САМОУБИЙСТВОТО Е БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ КЪМ ОНОВА, КОЕТО СМЕ ПЛАНИРАЛИ ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕДИ ДА ДОЙДЕМ В НОВ ЖИВОТ

Една от най-болезнените съвременни теми за изучаване и осмисляне доводите „против“, е самоубийството. Винаги съм се стремяла да бъда полезна на обществото, но едва ли мога да имам представа доколко съм успяла в тази насока. За едно обаче имам твърда убеденост – книгата „Срещи с отвъдното“ действително е помогнала на много хора да не планират и да се откажат от самоубийство. Това идва да покаже, че ние, хората, най-често извършваме необмислени или грешни постъпки в живота си не толкова защото като човешка даденост сме склонни да грешим, а като резултат от незнание за последиците на онова, което се извършва под силата на някакво настроение, депресия или дори само моментен импулс. Ако вече знаем какво ще предизвика дадено наше действие, ние ще се въздържаме да го направим. Целта на училището“ земен живот е да се учим какво трябва и какво не трябва да правим, да различаваме злото от доброто, затова ни е дадена свободата на избор. Тези, които се отнасят съзнателно към основните правила в личния и обществения живот, минават сравнително по-лесно земния си път. Онези пък, които ги пренебрегват – учат уроците си чрез тежки изпитания и страдания, за които в момента на изживяването нямат обяснение, а това прави нещата още по-болезнени. Когато човек напредне в еволюционното си развитие дотолкова, че да не упреква другиго за онова, което му се случва, а напротив, приема, че е нещо негово лично като изпитание и трябва да го посрещне с контрол върху чувства и разум, с добре организирана воля да се справи и го преодолее с достойнство – той ще забележи, че след време нещата се „развързват“ и проблемите намаляват.

Колкото повече човек развива духовната си ориентация и образование, толкова по-разбираеми са неприятните неща в нашия живот, толкова по-малко са тежките удари на съдбата. Страданията никога не свършват, но изменят вида и характера си според нивото на индивидуалното развитие, но каквито и да са, те вече са приемливи и обясними.

Колкото повече затъва човек в материалния живот, нехае, не иска да знае, че животът има и духовна страна, или пък си казва: „Абе, любопитни са ми тези духовните неща, да разбера кое защо и как стават, но нямам време за това”, толкова земният му живот и съдбата му ще го сюрпризират с непредвидени и неразбираеми удари.

Наистина съвременният живот предлага все повече стрес, трудности и ограничен избор между желания и съвест. Понякога човек изпада в сложни за разрешение ситуации или пък твърде дълго е живял по един труден за понасяне начин. Именно тогава той започва да мисли за самоубийството като единствен изход от живот, който не му предлага онова, което той си мисли, че би трябвало да бъде земният път. Само че самоубийството не само не е изход, ами грешка, която води до по-големи и по-дълги страдания в живота след смъртта, което трае много дълги години, а и кармата в следващия живот ще наложи по-тежки дългове и изпитания.

Знам, чувала съм го вече, невежият ще каже: „Щом е така, няма да искам да се прераждам.“ Да, ама – не! – както обичаше да казва една моя читателка. Не само че ще иска, ами ще приеме всеки шанс за прераждане, въпреки че преди това ще знае колко труден ще му бъде земният път.

Ето защо не бива да живеем несъзнателно и машинално сегашния си живот, а да бъдем напълно отговорни и съзнателни за всяко решение и действие. Също, да се стремим да се УЧИМ НА ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО НА ЗЕМЯТА. Всяко усилие, макар неразбрано и изглеждащо безпредметно по земните разбирания за реализация, след смъртта ще се трансформира в наши собствени сили. Животът на земята трябва да се цени и да се пази, да се приема с благодарност за всеки миг. Да се живее със съзнанието, че е едно специално училище, чиито оценки не се придобиват с измама или с подкуп. Оценките на всеки наш живот се „проумяват“ чак когато след смъртта, вече като души, ги осъзнаваме безпристрастно. На превъплъщението ни трябва да гледаме като на училище, което съдържа в себе си последователно няколко други училища, които трябва съвестно и отговорно да се изкарат. Интересно е да се знае, че всяко събитие или страдание, на което възкликваме: „Защо ми се случва?, или: „Как можа на мен да се случи?“, точно тези случки съзнателно сме ги подбирали при подготовката ни за инкарниране, знаейки, че ще бъдат трудни, но най-много ще се поучим или извлечем опит от тях. Така че самоубийството е отричане от собствените ни решения и програма, преди да дойдем на земята, в изготвянето на която са били ангажирани много висши Същества и е бил хвърлен невъзможен за човешка представа труд, защото е свързано със съдбите и на други хора, които ще бъдат около нас през земния ни път.

Онова, което „сваляме“ с нашето ново раждане на земята като сили, зависи преди всичко от нашите предишни училища и усилия на земята и е вид богатство, което никой не може да ни вземе. Защото, ако например сме поставени в новия живот при някакви неизгодни условия, това „богатство“, което е духовно по характер, ще ни отпусне „нещо“, ще се трансформира в енергия, идеи и сила да ги превърнем в нещо, с което ще се справим много добре. Разбира се, това богатство се състои от качества, добродетели, непредполагаеми таланти и способности, които в миналите ни животи са били изявени в друга форма, професия или умения, а в новата ни инкарнация са неосъзнати. Ето защо понякога имаме подсъзнателното чувство, че нещо, което никога не сме правили, странно защо ни привлича или просто знаем, че го можем.

Смисълът на това, което се мъча да обясня, е, че ние трябва да живеем с все по-растяща отговорност на земята по времето на нашия земен престой. Колкото повече усилия вложим от себе си за знание, морални качества, инициатива за действие, отношение към това, което става около нас, създаване на разнообразни връзки и приятелства, грижа и подкрепа за по-неуспелите и слабите и най-вече любов в по-универсален смисъл, не само към близките си, но към всеки – толкова по-голямо ще е нашето богатство, което отнасяме с нас след смъртта в духовната ни родина.Това богатство е в духовен вид и е невидимо за сегашното ни зрение. Когато слизаме на земята отново, в ново превъплъщение, сваляме още по-голямо богатство и сили в себе си, пак в духовен вид, които после през житейския ни път ще се трансформират в наши помощници и гаранти за здраве, полезен и приятен живот. Но това богатство трябва сами да си го постигнем, никой нищо не ни дава наготово. И обратното, с колкото по-пасивно отношение човек прекарва живота си, затъвайки в материалния свят на земните блага и удоволствия с единственото съзнание за ТУК И СЕГА, А ПОСЛЕ НЯМА НИЩО – толкова по-малко придобити от земята сили ще отнесе със себе си в духовната си родина, които сили „горе“ нямат мощ, за да получат това, което казах, че ще ги ползва като сили за трансформиране в успешен живот и изява.

Изразът „Голи идваме и голи си отиваме“ е абсолютно верен, но се отнася само за материалната страна на нещата, това, което човек възприема със сетивата си. Всеки вижда, че бебетата се раждат голи и който умира, пак гол си отива, без да вземе каквото и да е от земните си притежания и придобивки. Това обаче, което човекът все още не може да види и не иска да научи, докато е на земята, че макар и да се ражда гол, всеки носи със себе си вид богатство, но богатството, което носи като сили, е индивидуално и е НЕВИДИМО, и при новото раждане, и при „връщането“ в Духовния свят.

Ето защо ние трябва съзнателно и с пълна отговорност да живеем земния си живот. През него има достатъчно време и за малко луда младост, и за младежка неразумност, и да се опита това и онова, но всичко с мярка и до време. Няма човек, който да не минава през кризисни ситуации и периоди в живота си. Колкото и да са тежки тези ситуации, правилното е да се посрещнат с най-голямото самообладание, на което човекът е способен. И да не бъде сам в тези периоди – САМОТАТА Е ЛОШ СЪВЕТНИК, особено когато човек няма богат опит. Изплаканата грижа или споделена болка с приятел – силен и оптимистично настроен, подходящата книга могат да помогнат много. Самоубийството никога не е решение на един проблем, а грешка, бягство от отговорност към това, което сами сме планирали, преди да дойдем в нов живот на земята, затова създава ред усложнения и по-тежки изпитания, но отложени за едно по-далечно бъдеще.

Информацията за самоубийците във всички теософски източници е дадена в много кондензиран вид. Неподготвеният среща трудност да схване правилно съдържанието, но поне може да го приеме като сериозно предупреждение, че това е нещо, което не бива в никой случай да се прави. Най-добрият източник, който се намира в момента, е „Теософия“ от д-р Рудолф Щайнер, но тя се оказа книга трудна за разбиране от повечето хора. Да не мислите, че аз, като я чета, и то често, всичко разбирам и ми е ясно? Не, но всеки следващ път разбирам доста повече от миналия, защото през това време съм работила върху духовното си развитие. Такава информация не се получава наготово като полуфабрикат. Волята и умът на човека трябва да се стремят към нея, да се вложи необходимото усилие, докато съзнанието ни постепенно се променя. Нямам намерение да опростявам нещата, за да се разберат, но усилията ми са само от съчувствие към страдащите, а те страдат, защото не ги знаят. Ще се опитам да подбера от книгата „Теософия“ най-конкретното за самоубийците.

След смъртта душата на човека минава през три по-нисши области на пречистване, докато дойде времето да влезе в една четвърта област на удоволствието и неудоволствието. Там тя е подложена на едно особено изпитание. По време на физическия си живот човекът усеща своето тяло като свой АЗ, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. Колкото по-чувствено сетивни сме били през живота си, толкова по-силно е това наше самолюбие, след смъртта тялото вече не съществува, но самолюбието остава. Душата се чувства опразнена, като че ли е загубила самата себе си. Това чувство на празнота трае, докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят. Така че действието на тази четвърта област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата най-накрая се научава да не приписва никаква съществена стойност на тялото. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя, така да се каже, е освободила себе си и е готова да се разлее в душевния свят и да вземе участие в него. Това означава да изживява социален живот в различни области, срещайки сродни на себе си в тези области души. Но! Това се отнася само за умрелите по естествен път хора.

Самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен път, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си постепенно частично угасване на тези чувства, но не и за самоубийците. Към мъченията, които чувството за празнота поражда (а в някои книги пише, че се чувствали като изтърбушени), у самоубийците се прибавят и неудовлетворените желания и страсти, които са имали през живота си или са ги подтикнали към самоубийството. Това пише в книгата като информация.

Трябва да се разбира, че душите след своята естествена смърт минават през три поредни области на пречистване от навици, страсти, неудовлетворени желания и пороци, като алчност, скъперничество, лакомия, алкохолизъм и т.н., за различно време, според индивидуалните различия на хората и техните слабости и пороци. Щом преминат и отидат в четвъртата област, тези души са осъзнали чрез опита си от това пребиваване там много неща и че истинският човек не се намира на земята. След известен период на ново пречистване те се подготвят да се разширят и разлеят в Космоса. Според начина, по който са живели на земята, те ще имат повече или по-малко активен живот оттук нататък, или ще изпаднат в космическа самота.

За самоубийците обаче положението е друго, те са свързани само с тази област, изживявайки много болезнено всичко, което се изживява именно там, както и угризенията си защо са се самоубили, а това трае, докато дойде времето, в което е трябвало да настъпи естествената им смърт.

Примерът, който съм дала в „Срещи с отвъдното“, е по действителен сеанс чрез удивителния медиум Елена. Самоубийцата беше моя позната, която ми беше колежка певица, вземахме уроци по пеене при една и съща учителка. В сеанса тя разказа това, което вече бях научила от теософските книги, просто го потвърди, без дори да съм го очаквала. Не искам да си припомням този случай и искрено се надявам, че който прочете тази книга, вече няма да мисли лекомислено да се самоубива.

За да се убеди читателят колко лесно човек, изпаднал по някаква причина в депресия или черна меланхолия, може да загуби душевното си равновесие и да прави планове да прекратява живота си не толкова защото е в безизходица, а от недоволство срещу съдбата си или просто не иска да посреща с лице повече онова, което му е неприятно, ще ви разкажа един много показателен случай, но е само един от много други подобни.