах „Срещи с отвъдното“ – за утеха, че примерите ми бяха взети от живота и случаят със семейство Миндови беше с истинските им имена, за да повярват хората в истинността на написаното. Но! – също така, че тази книга не целеше хората да приемат, че могат да си говорят с починалите им близки по желание чрез медиум, като по телефон, защото осъществяването на връзка изисква някои познания.

Обясних му, че пиша нова книга пак с много необходима информация за живота след смъртта, и то именно за да се създаде правилно разбиране на съдържанието на „Срещи с отвъдното“. Най-вече, че не е необходимо да се търси медиум, мъртвите ни сами намират начин, когато попаднат на духовен посредник (медиум) да ни предадат нещо.

– Да! Изглежда, това е така! – гласът на докторът звучеше с лека изненада – Ами преди два дни М… от град П… ми се обади по телефона и ми предаде, че се е „свързала“ с жена ми и тя я помолила да ми предаде нещо… Но аз не знаех какво да мисля.

– А тази М… от град П… медиум ли е? – попитах аз.

– Ами не знам! Впрочем отдавна я познавам, но не знаех, че има такива способности….И, госпожо Антонова, за медиума ще ви послушам – няма да търся жена ми, докато тя сама… и ако реши да ми се обади, но… но… – докторът отново избухна в неконтролируем плач – все пак аз съм лекар… Защо не ги знам тези неща… за след смъртта?! И изобщо, госпожо Антонова… нали е абсолютна истина това, че смъртта не е краят… че има живот след смъртта? Нали сте писали истината? Само това ми дава сили да живея и променя цялата ми нагласа към живота…

Няма да описвам на читателя какво ми причиняват такива въпроси… Стоях дълго разтърсена, след като затворих телефона – не толкова заради неговата скръб, защото това е нещо, което всички ни спохожда рано или късно и можем само да си съчувстваме и помагаме по отношение на болката и загубата ни. Но фактът, че все още такава голяма част от човечеството, и то например лекарското съсловие, не само не знае, че човек умира единствено на земята, но още не познава устройството на цялостния човек, духовните му тела, а не само физическата обвивка – ето, това ме изпълва с много голяма тъга… Защото да получиш знанието и дори само разбирането, че земната смърт не е край, а преминаване от едно състояние на съзнанието в друго – това е много лесно. Но ако човекът не пожелае още докато минава земния си път да изучава духовната си връзка с Вселената, духовния си произход, каква е целта на предназначението му като индивид, защо му е дадена свободата на избор и какви са опасностите от това, че не иска да ги научи и знае, докато е на земята – ето кое ме натъжава.

САМОУБИЙСТВОТО Е БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ КЪМ ОНОВА, КОЕТО СМЕ ПЛАНИРАЛИ ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕДИ ДА ДОЙДЕМ В НОВ ЖИВОТ

Една от най-болезнените съвременни теми за изучаване и осмисляне доводите „против“, е самоубийството. Винаги съм се стремяла да бъда полезна на обществото, но едва ли мога да имам представа доколко съм успяла в тази насока. За едно обаче имам твърда убеденост – книгата „Срещи с отвъдното“ действително е помогнала на много хора да не планират и да се откажат от самоубийство. Това идва да покаже, че ние, хората, най-често извършваме необмислени или грешни постъпки в живота си не толкова защото като човешка даденост сме склонни да грешим, а като резултат от незнание за последиците на онова, което се извършва под силата на някакво настроение, депресия или дори само моментен импулс. Ако вече знаем какво ще предизвика дадено наше действие, ние ще се въздържаме да го направим. Целта на училището“ земен живот е да се учим какво трябва и какво не трябва да правим, да различаваме злото от доброто, затова ни е дадена свободата на избор. Тези, които се отнасят съзнателно към основните правила в личния и обществения живот, минават сравнително по-лесно земния си път. Онези пък, които ги пренебрегват – учат уроците си чрез тежки изпитания и страдания, за които в момента на изживяването нямат обяснение, а това прави нещата още по-болезнени. Когато човек напредне в еволюционното си развитие дотолкова, че да не упреква другиго за онова, което му се случва, а напротив, приема, че е нещо негово лично като изпитание и трябва да го посрещне с контрол върху чувства и разум, с добре организирана воля да се справи и го преодолее с достойнство – той ще забележи, че след време нещата се „развързват“ и проблемите намаляват.

Колкото повече човек развива духовната си ориентация и образование, толкова по-разбираеми са неприятните неща в нашия живот, толкова по-малко са тежките удари на съдбата. Страданията никога не свършват, но изменят вида и характера си според нивото на индивидуалното развитие, но каквито и да са, те вече са приемливи и обясними.

Колкото повече затъва човек в материалния живот, нехае, не иска да знае, че животът има и духовна страна, или пък си казва: „Абе, любопитни са ми тези духовните неща, да разбера кое защо и как стават, но нямам време за това”, толкова земният му живот и съдбата му ще го сюрпризират с непредвидени и неразбираеми удари.

Наистина съвременният живот предлага все повече стрес, трудности и ограничен избор между желания и съвест. Понякога човек изпада в сложни за разрешение ситуации или пък твърде дълго е живял по един труден за понасяне начин. Именно тогава той започва да мисли за самоубийството като единствен изход от живот, който не му предлага онова, което той си мисли, че би трябвало да бъде земният път. Само че самоубийството не само не е изход, ами грешка, която води до по-големи и по-дълги страдания в живота след смъртта, което трае много дълги години, а и кармата в следващия живот ще наложи по-тежки дългове и изпитания.

Знам, чувала съм го вече, невежият ще каже: „Щом е така, няма да искам да се прераждам.“ Да, ама – не! – както обичаше да казва една моя читателка. Не само че ще иска, ами ще приеме всеки шанс за прераждане, въпреки че преди това ще знае колко труден ще му бъде земният път.

Ето защо не бива да живеем несъзнателно и машинално сегашния си живот, а да бъдем напълно отговорни и съзнателни за всяко решение и действие. Също, да се стремим да се УЧИМ НА ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО НА ЗЕМЯТА. Всяко усилие, макар неразбрано и изглеждащо безпредметно по земните разбирания за реализация, след смъртта ще се трансформира в наши собствени сили. Животът на земята трябва да се цени и да се пази, да се приема с благодарност за всеки миг. Да се живее със съзнанието, че е едно специално училище, чиито оценки не се придобиват с измама или с подкуп. Оценките на всеки наш живот се „проумяват“ чак когато след смъртта, вече като души, ги осъзнаваме безпристрастно. На превъплъщението ни трябва да гледаме като на училище, което съдържа в себе си последователно няколко други училища, които трябва съвестно и отговорно да се изкарат. Интересно е да се знае, че всяко събитие или страдание, на което възкликваме: „Защо ми се случва?, или: „Как можа на мен да се случи?“, точно тези случки съзнателно сме ги подбирали при подготовката ни за инкарниране, знаейки, че ще бъдат трудни, но най-много ще се поучим или извлечем опит от тях. Така че самоубийството е отричане от собствените ни решения и програма, преди да дойдем на земята, в изготвянето на която са били ангажирани много висши Същества и е бил хвърлен невъзможен за човешка представа труд, защото е свързано със съдбите и на други хора, които ще бъдат около нас през земния ни път.

Онова, което „сваляме“ с нашето ново раждане на земята като сили, зависи преди всичко от нашите предишни училища и усилия на земята и е вид богатство, което никой не може да ни вземе. Защото, ако например сме поставени в новия живот при някакви неизгодни условия, това „богатство“, което е духовно по характер, ще ни отпусне „нещо“, ще се трансформира в енергия, идеи и сила да ги превърнем в нещо, с което ще се справим много добре. Разбира се, това богатство се състои от качества, добродетели, непредполагаеми таланти и способности, които в миналите ни животи са били изявени в друга форма, професия или умения, а в новата ни инкарнация са неосъзнати. Ето защо понякога имаме подсъзнателното чувство, че нещо, което никога не сме правили, странно защо ни привлича или просто знаем, че го можем.

Смисълът на това, което се мъча да обясня, е, че ние трябва да живеем с все по-растяща отговорност на земята по времето на нашия земен престой. Колкото повече усилия вложим от себе си за знание, морални качества, инициатива за действие, отношение към това, което става около нас, създаване на разнообразни връзки и приятелства, грижа и подкрепа за по-неуспелите и слабите и най-вече любов в по-универсален смисъл, не само към близките си, но към всеки – толкова по-голямо ще е нашето богатство, което отнасяме с нас след смъртта в духовната ни родина.Това богатство е в духовен вид и е невидимо за сегашното ни зрение. Когато слизаме на земята отново, в ново превъплъщение, сваляме още по-голямо богатство и сили в себе си, пак в духовен вид, които после през житейския ни път ще се трансформират в наши помощници и гаранти за здраве, полезен и приятен живот. Но това богатство трябва сами да си го постигнем, никой нищо не ни дава наготово. И обратното, с колкото по-пасивно отношение човек прекарва живота си, затъвайки в материалния свят на земните блага и удоволствия с единственото съзнание за ТУК И СЕГА, А ПОСЛЕ НЯМА НИЩО – толкова по-малко придобити от земята сили ще отнесе със себе си в духовната си родина, които сили „горе“ нямат мощ, за да получат това, което казах, че ще ги ползва като сили за трансформиране в успешен живот и изява.

Изразът „Голи идваме и голи си отиваме“ е абсолютно верен, но се отнася само за материалната страна на нещата, това, което човек възприема със сетивата си. Всеки вижда, че бебетата се раждат голи и който умира, пак гол си отива, без да вземе каквото и да е от земните си притежания и придобивки. Това обаче, което човекът все още не може да види и не иска да научи, докато е на земята, че макар и да се ражда гол, всеки носи със себе си вид богатство, но богатството, което носи като сили, е индивидуално и е НЕВИДИМО, и при новото раждане, и при „връщането“ в Духовния свят.

Ето защо ние трябва съзнателно и с пълна отговорност да живеем земния си живот. През него има достатъчно време и за малко луда младост, и за младежка неразумност, и да се опита това и онова, но всичко с мярка и до време. Няма човек, който да не минава през кризисни ситуации и периоди в живота си. Колкото и да са тежки тези ситуации, правилното е да се посрещнат с най-голямото самообладание, на което човекът е способен. И да не бъде сам в тези периоди – САМОТАТА Е ЛОШ СЪВЕТНИК, особено когато човек няма богат опит. Изплаканата грижа или споделена болка с приятел – силен и оптимистично настроен, подходящата книга могат да помогнат много. Самоубийството никога не е решение на един проблем, а грешка, бягство от отговорност към това, което сами сме планирали, преди да дойдем в нов живот на земята, затова създава ред усложнения и по-тежки изпитания, но отложени за едно по-далечно бъдеще.

Информацията за самоубийците във всички теософски източници е дадена в много кондензиран вид. Неподготвеният среща трудност да схване правилно съдържанието, но поне може да го приеме като сериозно предупреждение, че това е нещо, което не бива в никой случай да се прави. Най-добрият източник, който се намира в момента, е „Теософия“ от д-р Рудолф Щайнер, но тя се оказа книга трудна за разбиране от повечето хора. Да не мислите, че аз, като я чета, и то често, всичко разбирам и ми е ясно? Не, но всеки следващ път разбирам доста повече от миналия, защото през това време съм работила върху духовното си развитие. Такава информация не се получава наготово като полуфабрикат. Волята и умът на човека трябва да се стремят към нея, да се вложи необходимото усилие, докато съзнанието ни постепенно се променя. Нямам намерение да опростявам нещата, за да се разберат, но усилията ми са само от съчувствие към страдащите, а те страдат, защото не ги знаят. Ще се опитам да подбера от книгата „Теософия“ най-конкретното за самоубийците.

След смъртта душата на човека минава през три по-нисши области на пречистване, докато дойде времето да влезе в една четвърта област на удоволствието и неудоволствието. Там тя е подложена на едно особено изпитание. По време на физическия си живот човекът усеща своето тяло като свой АЗ, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. Колкото по-чувствено сетивни сме били през живота си, толкова по-силно е това наше самолюбие, след смъртта тялото вече не съществува, но самолюбието остава. Душата се чувства опразнена, като че ли е загубила самата себе си. Това чувство на празнота трае, докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят. Така че действието на тази четвърта област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата най-накрая се научава да не приписва никаква съществена стойност на тялото. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя, така да се каже, е освободила себе си и е готова да се разлее в душевния свят и да вземе участие в него. Това означава да изживява социален живот в различни области, срещайки сродни на себе си в тези области души. Но! Това се отнася само за умрелите по естествен път хора.

Самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен път, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си постепенно частично угасване на тези чувства, но не и за самоубийците. Към мъченията, които чувството за празнота поражда (а в някои книги пише, че се чувствали като изтърбушени), у самоубийците се прибавят и неудовлетворените желания и страсти, които са имали през живота си или са ги подтикнали към самоубийството. Това пише в книгата като информация.

Трябва да се разбира, че душите след своята естествена смърт минават през три поредни области на пречистване от навици, страсти, неудовлетворени желания и пороци, като алчност, скъперничество, лакомия, алкохолизъм и т.н., за различно време, според индивидуалните различия на хората и техните слабости и пороци. Щом преминат и отидат в четвъртата област, тези души са осъзнали чрез опита си от това пребиваване там много неща и че истинският човек не се намира на земята. След известен период на ново пречистване те се подготвят да се разширят и разлеят в Космоса. Според начина, по който са живели на земята, те ще имат повече или по-малко активен живот оттук нататък, или ще изпаднат в космическа самота.

За самоубийците обаче положението е друго, те са свързани само с тази област, изживявайки много болезнено всичко, което се изживява именно там, както и угризенията си защо са се самоубили, а това трае, докато дойде времето, в което е трябвало да настъпи естествената им смърт.

Примерът, който съм дала в „Срещи с отвъдното“, е по действителен сеанс чрез удивителния медиум Елена. Самоубийцата беше моя позната, която ми беше колежка певица, вземахме уроци по пеене при една и съща учителка. В сеанса тя разказа това, което вече бях научила от теософските книги, просто го потвърди, без дори да съм го очаквала. Не искам да си припомням този случай и искрено се надявам, че който прочете тази книга, вече няма да мисли лекомислено да се самоубива.

За да се убеди читателят колко лесно човек, изпаднал по някаква причина в депресия или черна меланхолия, може да загуби душевното си равновесие и да прави планове да прекратява живота си не толкова защото е в безизходица, а от недоволство срещу съдбата си или просто не иска да посреща с лице повече онова, което му е неприятно, ще ви разкажа един много показателен случай, но е само един от много други подобни.

АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ И СТРЕМИТЕЛНО РАЗРАСТВАЩИЯТ СЕ МАТЕРИАЛИЗЪМ СА ИЗГРАДИЛИ СТЕНА МЕЖДУ ЖИВЕЕЩИТЕ НА ЗЕМЯТА И ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ. ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ

Погрешно е да се мисли, че сме безвъзвратно разделени от наши близки, които са починали. Вярно е само, че не ги виждаме и чуваме повече, но това не значи, че те не са около нас по-често, отколкото можем да предположим, и че не е възможно да установим връзка с тях. „Под връзка с тях“ не разбирам нищо в буквалния смисъл на тези думи, нещо като връзка с медиум, автоматично писане, чуване на глас – в никой случай! – това не са правилни начини за контакт с тях.

Причината за невидимата стена, която ни отделя от света на мър-твите, се дължи най-вече на настоящата бездуховност и материализи-ране на живота.

....................................................................

Когато заспиваме нощно време, идеите и мислите, които са минавали през нашето съзнание на будния ни живот, оживяват като живи същества. Душите на умрелите се приближават към спящите и споделят тези мисли и идеи, чувствайки се „нахранени“ и „подкрепени“ от тях. Нощ след нощ мъртвите се отправят към спящите човешки същества, които са оставили на земята, но само към тези, с които са били в кръвна, родствена или лична близост, за да потърсят освежаване и обогатяване от мислите и идеите, които спящите отнасят в съня си. Най-често обаче мъртвите не намират нищо, което е необходимо за тях, защото в сънното състояние разликата в мислите и идеите в различни индивиди е много своеобразна.

Ще поясня какво имам предвид. Ако техните обични и близки, живеещи на земята, са потопени по цял ден в мисли, свързани само с материалния живот, с ум, насочен само към каквото се случва във физическия свят и каквото може да се свърши и постигне там, ако в техния живот няма мисъл за духовния свят, преди да заспят (молитви, размисли, книги с духовно съдържание), тези хора нямат никаква „храна“ да предложат на умрелия. Знам, мнозина ще възразят, че мъртвият и на земята не е имал никакви духовни мисли и познания. Така е, но той сега живее при други, напълно различни условия, които нямат нищо общо с условията на физическия план, и може да възприе само нещо от характера на тамошните духовни вече условия.

Д-р Р. Щайнер ни разказва, че е разтърсващо изживяване за ясновидския взор да види как такива умрели души си отиват празни, понеже техните близки не носят със себе си в съня си никакви духовни мисли и съдържание. Той дава за пример студентите, които се наливат по цяла вечер с бира и по този начин причиняват съня си – те не отнасят със себе си никакви мисли, които да живеят в Духовния свят.

Представете си само, колко много измежду нашите познати не само са с изцяло материално отношение към живота и живеят със съзнанието ТУК и СЕГА, но и се наливат с алкохол и през деня, и когато и да е – какви мисли могат да отнесат със себе си, когато спят?! Когато умрелите се приближават до такива души, те намират безсъдържателни, празни полета.

Днес много хора считат за глупаво и наивно да се задълбават в мисли за Духовния свят, Бог, Духовни йерархии, Ангели… „такива едни небивалици“ – мислят те. Точно те лишават най-близките си мъртви от необходимата им „храна“. Защото умрелият няма вече нужда от храна като на земята, а от онази, която е в духовен вид – благородни, добродетелни, духовни мисли и идеи. И за да се разбере това правилно, трябва да се каже, че „този вид храна“ след смъртта може да бъде извлечена само от идеите и мислите на онези, с които мъртвият е бил свързан, онези, които са му кръвна връзка, както и близки приятели, с които е общувал.

Засега са малко хората в съвременния свят, които са духовно осъзнати. Дори някой, който показва открит интерес към духовните неща, може да срещне сериозни ограничения, подигравки и даже пречки в това отношение, и то в своята собствена фамилия. Много са горчивите писма с подобно съдържание, които получавам. Такъв търсещ духовна храна освен чрез книги би могъл да се ориентира и да посещава някоя действаща духовна група. Внимание! Под духовна група нямам предвид някоя секта! Става въпрос за малки групи, които принадлежат на Бялото братство – например към последователите на Учителя Петър Дънов или тези на Антропософското общество. Понякога ми се обаждат от провинцията хора, които споделят, че са си основали малък духовен кръг от съмишленици за четене, обмяна на идеи и духовно развитие. Тези хора благодарят за книгите, които им препоръчвам, и питат за още упътвания и точно за такъв вид духовна информация.

Много човешки същества, които посещават духовни групи, а дори и единици хора, занимаващи се с духовни науки, след своята смърт, като не намират никакви „плодородни полета“ в своята фамилия, ги откриват в душите на тези духовни личности, ако приживе са били в някаква постоянна връзка. Ето защо добре би било човек да принадлежи към някое духовно общество, което допада на неговото мислене и душевност. Бялото братство добре работи в България, но също така добре работи и Антропософското общество у нас, така че, когато средата на някой имащ духовни потребности е изцяло заспала и материалистично настроена, има къде да потърси духовна храна тук, на земята, а тя ще го ползва още повече след смъртта.

....................................................................

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО С НЕЯСНОТО ПОНЯТИЕ „ИЗВЪНЗЕМНИ“

Ако ние днес въз основа на съвременния си интелект, научни постижения и култура смятаме, че имаме правото само да задаваме конкретни въпроси и да ни бъде отговаряно – това е крайно неправилно. Някои хора, макар и да нямат време или никога в тоя живот да не са се занимавали с духовни упражнения или науки, така са преживели миналите си инкарнации, че една вътрешна убеденост в съществуването и оттам търсенето на помощ от Бог, Духовни йерархии в лицето на ангелската и вярата им в Духа е здраво вградена. Голямата опасност съществува точно за днешното високо интелектуално и все по-материализиращо се човечество, което вярва само в това, което вижда. Възприетият от всички съвременен израз „Свобода на избор“ се тръби навсякъде, но с неправилно разбиране и приложение. СВОБОДАТА ни е дадена преди всичко само докато сме на земята, и то за да научим разликата между добро и зло. В процеса на това изучаване ние правим грешки, които като резултат донасят страдания, тежки последици и изпитания. И все пак по-добре е да грешим и сами да си научим урока чрез болка и мъка, но поне като използваме своята воля, защото много сили днес работят точно срещу това – да се попречи на човека да опознае разликата между добро и зло. Затова днес има много източници за готови отговори, при това добре формулирани и изчерпателни, но тези, които ни ги дават, знаят онова, което ние не знаем, а това може да ни отведе в такава посока, че да загубим душите си.

Днешният човек, използвайки съвременните средства за комуникация и информация, така е свикнал с тях, че постепенно атрофира ума си и не полага особени грижи да мисли много и самостоятелно. Ние сме свикнали да получаваме наготово всякаква информация, например: „Какво е днес времето в Лондон или САЩ?“, „Къде има наводнения или други природни бедствия?“ – и отговор идва веднага чрез телефон, телекс, компютър или още по-съвременни техники за комуникация. Но това са механични умения и придобивки. Ако свикналият да задава въпроси човек прочете някои антропософски книги и поглъщайки там обилната информация за Духовните светове и Йерархии, дори му стане интересно и започне да задава конкретни въпроси, примерно: „Каква задача в съвременната епоха на човечеството извършва втората Духовна йерархия в кръвта на човека или Престолите, или Серафимите в това или онова от духовните тела на човека – такива отговори няма. Духовните ръководители на човека са се погрижили човекът да не може да се издига толкова лесно на своите криле в небесата, да става прекалено горд и да се отнася в своята убеденост, че много знае. Няма такива отговори и тях човек постига самостоятелно и ако само положи много усилия и мислене. Единствено онзи, който успява да оцени значението на трудно придобиваното познание и пристъпва към него с безкрайно търпение и благоговение – ще получи такава помощ, каквато заслужават неговите усилия. Духовният свят очаква от човека съзнателен духовен интерес и вложено усърдие за приближаването му към мировите тайни.

Когато споменах за опасностите от търсенето на готови отговори и че има сили, които ги дават с готовност, знаейки това, което ние не знаем, имах предвид следното. Разбира се, че каквито и несъвършенства, слабости и потъване в материализъм да показва, днешният човек фактически е постигнал много. Резултатите на земната цивилизация са налице и целият „свят“ се интересува твърде много от земното човечество и следи какво още ще постигне то чрез творческото развитие на заложената в него божественост или… ще се унищожи. Под „целия свят“ имам предвид не само нашата Земя, не само Духовните йерархии и всички други Същества, свързани с еволюцията на човека, а Всемира – целия духовен незрим за човека свят. Нямах намерение да зачеквам такава тема в тази книга, но ще кажа малко, защото една от най-големите манипулации, които се извършват днес със съзнанието на нищо незнаещия по духовните въпроси човек, е темата за „извънземните“.

Какво означава тази дума, малко хора имат истинска представа. И точно заради това е толкова лесно масово човечеството да бъде подведено в неправилна и опасна посока. „Светът“ наистина е пълен с живот и цивилизации от съвсем различен на нашия вид и разум. Всички тези цивилизации знаят, че на Земята живее едно човечество, в чието сътворение е заложена божественост, и ако замисълът на сътвореното от този Бог се осъществи, сегашното човечество ще развие своите заложби (пак с еони от време) и ще придобие творческа божественост. Всемирът, колкото по-разредени са космичните полета, представлява местоживеенето на величави Йерархии от духовен тип с разум, развит извън възможностите на съвременните ни представи. Но не всички от тези цивилизации трябва да бъдат слагани под общ знаменател като разум – има ги всякакви. Също не всички от тези цивилизации са добронамерени спрямо земното човечество и далеч не всички трябва да бъдат определяни като разум много по-висш от човешкия. Те са просто различни и на външен вид спрямо човешките представи за човек, и по устройството на формата си, различни са според целта на тяхното сътворение, условия на местоживеене и еволюция. Но Земята и нейното човечество е най-наблюдаваното място във Всемира, защото все пак те знаят това, което средностатистическият човек още не е съзнателен за себе си – именно Божественото, заложено у него, което предстои да се развие. Всички тези извънземни цивилизации имат различни интереси спрямо Земята и земното население. Никъде другаде по „света“ няма друга такава форма, каквато има земният човек – този вид физическо плътно тяло с кости, плът и кръв.Членовете или отделните тела, от които са изградени тези различни цивилизации, са от духовна материя и затова съвременният човек не ги вижда. Най-ниските им тела са етерни или астрални, а по-нагоре се различават според принципите на своя еволюционен произход. Ето защо всичките филми-фантастика, които днес се правят за извънземни, които летят из Космоса с фантастични летателни машини, са само отчасти верни. Разбира се, че летят из Космоса и имат техники сигурно много по-съвършени от земните, но тези извънземни нямат физически тела от плът и кръв и техните летящи уреди не са съставени от материали, които се използват на Земята. Все пак моите познания по този въпрос са много ограничени, за да знам, как някои UFO обекти летят и се приземяват на земята. Явно, това е достъпно само за много напреднали Същества, които ни наблюдават, но не се стремят да влязат в постоянен контакт със земното човечество, поне на тоя етап. Във Всемира има строг ред и своеволия от този характер – извънземни представители да слизат на Земята когато си поискат, няма да бъде допуснато от Духовните йерархии, които бдят над земното човечество. Засега срещата ни с тях на Земята не е възможна, докато човекът е в твърдо тяло, но за ума и неговите възможности комуникацията по мисловен път е винаги възможна и много земни хора я осъществяват. Този вид комуникации са много опасни и любопитството и лековерието могат да бъдат пагубни. Духовната връзка на човека с тези извънземни представители предстои, но това няма да стане, преди човекът да се повдигне духовно и да притежава онова духовно познание и подготовка, която ще осигури безопасност. Засега, докато масовият човек има други задачи пред себе си, а и няма познание за духовните сили, които работят против еволюцията на човека, докато той не се научи да ги разпознава и различава, няма по-опасно нещо от любопитството за контакт с незримия свят.

....................................................................

РАБОТАТА НА АНГЕЛИТЕ В АСТРАЛНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

От третата Духовна йерархия, която по много и различни начини отговаря за развитието на човечеството – Архаи, Архангели и Ангели, както ги нарича християнската терминология, Ангелите са пряко свързани с индивидуалния човек. Винаги са участвали заедно с другите по-висши Йерархии и извършвали различни дейности през всичките периоди на неговото развитие. Ангелите водят човека след смъртта от един земен живот към друг, както и го довеждат на Земята при неговите нови въплъщения. Поне това всеки човек на Земята е чувал – за съществуването на Ангели- хранители. Всеки човек има такъв, макар и с днешните ни сетива да не можем да го видим, но той е свързан с нас, помага ни в нашия материален и духовен живот дотолкова, доколкото се нуждаем от ръководство. В действителност няма нещо, което можем да скрием от Ангелите, нашите мисли, чувства, страхове, желания и стремежи, всичко е достъпно като книга за прочит по духовен път за Ангелите. Колкото по-съзнателни сме за съществуването на Ангелите и значението им в нашето човешко развитие, колкото повече мислим за тях и съзнателно отправяме молбите си за помощ към тях, толкова по-голяма и навременна ще е помощта им. Те с радост откликват на нашите призиви точно тогава, когато ние съзнателно ги търсим. Чрез нашето искрено желание да знаем повече за тях, мислейки, призовавайки ги чрез молитви с чисто сърце или четейки подходящата езотерична литература, можем да почувстваме и извлечем ползата от това, което те непрестанно правят за нас. Все пак Ангелите са свръхсетивни Същества и засега човешкият слух и зрение не са в състояние да ги възприемат. На настоящия етап от нашето развитие Ангелите не могат да бъдат чути от човека. Тези, които могат да бъдат „чути“ понякога от човека и се представят за Ангели, обикновено са луциферически духове. Ангелите имат такова развитие, че не могат да бъдат достъпни за слуха на едно земно същество, надарено с мозък, докато луциферическите духове могат да придобият познание само чрез употребата на един проводник – човекът с неговия физически мозък. На всеки Ангел от тези, които ни обгръщат с грижи, съществува и един от така наречените „паднали“ ангели. Те също са свръхсетивни Същества, стоящи по-високо от човека, също безпогрешно четат в нашите мисли, чувства и сърца. Нашите слабости, материализъм, любопитство и стремеж към кратки пътища за успех и познание лесно могат да привлекат към нас „услугите“ точно на такива Ангели. Затова в наше време се налага онези, които „чуват“ и това чуване е дошло чрез развитието на някои техники, да притежават необходимото познание, за да знаят с какви същества общуват. „Чуването“ днес не може да се отъждестви с онова, което някога и не чак в толкова далечно минало е било определяно за „духовно чуване“.
Значи, внимание! Любопитството не осигурява никакви знания и връзка, а е опасно нещо. Да се молиш на Ангелите за помощ, като духовна подкрепа в тежки моменти, за просветление, съвет, за ободряване, е много хубаво и полезно нещо. Колкото по-чиста, искрена и лишена от егоизъм е нашата молитва, толкова по-осезателно ще почувстваме помощта, която ще ни бъде отпусната. Но не чакайте Ангелът да ви говори!!!

От XV столетие след Христа до началото на третото хилядолетие, освен характерните си функции по грижите за човечеството в развитие, Ангелите имат и една много главна задача – те работят в човешкото астрално тяло, докато спим.
Време е да се знае, че опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване. Душата ни живее непрекъснато във висшите светове и там осъществява своите действия. Във висшите светове душата открива истинските импулси за своята работа върху физическото тяло.

....................................................................

От XV век с развитието на Съзнателната душа на човека, но особено от XX век нататък, Ангелите изпълняват една много важна работа, свързана с еволюцията на човека. Именно когато спим, Ангелите създават образи в нашето астрално тяло. Тези образи се изливат по напълно определени импулси и принципи, които те получават по божествен път. В изливаните образи, които нощем Ангелите вграждат в нашето астрално тяло, се крият сили за бъдещото развитие на човечеството. Те целят да създадат определени благотворни социални състояния в бъдещето на човешкия живот.
Един от принципите на тези вложени от Ангелите в нашето астрално тяло образи е да предизвикат проява на известни идеали и нови социални качества у човека. Например в бъдеще никой човек няма да чувства спокойствие и щастие в живота си, докато други хора около него са нещастни. Тези образи съдържат един характерен импулс – на правилно разбрано братство, на единност и взаимопомощ в социалните дейности на човешкия род.
Другият импулс, който Ангелите влагат нощем в нашето астрално тяло, е по отношение на душевния ни живот. Ангелите преследват целта в бъдеще всеки човек да вижда във всеки друг човек нещо божествено. От Духовния свят Ангелите ще покажат по един убедителен начин на човека, че вън от другите идеали, които ще се събудят у него, Христовият импулс ще внесе у хората и една пълна религиозна свобода. Човекът ще разбере, че само истинското Християнство, правилно разбрано и приложено, може да доведе до абсолютна религиозна свобода.
Третият импулс, който Ангелите вграждат в нас, е непреодолимо вникване в духовната природа на света.
Както виждаме, Ангелите работят върху една много важна задача по пътя на човешката еволюция, а именно да променят това, което в момента сковава човека чрез егоизъм, материализъм и бездуховност. Те целят нещата да се изменят така, че човекът да не бъде разглеждан като едно по-развито животно, а да развие и изяви това, което е божественото заложено у него. Тези импулси, вливани от Ангелите в човека по време на съня, му носят много повече съдържание и качества от споменатото дотук. След време те ще се изявят в практиката на човешкия живот.

За онези читатели, които са ми писали вдъхновени писма, споде-ляйки свои лични съдбоносни преживявания, които са ги убедили, че са получили помощ от Небето, за онези читатели, които вярват в Бог, Ангели и духовната ни закрила, но просто не са имали възможност да прочетат подходящите книги, тук ще предложа някои молитви.
Както вече многократно казах, в днешно време не е лесно дори в изобилието на съвременния книжен пазар да се намери добрата кни-га, която да не е повлияна от дезинформация. Когато пътувам в чуж-бина, забелязвам същото – има много книги за Ангелите, но инфор-мацията вътре е така объркваща, че не може да се извлече познание, както е дадено от истинските Духовни Учители на нашето време. От това, на което аз съм попадала в България, препоръчвам на читателя книгата на Джудит Дембех „Ангелите между нас“. В нея има много ценни сведения за видовете Ангели: Ангели – строители, лечители, утешители, Ангели на природата, Ангели-хранители, лунните Анге-ли и, особено важно – даден е списък на 72-мата планетарни Ангели. Дадени са имената им и всеки от тях в кои дни от годината и в кой месец доминира в пет дни – това означава, че заема пет градуса от дъгата на небесния Зодиак. По този начин всеки човек може да от-крие според своя рожден ден и месец кой е неговият планетарен Ангел. Не Ангелът-хранител, а планетарният му Ангел. Цялата книга съдържа важна и полезна информация за Ангелите.

Ето една молитва, която може да бъде отправяна към нашия Ангел-хранител, молитва дадена от Хъдсън – известен ангелолог, който не само пише за Ангелите, но има и лична връзка с тях.
Все пак трябва да обърна внимание на читателя, че тази молитва е за духовно вярващи и ориентирани хора, защото тя съдържа не само молба за помощ, но и за сътрудничество и служба от наша страна!!! Който не разбира какво означава това, нека формулира своите мо-литви към Ангела-хранител или който и да е друг Ангел, така както неговото сърце и ум му подскажат.

КЪМ НАШИЯ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ

Ангеле мой хранител,
дай ми силата да осъществя
желанието си за вътрешно израстване,
за сътрудничество и служба.
Волята ми е чиста,
укрепвай я със силата си.
Помогни ми в ежедневните неща,
в материалните и духовните.
Развий в мен твоите способности,
за да видя недостатъците си
и да притежавам състрадание и търпение.
Насочвай мислите ми, желанията ми, действията ми
към най-справедливото
за духовното ми израстване.
И ми дай способността да приемам
онова, което не успявам да разбера.

Една молитва не бива да се произнася само машинално, само като се прочитат думите. Напротив. Трябва да се мисли казаното, същев-ременно и осмисля, а може и да се прибави нещо лично, но тази именно молитва е вид общуване – молба, а и обещание от наша стра-на за сътрудничество. Имайте го предвид, ако я казвате, тук молбата е поемане и на отговорност.
Следващата молитва, която ще предложа, е за по-напреднали, кои-то вече имат необходимото разбиране за нейното съдържание. Тя е за онези, които са духовно осведомени.

РОЗЕНКРОЙЦЕРСКА МОЛИТВА

Небесни приятелю, мой Ангел-хранител,
Ти, който ме придружи до тази Земя,
Ти, който ще ме водиш през Портата на Смъртта
В духовната Родина на Човешката Душа,
Ти, който познаваш пътищата от хилядолетия,
не спирай да ме осветляваш, да ме ободряваш,
да ме съветваш,
как от съдбовните огнени сили
да изляза като засилен носител на Душата
и да се изпълвам все повече със смисъла
на Божията световна цел.

Нека имаме предвид, че всяка молитва е лично общуване и затова е още по-добре, ако бъде формулирана със собствени думи според нашите чувства и преценка. Тези поместени молитви са само образец за ориентация.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ДЕЛОТО НА ХРИСТОС

Тъй като тази книга е посветена на читателите, доверили ми болката, страданията и мъчителните въпроси, които раздират душите им след загубата на любим човек, тя малко или повече е отговор на техните писма. По-точно на техния отчаян зов за помощ и светлина по темата, която вълнува всеки човек на земята и по която най-малко се знае – какво става с нас след земната смърт.

Във връзка с тази тематика чувствам свой дълг към всички, които са ми оказали доверие да се допитват до мен, да кажа още нещо. Нещо, което много по-рядко ме питат, но което е по-важно от всичко друго, което ни занимава в живота. Нещо, което трябва да научим, докато сме живи, и да не напускаме земния си път без това знание. Това е

ТЕМАТА ЗА ХРИСТОС И НАШАТА ВРЪЗКА С НЕГО

Днес в нашата култура името на Христос заема твърде малко място, а истината кой е Христос и защо е наречен Спасителят на човечеството, знаят все още малцина. Вярното знание за Христос довежда всеки по съвсем естествен път до почитанието и богоговението. Истината за Христос и защо Той наистина е Спасителят на човечеството сега е широкодостъпна за всеки, но тя може да бъде достоверно намерена само в Духовната наука антропософия и в учението на Учителя Петър Дънов. Говоря за литературата, която поне може да се намери лесно в България.

Днес се споменава и слави името на Христос единствено по време на християнските празници Коледа и Великден, като една прекрасна традиция, преживяла кризите на времето и историята. Но още толкова много неща, и то от първостепенно значение, трябва да знаем за Христос и връзката на човечеството с Него.

Например, за да бъдат правилно разбрани прераждането и съдбата, необходимо е да го има и вярното разбиране за Христос. Колкото повече разбиране поемем в себе си за Христос по време на земния си живот, толкова повече Той става наш водач през сложните мирови взаимоотношения след смъртта – когато напускаме земята и поемаме дългия път към Зодиака и, обратно, когато се връщаме към ново земно въплъщение. Когато опознаем Христос и Неговото значение в еволюцията на земното човечество, още докато сме на земята, животът ни придобива съвършено нов смисъл. Тогава ние започваме да живеем със съвсем друго разбиране и приемане на изпитанията в житейския ни път, а това дава и своите плодове след смъртта. Колкото повече човек придобива правилно разбиране за Христос, докато живее на земята, той облича себе си в НЕТЛЕННОСТ и ще се въздига до все по-ясно Аз-съзнание. Това е именно мисията на Христос.

Време е вече, и фактически сега е точното време, докато живеем на земята, да научим колкото можем повече за Христос, за да придобие душата ни едно правилно настроение. Това означава, че душата ни вече трябва да започне да чувства, че тя не може да постигне правилното си, предвидено в еволюцията развитие сама от себе си без СИЛИТЕ, които є дава Христос. Тези сили, които ни свързват все по-мощно с Христовия импулс, не могат да се появят у нас без нашето съзнателно търсене и обвързване с Христовите сили.

Онези хора, които нищо не чувстват и не искат да знаят за Христос, онези, които преминават земния си живот, без да са свързали себе си по някакъв начин с Христос – все по-тежък ще бъде съдбовният им земен път, пълен със страдания, които няма как да си обяснят. Такива хора все по-силно ще усещат дисхармония в себе си, неосъзнато недоволство, депресии, ще преживяват усещане за дезорганизация. Това ще е така, защото няма да са в състояние да се свържат правилно със своята карма и съдба. С други думи, те няма да са в правилен синхрон и съзвучие с Космоса.

За да може човек правилно да разбере това последно изречение, което казах, трябва обезателно да придобие знание за Христос и ролята му в човешката еволюция. Това не е нещо, което се научава с 5 или 50 думи, а се иска първо желание да се знае, а впоследствие да се отдели време за изучаване, осмисляне и разбиране.

Според Духовната наука антропософия, от гледна точка на космическата еволюция, физическото тяло на човека е неговото най-старо устройство, върху което са работили Духовни същества от различен ранг в Йерархията през така наречения период на Стария Сатурн. Следващият период на земното превъплъщение е наречен Старото Слънце, през който физическото тяло на човека, пак чрез помощта на много висши Духовни същества от Йерархията, бива реорганизирано така, че да може да получи етерното тяло. През следващия период, наречен Старата Луна, пак чрез Духовната интервенция на Йерархията, човекът получава астралното тяло, а през Земния период човешкото тяло е отново оформено и поставено вече в изправено положение така, че да стане носител на Егото, на Аза. Мисията на Земята е Азът да се развие свободно, за да изрази любов така, че в края на земната еволюция всичко да бъде проникнато с любов. В това, което предстои, човекът трябва с отговорност и в свобода да заеме своята роля в творческия световен процес.

За да постигне тази цел, Егото – Азът, има нужда от физическото тяло, което е огледалото на Аз-съзнанието.

Все пак, когато говорим за създадените през гореспоменатите периоди физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние не бива да си представяме нищо подобно, каквото представлява сегашното ни физическо тяло. Целта на творческите Същества, които са създали човека, не е била той да има видимо тяло, каквото то е днес. Онова, тогава сътворено от тях физическо тяло, е било една прозрачна мрежеста форма от материя, която е представлявала духовната форма на физическото тяло. Това картинно е описано в „грехопадението“ в Библията.

По време на Лемурийската епоха зародишът на Аза вече бил даден на най-напредналите човешки същества в развитие, но те са били още далеч от времето, когато ще станат Аз-съзнателни. След изкушението на Луцифер, работещо в човешкото астрално тяло, се задвижва една серия от сложни реакции, „падения“, които са разбъркали духовната същност на човешкото физическо тяло. Тази духовна същност на физическото тяло Рудолф Щайнер нарича „фантома на човешкото тяло“. Фантомът винаги е бил невидим и сега е невидим за нашето зрение.

След намесите на Луциферическите същества в тази фина духовна мрежеста форма на физическото тяло постепенно били вграждани материални субстанции, докато то станало гъсто и видимо, както днес го имаме. Онова обаче, което е било безсмъртно в човешкото тяло дотогава, приело тленността и става смъртно, приема смъртта.

Впоследствие се включват и Ариманическите сили (сатанинските), които заедно с Луциферическите (дяволските) влияния допринасят първоначалната духовна форма на човека да стане дезорганизирана, объркана и твърде силно свързана с минералните елементи. Това, което се явило в резултат, било, че енергиите на смъртта станали толкова мощни, че животът на Земята щял да престане да съществува, ако това продължи. Най-важното било, че духовната същност на физическото тяло, фантомът, който винаги, а и досега е невидим, бил толкова сгъстен и потъмнял, че след смъртта не можел повече да придружава душата и духа. По този начин чувството за Аза ставало все по-затъпено и в явна опасност Аз-съзнанието да бъде загубено. Ако фантомът на човека не се възстановял, мисията на Земята не можела да бъде изпълнена. И това възстановяване на фантома или на духовната форма, или на прототипа на физическото тяло, чрез което трябвало да се спаси Азът, не е могло да бъде извършено от човек или друга Висша йерархия, а само от Божествено Същество. Такова Същество, което може да бъде освободено от всякакви влияния на Луцифер и Ариман. Това именно бе Христос.

Появата на Христос на Земята, Бога, който слезе на Земята и направи своята саможертва, за да спаси Аза на човека, е едно събитие от такава величина, че няма с какво да бъде сравнено! Затова днес има толкова погрешни разбирания за Него. Днешното време, XXI век, изисква от човека ново разбиране, чрез създаването на нови понятия и представи, такива, които са вече свързани със свръхсетивния свят и с Духовните йерархии. Все още много малко хора се замислят за свръхсетивния свят от тази гледна точка.Човекът от нашето време има някаква бегла представа за световете, които не вижда, по-скоро за някакви извънземни, в които също толкова малко се вярва, или пък представите за които са така изопачени, че служат само за смях. Време е вече човекът да измени своето мислене, т.е. да спре да приема и да си обяснява нещата и явленията само в рамките на това, което вижда, а да повдигне мисленето си до разбиране и изграждането на представи за Духовните светове, за Духовните йерархии и Същества. Те все още са невидими за нас, но е време да се знае, че са по-тясно свързани с човека, отколкото той може да предположи, и непрестанно се грижат за правилното развитие на човечеството. Ако успеем да повдигнем нашето мислене над ограниченията на нашата материалистическа наука и обкръжение, ще се постигнат чудеса.

Наясно съм с факта, че много хора от нашето съвремие, които са силно вярващи и се стремят да бъдат добри християни, приемат за свой пътеводител само Библията и не искат да чуят някои от по-дълбоките истини, поднесени днес от антропософията. Вярно е, че Библията все пак е най-великата книга на истината, но човекът засега разбира твърде малко от нея. За да я разбира, той постепенно трябва да издигне своето мислене до Духа, тъй като самите евангелисти, които са ни оставили своите четири Евангелия, са били хора с „посвещение“. И то с различен вид и степен на посвещение и оттам и някои разлики в Евангелията.

Понятието „посвещение“ в днешно време е невъзможно да изгради достоверни представи какво в действителност означава. Освен ако някой е изучавал целенасочено някоя езотерична наука. Онези „посвещения“ в древността не само са се давали на действително заслужили достъп до мировите тайни люде, но са били и един много сложен и опасен процес, изпълнителите на който са били вещи мъдреци и висши жреци. При този процес на инициация посвещаваният е трябвало да бъде извличан вън от своето физическо тяло. Дори Адептите и посветените на Изтока при посвещение са се намирали вън от своето тяло, защото за всички посветени от предхристиянската епоха е било ясно, че макар и да са стигали до най-външните граници на физическото тяло, те не са докосвали силите на физическото тяло. Защо ли? Защото до Мистерията на Голгота и чудото, което се е извършило на Земята чрез Христовата смърт (Възкресението), човеците, умирайки, са прекарвали известно време между смъртта и следващото им прераждане в по-висшите светове, но при своето ново въплъщение те сваляли от Духовния свят един несъвършен, обречен на разрушение фантом (духовната невидима част на физическото тяло). Това означава, че след смъртта си на Земята хората не са могли да възкресят един цялостен фантом на физическото тяло. А всъщност човечеството може да се приближи до целта на своята еволюция само чрез този фантом, чрез неговите истински сили, такива, каквито са му били дадени при сътворението и загубени след „грехопадението“. Ето защо е великата жертва, която Христос даде за човечеството. Умирайки на кръста и протичайки кръвта му в Земята, Той се свърза със Земята и стана част от нея и човечеството. По тоя начин Той ни даде възможност чрез смъртта на Голгота да се спаси човешкият Аз и да се даде възможност за възкресението на физическото тяло.

ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛВАМЕ С ВЯРНО РАЗБИРАНЕ КАКВО ИМЕННО Е ДАЛ ХРИСТОС НА ЧОВЕКА? КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЗЪТ „МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА“?

Вярно е, че величието на най-великата историческа Мистерия в еволюцията на земята – как именно Христос стана човек и се свърза със земната еволюция и човека – все още е далеч над обикновеното разбиране. Ние обаче живеем в ново време, бих казала, точно във времето, от което просто сме призовани да разширяваме и задълбочаваме това разбиране. Защото Христос е единственият Бог минал през смърт. Тая смърт е висш акт на саможертва, за да се спаси правилният ход на човешкото развитие, човешкият Аз, който се е нуждаел от спасение. Най-голямото доказателство за спасителната акция на Христос е била в това, че самият Негов фантом е триумфирал чрез възкръсване след смъртта му на кръста и учениците му са го видели. Първо Мария, после и другите ученици, видели са Го, но това първо по рода си възкресение и за тях е било и ново, и невероятно дори, защото те са видели точно тази духовна част, която е невидима за човешките очи, а те вече са имали духовното зрение, за да я видят. Ето защо още много време човеците ще се чудят кое как е било и кое да вярват, само защото нямат духовно разбиране и знание, а все още се осланят и вярват само на физическото си зрение.

Възкресението на Христос представлява фактически раждането на една нова съставна част от човешката природа – нетленното тяло, – това, което човекът е загубил при грехопадението и от Мистерията на Голгота му е даден път да може отново да си го възвърне. За да може човекът да разбере защо именно това, което Христос извърши, е най-висша саможертва от характер, за който няма сравнение, защото Той е Бог, ще ни трябва духовно повдигане като разбиране и съзнание, за да схванем следното:

За да се стигне до спасяването на този човешки фантом, на духовната невидима част от физическото тяло, трябваше да слезе от своите несравними висоти един Бог, трябваше да има едно също родено по божествен път, неповторимо по своята същност и чистота Същество като Иисус от Назарет, за да има едно физическо тяло, едно етерно, астрално тяло и един Аз – не човешки, а Божествен – Христовият Аз. Той възкръсна, за да види и разбере един ден човечеството, че това е станало чрез могъщите сили на духовната част на физическото тяло, която допреди намесата и саможертвата му е била неизползваема за целите на еволюцията.

Тъжно е, че все още масовото човечество само почита и милее за спомена на Христовата смърт на Голгота, която и сега все още не може да схване освен като позорна и необяснима, защо е била необходима и допусната тази смърт, щом Той е Бог?! Ще дойде време, когато всички ще знаят, че точно в тази неразбрана засега смърт на кръста, че точно от тоя миг нещата са се променили за човека, позволявайки му отново да се включи във възходяща градация към своето развитие. От този велик миг човекът има възможност да присъедини към себе си това, което се нарича „нетленно“ тяло, онова, което беше загубил. Христос спаси Аза на човека точно в момент, в който човекът не се е прераждал като „човек“, а е успявал да съхрани само образа и субстанцията, които е имал, преди да потъне в своите физически инкарнации. Това даде Христос в своята все още малко разбрана саможертва на Голгота.

В тези страници и това, което се опитвам да дам като някакво кратко пояснение за едно толкова сложно за разбиране и осмисляне нещо, все пак се надявам, че ще намери стимул всеки, който иска да ги знае тези неща с подробности и да ги осмисли за себе си. Най-добре е такъв човек да потърси изключителната книга на Рудолф Щайнер „От Исус до Христос“ – това е изворът, от който стремящият се може лично да пие.

На съвременния човек, заинтригуван да знае истината за Христос, е предложена днес цялата достъпна антропософска литература, така че само въпрос на желание е човек да повдигне съзнанието си чрез ума си. Защото човекът затова е така устроен, че дори още да не е постигнал духовните си органи за ясновиждане, да може да разбере чрез силите на ума си Мистерията на Голгота и повечето достъпни, но сложни за разбиране мирови тайни.

И вечно спорната тема на съвремието ни, въпросът за свободата, върху която се спори с абстрактни мисли, ще остане по същия начин неразбрана, докато не се постигне разбиране за саможертвата на Христос. Нашата свобода ще се получи тогава, когато признаем с разбиране, че дължим свободата си на Христос.

КАКВО ИМЕННО ОЗНАЧАВА БЕЗСМЪРТИЕТО

Много хора с искрено набожно чувство четат, препрочитат и дори знаят наизуст големи части и пасажи от Библията, но това не означава, че разбират казаното там. Например това, което апостол Павел говори. Материализмът в нашето време пречи на съвременния човек да има дълбоко вътрешно разбиране. Особено за понятия като „грях“ и „дълг“. Тези по-дълбоки разбирания, който ги търси, разбира се, се получават чрез изучаване на Духовната наука антропософия.

Безсмъртие на човешката душа означава, продължаване на съзнанието, на Аз-съзнанието след смъртта. Това, че човек след смъртта се усеща жив и съзнава, че не е умрял и има някакво съзнание, макар и условията около него да са различни, не е достатъчно. Човекът, след като умре, носи наследството на своето мислене, такова, каквото е било то на Земята.

Ако то е било ограничено само в неговите материални разбирания и интереси, попадайки в един различен свят, където нищо не е като на земята – там това, което съществува като живот, което прави от човека човек, няма да съществува за него. Аз вече писах за самотата на човека след смъртта – да попаднеш в свят, където съзнаваш, че си жив и буден, но нямаш съзнание, за да схванеш съществата на този свят и да общуваш с тях – това е много тъжно нещо. За Духовния свят, където няма смърт, точно това състояние е разбирането за смърт там.

Безсмъртието означава продължаване на съзнанието – попадайки в един нов свят от нови условия и същества, разширявайки се в него, освен съзнанието, че си жив, да можеш и да общуваш с този свят, пълен с живот и Същества. За безсмъртие може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.

Това индивидуално съзнание обаче е зависимо от „дълга“ и „греха“. Има дори напреднали в духовните си разбирания хора, които си мислят, че вярвайки в справедливия закон на кармата, това значи, че грешките, които един индивид извършва в някое въплъщение, се пренасят в по-късни времена и в течение на преражданията настъпва едно изкупване на дълговете. Духовната наука ни учи, че това не е така просто. Естествено, правилно развиващият се човек ще се старае да живее праведно и ще се стреми да поправя грешките си и неправдите, които е осъзнал, че е извършил по-рано, поне в последния си живот. В космически аспект ние, докато сме на Земята, нямаме такава памет да си спомняме кога и в кое прераждане сме сбъркали и извършили грехове. Нашият настоящ живот с болестите, които носим, страданията ни, загубите, които понасяме, и изпитанията, през които минаваме, са резултат от тези минали „непомнени“ грешки. В този си живот ние също често постъпваме неправилно и извършваме неправди, но осъзнавайки ги, можем да ги поправим още докато сме живи. Винаги има начин и в това именно се състои разчистването на дълговете ни. Значи по отношение на личното съвършенство редно е всеки човек сам да се стреми да поправя грешките си и да не допуска грехове. Защото грехът, който извършваме, не е само наша работа, засягаща само нас, а грехът е обективен факт в света, в космическо отношение. Това, че ние например сме причинили някому физическо страдание, убийство, кражба, изнудване, измама или някакво психическо страдание, бихме могли да го поправим в следващия си живот, като извършим нещо, което ще поправи нашето деяние, но това престъпно деяние, което сме извършили, продължава да съществува за обективния ход на света. Трябва да се научим да правим разлика между последствията от един извършен грях за самите нас и последствията от един грях за обективния ход на света, във висшите светове, които не виждаме. Космическата справедливост остава винаги да съществува. Ние правим нашите грешки, носим отговорността си за тях и се стремим да ги поправим в течение на преражданията си, но обективният дълг за света остава. Този дълг именно Христос пое върху себе си, само Той е в състояние да изкупи нашите дългове. Но за това ще говоря малко по-късно, а сега искам да привлека вашето внимание към една човешка неразумност, причинена от любопитство, но любопитство, което е по-добре да бъде обуздано, докато човек не промени своите разбирания в правилна посока.

НЕПРАВИЛНО НАСОЧЕНО ЛЮБОПИТСТВО

В днешно време толкова много хора искат да знаят миналите си прераждания. Непрекъснато ме питат и искат да им препоръчам такъв ясновидец и са готови да дадат мило и драго, да платят каквото им поискат, само и само да намерят някой, който би имал тая дарба да вижда в „миналото“. Затова днес е пълно с шарлатани, които използват човешкото любопитство за свое облагодетелстване. Хората, които притежават тази способност, никога не биха я използвали, най-малко пък за пари. За това вече писах, но още много трябва да се пояснява по този въпрос. Имаме нужда от известно знание колко безмислено, а и болезнено би било такова откритие.

Рудолф Щайнер ни обяснява, че е голяма грешка за онези ясновидци, които се посвещават на изследванията на Акашовата летопис (Хрониката на времето) и изследват времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота – преди смъртта на Христос на кръста. Особено ясновидците, които не са проникнати от Христово съзнание. Защото тогава те се сблъскват непрекъснато с грешки в Акашовата летопис. В книгата си „Христос и човешката душа“ той дава за пример известни ясновидци от нашето съвремие и грешките им от изследването на Акаша. Всичките те са забележителни люде и са ни оставили много книги със своя личен опит и знания, но техните изследвания са пълни с грешки, защото те самите не са били проникнати от Христовия импулс. Само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда нещата такива, каквито са и както са се подредили в земното развитие.

Аз много добре разбирам и вярвам в това, което д-р Щайнер казва, защото моите многобройни срещи с всякакъв вид ясновидци са ми доказали, че това е така. Разбира се, при четенето на Щайнеровите изследвания по този въпрос в книга неподготвеният човек може и да не му повярва. Аз обаче имам опита и мога да разкажа за много такива срещи, стига да имам време, или ако се наложи, да вадя доказателства.

Връщайки се мислено в онова време, когато се срещах и изучавах сведенията, събирани от такива ясновидци, тогава самата аз не съм била готова, за да забележа, че тези хора никога не споменаваха Христос. После само откривах, че техните предсказания не се сбъдваха. Ще кажа още, че някои от тях бяха мъдреци от висок ранг! – Но и те не бяха хора с Христово съзнание. Помня много добре книгата на тибетския лама Тюздей Лобсанг Рампа, когото много обичах и четях всичките му книги. Във своята „Страници на живота“ той правеше разни предсказания за бъдещето на човечеството. Това, което тогава ме бе ужасило, бе предсказанието му, че през 2004-та година вижда страхотна война между Русия и Китай и че войната ще се води повече в Космоса, отколкото на Земята.Това прочетох някъде в началото на осемдесетте години и имайки му пълно доверие, с ужас следях събитията. Е, всички вече знаем, че това не излезе вярно, както и безброй други предсказания на ясновидци от нашето съвремие. През годините, които изминаха оттогава, разширявах и задълбочавах духовните си познания и постепенно започнах да имам свое разбиране по отношение на ясновидството. Събирах грижливо и следях разни ясновидски изказвания, по вестниците, по телевизията, в книги, само за да установя, че почти никога не излизаха верни. Все пак не искам да прозвучи така, сякаш слагам всички ясновидци под общ знаменател. Срещала съм и познавам някои доста убедителни ясновидци, но и техните предсказания невинаги се оказват верни.

Колкото до прогнози от ясновидци, особено казани публично по телевизията, по вестниците, могат да причинят масова психоза от страх, което е много вредно. Само че толкова често се чуха в медийното пространство такива „предсказания“, които се оказаха абсолютно неверни, че здравомислещият човек повече не им обръща внимание. Затова нека си припомним казаното в Стария завет, в главата „Второзаконие“ или петата от Моисеевите книги: „Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил. Пророкът го е говорил своеволно. Да не се боиш от него.“ Бих цитирала и нещо, още по-подходящо и приемливо за съвременния човек: „Ясновидството е като чек без покритие“ – Оскар Уайлд.

В заключение, по този въпрос би трябвало да се каже, че ясновидството, постигнато чрез правилно духовно развитие на човека, устремил се към себепознание и посвещение, в днешно време все още много трудно се постига. Постигналият го обаче има волево ясновидство, а проникнатата с Христос душа и никога не би го употребила, за да печели пари или да отговаря на елементарни въпроси.

Дори, от моя личен опит, в защита на някои ясновидци-медиуми, които имат някакво духовно ръководство от по-висш тип, ще кажа, че техните духовни водачи не одобряват и отказват да дават сведения по несериозни и глупави човешки въпроси. Например какъв ще бъде резултатът от даден мач – тогава те умишлено казват на своя медиум някой грешен отговор, за да го накажат, да стане за смях и евентуално да си извлече поука и ако иска да запази и контакта си, да не отговаря повече на елементарни въпроси. Примерите за това са много, убедена съм, че мнозина от читателите ще си спомнят за такива случаи.

САМО ХРИСТОС Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗКУПИ НАШИТЕ ДЪЛГОВЕ, ПОЕМАЙКИ ГИ ВЪРХУ СЕБЕ СИ

Първо трябва да бъдем наясно, че кармата не се снема от нас. Кармата е един закон, който се проявява неумолимо в редуващите ни се превъплъщения. Това, което Космическата Справедливост означава, първо трябва да бъде гледано с нашата земна преценка. Човекът в развитие все повече е наясно кога греши. Той най-често не е несъзнателен в грешките си – и за лъжи от всякакъв род, и за измама, и за убийство, пъклени планове и пр. Хитрините, които се прилагат в земния ни живот, за да се облагодетелства някой лично, не означават, че той не е напълно съзнателен, че са незаконни, неморални или че ще наранят някого. Не, за съжаление, те го знаят и това най-често се извършва от хора с позиция на власт и на висши държавни постове, носещи отговорност пред и за народа си. Те прекрасно го знаят и пак правят грешните си деяния, но се стремят да ги прикрият и някак си да не се разберат или забележат. За кармичните последици от такива грехове не мислят, защото още не са, наистина не са наясно как оперира кармичният закон на практика в живота. Чули са, разбира се, нещо за карма, за съдба, но нямат необходимото разбиране и осмисляне, за да се плашат от последиците на прегрешенията си. Ако знаеха и вярваха в неумолимия вселенски закон, никога нямаше да извършват ужасните си егоистични грехове. Това са тези, които съзнателно грешат от морална гледна точка и прикриват грешките си, прекрасно съзнавайки, че те са неморални. Какво означава това за тях в космически аспект, като грях и дълг, е, за това наистина още нямат необходимите знания.

Има обаче, и слава Богу, други хора, чисти душевно, честни, съзнателно стремящи се през целия си живот да не извършват неправди и целенасочени прегрешения или ако ги осъзнаят, веднага се стремят да ги поправят. По този начин много хора вървят към съвършенството, съзнателно подобрявайки себе си и прочиствайки „дълговете“ на минали грешки. Поне такива прегрешения, които помнят, например, че са обидили или набедили някого незаслужено или несправедливо, че са причинили някаква физическа или психическа травма някому и т.н. Рано или късно техните дългове ще се изплатят, ако са осъзнати, но само на Земята. Дългът в космическо отношение остава. Затова именно ние трябва все повече да пробуждаме своята душа за Христос, да се молим на Христос и не само за нас, а и за други грешници. Трябва да знаем защо именно Христос е Спасителят на човечеството и да се стремим все повече да се свържем с Него. Тогава нашите лоши деяния на Земята се поемат от Христос, защото само Той има силата и мощта да изкупи нашите дългове и грехове, които иначе биха останали да съществуват в Духовния свят като обективни грехове.

Как да разбираме това? В книгата „Христос и човешката душа“ от Щайнер се дават някои показателни примери от Библията: прелюбодействащата жена, която водят пред Христос, хулейки я за нейните деяния. Христос записва нещо на земята, но Той не я осъжда, не я проклина, Той прощава. Защо? Защото кармата неизменно действа, тя е обективно справедлива. Делата вече извършени от тази жена не могат да бъдат заличени, затова Христос ги записва на земята. Земното последствие един ден тя ще го изчисти с праведен, примерен живот и поведение, но с духовното последствие нещата са други – Христос ги поема върху себе си. Това, че є е простил, не означава, че е заличил извършения някога грях в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което тя е извършила и би останало като обективен грях.

Друг пример – разбойникът, който виси от дясната страна на Христос разпънат, признава като факт, че те, двамата разбойници, са заслужено осъдени, но съзнава, че Този, висящият между тях, не е сторил нищо лошо. Обръща се към Него и Му казва: „Господи Иисусе, като дойдеш в царството Си, спомни си за мене“, а Иисус му отговаря: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ Това означава, че заради покаянието му и засвидетелстването на вяра в Него Христос му прощава. Прощава и поема именно обективния дълг на разбойника, нещо, което само Той може да извърши. Колкото до земния дълг, като земно деяние, рано или късно, в друг живот, той ще трябва да си го изплати на Земята.

Когато Христос дава пълномощията на онези, които действайки в Неговото име, могат да прощават, никога не се е разбирало, че тези опрощавания ще спънат действието на кармата. Не, грехът ще се изчиства на Земята от всеки човек чрез покаянието му, чрез добри постъпки, но чрез търсенето на връзката с Христос. Приемайки го в своите души, за да действа в тях Христос и да отнесе дълговете им в едно царство, където човекът няма силата да заличи греховете си. В това царство само Христос може да поема и да заличава дълговете. С това поръчение, което Христос дава на своите апостоли, се разбира, че земното царство ще бъде спасено за онзи, който стои във връзка с Христос, а духовните последствия, които са обективни факти, ще бъдат поети и изправени от Него в по-късната карма.

Когато Христос казва някому „Твоите дългове са простени“, това означава, че този човек наистина трябва да очаква кармичното изплащане на своите дългове и грехове, но те са преобразени от Христос по такъв начин, че сам Той ще заличи дълговете и греховете, които поема върху себе си. „Твоите грехове са простени“ означава: Твоите дългове са вече космически факт, а не кармичен. Прошката на греховете не означава, че грехът е заличен в абсолютен смисъл – той, човекът, трябва лично да си го изправя в следващите си прераждания, но духовното последствие от неговите грехове може да бъде поето само от Христос.

Може би всичко това е сложно за разбиране от човек, който за първи път го чува, но си струва да се мисли и размисля върху тези примери.

Най-важното от всичко, казано досега, е да се разбере, че човекът трябва да се свърже с Христос на земята, преди да умре. Дали ще бъде чрез молитва, мисъл, медитация, призоваване, четене на верните книги, нека бъде така, както той избере за себе си, но да изпълни ума, сърцето и душата си с разбиране и благодарност към Бога Христос, който чрез саможертвата си ни даде възможността да се чувстваме все повече човеци.Това означава също, да почувстваме в душата си нуждата да придобием отново връзката си с Духовния свят и с Духовните йерархии. Човекът, свързал се на земята с Христос, което се извършва чрез правилното разбиране на значението на Христос и неговата спасителна мисия за човечеството, такъв човек след смъртта си ще съзерцава Христос, иначе там, където трябва да го види, ще види само празно място.